Постинг
17.04.2012 20:31 -
Хайредин паша
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 26966 Коментари: 72 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2012 18:17
Прочетен: 26966 Коментари: 72 Гласове:
86
Последна промяна: 25.04.2012 18:17
На всички, които порят въздуха с наслада, без да
усещат клетката около себе си, защото е златна...
С надежда един ден да се извисят във висините!
ХАЙРЕДИН ПАША
Подир Кримската война, Хайредин паша - везир на земите на падишаха в Баб-Алието1, намисли да наобиколи Българско. Където и да идеше, деребеите2 му кършеха кръстове с теманeта и се надпреварваха да му угаждат. Макар че - да не си кривим душата - той не беше никак придирчив, а благ и справедлив - изслушваше какви ли не прошения и отсичаше заслуженото. В султанския двор пашата се издигна от най-обикновен аскер, затуй от всички бе почитан и ценен.
Между богатите дарове, с които го затрупваха управниците, един хептен го натъжи. Наред с коприната и златото, валията3 на Филибе го дари и с пъстър славей. Като му го даваше, рече: - Хайредин паша, вземи го за кадем! Дано песните му те направят още по-доволен и честит! - Ишаллах4! – любезно отвърна везирът, макар че в него нещо се преобърна. - Аллах керим5, паша ефенди! – угодливо допълни валията. Хайредин паша не каза нищо, но като остана насаме с кафеза, в очите му проблясваше влага... На другия ден везирът пожела да свърне към Рупчос и последван от свита низами6, тръгна през Родопите.По обед конниците стигнаха Бяла черква ипред очите им се откри дивна гледка – разполовена от бягаща река, под тях лежеше натежала от благодат долина, сгушена на топло между зелените пазви на Глухи връх и Персенк. Омаян, везирът спря коня си. - Ропката, паша ефенди! Тъй щ вика раята долу – услужливо му се притече валията, но онзи само кимна и дълго-дълго се взира надолу. Подир сахат влязоха в Хвойна, където ги срещна първенецът на селцето Тодор Губер, чиято дума тежеше и пред свои, и пред чужди. - Хош-гелдин, Хайредин паша! - честити го на турски той. - Хош-болдук! Хош болдук! – отвърна му везирът и неочаквано попита. – А къде е Ахмед ага? - Тръгнал е от Тъмраш, паша ефенди. Късно му обадихме... – каза валията притеснено. - Тръгнал ли е - ще дойде! – успокои го Хайредин паша. Ахмед ага наследи управлението на Рупчос през 1855-та от баща си Хасан ага, който стана зян при корабокрушение по време на войната с руснаците. Седалището на деребея беше в с. Тъмраш и затуй българите в нахията7 с боязън му викаха Тъмрашлията, че наказваше и без да има някакъв хаталък8. Дотолкоз деребействаше, че чат-пат чупеше хатъра даже и на валията. Подир посрещането Хайредин паша, придружаван от валията и други големци, влезе в селската джамия, а християните изчакаха отвън под чинара, дето бликаха чучурите на белокаменна чешмица. Като свърши молитвата, везирът попита Тодор Губер: - Имате ли си място за черкуване, челеби9? - Имаме, Хайредин паша, имаме – зарадван отвърнабългаринът, който бе ктитор на храма. – Ей, къде е! Преди пет лета го дигнахме! Сетне ги покани на обяд. Додето ядоха на сефалък под асмата на двора, везирът, някак между другото, попита: - А кое е селцето отсреща? - Павелско, паша ефенди. – отвърна челебията. – От тука са крие, ама е бая голямо. - От най-старите в Родопа е – побърза да уточни валията. Щом станаха от софрата, Хайредин паша поиска от валията да идат в отсрещното село. Взеха трима низами и съпроводени от челеби Тодор, тръгнаха да пресичат Голяма ряка. По средата на сребърното щ туловище везирът неочаквано спря коня си и се загледа в бистър вир до обрасла със зелен мъх схлупена воденица. В един миг му се счу хор от игриви детски гласове, усмихна се загадъчно и побърза да срита ата си. Когато минаха оттатък, пред тях щръкна обло баирче: - Как се казва тепето? – попита везирът. - Свети Никола, Хайредин паша. Горе имаше манастирче, ама... – рече хвойненецът и замълча сконфузено. - Ще го качим на връщане! – каза турчинът и препусна коня си край хълма. Влязоха в Павелско, но по каменните сокаци не се виждаше жив челяк. Като видя, че и мегданът пустее, валията запелтечи: - Не пуснахме хабер, щото.
- Няма нищо – утеши го пашата. – Людете са на къра - харманено време е...
- Ей сега ще викна наш Мите! – притече се на помощ челебията и гласът му екна в прозорците на чардаклия къща. – Митьо-о-о-о! След малко портата се отвори и в рамката застана усмихнат млад мъж с пъстри очи и засукани мустаци. - Бялиолу, посрещай гости! – каза му Тодор Губер и представи големците, сетне поясни. – Бялиолу води моя Велика, даскал е... Щом сайбията ги покани вътре, Хайредин паша рипна от коня, но благо възрази: - По-добре да ни покажеш селото, челеби! – и подаде повода на един низамин. Даскалът наметна някаква дреха и тръгна с тях. Не бяха минали няколко крачки и се озоваха пред църквата. Везирът попита: - Скоро ли е строена? - 1834-та, паша ефенди, – отвърна Бялиолу.– а джамията насреща е малко по-раншна... Хайредин паша кимна и неочаквано взе да качва стъпалата. Като стигна прогнила дървена камбанария, се обърна: - Даскале, ела да ми кажеш нещо за храма, а и за селото! – и показа с ръка околовръст. Бялиолу припна нагоре, а другите останаха до стълбите. Младият мъж почна своя разказ, начесто прекъсван от неподозирания интерес на пашата. Чул говор в двора, след малко на чер-ковната врата се подаде поп с възтънка осанка и тутакси замръзна. Хайредин паша се усмихна дружелюбно и като извади кожена кесия, му рече: - Вземи! За камбанария! - Аллах да те поживи, ефенди! – едвам успя да продума попът тогава, но още същата есен вдигна двукатна каменна камбанария, която подир Освобождението тъй растеше, че стана с една глава повече от минарето отсреща. А Хайредин паша заслиза бавно надолу, сподирен от слисания Бялиолу... Валията и челеби Тодор - нищо не разбрали, тръгнаха подир пашата, който хвана сокака към Кьошка. Когато пред тях се изпречи порутена каменна къщица, везирът изненадващо се закова на място. - Що е паднала? – попита с дрезгав глас той. - Всички измряха, паша ефенди! – отвърна Бялиолу, но дочул, че везирът изтежко въздъхна, се опита да го разведри. – Къща без сайбия е като лаком бекрия10 - един ден пада! Валията почна да се кикоти, но съзрял безмълвно застиналия пред руините Хайредин паша, неловко млъкна, чудейки се какво да стори. Колкото повече растеше тишината, толкова по смаляваше фигурата на везира - раменете му хлътваха все по-ниско, а погледът му незнайно защо овлажня. “Ако всички са кат везира, агалъкът ще се търпи!”, мина през ума на даскала, окончателно надвит от човещината на големеца. Когато по някое време пашата се размърда, Бялиолу - осенен от нещо - рече: - Добри люде бяха! Ама си отидоха с мъката... Хайредин паша, погълнат от свои си дертове, не попита нищо, само глухо отрони: - Чакайте ме долу край тепето! Аз ще подишам въздух на къра, че в сарая няма... – и яваш-яваш затътри крака към Кьошка. Като стигна до извора, отпи жадно, наплиска лицето си и закрачи самотен към Блата. В началото избягваше людете, но сетне покорен от купчините жито, завървя от харман на харман - спираше, подпитваше, благославяше. Раята - изпървом обзета от страх, накрая го отпращаше с радостна почуда. След няколко сахата лутане из натежалите от снопи ниви, везирът се озова сред изоставена орница в Иверце. В горния щ край буренясваше харман, а по-натам самотен орех шумеше кротко с листа. Нещо трепна у петдесетгодишния мъж и той приседна умислен в ореховата сянка. Колко време стоя там, не разбра, но като видя, че до заник слънце има един сарък място, се огледа още веднъж наоколо и заслиза надолу към селото. Край Свети Никола го чакаха селските първенци и валията, на когото низамите бяха опънали шарена шатра. Щом съзря началника си, турчинът рипна като ужилен: - Седни, Хайредин паша, първо да отмориш снагата си. Сетне ще преспим у Бялиолу. - Даскале, берекет версин, ама тая вечер се връщаме – посочи към Филибе везирът, но като видя, че лицето на мъжа посърна, ненадейно го прегърна свойски през гърба и му шепна в ухото: – Ти си мъдър, ще ме разбереш! Бялиолу кимна разбиращо, а пашата се сбогува с челеби Тодор, сетне каза нещо на един низамин, който препусна с коня си към Хвойна. Валията, учуден от неочакваното пътуване, загледа объркано след везира, който закрачи нагоре по тепето. Когато след малко низаминът се върна, Хайредин паша стърчеше безмълвен сред манастирските остатъци, тъй впил поглед наоколо, че нищо не усети. По някое време вдигна кафеза, който му донесоха, и отвори вратичката... Славеят, невярващ на свободата си, първом стори кръг над избавителя си, сетне полетя към Павелско. Везирът дълго- дълго гледа след него, додето го изгуби от погледа си. Когато се обърна назад, залезът запълзя нагоре по дрехите му. Сетният лъч мина през лицето на Хайредин паша и се скри зад Персенк, но не избърса влагата в очите му... Сетне везирът бавно заслиза надолу. Там вече го чакаше Ахмед ага, който мигом почна теманетата, но Хайредин паша властно го запря и почна да му говори. Какво си казаха двамата, никой никога не разбра, но насетне Тъмрашлията изненадващо намали харача11 в нахията и въпреки че дотогава почти не стъпваше в Павелско, взе начесто да прескача в него... След като се раздели с Ахмед ага, везирът се качи на коня си и препусна, последван от свитата си. Един спомен обаче тъй препускаше след него, че вече четирийсет лета Хайредин паша не можеше да му избяга. Везирът отдавна не помнеше кой бе черковният празник, но всяка нощ сънуваше горящото манастирче и чудовищния писък на майка си, когато го взеха еничар...
Автор:
Васил Венински Разказът е от книгата "ДЕРЕБЕЙСКИ ВРЕМЕНА", 2007г.
1 Баб-Алие (ар.) – Висока порта; правителство в Османската империя 2 деребей (тур.) – своеволен турски феодален управител 3 валия (тур.-ар.) – управител на вилает /административна област 4 ишаллах (тур.) – Дай Боже! 5 Аллах керим (ар.-тур.) – Аллах е добър! 6 пнизам (тур.) -войник от редовната армия в Османската империя 7 нахия (тур.-ар.) – подоколия в Османската империя 8 хаталък (тур.-ар.) – грешка, пакост, щета
9 челеби/я/ (тур.-ар.) – обръщение към по-заможен българин 10 бекрия ( тур.-ар.) – пияница 11 харач (ар.)– поземлен данък, плащан от раята в Османската империя
Изображение: www.bg-pet.com/Bird/cages/brass.htm
усещат клетката около себе си, защото е златна...
С надежда един ден да се извисят във висините!
ХАЙРЕДИН ПАША
Подир Кримската война, Хайредин паша - везир на земите на падишаха в Баб-Алието1, намисли да наобиколи Българско. Където и да идеше, деребеите2 му кършеха кръстове с теманeта и се надпреварваха да му угаждат. Макар че - да не си кривим душата - той не беше никак придирчив, а благ и справедлив - изслушваше какви ли не прошения и отсичаше заслуженото. В султанския двор пашата се издигна от най-обикновен аскер, затуй от всички бе почитан и ценен.
Между богатите дарове, с които го затрупваха управниците, един хептен го натъжи. Наред с коприната и златото, валията3 на Филибе го дари и с пъстър славей. Като му го даваше, рече: - Хайредин паша, вземи го за кадем! Дано песните му те направят още по-доволен и честит! - Ишаллах4! – любезно отвърна везирът, макар че в него нещо се преобърна. - Аллах керим5, паша ефенди! – угодливо допълни валията. Хайредин паша не каза нищо, но като остана насаме с кафеза, в очите му проблясваше влага... На другия ден везирът пожела да свърне към Рупчос и последван от свита низами6, тръгна през Родопите.По обед конниците стигнаха Бяла черква ипред очите им се откри дивна гледка – разполовена от бягаща река, под тях лежеше натежала от благодат долина, сгушена на топло между зелените пазви на Глухи връх и Персенк. Омаян, везирът спря коня си. - Ропката, паша ефенди! Тъй щ вика раята долу – услужливо му се притече валията, но онзи само кимна и дълго-дълго се взира надолу. Подир сахат влязоха в Хвойна, където ги срещна първенецът на селцето Тодор Губер, чиято дума тежеше и пред свои, и пред чужди. - Хош-гелдин, Хайредин паша! - честити го на турски той. - Хош-болдук! Хош болдук! – отвърна му везирът и неочаквано попита. – А къде е Ахмед ага? - Тръгнал е от Тъмраш, паша ефенди. Късно му обадихме... – каза валията притеснено. - Тръгнал ли е - ще дойде! – успокои го Хайредин паша. Ахмед ага наследи управлението на Рупчос през 1855-та от баща си Хасан ага, който стана зян при корабокрушение по време на войната с руснаците. Седалището на деребея беше в с. Тъмраш и затуй българите в нахията7 с боязън му викаха Тъмрашлията, че наказваше и без да има някакъв хаталък8. Дотолкоз деребействаше, че чат-пат чупеше хатъра даже и на валията. Подир посрещането Хайредин паша, придружаван от валията и други големци, влезе в селската джамия, а християните изчакаха отвън под чинара, дето бликаха чучурите на белокаменна чешмица. Като свърши молитвата, везирът попита Тодор Губер: - Имате ли си място за черкуване, челеби9? - Имаме, Хайредин паша, имаме – зарадван отвърнабългаринът, който бе ктитор на храма. – Ей, къде е! Преди пет лета го дигнахме! Сетне ги покани на обяд. Додето ядоха на сефалък под асмата на двора, везирът, някак между другото, попита: - А кое е селцето отсреща? - Павелско, паша ефенди. – отвърна челебията. – От тука са крие, ама е бая голямо. - От най-старите в Родопа е – побърза да уточни валията. Щом станаха от софрата, Хайредин паша поиска от валията да идат в отсрещното село. Взеха трима низами и съпроводени от челеби Тодор, тръгнаха да пресичат Голяма ряка. По средата на сребърното щ туловище везирът неочаквано спря коня си и се загледа в бистър вир до обрасла със зелен мъх схлупена воденица. В един миг му се счу хор от игриви детски гласове, усмихна се загадъчно и побърза да срита ата си. Когато минаха оттатък, пред тях щръкна обло баирче: - Как се казва тепето? – попита везирът. - Свети Никола, Хайредин паша. Горе имаше манастирче, ама... – рече хвойненецът и замълча сконфузено. - Ще го качим на връщане! – каза турчинът и препусна коня си край хълма. Влязоха в Павелско, но по каменните сокаци не се виждаше жив челяк. Като видя, че и мегданът пустее, валията запелтечи: - Не пуснахме хабер, щото.
- Няма нищо – утеши го пашата. – Людете са на къра - харманено време е...
- Ей сега ще викна наш Мите! – притече се на помощ челебията и гласът му екна в прозорците на чардаклия къща. – Митьо-о-о-о! След малко портата се отвори и в рамката застана усмихнат млад мъж с пъстри очи и засукани мустаци. - Бялиолу, посрещай гости! – каза му Тодор Губер и представи големците, сетне поясни. – Бялиолу води моя Велика, даскал е... Щом сайбията ги покани вътре, Хайредин паша рипна от коня, но благо възрази: - По-добре да ни покажеш селото, челеби! – и подаде повода на един низамин. Даскалът наметна някаква дреха и тръгна с тях. Не бяха минали няколко крачки и се озоваха пред църквата. Везирът попита: - Скоро ли е строена? - 1834-та, паша ефенди, – отвърна Бялиолу.– а джамията насреща е малко по-раншна... Хайредин паша кимна и неочаквано взе да качва стъпалата. Като стигна прогнила дървена камбанария, се обърна: - Даскале, ела да ми кажеш нещо за храма, а и за селото! – и показа с ръка околовръст. Бялиолу припна нагоре, а другите останаха до стълбите. Младият мъж почна своя разказ, начесто прекъсван от неподозирания интерес на пашата. Чул говор в двора, след малко на чер-ковната врата се подаде поп с възтънка осанка и тутакси замръзна. Хайредин паша се усмихна дружелюбно и като извади кожена кесия, му рече: - Вземи! За камбанария! - Аллах да те поживи, ефенди! – едвам успя да продума попът тогава, но още същата есен вдигна двукатна каменна камбанария, която подир Освобождението тъй растеше, че стана с една глава повече от минарето отсреща. А Хайредин паша заслиза бавно надолу, сподирен от слисания Бялиолу... Валията и челеби Тодор - нищо не разбрали, тръгнаха подир пашата, който хвана сокака към Кьошка. Когато пред тях се изпречи порутена каменна къщица, везирът изненадващо се закова на място. - Що е паднала? – попита с дрезгав глас той. - Всички измряха, паша ефенди! – отвърна Бялиолу, но дочул, че везирът изтежко въздъхна, се опита да го разведри. – Къща без сайбия е като лаком бекрия10 - един ден пада! Валията почна да се кикоти, но съзрял безмълвно застиналия пред руините Хайредин паша, неловко млъкна, чудейки се какво да стори. Колкото повече растеше тишината, толкова по смаляваше фигурата на везира - раменете му хлътваха все по-ниско, а погледът му незнайно защо овлажня. “Ако всички са кат везира, агалъкът ще се търпи!”, мина през ума на даскала, окончателно надвит от човещината на големеца. Когато по някое време пашата се размърда, Бялиолу - осенен от нещо - рече: - Добри люде бяха! Ама си отидоха с мъката... Хайредин паша, погълнат от свои си дертове, не попита нищо, само глухо отрони: - Чакайте ме долу край тепето! Аз ще подишам въздух на къра, че в сарая няма... – и яваш-яваш затътри крака към Кьошка. Като стигна до извора, отпи жадно, наплиска лицето си и закрачи самотен към Блата. В началото избягваше людете, но сетне покорен от купчините жито, завървя от харман на харман - спираше, подпитваше, благославяше. Раята - изпървом обзета от страх, накрая го отпращаше с радостна почуда. След няколко сахата лутане из натежалите от снопи ниви, везирът се озова сред изоставена орница в Иверце. В горния щ край буренясваше харман, а по-натам самотен орех шумеше кротко с листа. Нещо трепна у петдесетгодишния мъж и той приседна умислен в ореховата сянка. Колко време стоя там, не разбра, но като видя, че до заник слънце има един сарък място, се огледа още веднъж наоколо и заслиза надолу към селото. Край Свети Никола го чакаха селските първенци и валията, на когото низамите бяха опънали шарена шатра. Щом съзря началника си, турчинът рипна като ужилен: - Седни, Хайредин паша, първо да отмориш снагата си. Сетне ще преспим у Бялиолу. - Даскале, берекет версин, ама тая вечер се връщаме – посочи към Филибе везирът, но като видя, че лицето на мъжа посърна, ненадейно го прегърна свойски през гърба и му шепна в ухото: – Ти си мъдър, ще ме разбереш! Бялиолу кимна разбиращо, а пашата се сбогува с челеби Тодор, сетне каза нещо на един низамин, който препусна с коня си към Хвойна. Валията, учуден от неочакваното пътуване, загледа объркано след везира, който закрачи нагоре по тепето. Когато след малко низаминът се върна, Хайредин паша стърчеше безмълвен сред манастирските остатъци, тъй впил поглед наоколо, че нищо не усети. По някое време вдигна кафеза, който му донесоха, и отвори вратичката... Славеят, невярващ на свободата си, първом стори кръг над избавителя си, сетне полетя към Павелско. Везирът дълго- дълго гледа след него, додето го изгуби от погледа си. Когато се обърна назад, залезът запълзя нагоре по дрехите му. Сетният лъч мина през лицето на Хайредин паша и се скри зад Персенк, но не избърса влагата в очите му... Сетне везирът бавно заслиза надолу. Там вече го чакаше Ахмед ага, който мигом почна теманетата, но Хайредин паша властно го запря и почна да му говори. Какво си казаха двамата, никой никога не разбра, но насетне Тъмрашлията изненадващо намали харача11 в нахията и въпреки че дотогава почти не стъпваше в Павелско, взе начесто да прескача в него... След като се раздели с Ахмед ага, везирът се качи на коня си и препусна, последван от свитата си. Един спомен обаче тъй препускаше след него, че вече четирийсет лета Хайредин паша не можеше да му избяга. Везирът отдавна не помнеше кой бе черковният празник, но всяка нощ сънуваше горящото манастирче и чудовищния писък на майка си, когато го взеха еничар...
Автор:
Васил Венински Разказът е от книгата "ДЕРЕБЕЙСКИ ВРЕМЕНА", 2007г.
1 Баб-Алие (ар.) – Висока порта; правителство в Османската империя 2 деребей (тур.) – своеволен турски феодален управител 3 валия (тур.-ар.) – управител на вилает /административна област 4 ишаллах (тур.) – Дай Боже! 5 Аллах керим (ар.-тур.) – Аллах е добър! 6 пнизам (тур.) -войник от редовната армия в Османската империя 7 нахия (тур.-ар.) – подоколия в Османската империя 8 хаталък (тур.-ар.) – грешка, пакост, щета
9 челеби/я/ (тур.-ар.) – обръщение към по-заможен българин 10 бекрия ( тур.-ар.) – пияница 11 харач (ар.)– поземлен данък, плащан от раята в Османската империя
Изображение: www.bg-pet.com/Bird/cages/brass.htm
Везирът отдавна не помнеше кой бе черковният празник, но всяка нощ сънуваше горящото манастирче и чудовищния писък на майка си, когато го взеха еничар...
цитирайyotovava написа:
Везирът отдавна не помнеше кой бе черковният празник, но всяка нощ сънуваше горящото манастирче и чудовищния писък на майка си, когато го взеха еничар...
Благодаря ти, Валя! Желая нежна вечер!
3.
анонимен -
Разказът е много хубав, но защо го ...
17.04.2012 21:28
17.04.2012 21:28
Разказът е много хубав, но защо го публикувате повторно?
цитирайанонимен написа:
Разказът е много хубав, но защо го публикувате повторно?
Сполай ти за оценката, приятелю/приятелко! Публикувам го повторно заради изключителни компютърни умения от моя страна:) Виж коментарите след http://veninski.blog.bg/izkustvo/2012/03/30/moiata-starovremska-svatba-pyrva-chast.931058
:)
Поздрави от Неапол
За новите читатели на блога ще е интересно да се запозноят с твоето творчество.
Дано тези бъркотии в блога най-сетне престанат и се възстановят загубените
твои публикации!
Позрав !
цитирайДано тези бъркотии в блога най-сетне престанат и се възстановят загубените
твои публикации!
Позрав !
Това ми е любимият твой разказ.
Толкова силно ми въздейства, когато го прочетох за първи път, че имах чувството, че вървя до Хайредин паша из притихналите улици на селцето... и плаках заедно с него...
П.П. Рових се из "моите коментари", но явно заедно с постингите ти са изчезнали и коментарите към тях. Не се кахъри, ще ти напишем нови.
цитирайТолкова силно ми въздейства, когато го прочетох за първи път, че имах чувството, че вървя до Хайредин паша из притихналите улици на селцето... и плаках заедно с него...
П.П. Рових се из "моите коментари", но явно заедно с постингите ти са изчезнали и коментарите към тях. Не се кахъри, ще ти напишем нови.
aqualia написа:
:)
Поздрави от Неапол
:)
Поздрави от Неапол
Добър вечер, Лилия! Радвам се, че се отби! Благодаря ти! Поздрави от Родопите!
bojo12345 написа:
За новите читатели на блога ще е интересно да се запозноят с твоето творчество.
Дано тези бъркотии в блога най-сетне престанат и се възстановят загубените
твои публикации!
Позрав !
Дано тези бъркотии в блога най-сетне престанат и се възстановят загубените
твои публикации!
Позрав !
Сполай ти, приятелю! Надявам се всичко да се оправи! Поздрави на Пловдив!
lotos16 написа:
Това ми е любимият твой разказ.
Толкова силно ми въздейства, когато го прочетох за първи път, че имах чувството, че вървя до Хайредин паша из притихналите улици на селцето... и плаках заедно с него...
П.П. Рових се из "моите коментари", но явно заедно с постингите ти са изчезнали и коментарите към тях. Не се кахъри, ще ти напишем нови.
Толкова силно ми въздейства, когато го прочетох за първи път, че имах чувството, че вървя до Хайредин паша из притихналите улици на селцето... и плаках заедно с него...
П.П. Рових се из "моите коментари", но явно заедно с постингите ти са изчезнали и коментарите към тях. Не се кахъри, ще ти напишем нови.
Трогна ме признанието ти, Лотосче... Благодаря ти от сърце! Поздрави на Плевен!
Хубаво е ,че си взел решение отново да го публикуваш ,Вен!Това е начинът след като администраторите на блога не си спазват задълженията,ЗАЩОТО СЪМ УБЕДЕНА ,ЧЕ НЯКОЙ УМИШЛЕНО Е ЗАЧИСТИЛ БЛОГА ТИ,защото пишеш великолепно,а администраторите навярно така им е удобно по техни си причини!:(
цитирайiliada3 написа:
Хубаво е ,че си взел решение отново да го публикуваш ,Вен!Това е начинът след като администраторите на блога не си спазват задълженията,ЗАЩОТО СЪМ УБЕДЕНА ,ЧЕ НЯКОЙ УМИШЛЕНО Е ЗАЧИСТИЛ БЛОГА ТИ,защото пишеш великолепно,а администраторите навярно така им е удобно по техни си причини!:(
Аз пък се надявам, че чудото ще стане и блогът ми отново ще добие предишния си вид. Радвам се, че си тук, Илиана! Благодаря ти! Хубав ден!
За пореден път прочетох и аз този хубав разказ, но със същото силно вълнение, което беше при първия прочит.
Посланието ти е с изключителна сила, която достига до сърцето.
Дори и златната клетка не струва колкото свободата....
Поздрави и от мен, приятелю от Родопите!
цитирайПосланието ти е с изключителна сила, която достига до сърцето.
Дори и златната клетка не струва колкото свободата....
Поздрави и от мен, приятелю от Родопите!
ckarlet написа:
За пореден път прочетох и аз този хубав разказ, но със същото силно вълнение, което беше при първия прочит.
Посланието ти е с изключителна сила, която достига до сърцето.
Дори и златната клетка не струва колкото свободата....
Поздрави и от мен, приятелю от Родопите!
Посланието ти е с изключителна сила, която достига до сърцето.
Дори и златната клетка не струва колкото свободата....
Поздрави и от мен, приятелю от Родопите!
Благодаря ти, Скарлет! Удоволствието е мое. Поздрави на семейството!
- Господ здраве да ти дава Васко! - каза четиредесет и осем годишният мъж от Русчук, който рано призори бе минал покрай Васковата стряха. Бе се запътил с натежали нозе към миндера, да отмори снага, тъй щото от нощес е по работа ...
цитирайpevetsa написа:
- Господ здраве да ти дава Васко! - каза четиредесет и осем годишният мъж от Русчук, който рано призори бе минал покрай Васковата стряха. Бе се запътил с натежали нозе към миндера, да отмори снага, тъй щото от нощес е по работа ...
Сполай ти, Алекс! Желая на цялата ти къща родопско здраве и дълголетие!
17.
forgiveness -
Благодаря, че си го публикувал отново!
18.04.2012 08:42
18.04.2012 08:42
Чета го за първи път, но сигурно ще го препрочитам, препрочитам и препрочитам, защото човек не се насища лесно на хубавото... :)
цитирайforgiveness написа:
Чета го за първи път, но сигурно ще го препрочитам, препрочитам и препрочитам, защото човек не се насища лесно на хубавото... :)
Благодаря ти за добрата дума, приятелко! Разказът е от сборника "Деребейски времена". Ведър ден!
Красиво сътворени чувства в думи . Поздравления !
цитирайmehmedbulgaristan написа:
Красиво сътворени чувства в думи . Поздравления !
Добре дошъл, Мехмед!
Благодаря ти за оценката на моята авелзаманска историйка! За мен е изключително удоволствие да ми гостуваш в моята виртуална къщичка! Ще се радвам да наминаваш насам, когато намериш време! Поздрави на семейството!
Много вълнуващ , с красиви символи и силни послания .
Какво да пиша ... Майстор си , приятелю --всяка дума ,
всеки ред има своето място и значение .
Благословен си с дарбата да пресъздаваш по невероятен
начин преживяното преди векове ... автентично ,
много българско и въздействащо ... Благодаря ти !
цитирайКакво да пиша ... Майстор си , приятелю --всяка дума ,
всеки ред има своето място и значение .
Благословен си с дарбата да пресъздаваш по невероятен
начин преживяното преди векове ... автентично ,
много българско и въздействащо ... Благодаря ти !
stela50 написа:
Много вълнуващ , с красиви символи и силни послания .
Какво да пиша ... Майстор си , приятелю --всяка дума ,
всеки ред има своето място и значение .
Благословен си с дарбата да пресъздаваш по невероятен
начин преживяното преди векове ... автентично ,
много българско и въздействащо ... Благодаря ти !
Какво да пиша ... Майстор си , приятелю --всяка дума ,
всеки ред има своето място и значение .
Благословен си с дарбата да пресъздаваш по невероятен
начин преживяното преди векове ... автентично ,
много българско и въздействащо ... Благодаря ти !
Насладата е изцяло моя... Сполай ти от сърце, свидна приятелко! Бъди благословена! Поздрави от Родопите!
Прочетох го за първи път и много ме развълнува.
цитирайvalena написа:
Прочетох го за първи път и много ме развълнува.
Радвам се, че ти хареса, приятелко. Благодаря ти! "Хайредин паша" е един от първите ми публикувани разкази в Блог.бг. Хубав ден!
Чакам още твои творби.
цитирайbogolubie написа:
Чакам още твои творби.
Добре дошла, Вogolubie! Сполай ти за добрата дума! Надявам се да ти допаднат и други мои разказчета! Поздрави на Пловдив!
Благодаря ти и този път за силния разказ, в който се оглежда мъката на Родопа планина, оглежда се човешката ни същност. Наред с вълнението от образите, идеите, езика, много ми допадна посланието, че човещината винаги надвива.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Благодаря ти, Венински! Разказът ти е върховен!
Хубави празници!
цитирайХубави празници!
Хубав разказ, кръвта вода не става е казал народът и винаги те тегли там, дето ти е хвърле пъпа.
цитирайmegg написа:
Благодаря ти и този път за силния разказ, в който се оглежда мъката на Родопа планина, оглежда се човешката ни същност. Наред с вълнението от образите, идеите, езика, много ми допадна посланието, че човещината винаги надвива.
Поздрав!
Поздрав!
Няма по-добра оценка за творбата на един автор от мнението на неговите читатели! Радвам се, че и ти си между тях, Меги! Благодаря ти от сърце! Поздрави на морето!
vostroto написа:
Благодаря ти, Венински! Разказът ти е върховен!
Хубави празници!
Хубави празници!
Сполай ти, приятелю! Хубави празници и на теб! Бъди жив и здрав!
kasnaprolet9999 написа:
Хубав разказ, кръвта вода не става е казал народът и винаги те тегли там, дето ти е хвърле пъпа.
Права си, Невенче. Кръвта вода не става! Благодаря ти, че се отби и прочете! Поздрави на семейството, приятелко!
ме остави без дъх бе човек :) Особено когато гледам сивотата на белгийската столица и черните облаци, прелитащи по небето, подгонени от силния студен вятър...
Знаеш ли от кое ме боли най-много - че докато едно време еничарите са ги вземали като невръстни деца от майките, за да ги направят покорни слуги на Аллах, сега големи и зрели хора сами се подлагат на еничарство и стават покорни слуги на парите. Явно парите вече са най-силния Бог, който хората познават от началото на съществуването си. Въпреки че ковчег с джобове няма, както е казала баба Ванга...
Специални поздрави!
цитирайЗнаеш ли от кое ме боли най-много - че докато едно време еничарите са ги вземали като невръстни деца от майките, за да ги направят покорни слуги на Аллах, сега големи и зрели хора сами се подлагат на еничарство и стават покорни слуги на парите. Явно парите вече са най-силния Бог, който хората познават от началото на съществуването си. Въпреки че ковчег с джобове няма, както е казала баба Ванга...
Специални поздрави!
Разказът не е лош, като съдържание и емоция, но е малко сбъркан в историческото си време. Т.е. би звучал актуално, ако е съотнесен към събития от 16 до 17 век, ситуиран след Кримската война губи най-важното от своята съшност и съдържание.
1. Еничарският корпус е буквално унищожен, дори споменаването на името "еничар" е забранено, а всички живи еничари, които не са успели да се покрият по време на наказателната операция са жестоко убити. Тези, които са успели са гледали да бъдат мнооогоо далеч от погледа на каквато и да е османска власт, камо ли да правят кариера при султаните от Махмуд ІІ нататък. Това става 1826 г.
2. Еничарският корпус, който достига до своя връх на влияние в Османската империя в края на 18 век и е унищожен съответно в началото на 19 няма нищо общо с онзи еничарски корпус, създаден и рекрутиран на база на данъка девширме. Последните известни случаи на събиране на "кръвен данък" сред християнските народи в Османската империя датира годините между 1705-1711.
3. Велики везири на Османската империя по време на Кримската война са няколко души, но все от албански или тюркски произход.
4. Хайредин паша спроред местна легенда (непотвърдена с исторически данни) на жителите на днешното село Хайредин е образ от 16 век, който дал земята, на която се образува селото във врачанско. Има и един известен пират Хайредин Барбароса, но неговия периметър на действие е съвсем друг и чак САЩ се занимават с него - това е всъшност първата "война", която новата държава САЩ води след обявяването на Независимостта:)
Мисълта ми е, че макар и литература, когато е на историческа тематика и третира реални исторически въпроси е добре да е съобразена пона най-на едро с фактологията.
Поздрави!
цитирай1. Еничарският корпус е буквално унищожен, дори споменаването на името "еничар" е забранено, а всички живи еничари, които не са успели да се покрият по време на наказателната операция са жестоко убити. Тези, които са успели са гледали да бъдат мнооогоо далеч от погледа на каквато и да е османска власт, камо ли да правят кариера при султаните от Махмуд ІІ нататък. Това става 1826 г.
2. Еничарският корпус, който достига до своя връх на влияние в Османската империя в края на 18 век и е унищожен съответно в началото на 19 няма нищо общо с онзи еничарски корпус, създаден и рекрутиран на база на данъка девширме. Последните известни случаи на събиране на "кръвен данък" сред християнските народи в Османската империя датира годините между 1705-1711.
3. Велики везири на Османската империя по време на Кримската война са няколко души, но все от албански или тюркски произход.
4. Хайредин паша спроред местна легенда (непотвърдена с исторически данни) на жителите на днешното село Хайредин е образ от 16 век, който дал земята, на която се образува селото във врачанско. Има и един известен пират Хайредин Барбароса, но неговия периметър на действие е съвсем друг и чак САЩ се занимават с него - това е всъшност първата "война", която новата държава САЩ води след обявяването на Независимостта:)
Мисълта ми е, че макар и литература, когато е на историческа тематика и третира реални исторически въпроси е добре да е съобразена пона най-на едро с фактологията.
Поздрави!
Благодаря ти за мнението, приятелю! Прав си, че еничарски корпус като цяло не съществува по това време, но отделни случаи на кръвнина под различна форма са документирани доста години след неговото повторно закриване. Колкото до достоверността на тази история и сюжета й, те са взети от Държавен архив. И като във всеки разказ са ползвани литературни способи и прийоми. Иначе съм чувал легендата за село Хайрeдин, но тук случаят е различен. Радвам се, че се отби!
Бъди жив и здрав! Поздрави от Родопите!
П.П. Искам да напомня, че в сайта има немалко исторически блогове, където може да се води сериозна специализирана полемика. Моят блог със сигурност не е между тях, затова ще бъда благодарен на коментиращите да обсъждат преди всичко качествата на публикуваните разкази.
цитирайБъди жив и здрав! Поздрави от Родопите!
П.П. Искам да напомня, че в сайта има немалко исторически блогове, където може да се води сериозна специализирана полемика. Моят блог със сигурност не е между тях, затова ще бъда благодарен на коментиращите да обсъждат преди всичко качествата на публикуваните разкази.
demonwind написа:
ме остави без дъх бе човек :) Особено когато гледам сивотата на белгийската столица и черните облаци, прелитащи по небето, подгонени от силния студен вятър...
Знаеш ли от кое ме боли най-много - че докато едно време еничарите са ги вземали като невръстни деца от майките, за да ги направят покорни слуги на Аллах, сега големи и зрели хора сами се подлагат на еничарство и стават покорни слуги на парите. Явно парите вече са най-силния Бог, който хората познават от началото на съществуването си. Въпреки че ковчег с джобове няма, както е казала баба Ванга...
Специални поздрави!
Знаеш ли от кое ме боли най-много - че докато едно време еничарите са ги вземали като невръстни деца от майките, за да ги направят покорни слуги на Аллах, сега големи и зрели хора сами се подлагат на еничарство и стават покорни слуги на парите. Явно парите вече са най-силния Бог, който хората познават от началото на съществуването си. Въпреки че ковчег с джобове няма, както е казала баба Ванга...
Специални поздрави!
Сполай ти за добрата дума, Яворе! Иначе си прав, днес има "еничари" под път и над път:) Желая здраве, обич и успехи! Поздрави на семейството!
Прочетох с интерес! Само, който не е преживявал подобна мъка, само той няма да разбере. Кръвта вода не става.
цитирайinjir написа:
Прочетох с интерес! Само, който не е преживявал подобна мъка, само той няма да разбере. Кръвта вода не става.
Напълно права си, Марина Мария! Който не познава подобна мъка, той никога няма да я разбере и ще търси какви ли не "аргументи", за да я игнорира.
Благодаря ти от сърце, приятелко! Чакам новата ти книга. Поздрави на семейството!
Стопляш ме всеки път.
Благодаря! От дъното на малкото ми женско сърчице, ненастино за топлинка :)
цитирайБлагодаря! От дъното на малкото ми женско сърчице, ненастино за топлинка :)
ronya написа:
Стопляш ме всеки път.
Благодаря! От дъното на малкото ми женско сърчице, ненастино за топлинка :)
Благодаря! От дъното на малкото ми женско сърчице, ненастино за топлинка :)
И твоите коментари всеки път са топли, приятелко. Благодаря ти! Поздрави от Павелско!
41.
vmir -
Намирам разказа превъзходен, защото представя историята чрез чувствата на властимащия
19.04.2012 05:04
19.04.2012 05:04
и така вдъхва живот на профанизираните светоусещания, стъпили на плоските пропагандни клишета за властта и историята, сътворени от неразрушимата дружба между родния и външния политически и геополитически партизанлък.
Разказът разсейва актуалното съмнение, че българинът е социално инфантилелен екземпляр, неспособен да види държавата си в измеренията на човечността и некадърен на усилия за осветяването им. Лесно и банално е да се повтаря, че всички са маскари, да се подстрекава към саботажи и омраза, когато има най-малко основание или нужда от тях, трудно е да застанеш на пътя на този агресивен примитивизъм, напиращ заради партизански изгоди да отнесе устоите на човечността и на самата държава.
Респект, Майсторе!
цитирайРазказът разсейва актуалното съмнение, че българинът е социално инфантилелен екземпляр, неспособен да види държавата си в измеренията на човечността и некадърен на усилия за осветяването им. Лесно и банално е да се повтаря, че всички са маскари, да се подстрекава към саботажи и омраза, когато има най-малко основание или нужда от тях, трудно е да застанеш на пътя на този агресивен примитивизъм, напиращ заради партизански изгоди да отнесе устоите на човечността и на самата държава.
Респект, Майсторе!
42.
veninski -
41. vmir - Намирам разказа превъзходен, защото представя историята чрез чувствата на властимащия
19.04.2012 06:48
19.04.2012 06:48
vmir написа:
и така вдъхва живот на профанизираните светоусещания, стъпили на плоските пропагандни клишета за властта и историята, сътворени от неразрушимата дружба между родния и външния политически и геополитически партизанлък.
Разказът разсейва актуалното съмнение, че българинът е социално инфантилелен екземпляр, неспособен да види държавата си в измеренията на човечността и некадърен на усилия за осветяването им. Лесно и банално е да се повтаря, че всички са маскари, да се подстрекава към саботажи и омраза, когато има най-малко основание или нужда от тях, трудно е да застанеш на пътя на този агресивен примитивизъм, напиращ заради партизански изгоди да отнесе устоите на човечността и на самата държава.
Респект, Майсторе!
Разказът разсейва актуалното съмнение, че българинът е социално инфантилелен екземпляр, неспособен да види държавата си в измеренията на човечността и некадърен на усилия за осветяването им. Лесно и банално е да се повтаря, че всички са маскари, да се подстрекава към саботажи и омраза, когато има най-малко основание или нужда от тях, трудно е да застанеш на пътя на този агресивен примитивизъм, напиращ заради партизански изгоди да отнесе устоите на човечността и на самата държава.
Респект, Майсторе!
Сполай ти за анализа, приятелю! За мен е чест, че си между моите читатели! Бъди благословен! Поздрави на семейството! И на Витоша!
"Не се гаси, туй що не гасне!"
Разказът ти е перфектно потвърждение на Вазовите думи.
цитирайРазказът ти е перфектно потвърждение на Вазовите думи.
monaliza121 написа:
"Не се гаси, туй що не гасне!"
Разказът ти е перфектно потвърждение на Вазовите думи.
Разказът ти е перфектно потвърждение на Вазовите думи.
Благодаря ти, приятелко! Поздрави от планината на Орфей!
Често минавам покрай Баня Баши, строена от еничарът Мимар Синан, за когото пред джамията пише, че може би е българин от Родопите. Това ме подсеща за кръвния данък, за който са ни учили, че е връх на жестокостта и робството, но в училище не са ни споменавали и дума за значимостта на еничарите в империята. За съжаление, все още не съм се добрал до подробности за това по какви признаци са избирани децата за обучение в еничарския корпус, и ако отнесем големината на корпуса към десетките милиони поданици излиза, че без признаци за подбор, трябва да е разигравана лотария за попадане в корпуса. Прави впечатление и това, че племенниците на Синан са ислямизирани, докато бащата и брат му са останали християни до края на живота си, и предвид влиянието на Синан върху няколко султана, явно ислямизацията на племенниците е била следване примера на знаменития роднина.
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?10917-%E4%E0%EB%E8-%EC%E8%EC%E0%F0-%CA%EE%E4%E6%E0-%D1%E8%ED%E0%ED-%E5-%E1%E8%EB-%E1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%ED
Благодаря ти, поздрави от Витоша!
цитирайhttp://forum.boinaslava.net/showthread.php?10917-%E4%E0%EB%E8-%EC%E8%EC%E0%F0-%CA%EE%E4%E6%E0-%D1%E8%ED%E0%ED-%E5-%E1%E8%EB-%E1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%ED
Благодаря ти, поздрави от Витоша!
излишни са думите. Твоят разказ стига надълбко в душата и топли. Поздрави!
цитирайКакто винаги - прекрасно!
Поздрави от Пънлай! :)
цитирайПоздрави от Пънлай! :)
vmir написа:
Често минавам покрай Баня Баши, строена от еничарът Мимар Синан, за когото пред джамията пише, че може би е българин от Родопите. Това ме подсеща за кръвния данък, за който са ни учили, че е връх на жестокостта и робството, но в училище не са ни споменавали и дума за значимостта на еничарите в империята. За съжаление, все още не съм се добрал до подробности за това по какви признаци са избирани децата за обучение в еничарския корпус, и ако отнесем големината на корпуса към десетките милиони поданици излиза, че без признаци за подбор, трябва да е разигравана лотария за попадане в корпуса. Прави впечатление и това, че племенниците на Синан са ислямизирани, докато бащата и брат му са останали християни до края на живота си, и предвид влиянието на Синан върху няколко султана, явно ислямизацията на племенниците е била следване примера на знаменития роднина.
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?10917-%E4%E0%EB%E8-%EC%E8%EC%E0%F0-%CA%EE%E4%E6%E0-%D1%E8%ED%E0%ED-%E5-%E1%E8%EB-%E1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%ED
Благодаря ти, поздрави от Витоша!
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?10917-%E4%E0%EB%E8-%EC%E8%EC%E0%F0-%CA%EE%E4%E6%E0-%D1%E8%ED%E0%ED-%E5-%E1%E8%EB-%E1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%ED
Благодаря ти, поздрави от Витоша!
Правилата за събирането на т.нар. данък чилик, по-известен като кръвен данък (или девширме), през годините се променят. Накратко казано той се изразява в периодично събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през 5 или по-малко години. Тези момчета се подбират сред здравите, интелигентни и красиви деца на възраст 7-15 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст, както и 22-годишни младежи. Обикновено на определен брой мъжки деца се взема по едно дете от къща, но има отделни случаи, когато от семейство се взима единственото момче... Според едно сведение близо 1/5 от всички български деца са станали жертва на кръвен данък. Затова някои учени смятат, че именно този данък е една от основните причини за доброволното приемане на исляма от българите.
Родопите са една рана, която продължава да кърви...
Хубав ден, приятелю!
makont написа:
излишни са думите. Твоят разказ стига надълбко в душата и топли. Поздрави!
Благодаря ти, Мая! Радвам се, че прочете и хареса тази авелзаманска история. Поздрави от Родопите!
natali60 написа:
Както винаги - прекрасно!
Поздрави от Пънлай! :)
Поздрави от Пънлай! :)
Благодаря ти, Натали! Насладата е моя! Поздрави на Китай!
Звънът на черковната камбана носи спомена за миналото, но отпраща и зов към бъдещето.
Когато чета разказите ти, все си казвам"Той не е могъл да не ги напише!":)
Бъди здрав!
цитирайКогато чета разказите ти, все си казвам"Той не е могъл да не ги напише!":)
Бъди здрав!
bovari написа:
Звънът на черковната камбана носи спомена за миналото, но отпраща и зов към бъдещето.
Когато чета разказите ти, все си казвам"Той не е могъл да не ги напише!":)
Бъди здрав!
Когато чета разказите ти, все си казвам"Той не е могъл да не ги напише!":)
Бъди здрав!
Трогна ме, Ели... Сполай ти от дъното на душата си, приятелко!
Желая родопско здраве и дълголетие! Поздрави от твоето дърво!
veninski написа:
Правилата за събирането на т.нар. данък чилик, по-известен като кръвен данък (или девширме), през годините се променят. Накратко казано той се изразява в периодично събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през 5 или по-малко години. Тези момчета се подбират сред здравите, интелигентни и красиви деца на възраст 7-15 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст, както и 22-годишни младежи. Обикновено на определен брой мъжки деца се взема по едно дете от къща, но има отделни случаи, когато от семейство се взима единственото момче... Според едно сведение близо 1/5 от всички български деца са станали жертва на кръвен данък. Затова някои учени смятат, че именно този данък е една от основните причини за доброволното приемане на исляма от българите.
Родопите са една рана, която продължава да кърви...
Хубав ден, приятелю!
Правилата за събирането на т.нар. данък чилик, по-известен като кръвен данък (или девширме), през годините се променят. Накратко казано той се изразява в периодично събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през 5 или по-малко години. Тези момчета се подбират сред здравите, интелигентни и красиви деца на възраст 7-15 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст, както и 22-годишни младежи. Обикновено на определен брой мъжки деца се взема по едно дете от къща, но има отделни случаи, когато от семейство се взима единственото момче... Според едно сведение близо 1/5 от всички български деца са станали жертва на кръвен данък. Затова някои учени смятат, че именно този данък е една от основните причини за доброволното приемане на исляма от българите.
Родопите са една рана, която продължава да кърви...
Хубав ден, приятелю!
Благодаря ти, сега ми е малко по-ясно, но не съвсем. С риск да ти досадя, чудя се защо днес, когато сме уж свободни хора, мнозина дават мило и драго да си изпратят децата в чужбина, дори понякога само да не са в плашещата родна училищна среда, а по онова време са ги вземали да ги правят от роби в господари, да ги обучават за важни постове в империята, и да приемаме това еднозначно и само откъм трагичната му страна? Струва ми се поне малко етноцентрично. Ако днес държавата ни поеме обучението и възпитанието на най-кадърните и будни циганета, турчета и прочие, осигури им безплатни лекарски, учителски, инженерски и прочие висши квалификации, убеден съм, че пак етноцентрично ще ревнем, че това е дискриминация спрямо българския етнос. Нима в етноцентризма си сме стигнали до там, че сами да изключваме всяко полезно за бъдещето си решение? Как турския етнос е допускал подобна дискриминация спрямо себе си? Нима сме толкова несправедливи и недалновидни, че не виждаме нищо, което не ни е изгодно за момента?
Прощавай, че се отплеснах, но това наистина ми е много интересно.
Чета разказа отново и отново...
Буцата в гърлото расте ли расте...
Не мога да я преглътна!
И сълзи очите замъгляват,
но те още по-ясно виждат
голямата човешка трагедия,
защото погледът иде отвътре!
Една съдба, а хората различни.
Някои се превръщат в зверове.
Други /като твоя герой/ през целия си живот
подвластни на мълчаливото страдание остават.
А в душата им...жива рана...желанието за добро не свършва се.
Не помня преди колко време го четох за първи път този твой разказ...
но въгленчето отново се разпали...
Благодаря ти, приятелю!
Жив да си ни!
цитирайБуцата в гърлото расте ли расте...
Не мога да я преглътна!
И сълзи очите замъгляват,
но те още по-ясно виждат
голямата човешка трагедия,
защото погледът иде отвътре!
Една съдба, а хората различни.
Някои се превръщат в зверове.
Други /като твоя герой/ през целия си живот
подвластни на мълчаливото страдание остават.
А в душата им...жива рана...желанието за добро не свършва се.
Не помня преди колко време го четох за първи път този твой разказ...
но въгленчето отново се разпали...
Благодаря ти, приятелю!
Жив да си ни!
Няма да се повтарям - само ще кажа, че в края на разказа имах сълзи в очите си.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Ще ти доверя нещо, приятелю. Много неща от настоящето не ми се нравят, затова нямам никакво намерение да пиша на съвременна тема. Всичко, което искам да кажа, ще го направя с авелзаманските си историйки. Иначе въобще не смятам, че еничарството е едва ли не проява на хуманност от страна на османците...
Хубава вечер!
цитирайХубава вечер!
inel379 написа:
Чета разказа отново и отново...
Буцата в гърлото расте ли расте...
Не мога да я преглътна!
И сълзи очите замъгляват,
но те още по-ясно виждат
голямата човешка трагедия,
защото погледът иде отвътре!
Една съдба, а хората различни.
Някои се превръщат в зверове.
Други /като твоя герой/ през целия си живот
подвластни на мълчаливото страдание остават.
А в душата им...жива рана...желанието за добро не свършва се.
Не помня преди колко време го четох за първи път този твой разказ...
но въгленчето отново се разпали...
Благодаря ти, приятелю!
Жив да си ни!
Буцата в гърлото расте ли расте...
Не мога да я преглътна!
И сълзи очите замъгляват,
но те още по-ясно виждат
голямата човешка трагедия,
защото погледът иде отвътре!
Една съдба, а хората различни.
Някои се превръщат в зверове.
Други /като твоя герой/ през целия си живот
подвластни на мълчаливото страдание остават.
А в душата им...жива рана...желанието за добро не свършва се.
Не помня преди колко време го четох за първи път този твой разказ...
но въгленчето отново се разпали...
Благодаря ти, приятелю!
Жив да си ни!
За кой ли път ще кажа, че всеки автор би се гордял с читател като теб! Сполай ти от сърце, свидна ми приятелко! Бъди благословена! Сърдечни поздрави на прекрасното ти семейство!
tsvetamak написа:
Няма да се повтарям - само ще кажа, че в края на разказа имах сълзи в очите си.
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря ти за откровението, Цвета! Правиш ме особено щастлив. Поздрави от Родопите!
veninski написа:
Ще ти доверя нещо, приятелю. Много неща от настоящето не ми се нравят, затова нямам никакво намерение да пиша на съвременна тема. Всичко, което искам да кажа, ще го направя с авелзаманските си историйки. Иначе въобще не смятам, че еничарството е едва ли не проява на хуманност от страна на османците...
Хубава вечер!
Хубава вечер!
Разбира се, че няма как да е хуманност насилието, плъзнах се по аналогии с настоящето. Моля за извинение, ако съм те притеснил, проблемът си е мой.
Хубава вечер!
vmir написа:
Разбира се, че няма как да е хуманност насилието, плъзнах се по аналогии с настоящето. Моля за извинение, ако съм те притеснил, проблемът си е мой.
Хубава вечер!
veninski написа:
Ще ти доверя нещо, приятелю. Много неща от настоящето не ми се нравят, затова нямам никакво намерение да пиша на съвременна тема. Всичко, което искам да кажа, ще го направя с авелзаманските си историйки. Иначе въобще не смятам, че еничарството е едва ли не проява на хуманност от страна на османците...
Хубава вечер!
Хубава вечер!
Разбира се, че няма как да е хуманност насилието, плъзнах се по аналогии с настоящето. Моля за извинение, ако съм те притеснил, проблемът си е мой.
Хубава вечер!
Не се притеснявай, приятелю, всичко е наред.
Здравей, домашен уют, много усмивки за семейството ти. Приятен уикенд!
61.
amell -
Първична
20.04.2012 23:31
20.04.2012 23:31
доброта във всеки ред.Бях забравила...Красиво!
цитирайamell написа:
доброта във всеки ред.Бях забравила...Красиво!
Надявам се да е така. Благодаря ти, Камелия! Поздрави от Родопите!
Отбивам се аз вече няколко пъти и чета разказа. Както и коментарите след него. С някои съм съгласна на 100 % / заради начина на мислене, изказа, очевидната компетентност и грамотност - литературна и историческа , обективността.
Забелязвам и коментари, целящи да изтъкнат познанието на коментиращите в аспекти, в които нявярно са професионално значими... Както и безусловния ти рефлекс да ги отчетеш и добронамерено да ги коментираш .
Аз отново ще кажа , че vmr за кой ли път изказва професионално думите, които бих написала и аз, ако имах познанията и речника му. Благодаря му !
За мен е от изключителна важност едно произведение да те грабне. Да забравиш къде си. Емоционалните ти реакции да са като слънчев протуберанс. При мене така се получи. Разплака ме.
ПОздрави от поляните с детелини, населени със Златокоски и Къдрокоски !
цитирайЗабелязвам и коментари, целящи да изтъкнат познанието на коментиращите в аспекти, в които нявярно са професионално значими... Както и безусловния ти рефлекс да ги отчетеш и добронамерено да ги коментираш .
Аз отново ще кажа , че vmr за кой ли път изказва професионално думите, които бих написала и аз, ако имах познанията и речника му. Благодаря му !
За мен е от изключителна важност едно произведение да те грабне. Да забравиш къде си. Емоционалните ти реакции да са като слънчев протуберанс. При мене така се получи. Разплака ме.
ПОздрави от поляните с детелини, населени със Златокоски и Къдрокоски !
chinaware написа:
Отбивам се аз вече няколко пъти и чета разказа. Както и коментарите след него. С някои съм съгласна на 100 % / заради начина на мислене, изказа, очевидната компетентност и грамотност - литературна и историческа , обективността.
Забелязвам и коментари, целящи да изтъкнат познанието на коментиращите в аспекти, в които нявярно са професионално значими... Както и безусловния ти рефлекс да ги отчетеш и добронамерено да ги коментираш .
Аз отново ще кажа , че vmr за кой ли път изказва професионално думите, които бих написала и аз, ако имах познанията и речника му. Благодаря му !
За мен е от изключителна важност едно произведение да те грабне. Да забравиш къде си. Емоционалните ти реакции да са като слънчев протуберанс. При мене така се получи. Разплака ме.
ПОздрави от поляните с детелини, населени със Златокоски и Къдрокоски !
Забелязвам и коментари, целящи да изтъкнат познанието на коментиращите в аспекти, в които нявярно са професионално значими... Както и безусловния ти рефлекс да ги отчетеш и добронамерено да ги коментираш .
Аз отново ще кажа , че vmr за кой ли път изказва професионално думите, които бих написала и аз, ако имах познанията и речника му. Благодаря му !
За мен е от изключителна важност едно произведение да те грабне. Да забравиш къде си. Емоционалните ти реакции да са като слънчев протуберанс. При мене така се получи. Разплака ме.
ПОздрави от поляните с детелини, населени със Златокоски и Къдрокоски !
Трогна ме споделеното, Юлиана... Благодаря ти! Бъди благословена! Прегръдки за Златокоска и Къдрокоска и за цялата ти къща! Поздрави от Пашалийца!
П.П.Напълно съм съгласен с теб за vmr. Той е един от моите читатели и приятели, които много ценя! Да е жив и здрав!
Беше ми празник да прочета отново този твой уникален разказ, Васко.
Всяко изречение, всяка дума в този разказ е празник на душата.
Сполай ти за труда и таланта!
цитирайВсяко изречение, всяка дума в този разказ е празник на душата.
Сполай ти за труда и таланта!
veselinvalev написа:
Беше ми празник да прочета отново този твой уникален разказ, Васко.
Всяко изречение, всяка дума в този разказ е празник на душата.
Сполай ти за труда и таланта!
Всяко изречение, всяка дума в този разказ е празник на душата.
Сполай ти за труда и таланта!
Сполай ти и на тебе, Веско! И моята душа ликува, когато ми гостуват читатели като теб!
Здраве, обич, домашен уют за цялото семейство! И богат улов след забраната!
П.П.Май ще се наложи да публикувам повторно всичките си разкази досега, защото по всичко личи, че администраторите няма да могат да възстановят постингите ми отпреди деактивиране на блога. И се оказва, че тригодишният ми труд в сайта отива на вятъра... Все едно не съм живял:)
Разбира се, разказите ще ги сложа наново, но кой ще ми върне уникалните коментари след тях... За мен бяха безценни.
Ей го, от няколко дни как съм се върнала от командировки и ровичкам из блога :), но твоите разкази реших да си оставя за "десерт", така да се каже :)). Преди седмица прекосих отново Източни Родопи и душата ми се напълни с хубостта и величието на тази планина. И в Хвойна поспрях и покрай Павелско минах, и за теб се сетих. Какъв душеприказчик си само, а и как го можеш това с "връзването на душата на възел" чак до сълзи...
Сполай ти приятелю и за перото, и за добротата, която блика от всеки твой разказ!
цитирайСполай ти приятелю и за перото, и за добротата, която блика от всеки твой разказ!
68.
veninski -
67. kleotemida - Ние сами ще си ги върнем, Васко, ти само публикувай!
01.05.2012 16:48
01.05.2012 16:48
kleotemida написа:
Ей го, от няколко дни как съм се върнала от командировки и ровичкам из блога :), но твоите разкази реших да си оставя за "десерт", така да се каже :)). Преди седмица прекосих отново Източни Родопи и душата ми се напълни с хубостта и величието на тази планина. И в Хвойна поспрях и покрай Павелско минах, и за теб се сетих. Какъв душеприказчик си само, а и как го можеш това с "връзването на душата на възел" чак до сълзи...
Сполай ти приятелю и за перото, и за добротата, която блика от всеки твой разказ!
Сполай ти приятелю и за перото, и за добротата, която блика от всеки твой разказ!
Благодаря ти за подкрепата, приятелко! Нали знаеш обаче приказката за реката? Тя никога не е една и съща. Водата, която отмине покрай теб, никога няма да мине втори път...
Във всеки случай съм щастлив, че си между моите читатели и приятели! Сполай ти за всичко! Желая родопско здраве и дълголетие на цялата ти къща!
П.П.Преди седмица и аз бях на екскурзия, но се надявам следващия път, когато се върнеш в Родопите, да се видим.
Така е, за водата си абсолютно прав, но станалото - станало.
Ти да си жив и здрав, а то и друга вода ще мине, тук при теб "суша" никога няма да настъпи и суховей няма да повее :)
И, дай Боже, наистина да се видим някой ден. Наумила съм си нещо за следващото ходене, ха дано стане :).
цитирайТи да си жив и здрав, а то и друга вода ще мине, тук при теб "суша" никога няма да настъпи и суховей няма да повее :)
И, дай Боже, наистина да се видим някой ден. Наумила съм си нещо за следващото ходене, ха дано стане :).
kleotemida написа:
Така е, за водата си абсолютно прав, но станалото - станало.
Ти да си жив и здрав, а то и друга вода ще мине, тук при теб "суша" никога няма да настъпи и суховей няма да повее :)
И, дай Боже, наистина да се видим някой ден. Наумила съм си нещо за следващото ходене, ха дано стане :).
Ти да си жив и здрав, а то и друга вода ще мине, тук при теб "суша" никога няма да настъпи и суховей няма да повее :)
И, дай Боже, наистина да се видим някой ден. Наумила съм си нещо за следващото ходене, ха дано стане :).
Дай, Боже, никога да няма "суша"! Колко хубаво го каза. Благодаря ти! Иначе ще чакам изненадата:)
Поздрави от Родопите!
Поздравления и от мен за този великолепен разказ!
Прочетох с удоволствие!
Б.
цитирайПрочетох с удоволствие!
Б.
kalin8 написа:
Поздравления и от мен за този великолепен разказ!
Прочетох с удоволствие!
Б.
Прочетох с удоволствие!
Б.
За мен е чест, че един разказвач като теб хареса авелзаманската ми история.
Сполай ти, приятелю!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.