Прочетен: 23664 Коментари: 70 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2012 06:03
МОЯТА СТАРОВРЕМСКА СВАТБА
втора част
Посвещава се на един Човек - отишъл си наскоро - който никога не случи на жена...
Автор изображение: FOTOnovini.com
Стъпвай, пристъпвай, либе ле скъпо.
Обич съм, либе, за тебе скътал -
по изгрев търсена, по залез найдена,
привечер, либе, в роса орисана...
Из българския фолклор
- И тъй най-накрая стигнахме до Босилкината къща – продължи старецът своя разказ, когато спря да пее. – Пред тях вече бяха се насъбрали сватбарите от женска страна, на които тука викаме момини. Щом стигнахме отворените порти, гайдарите свиха гайдите под мишница.
- Добре дошли! – посрещнаха ни момините.
- Добре заварили! – отвърнахме ние.
- Какво ви води насам? – попита ни един от тях, все едно хабер си няма.
- Дошли сме момата ви булка да сторим. Бива ли? – благо почна калтато.
- Абе бива, ама... – заусукваха го момините и препречиха портата.
- Да не си е прекършил думата сватът? – намеси се тоя път татко и се ухили насреща им.
- Наш Сево не кърши думата си на две, бай Запряне, но... – побързаха да отговорят те и пак спряха по средата.
- Че какво има, да не ви са е разболяла момата, а? – наново ги попита кумът.
- За болна, не е болна, ама...
- Или не се е още пременила-нагиздила? – обади се и мама.
- Абе тя е пременена-нагиздена още от сабален, ама няма какво да закичи на шията си...
- Ааааа, такава ли била работата? – рече тогаз калтато и се обърна към мене: – Нагодил ли си нещо, Стоиле, или да разтуряме сватбата?
- Има си хас! – отвърнах наперено аз, сетне бръкнах в пазвата си.
Когато им дадох отнапред натъкменото, между людете се разнесоха одобрителни възгласи:
- Браво! Браво!
- От чисто злато е!
- Колкото са пендарите в наниза, толкова дечица да си народѝте с Босилка! – благослови ме нейна посестрима и се юрна навътре да ѝ го даде.
- Сполай ти, Стоиле! – отвърнаха засмени момините, сетне се отместиха от портата.
В това време гайдите писнаха наново, а на прага се показа Босилкината майка.
- Добре дошли! Айде, влизайте! – покани ни тя вътре в двора, дето бяха натъкмили сватбена софра, подир което се обърна към мене: – Ти, Стоиле, ще почакаш мъничко да забулят невестата...
След тия думи някой подаде нож на калтато, който протегна ръце и отряза две лозови пръчки от асмата, сетне ги даде на жена си. Калмана тръгна навътре, последвана от зълвата и девера, които носеха булото...
- Дядо Стоиле... – прекъснах го аз. – А за какво са клонките?
- Има тукашно поверие, което казва, че додето булото не опре в невестините къдрици, не бива да се пипа с ръце... На лошо е. Затуй, когато кумата влезе при булката, с тия клонки взема булото и го оставя на главата ѝ, подир което го намества с ръце и вика: „Тая година булка, догодина – люлка!” Докато траеше забулването, сватбарите се черпиха с едно, с друго от софрата. На мен обаче не ми бе до тия работи, а бях вперил очи в дървената стълба, дето трябваше да се яви Босилка. Не мина много време и занемях...
Беше най-каматната невеста, която някога бяха виждали очите ми. Най-първо се подадоха стройните ѝ нозе, обути с кожени кундури и бели ленени чорапи. Край тях се полюшваше тъмносин вълненик9, на който в долния край околовръст се ширеше барем четири пръста сребриста сърма, която отстрани се стрелкаше стремглаво нагоре докъм колената, сетне наново се усмиряваше най-отдолу. Тънкото ѝ кръстче бе увито с вишнено-червен тънък пояс, а отгоре му се кипреше домашно тъкана пъстроока престилка, тъй красиво нашарена в жълто, зелено и огненочервено, та ти се струваше, че гледаш дърветата на Бранището есенес. В горния край на тая чудна шарения с едното кьоше надолу се спущаше гиздава светлолика кърпичка, окачена на пояса. Над него се белееше риза, алено извезана около пазвата и по краищата на широките ръкави, които се простираха отвъд тъмносиня салтамарка10, обагрена също със сребриста сърма. На бялата ѝ шия лъщеше нанизът, дето го дадох на момините. Русите ѝ къдрици тоя път бяха укротени със сватбен тестемел – бяла памучна кърпа с везмо от червен ибришим по краищата, от които се спускаха дипли къси реснички. На челото ѝ се поклащаше сребърен тепелик11, на който Свети Георги се разправяше с ламята.
Още като ме съзряха, зелените ѝ очи тъй ме погалиха, че изгубих ума, и дума…
Когато Босилка заслиза по стълбата - водена от татко си - гайдарите почнаха да свирят ей тая песен, а момините тутакси я подкараха:
Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
и ти, рожделна майчице,
дет’ си ма мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце...
Додето пееха, плачеха... Като свършиха обаче, погледите им взеха да се проясняват.
- До гроб ще съм с тебе, Стоиле! – прошепна ми засмяна Босилка, макар все още да не бе пропъдила нацяло влагата в очите си, появила се по време на песента.
Замаян от красотата ѝ, кой знае още колко щях да я зяпам с отворена уста, ако хаджи Смаил не се бе изкашлял.
- И аз, Босилке... – чух се да казвам.
Подир вричането излязохме в тесния сокак, дето неколцина мои аркадаши ни срещнаха с радостни викове:
- Айде, Стоиле, хаирлия да е! - сетне зачаткаха във въздуха с разни овчарски шишанета.
След гърмежите, окончателно обърсали сълзите на сватбарите, се запътихме към черквата, която бе на две крачки от къщата на Босилка.
Вътре в храма ни чакаше поп Васил с наметнат на плещите си празничен епитрахил. Първом ни благослови с Босилка, сетне ни даде по една запалена свещ, прикади ни три пъти с кадилницата, подир което запя:
- Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги и во веки веков!
- Амин! – звънко му отпя даскал Ванчо, който подир даскалуването си бе почнал да пее драговолно като псалт.
- За Божия раб Стоил и Божия рабиня Босилка, които се обручават12 един друг, и за спасението им, Господу да се помолим! За да им се дадат чада за продължение на рода и всичко каквото просят за спасението си, Господу да се помолим! За да им се прати съвършена и мирна любов, Господу да се помолим! За да им дари Господ Бог наш честен брак и нескверно ложе, Господу да се помолим!
- Амин! – наново му отпя псалтът.
След това поп Васил взе моя пръстен от аналоя13 и като правеше отгоре ми кръст с него, три пъти рече:
- Обручава се Божият раб Стоил за Божията рабиня Босилка в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин! – подир което ми тури пръстена на дясната ръка.
Сетне взе другия пръстен и повтори канона, като тоя път викаше:
- Обручава се Божията рабиня Босилка за Божия раб Стоил в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин! – и я обручи.
След като ни тури пръстените, поп Васил взе да ни венчава:
- Блажен е всеки, който се бои от Господа... – почна той някакъв псалм, а подир всяка негова приказка, даскал Ванчо му отпяваше:
- Слава тебе, Боже наш, слава тебе!
Накрая попът рече:
- За да бъде благословен този брак, Господу да се помолим!
- Амин! – пригласи му псалтът.
Сетне поп Васил взе венците - целите в драгоценни камъни - и додето ми правеше три пъти кръст с по-големия, пееше:
- Венчава се Божият раб Стоил с Божията рабиня Босилка в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин!
Като свърши с мене, почна с малкия венец:
- Венчава се Божията рабиня Босилка с Божия раб Стоил в името на Отца, и Сина, и на Светаго Духа. Амин!
След това ги тури на главите ни и взе да ги разменя, като гледаше да не ги чукне един-друг, та да не се караме с Босилка. Накрая ни ги остави както трябваше, сетне вдигна глава нагоре и на три пъти рече:
- Господи Боже наш, със слава и чест ги венчай! – подир което ни поведе с Босилка около масичката, като пееше разни негови си песни.
Като свършихме, поп Васил се обърна към людете в черквата:
- Чада мои, минете да им честите.
Додето ни поздравяваха, даскал Ванчо пееше:
- Слава тебе, Христе Божи...
Когато всички сватбари се изредиха, попът ни свали венците и рече:
- Боже благослови тия раби, които по твоя промисъл се съчетаха за брачно общуване. Амин! Мир на всички.
Тъй свърши нашата венчавка с Босилка, подир което излязохме в черковния двор, дето калмана почна да хвърля бонбони, жито, гологани за здраве и берекет...
- Дядо Стоиле, ще ме простиш, че те питам начесто, ама как помниш какво е пял попът? – срам-не срам наново го прекъснах аз.
- Питай, даскале, питай! С питане и до Цариград се стига! – усмихна се старецът, подир което рече: – Ха, че как няма да го помня, когато ката година се правеха по стотина венчавки и поповите приказки ги научаваха даже тия, дето повтаряха даскал Ванчовите отделения… А сега какво е? На десет години - една венчавка! Скришом... Че как няма да е скришом, когато разчуе ли се, ти е спукана работата... И знаеш ли защо? Щото тия, днешните, нямат страх ни от Господ, ни от дявол. Ееех, едно време си бе друго, даскале. Другооооо...
Дядо Стоил се потюхка още малко, сетне продължи:
- Но да ти разправям какво се случи по-нататък. Като излязохме от черквата, по тогавашния ред с Босилка вече бяхме мъж и жена, а техните ми станаха баба и дядо. Тъй се вика от край време в Павелско на момините или момкови родители. Да, ама гледам, че някои външни люде - зетьове и снахи - са почнали инак да наричат тукашните си дядовци и баби. И им се чудя на акъла... Абе как може да викаш на тъщата или свекървата „мамо”? Ами рожделната майчица е само една, бе! Айде с България две стават, ама да почнеш да мамоваш наляво и надясно... А отгоре на туй има някои, дето се женят по три-четири пъти... И каква ще излезе тя, а? Както и да е, даскале, не ми придиряй толкоз, че скачам от приказка на приказка бетер бълха из овчарска черга.
Когато излязохме от черковния двор, отвънка ни чакаше невестиният чеиз - тъкано, багрено, плетено, шито, везано и какво ли още не, сгънато на денкове и натоварено на цял керван мулета, който потегли подир шествието. От черквата се върнахме право у нас, но вече по други сокаци, тъй се правеше тогаз. Там на прага - както се полагаше в тия случаи - бе разпънат пояс. Прекрачиш ли го, пускаш за здраве и берекет някоя и друга дребна пара. Колкото се сберат, все за свещи отиват. Идат ли младоженците да се черкуват в неделя, по празници или пък при някоя друга сгода, да палят и да се молят на Бога. Като влязохме на двора, гайдите захванаха тежки трапезни песни, а мама почна да дарява. Както казваше тогавашния обичай, най-първо дари кумовете... Едно време сватбарските дарове ги кичехме на дясното рамо, а на умряло се туреха на другото. Щом мама окичи раменете им с дарове, гайдите засвириха ръченица и калтато и калмана се разиграха, като гледаха да не падне дарът на земята, та да ни върви по мед и масло. Подир тяхната игра, Босилка им се поклони три пъти, сетне от две менчета им поля да си измият ръцете, а аз им дадох кърпа да се избършат.
- Ха тъй, сядайте сега на софрата! – покани ги накрая татко. - И да ви е сладко!
Щом двамината кръстосаха крака, мама благослови Босилка. Тоя адет - останал още от старо време - е хептен важен. Застана тя зад нея, обгърна я с ръце през кръста, сетне я повдигна нагоре и рече:
- Да остаряваш! – подир което внимателно я свали долу, без да я пуска.
- Да побеляваш! – вдигна я втори път мама.
- И твоето сърце да дочака подобна радост! – рече след третото повдигане тя и сватбарите вкупом почнаха да ѝ ръкопляскат.
И как няма да ѝ ръкопляскат, когато даже не се задъха. Че как да се задъха, даскале, когато Босилка бе лека като перушинка...
- Дядо Стоиле, ще има ли сватба, ако свекървата не може да повдигне булката? – прекъснах пак разказа му.
- Павелско не помни такъв случай! – отвърна ми той категорично.
- Ами ако е... по-дебеличка? – учудих се не на шега аз.
- Дебеличка, ама иска да се задоми, а? Затуй, като я хване свекървата отзад, ще подрипне мъничко, все едно са я вдигнали – мъдро отсече старецът засмян.
След като се посмяхме, дядо Стоил продължи:
- Подир благославянето мама целуна ръка на сватовете, че са отгледали мома за чудо и приказ, сетне ги дари. След туй гайдарите засвириха „Личко льо” и дарените взеха да играят ръченица. Когато се наиграха, баба даде дарове на нашите, подир което гайдите разиграха тоя път тях. Щом обърса потта си, татко се обърна към нас и най-неочаквано рече:
- Давам ви нивата на Конско пладнище барабар с агъла14.
Като чух това, не повярвах на ушите си! На тая нива за първо съм изпискал, даскале, и пъпа ми са го метнали там някъде... Зарад туй и живота ми мина все в тамошната кошара... Ха-ха-ха! Още не бях се нарадвал на прескъпия му дар и чух гласа на Босилкиния татко:
- Харизвам им муле и орало, та могат да си орат нивата! – не остана по-назад и той.
- От мене е бялата крава и чисто ново бурило15! – обади се и мама.
- Аз пък им давам черешовия стан и равното конопле в Блата – да го сеят с коноп и да си тъкат хем дрехи, хем и черги! – провикна се накрая и баба.
След тая невиждана щедрост с Босилка се спо-гледахме блажено. И как няма да се спогледаме, като за има-няма минута станахме сайбии на толкоз много имане...
Додето се любувахме един-друг, гайдите захванаха наново възтежки мелодии, а двете свати взеха да даруват сватбарите с най-различни домашни направии – престилки, ризи, кърпи, месали. Според тогавашния обичай първо мама дари сватбарите от наша страна, а веднага подир нея баба – момините. И както си му е редът, на всеки гостенин Босилка се покланяше три пъти, сетне му сипваше вода от менците да се измие...
А подир даруването ядохме, пихме и се веселихме до мръкнало. Колко песни се изпяха, що хора се изиграха! Земята още екне оттогава, даскале... Хи-хи-хи!
И тъй се сбрахме с Босилка, да делим софра и креват, додето сме живи...
Когато сватбарите се разотидоха, мама въведе моята невеста в къщата да ѝ гадае за деца...
- Как тъй да ѝ гадае? – не се сдържах наново.
- Едно време, когато булката влиза за сефте в момковата къща, свекървата ѝ гадае какви деца ще си народят. То ставаше ей тъй: невестата взима по едно менче в ръка и тръгва по бяло опнато на пода платно, което води в стаята, отредена за тях. Мине ли прага, свекървата ѝ туря под мишниците по един самун. Щом стигне до огнището, булката отваря ръце и самуните падат на платното. Спрат ли се на дебелата им кора мъжки дечица ще изпискат, обърнат ли се на меката – женски ще са...
- Как се спряха вашите самуни, дядо Стоиле? – пак го прекъснах аз.
- Единият бе на дебелата кора, другият – меката. Сигурно зарад туй децата се народиха наполовина мъжки и женски. Хи-хи-хи! Да са живи и здрави! – старецът взе да се кръсти, после рече: – Подир гадаенето мама излезе мълчешката от стаята, а ние с Босилка останахме за първи път насаме... Гледахме се като онемели и нищо не подхващахме... Вътре беше толкоз тихо, че отвъд прозореца се чуваха щурците, подкарали вечерната си песен... Колко време съм се пулил в нея, само Господ знае, но по някое време се престраших и я барнах по ръчинката... За сефте. Сетне я загалих...
Очите на дядо Стоил засияха като огнища. Не смеех да гъкна, за да се нарадва на своята първа брачна нощ.
- На другия ден след сватбата ни с Босилка обявиха мобилизация – поднови разказа си старецът. - Всичко живо от Павелско - расло-недорасло - се юрна да мести синора от Рожен. Барабар с осмината ми батьовци отидохме и ние с татко. Ама той не сколаса да се върне насам...
При тези думи дядо Стоиловите очи се напълниха с влага, а той изцяло се смълча. Додето се чудех какво да му кажа, погледът му грейна отново, а той ведро продължи:
- А като свърши войната с турците и си довтасахме в село, Босилка ме чакаше с дите... Сетне ни се родиха още девет… – лицето на стареца се озари, подир което той се позасмя, погледна ме с ослепелите си очи и приключи своя разказ: – Така мина моята старовремска сватба, даскале... Ей тъй се женехме едно време.
Тъкмо се наканих да му благодаря и не щеш ли, най-неочаквано пред нас се появи миловидна бабичка, която дотогава въобще не бях виждал. Беше с големи очи. Зелени...
- Чух, че си лафите, та турих тиклата да пекна малко маруднѝки - рече тя и ми подаде чиния с катми, от които се вдигаше пара.
Когато видя смущението ми, старата жена благо ме заподканя:
- Взими си, с масълце са! – сетне весело добави: – На ден днешен са взехме със Стоила...
При тези думи устата ми увисна още повече. Още не бях се съвзел, когато дядо Стоил се обади от пейката:
- Даскале, опитай ги, додето са топли! – рече той и сякаш доловил моя смут, добави: – Т’ва е моята Босилка.
- Сполай ти, бабо Босилке! Дано с дядо Стоил да се погаждате още толкова години! – едвам успях да кажа аз и си взех от чинията.
- То нашето време отмина, да сте живи и здрави вие, младите! – отвърна тя и подаде катма на мъжа си. - Лапни и ти, Стоиле, че да ида да раздам и на комшиите.
Баба Босилка закрачи пъргаво из къщите, а аз лакомо налапах гощавката ѝ. Никога през живота си не бях вкусвал по-сладки катми от нейните! Още се чудех на майсторлъка ѝ, когато старицата се върна.
- Казахте ли си приказката със Стоила? – попита ме топло тя и като видя, че кимнах, притури: – Е, тогава ние да вървим навътре, че виж икиндия стана и излезе хлад. А ти, момко, наминавай!
- Довиждане! – сбогувах се със старите хора. – Бог да ви пази!
- И тебе да пази, даскале! Айде! – отвърна ми дядо Стоил, сетне баба Босилка го прихвана нежно под мишница и като му загука нещо на ухо, го поведе навътре.
Загледах се след тази двойка, съхранила топлинката си през всичките тези седемдесет и пет години...
- Благословени да са, Господи! – прошепнах аз и ми се прииска да се оженя по някогашния павелски обичай...
Автор: Васил Венински
Разказът е от най-новата книга на автора ”ВЪГЛЕНЧЕТА ОТ БЕЗКРАЯ”.
---------------------------------------------
9 вълненик (диал.) – сукман от вълнен плат
10 салтамарка (тур.) – къса горна дреха
11 тепелѝк (тур.) – сребърен накит за чело
12 обручение (църк.) – първата част на черковен брак, когато се разменят пръстените
13 аналой – черковна масичка за възправяне на книги
14 агъл (тур.) - каменна кошара на два етажа: долу – обор за животните, горе – стая
за пастира и плевник за сено
15 бурило (диал.) – дървен съд за отделяне на маслото от млякото
04.04.2012 07:33
ми се допадна многу...
имај прекрасен ден
ми се допадна многу...
имај прекрасен ден
Много хубави обичаи сме имали, приятелю! Много хубави... Сполай ти за добрата дума!
Хубав ден!
Благодаря ти, приятелю!
Желая родопско здраве и дълголетие и много житейски успехи!
Така е и при други народи. В Сицилия за кума /кръстника/ казват: "Животът е много тежък и човек трябва да има двама бащи!"
Така е и при други народи. В Сицилия за кума /кръстника/ казват: "Животът е много тежък и човек трябва да има двама бащи!"
Така е, приятелю. Кумовете са най-важните гости на една сватба. Без тях сватба не става.
Сполай ти, че се отби и прочете!
Поздрави на семейството, приятелю!
Със затаен дъх прочетох цялия разказ. Но едно не ми стана ясно. Дали правилно разбрах, че снахите са казвали на родителите на момчето баба и дядо.
А песента и днес я изпълняват по сватбите, а когато я чуя - очите ми винаги се изпълват със сълзи...
Поздрави, приятелю от Родопите! Беше удоволствие да прочета!
Със затаен дъх прочетох цялия разказ. Но едно не ми стана ясно. Дали правилно разбрах, че снахите са казвали на родителите на момчето баба и дядо.
А песента и днес я изпълняват по сватбите, а когато я чуя - очите ми винаги се изпълват със сълзи...
Поздрави, приятелю от Родопите! Беше удоволствие да прочета!
Радвам се, че една истинска, много свидна приятелка ми е дошла на гости! Скарлет, ти си един изключително качествен и много позитивен човек, когото уважавам с цялото си сърце. Благодаря ти от дъното на душата си, приятелко!
Що се отнася до обръщението на снахата към родителите на момчето, то е както си отбелязала, защото дядо Стоил казва, че майката е само една. И това е рожделната майка.
Поздрави и прегръдки за твоите Слънчица, приятелко!
04.04.2012 20:30
Много ми хареса наричането с повдигане на снахата:))) и хитрината на по-пълничките:)))
В обичаите ни има вплетена житейска мъдрост - и за чеиза, и за вярата, и за роднините, и за добрите съседи....и за всичкото.
Бъди здрав, Васко Венински.
04.04.2012 20:44
04.04.2012 21:00
Много ми хареса наричането с повдигане на снахата:))) и хитрината на по-пълничките:)))
В обичаите ни има вплетена житейска мъдрост - и за чеиза, и за вярата, и за роднините, и за добрите съседи....и за всичкото.
Бъди здрав, Васко Венински.
Макар да е вече мрак, ми светна, когато те видях във виртуалната си къщичка, Ели. Благодаря ти от най-съкровеното си място, приятелко! Бъди здрава и щастлива като Босилка! Нека в твоят дом цари обич като между моите герои! Поздрави на цялото семейство!
Сполай ти, Христо! Бъди жив и здрав! Хубава вечер!
Чудесен разказ!
Чудесен разказ!
Благодаря ти за топлите думи, Мария! Сигурен съм, че и ти не по-лошо от мен можеш да опишеш всяка премяна.
Поздрави от Родопите, приятелко!
Последната сватба на която бях, попа беше пиян...
Последната сватба на която бях, попа беше пиян...
Удоволствието е изцяло мое, Тинче! Благодаря ти за добрата дума!
Права си - една част от сегашните попове не са много читави. То няма и как да е иначе, когато дори висшият клир не е чист - от 15 митрополити 11 са били доносници на ДС...
Сърдечни поздрави, приятелко!
Сполай ти, Цвета! Бъди жива и здрава! Поздрави на Дряново!
Благодаря ти, Илиана! Да ти се връща стократно! Поздрави на Плевен!
Благодаря ти за вълнуващия разказ, Венински! Пренасяш в едно отминало време с красотата на отношенията между хората, с хубостта на мъдрите ни обичаи, а пък дрехата ... грее, грее, с такъв захлас и майсторлък си я описал!
Поздравления! :))
Поздрави и приятен ден!
Благодаря ти за вълнуващия разказ, Венински! Пренасяш в едно отминало време с красотата на отношенията между хората, с хубостта на мъдрите ни обичаи, а пък дрехата ... грее, грее, с такъв захлас и майсторлък си я описал!
Поздравления! :))
Човек, който може да каже добра дума на другиго, е добър човек. Ти си такъв човек, Меги! Сполай ти! Радвам се, че те има! Поздрави на морето, приятелко!
Поздрави и приятен ден!
Насладата е изцяло за мен, приятелко! Благодарности от сърце! Поздрави от Родопите!
Помня с каква любов беше описала и ти една сватба, приятелко. В Ягодинската пещера. Благодаря ти от сърце! Поздрави на семейството!
Блатгодаря ти, Дора! Удоволствието е изцяло мое! Хубав ден!
Грабна ме тази сватба, Васко!
Припомни ми едни времена, когато хората са били много по-добри, когато традициите са били „закон” и за бедни и за богати, времена, в които Стоил и Босилка, загалили се преди седемдесет и пет години се миловат и до преклонна възраст „съхранили топлинката си през всичките тези години!
„ – Благословени да са, Господи! – прошепнах аз ...”
Благословен да си и ти, Васко!
Благодаря ти, че те има и те познавам!
Твоите въгленчета идват от безкрая и продължават към бъдещето, за да топлят, горят и вълнуват сърцата на всичките ти читатели-почитатели.
Те така парят, че едва ли някой, който се е докоснал до тях ще забрави, че е българин!
Сполай ти!"
Грабна ме тази сватба, Васко!
Припомни ми едни времена, когато хората са били много по-добри, когато традициите са били „закон” и за бедни и за богати, времена, в които Стоил и Босилка, загалили се преди седемдесет и пет години се миловат и до преклонна възраст „съхранили топлинката си през всичките тези години!
„ – Благословени да са, Господи! – прошепнах аз ...”
Благословен да си и ти, Васко!
Благодаря ти, че те има и те познавам!
Твоите въгленчета идват от безкрая и продължават към бъдещето, за да топлят, горят и вълнуват сърцата на всичките ти читатели-почитатели.
Те така парят, че едва ли някой, който се е докоснал до тях ще забрави, че е българин!
Сполай ти!"
Както винаги, пак ме трогна... Благодаря ти, Катя! За мен също е чест и удоволствие, че те познавам. Благодарен съм на Бога и блога, че ме срещна с теб!
Желая нежна и топла вечер!
Сполай ти, приятелко! Бъди жива и здрава! Хубав уикенд!
Благодаря ти, Натали! Желая родопско здраве и дълголетие! Поздрави на Китай!
Сполай ти и на тебе, Алекс! Нека усмивката никога не напуска твоя дом! Поздрави на прекрасното ти семейство!
Хубавото старо време! За съжаление безвъзвратно отишло си... Поздрави!
Напълно права си, приятелко! И за съжаление те не са никак малко... Радвам се, че се отби! Поздрави на семейството!
Сполай ти, Веско! Поздрави на всички!
Светли Великденски дни, Майсторе!
Благодаря за чудесното преживяване!
13.04.2012 13:58
Светли Великденски дни, Майсторе!
Една старовремска павелска сватба е наистина едно уникално преживяване и със сигурност би се харесала на мнозина съвременници. В случая обаче героят си пожелава този ритуал преди всичко като предпоставка и гаранция за една изключително силна и дълготрайна обич. Нали дядо Стоил и баба Босилка се галят вече 75 години...
Светли Великденски празници и на теб, Лилия!
Благодаря за чудесното преживяване!
Хубаво нещо са мечтите, приятелко! Човек без мечти е като кокошка, която може да прелети няколко крачки в нечий двор, но никога няма да се извиси в небесата като истинска птица...
Затова ти желая никога да не оставаш без мечти, Лилия!
Бъди благословена!
Светли празнични дни ти пожелавам от сърце...за теб и всички у дома...
Прегръдки.
Светли празнични дни ти пожелавам от сърце...за теб и всички у дома...
Прегръдки.
Светли и одухотворени Великденски дни за теб и семейството ти, Милейди!
http://vbox7.com/play:e86098bb
Светли Великденски дни, Майсторе!
Една старовремска павелска сватба е наистина едно уникално преживяване и със сигурност би се харесала на мнозина съвременници. В случая обаче героят си пожелава този ритуал преди всичко като предпоставка и гаранция за една изключително силна и дълготрайна обич. Нали дядо Стоил и баба Босилка се галят вече 75 години...
Светли Великденски празници и на теб, Лилия!
13.04.2012 18:35
Светли Великденски дни, Майсторе!
Една старовремска павелска сватба е наистина едно уникално преживяване и със сигурност би се харесала на мнозина съвременници. В случая обаче героят си пожелава този ритуал преди всичко като предпоставка и гаранция за една изключително силна и дълготрайна обич. Нали дядо Стоил и баба Босилка се галят вече 75 години...
Светли Великденски празници и на теб, Лилия!
Така е, Лилия, истинската любов е вечна. Факт е обаче, че разводите след едновремешните сватби на практика клонят към нулата, а при днешните?
14.04.2012 09:48
http://www.youtube.com/watch?v=dEKVIjSZMCo&feature=related
14.04.2012 10:27
http://www.youtube.com/watch?v=dEKVIjSZMCo&feature=related
Много си мила, приятелко! Благодаря ти от сърце! Светли Великденски празници!
http://vbox7.com/play:0720de71
Светъл празник, приятелю, на теб и твоето семейство!:)))
Светъл празник, приятелю, на теб и твоето семейство!:)))
Благодаря ти, Ваня! Светъл празник и за твоето семейство! Желая здраве и благодат!
Благодаря ти, Лилия! Радвам се, че си между моите читатели и приятели! Христос Вокресе!
Воистина воскресе!
Благодаря ти, Ваня! Желая здраве, любов и благодат!
Воистина воскресе, Надежда! Здраве, обич, берекет за цялата ти къща!
15.04.2012 13:15
Востина воскресе, приятелю! Бъди жив и здрав!
Сполай ти и за таланта, и за това, че ни правиш съпричастни към тази прелест!
Сполай ти и за таланта, и за това, че ни правиш съпричастни към тази прелест!
Наистина е прекрасна, приятелко. Знаеш ли как съжалявам за тези прекрасни сватби и обичаи, които изгубихме бъзвъзвратно... Като че ли някой нарочно целеше да ни откъсне от българщината...
Благодаря ти, свидна ми приятелко! Желая хубава и нежна вечер!
А когато имаш време, наминавай насам:)
Изтръгнаха корените на много обичаи и ритуали, приятелко, които сега виждаме само и единствено като атракция, художествена самодейност и тем подобни. Сигурен съм обаче, че няма как да изтръгнат корените на българщината като цяло. Нея ще я има вечно.
През локвата
"Веднъж мъже се събрали на раздумка. Захванали разговор за семейното щастие и помолили най-възрастния между тях:
- Кажи ни тайната! С жена ти имате близо половин вековен брак и на всички е известно, че се разбирате много добре.
- Знаете ли - отвърнал старецът - как ставаха женитбите по наше време? Събирахме се по седенки. После изпращаме момичетата до вкъщи. Изпратиш я веднъж - нищо. Изпратиш я втори път - тръгне приказка. Изпратиш я трети - и сте сгодени. Така и аз изпращам веднъж едно момиче, водя го под ръка. По едно време усещам, че си издърпва ръката. Поглеждам, без да искам съм я повел право към една локва. Тя заобиколи локвата и пак ме хвана под ръка. На следващата вечер изпращам друга. Този път нарочно тръгнах към локвата. И тя същото - пусна ме, заобиколи отстрани и пак ме хвана под ръка. На третата вечер изпращам трето момиче. Стигаме до локвата, а тя не ме пуска. Гледа ме в устата какво и говоря и мина през нея. Поведох я към една още по-дълбока. И през нея мина без да реагира. Оттогава сме заедно. Вярно е, нямам от какво да се оплача, дълги години проживяхме в мир и разбирателство."
от пост на Галина Гълъбова
Поздрави от Неапол, приятелю!
Поздрави на Неапол, приятелко!
30.11.2012 21:34
Бъдете здрав!
Бъдете здрав!
Удоволствието е изцяло мое, Еtyna! Радвам се, че те има! Благодаря ти от сърце! Нека радостта и усмивката никога не излизат от твоя дом! Поздрави от Родопите!