Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2012 19:10 - Сърце назаем
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 12090 Коментари: 42 Гласове:
72


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

СЪРЦЕ НАЗАЕМ

 

 image
            "Зорница" - автор MONNA

          

     Тая история се случи в Родопите по средата на турския пашалък. Тя обаче можеше да се случи къде ли не из широкия бял свят, когато роднините на младите го гледат през пробити в средата пендари наместо с очи...
     Зорница бе дотолкоз гиздава, че огряваше всичко до което се докосне. Тънката ѝ снажица се носеше из баирите възлеко като видение и беше тъй кръшна, че се увиваше все едно коѝлова метлица от лъх на вечерник. А когато момата запееше, гласовитите пилета - без даже да се спогледат - до едно замираха по клонките.
     Най-голямото ѝ имане обаче не бе на показ, макар че и кьоравите го виждаха ката ден... Зорница имаше златно сърце, което още от зори тъй жертваше за околните, та ти се струваше, че до икиндия няма да остане и парченце от него. Да, ама на съмнало момата пак грее като зорница...
     И както си му е редът, един ден двайсетгодишната девойка си намери лика-прилика. Загали се с Димитър кехая - двайсет и шестгодишен напет левент, който напук на годините си възглавяваше овчарите на Мехмед Кемал бей - най-заможният юрук в тоя край. Зорница бендиса момъка не заради имане - галеникът ѝ нямаше даже свой покрив над главата, а само един нищо и никакъв овчарски ямурлук - но ѝ стигаше, че той дава мило и драго за нея... А пък насетне двамата все някак щяха да си натаманят и къщица, и дечица. И щяха да са честити. Колко му трябва на челяк...
     Да, ама ето какво се случи...
     Една сутрин Лика - останала вдовица наскоро подир сватбата си с Вангел и силом отгледала едничкото им чедо - ликуващо рече на дъщеря си:
     - Най-накрая и в нашия двор да изгрее слънчице! – и взе да ѝ разправя, че я иска някакъв богат ерген. 
     - Нe мога, мале... Сърцето си врекох на Димитър - на Еньовден китка му дадох... – на един дъх изрече Зорница и цялата почервеня, че откак се помнеше, за сефте ѝ се опъна. 
     - Ти китка си му дала, но той нищичко не може да ти даде! – каза рязко Лика, сетне шепнешком притури: – Щото е баш сиромахът в село - само едни дрехи на гърба има!
    - Дрехи може да няма, ама е работлив и може да си купи. Отгоре на туй се и галиме1... – заинати се неочаквано момата, но Вангелица властно вдигна ръка и отсече:
     - Галите-не галите, при Мерджан отиваш! Снощи му дадох благословия! Да и на тебе насетне ти е хубаво! Стига веке сиромашия! – сетне заподсмърча и се щукна нейде из къра.
     Останала самичка, Зорница зарида безутешно...
     И знаеш ли какво стана подир ден-два? На Петровден девойката силом отиде в къщата на богатия ерген, който отпървом бе фукара2 и половина... 
     Когато Мерджан се роди, Гроздан отдавна вече бе в отвъдното и детето въобще не сколаса да запомни баща си. Насетне обаче го опозна...  И как няма да го опознае, когато се пръкна десет месеца подир смъртта на Гроздан...
     А кой му бе асъл3 бащата, детето разбра от майка си, която му призна греха си, когато си отиде млада и зелена от синя пъпка. Макар че Мерджан насетне не сподели никому, тайната ѝ стана ачик-ачик... 
     И как да не стане ачик, като додето почне ергенлъка, му вдигнаха сарай за чудо и приказ, в кошарите му забля каква ли не стока, а види се, че и пара на ръка му наброиха, щото насетне пунгията му беше все издута. Как се скрива всичко туй в едно село, а? Да не си карагьозчия4!
     Кой излезе бащата? Ами Мехмед Кемал бей...
    Не вярваш, ама е самата истина! За разлика от юрука, който бе благ и кротък челяк, копелето му се извъди бетер турчин... Ама да карам по ред.
     Щом Зорница отиде в сарая, веднага се поболя, но да си кажем правичката, мъжът ѝ нямаше махана5. Вината беше изцяло у Вангелица, дето хариза сърцето ѝ зарад някакво си имане...
      В началото Мерджан трепереше над невестата си - угаждаше ѝ за щяло и нещяло. И додето тя беше на легло, с пръст не я пипна! Вярно, че бе скръндза и въобще не се сети да викнат Лика у тях, при все че се ширеха сам-самички, ала някак се търпеше. Даже по едно време Зорница почна да го съжалява, че додето я чакаше да се оправи, ядеше и пиеше като разпран. И стана дотолкоз дебел, че речеше ли да се изправи от постелята, сума време мяташе краката си като костенурка по гръб...
     - Като жилва6 си станал – прошепна му веднъж съчувствено болната, укорявайки го благо за яденето.
     Че Мерджан не спря да се тъпче - не спря, ама не се и докачи. Даже, когато на Зорница ѝ бе хептен лошо, нарочно лягаше в средата на стаята и се мъчеше да стане, та да се позасмее...   
     Да, ама всичко било довреме…
     Сетне се оказа, че копелето било потайно дърво, дето корените му са два пъти по-дълги от снагата...
     Веднъж Лика изведе щерка си да се поразгледа извън селото, щото вече вървеше към оправяне. Щом стигнаха до Мехмед Кемаловите горни ливади, двете спряха да починат и се загледаха в каменните покриви на Хаир дере.
     - Ей де е наш’та къщица... – умилена рече Зорница и една дълго кътана усмивчица полека-лека изпълзя на лицето ѝ.
     Усмихна се и Вангелица. И как няма да се усмихне, когато дъщеря ѝ се позасмя за първи път след Петровден... А и тя вече се пишманеше, че зарад нея се разболя!
     Както си гледаше наоколо, изведнъж Зорница съзря долу в ниското Димитър с овцете... И сълзите ѝ потекоха... 
     Нищо не разбрала, Вангелица се опита да я разведри, ама песента ѝ тръгна от жално по-жално:

Дъщерьо, моя мамина,
оти ти плачат очинки,
пък ти се смее лицето?

     Зорница отпървом тъй се слиса, че почервеня цялата, сетне малко по-малко и тя извиси глас, та ѝ отвърна хептен по-жално:

Немо ма питай, мале ле,
сами си знаем бално7 су.
Вънка е сърце шенливко8,
вътре е въглен станало.
Отдолу иде севдьона9,
пък ти ма нему не даде.
Затуй ми плачат очисе,
пък ми се смее лицесо...

     Когато свърши и двете заплакаха на глас. След малко като се поуспокоиха, Вангелица ѝ рече шепнешком:
     - И Димитър си та гали още... Оня ден ми вика: ”Иде ми да я открадна!” – сетне най-изненадващо я попита: – Що не му избягате?
     - На Мерджан ли? – не повярва на ушите си Зорница.
     - Ъхъ! – отвърна ѝ Лика и заоправя кърпата си, без да има нужда. – Бягайте от село, идете някъде по-далече. Искаш ли?
     - Иска ли питане! – потвърди веднага красавицата и лицето ѝ грейна.
     - Щом е тъй, още довечера му пускам хабер...
     - Виж го де е, мале... – прекъсна я Зорница и кимна с глава надолу към Димитър кехая, който бе запладнил овцете под едни дървета.
     - Ха, т’ва се вика сгода! Да те изпроводя, че да ида да се разберем... – подир което прегърна дъщеря си и радостно заслиза към селото.
     Надвечер Вангелица пак дойде в сарая, но онзи през цялото време стоеше до тях и думица не можеха да си кажат. Чак като си тръгваше, Зорница стана и рече:
     - Да те поизпратя, мале, че виж кое време стана!
     - То на времето всичко му е наред, ама на тебе още не е – неочаквано се намеси Мерджан, сетне като видя как жена му се умърлуши, прибави: – Е, до портата може...
     Щом излязоха отвънка, Вангелица веднага почна да шепти:
     - Утре вечер, на Илинден, като се обади кукумявката от хаджи Пейовия кавак, той ще те чака отдолу под него, а наш’то муленце ей там ще бъде вързано – и посочи с пръст отсрещния плет, но щом срещна учудения поглед на дъщеря си, побърза да добави: – Да не вървиш пеша, че много път ви чака... Разбра ли всичко, дето ти казах?
     - Разбрах, мале.
     - И се пази! – прошепна Лика, подир което нарочно извиси глас: – Айде, лека вечер!
     - Лека вечер, мале! – отвърна Зорница и заподсмърча, сетне дълго-дълго гледа подир Вангелица, която в туй време се кръстеше и си викаше: ”Много съм грешна, Господи!”.
      И двете обаче хич и не подозираха, че Мерджан се бе притаил зад портата...
     На Илинден Мехмед Кемал бей пусна овчарите си да идат на курбана, за който лично той даде на християните от Хаир дере два коча... Заедно с другите излезе и Димитър, но вечерта нарочно поизостана и по мръкнало отиде при хаджи Пейовия кавак. Чака, колкото чака, и по едно време над него  се чу:
      - Кукумяууу, кукумяууу...
     Не след дълго откъм Мерджановия сокак се зададе някаква сянка, която се клатушкаше и вървеше право към него. “Иде!”, рече си Димитър и потри доволно ръце.
     Подир малко се открои и тънката снажица на Зорница - седнала настрани - която леко-леко се поклащаше и идваше все по-близо до него.
     Да, ама се оказа, че е по-далече от всякога...
     Когато мулето стигна до кавака, Димитър не повярва на очите си. Негодникът тъй здраво бе овързал изгората му с въжета, че Зорница стоеше като жива на самара, само дето от гърлото ѝ стърчеше нож...
     Щом осъзна станалото, Димитър се хвана за главата и се изгуби нанякъде в тъмното, а мулето се почуди-почуди, сетне хвана Ликиния сокак...
    Същата вечер, когато зарови Зорница, почернената ѝ майка уви стара кремъклийка в престилката си и тръгна да мъсти. Ама в бързината забрави огнивото...
      Като стигна до портата на сарая, видя, че мандалото е пуснато. Повъртя се насам-натам, но дуварът бе бая висок, та се качи на близката круша и задебна злодея. 
     Тъкмо се настани отгоре, когато най-неочаквано се чу конски тропот, който се усилваше все повече. Сърцето на мъстителката заби тъй силно, че за малко да се изхвръкне от пазвата ѝ като пиле от гнездо. Подир малко конникът се показа отдолу и тя вдигна кремъклийката да се прицели. Ама дотолкоз трепереше, че не можеше да хване сокака, камо ли челяка. “Язък!”, рече си Лика и отпусна безпомощно ръце. Додето се маеше какво да прави, ездачът стигна портата и рипна пъргаво на земята, сетне изтропа с чукалото някакъв ишарет10 и зачака.
    - Не е той! – тихомълком помръднаха непослушните ѝ бърни, но миг по-късно жената побърза наново да вдигне пушката, че от къщата се показа валчеста фигура, отгоре до долу осветена от фенер.
     Без нищо да рече, злодеят се затътри да отвори. Тоя път Вангелица държеше толкоз здраво кремъклийката, че не трепна. И затърси огнивото, ама го нямаше...
     А касапинът тъй бавно тътреше нозе...
     - Хош гелдин!11 – поздрави той, щом отвори портата, сетне стори ниско темане. – Буюр!12
     Непознатият не си направи труда да му върне селяма, а както си стоеше на прага, му рече през зъби:
     - Жена не се спира с имане, а с душа... Ама изродите нямат!  – сетне извади калъчката си и я заби с все сила в слисания сайбия.
     Онзи изпусна фенера и се запревива, а тайнственият отмъстител прибра ножа и обърна коня да си върви. Точно в тоя миг луната излезе от облак и пишман мъстителката тъй се стресна, като позна среднощния гостенин, че за малко да се строполи до Мехмед Кемал бей...
     Сабахлен рано, когато намериха безжизненото тяло на касапина, Лика още си бе на дървото. Отдолу в краката ѝ стоеше пълната кремъклийка, а тя – гологлава и разчорлена,  кротко се полюшваше на кърпата си...
     Какво стана с Димитър ли?
     Ами завалията откачи... Насетне додето беше жив, се скиташе из околните баири и видеше ли някой, почваше да се кикоти тъй страшно, че даже турците го избягваха. След като уплаши челяка, се юрваше някъде да се крие. И понеже бе сираче, всеки гледаше да му остави тук-там някой залък, да не пукне от глад. А ката вечер по среднощ кикотът му се чуваше откъм  гроба на Лика, дето викаше до втръсване:
     - На ти сърце назаеееееем! На ти сърце назаеееееем... – сетне - останал без глас - подвиваше нозе до съседния гроб и чак до първи петли шепнеше нещо на галеницата си, подир което наново хващаше баирите...

Автор:
Васил Венински

 

 Разказът е от книгата "ВЪГЛЕНЧЕТА ОТ БЕЗКРАЯ", 2011г.

-----------------------------------------------------------------------------
1галиме (диал.) – обичаме
2фукара (тур.-ар.) – беден човек, бедняк, сиромах
3асъл (тур.) – истински, същински
4карагьозчия (тур.) – фокусник
5махана (тур.-пер.) – вина, кусур
6жилва (обл.) – костенурка
7бално (диал.) – мъка, тъга
8шенлив (диал.) – весел, жизнерадостен
9севдьона (диал.) от севда (тур.ар.) – либе, изгора
10ишарет (тур.) – таен знак
11Хош гелдин (тур.) – Добре дошъл!
12буюр (тур.) – заповядай
 




Гласувай:
72
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ...АДМИРАЦИИ...
25.04.2012 20:12
...УНИКАЛЕН РАЗКАЗВАЧ СИ...
...ЗА МЕН Е...ИЗНЕНАДА ДА ТЕ ЧЕТА...
цитирай
2. veninski - 1. lucyfer - ...АДМИРАЦИИ...
25.04.2012 20:22
lucyfer написа:
...УНИКАЛЕН РАЗКАЗВАЧ СИ...
...ЗА МЕН Е...ИЗНЕНАДА ДА ТЕ ЧЕТА...

Добре дошъл, lucyfer!
Благодаря ти за мнението! Надявам се да си прав. За мен ще бъде удоволствие да наминаваш насам. Поздрави от Родопите!
цитирай
3. stix - Съвършен разказ. . . въпреки, че ме ...
26.04.2012 12:29
Съвършен разказ... въпреки, че ме натъжи...



цитирай
4. vmir - Вълшебно като усещане в приказка от детските години.
26.04.2012 14:06
Витошки поздрави на Родопите!
цитирай
5. pevetsa - Сполай ти друже!
26.04.2012 14:24
Благодаря ти, че съхраняваш паметта ни, благодаря!
И нека Господ Бог благослови дните ти, твоите, и на твоите близки също!
Алекс
цитирай
6. stela50 - Мога по няколко пъти да препрочитам разказите ти ...
26.04.2012 14:39
и винаги с вълнение и необяснимо очакване .
Чудесен избор на картина - Зорницата на Монна .
Поздрави на Родопите , приятелю !
цитирай
7. natali60 - Разтърсващо...
26.04.2012 15:23
Поздравления!
цитирай
8. veninski - 3. stix - Съвършен разказ. . . въпреки, че ме ...
26.04.2012 17:35
stix написа:
Съвършен разказ... въпреки, че ме натъжи...




Благодаря ти от сърце, приятелко! Поздрави!
цитирай
9. veninski - 4. vmir - Вълшебно като усещане в приказка от детските години.
26.04.2012 17:36
vmir написа:
Витошки поздрави на Родопите!

Сполай ти, приятелю! Радвам се, че си тук! Поздрави от планината на Орфей!
цитирай
10. veninski - 5. pevetsa - Сполай ти друже!
26.04.2012 17:38
pevetsa написа:
Благодаря ти, че съхраняваш паметта ни, благодаря!
И нека Господ Бог благослови дните ти, твоите, и на твоите близки също!
Алекс

Господ да благослови цялата ти къща, Алекс! Благодаря ти!
цитирай
11. veninski - 6. stela50 - Мога по няколко пъти да препрочитам разказите ти ...
26.04.2012 17:40
stela50 написа:
и винаги с вълнение и необяснимо очакване .
Чудесен избор на картина - Зорницата на Монна .
Поздрави на Родопите , приятелю !

Благодаря на Бога и блога, че ме срещна с теб, приятелко! А Монна направи картината под въздействие на моя разказ, което страшно много ме поласка.
Поздрави на цялото семейство!
цитирай
12. veninski - 7. natali60 - Разтърсващо...
26.04.2012 17:44
natali60 написа:
Поздравления!

Благодарности от сърце, приятелко! Поздрави на Китай и на прекрасното ти семейство!
цитирай
13. iliada1 - ПОЗДРАВИ ЗА ПОРЕДНИЯ РАЗКАЗ, ПР...
26.04.2012 18:11
ПОЗДРАВИ ЗА ПОРЕДНИЯ РАЗКАЗ, ПРИЯТЕЛЮ!НАЙСТИНА РАЗТЪРСВАЩ!
цитирай
14. veninski - 13. iliada1 - ПОЗДРАВИ ЗА ПОРЕДНИЯ РАЗКАЗ
26.04.2012 18:47
iliada1 написа:
ПОЗДРАВИ ЗА ПОРЕДНИЯ РАЗКАЗ, ПРИЯТЕЛЮ!НАЙСТИНА РАЗТЪРСВАЩ!


Благодаря ти, Илиана! Желая здраве и много муза! Поздрави на Плевен!
цитирай
15. ckarlet - Единствено и само сърце назаем не ...
26.04.2012 18:58
Единствено и само сърце назаем не може да се даде...
Поздрави, приятелю от Родопите! Това е един от любимите ми разкази!
цитирай
16. scarlety - Жена не се спира с имане, а с душа...
26.04.2012 19:25
Страхотен разказ,Васко! Поздрави!
цитирай
17. ko642 - Благодаря за разказа! Поздрави на ...
26.04.2012 19:56
Благодаря за разказа! Поздрави на Родопите!
цитирай
18. bven - Много силен разказ, Василе!
26.04.2012 21:51
Поздрави и хубава вечер!:)
цитирай
19. monna - Любимият ми твой разказ, Венински!
26.04.2012 22:16
Хубаво е, че пак си го публикувал, за да бъде прочетен и от новите блогъри.
Хубава вечер!:)
цитирай
20. veninski - 15. ckarlet - Единствено и само сърце назаем не ...
27.04.2012 12:23
ckarlet написа:
Единствено и само сърце назаем не може да се даде...
Поздрави, приятелю от Родопите! Това е един от любимите ми разкази!


Права си, свидна ми приятелко. Всичко, което излиза от сърцето е безценно.
Затова ти пожелавам всичко, което правиш, да го правиш от сърце. Всъщност аз съм сигурен, че е точно така. Благодаря ти, очарователна Скралет!
Поздрави и прегръдки за прекрасните ти Слънчица!
цитирай
21. veninski - 16. scarlety - Жена не се спира с имане, а с душа...
27.04.2012 12:25
scarlety написа:
Страхотен разказ,Васко! Поздрави!


Празник е за мен, когато ми гостуваш, приятелко! Много си права. Една жена, която обича от сърце, трудно може да бъде спряна с богатство. Благодаря ти, че си между моите читатели!
Поздрави от Родопите!
цитирай
22. veninski - 17. ko642 - Благодаря за разказа! Поздрави на ...
27.04.2012 12:30
ko642 написа:
Благодаря за разказа! Поздрави на Родопите!


Аз ти благодаря, чи си отделил от времето си, за да прочетеш разказа ми, приятелю!
Поздрави на Канада!
цитирай
23. veninski - 18. bven - Много силен разказ, Василе!
27.04.2012 12:33
bven написа:
Поздрави и хубава вечер!:)


Всички разкази са ми като рожби, и всеки един от тях ми е свиден.
Благодаря ти, че отново го прочете, мила приятелко!
цитирай
24. veninski - 19. monna - Любимият ми твой разказ, Венински!
27.04.2012 12:36
monna написа:
Хубаво е, че пак си го публикувал, за да бъде прочетен и от новите блогъри.
Хубава вечер!:)


Нямаше как да не го публикувам точно този разказ, скъпа Мони! Твоят подарък - картината, която нарисува за него, я бях запазил като скъп на сърцето ми дар. Сякаш си разгадала мислите ми, за да направиш точен портрет на главната героиня.
Прегръщам те топло, свидна приятелко! Поздрави на Бургас!
цитирай
25. monna - Продължавай в същия дух, Венински!
27.04.2012 12:50
Така, неусетно ще публикуваш всичко... Освен това ще имаш смесени чувства -
за нещо ново, като начало, но през погледа на рутината на блогър със стаж.:)))
Напълно те разбирам, приятелю, защото и аз имам такива случки, но винаги съм
се успокоявала, че така е трябвало да стане и "всяко зло - за добро!"
Хубави празници ти желая! Родопа сигурно вече грее и зеленее?!:)))
А сега ще има и чевермета и гайди, ех! Щастливи да сте, всички!
цитирай
26. veninski - 25. monna - Продължавай в същия дух, Венински!
27.04.2012 18:07
monna написа:
Така, неусетно ще побликуваш всичко... Освен това ще имаш смесени чувства -
за нещо ново, като начало, но през погледа на рутината на блогър със стаж.:)))
Напълно те разбирам, приятелю, защото и аз имам такива случки, но винаги съм
се успокоявала, че така е трябвало да стане и "всяко зло - за добро!"
Хубави празници ти желая! Родопа сигурно вече грее и зеленее?!:)))
А сега ще има и чевермета и гайди, ех! Щастливи да сте, всички!

Благодаря ти за подкрепата, Мони! Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб...
Иначе Родопа взе и да цъфти, макар че на места има и метър сняг:)
Весели и ползотворни празници, приятелко!
Бъди благословена!
цитирай
27. tili - Привет, Василе!
27.04.2012 22:36
Хубаво и тъжно, приятелю.
цитирай
28. veninski - 27. tili - Привет, Василе!
28.04.2012 06:17
tili написа:
Хубаво и тъжно, приятелю.

Тъжно е, Лили, но е факт... За съжаление. Сполай ти, че намина, приятелко! Поздрави на София!
цитирай
29. valena - Разтърсващ разказ!
28.04.2012 09:31
Сърцето не пита колко е имането. То избира по свой начин.
цитирай
30. veninski - 29. valena - Разтърсващ разказ!
28.04.2012 10:01
valena написа:
Сърцето не пита колко е имането. То избира по свой начин.

Така е, приятелко. Благодаря ти, че намина през виртуалната ми къщичка! Поздрави на семейството!
цитирай
31. aqualia - Пак ме трогна да сълзи... Майсторе!
30.04.2012 11:01
" Тънката ѝ снажица се носеше из баирите възлеко като видение и беше тъй кръшна, че се увиваше все едно коѝлова метлица от лъх на вечерник."
А това е едно от най-красивите описания на женската красота,които съм срещала в нашата литература. Сполай ти! Поздрави от Неапол.
цитирай
32. veninski - 31. aqualia - Пак ме трогна да сълзи... Майсторе!
30.04.2012 14:00
aqualia написа:
" Тънката й снажица се носеше из баирите възлеко като видение и беше тъй кръшна, че се увиваше все едно коилова метлица от лъх на вечерник."
А това е едно от най-красивите описания на женската красота,които съм срещала в нашата литература. Сполай ти! Поздрави от Неапол.

И ти ме трогна, Лилия... Благодаря ти от дъното на душата си! Бъди благословена!
Поздрави на Неапол, приятелко!
цитирай
33. otherwise - Една от утехите да загубиш блог - да те (пре)открият :))
01.05.2012 08:23
И от предния път знаеш колко харесах този ти разказ, Венински!

Мдаа, сърцето, чийто глас не може да бъде заглушен. Както и няма как да сбъркаш прошепнатото от него...
цитирай
34. veninski - 33. otherwise - Една от утехите да загубиш блог - да те (пре)открият :))
01.05.2012 09:51
otherwise написа:
И от предния път знаеш колко харесах този ти разказ, Венински!

Мдаа, сърцето, чийто глас не може да бъде заглушен. Както и няма как да сбъркаш прошепнатото от него...

Така е, приятелко. Това е едничката утеха, ако въобще може да се нарече по този начин:) Благодаря ти, че се отби и прочете отново любимия си разказ! Желая здраве, обич и много успехи в живота!
Поздрави от Родопите!
цитирай
35. kleotemida - Душа и сърце, Васко, не се дават, те ...
01.05.2012 16:14
Душа и сърце, Васко, не се дават, те само се подаряват, но и за това се иска можене.
А ти го можеш и го правиш по такъв начин, че човек да потърси и в себе си моженето.
Благодаря ти!
цитирай
36. veninski - 35. kleotemida - Душа и сърце, Васко, не се дават, те ...
01.05.2012 16:29
kleotemida написа:
Душа и сърце, Васко, не се дават, те само се подаряват, но и за това се иска можене.
А ти го можеш и го правиш по такъв начин, че човек да потърси и в себе си моженето.
Благодаря ти!

И аз ти благодаря, приятелко! Много отдавна те няма в сайта... Добре дошла! Радвам се, че намина. Удоволствието е мое. Поздрави от Родопите!
цитирай
37. veselinvalev - Световете на твоите разкази, Ва...
02.05.2012 06:52
Световете на твоите разкази, Васко, влязоха в сърцето на българина и ще останат в него во веки. Редом с тези на Йовков, на Елин Пелин. Уникални български светове на словото. Вярвам и че, българинът ще се възроди наново и ще започне да чете повече.
А "Сърце назаем" е поредният шедьовър, който разтуптява сърцето и поставя влага в очите на нас имащи незаменимото удоволствие да те четем в блога ти.

цитирай
38. veninski - 37. veselinvalev - Световете на твоите разкази, Ва...
02.05.2012 06:59
veselinvalev написа:
Световете на твоите разкази, Васко, влязоха в сърцето на българина и ще останат в него во веки. Редом с тези на Йовков, на Елин Пелин. Уникални български светове на словото. Вярвам и че, българинът ще се възроди наново и ще започне да чете повече.
А "Сърце назаем" е поредният шедьовър, който разтуптява сърцето и поставя влага в очите на нас имащи незаменимото удоволствие да те четем в блога ти.


Не зная дали ще останат, приятелю, но се радвам, че харесваш написаното. Благодаря ти от сърце! А сравнението с нашите класици ме притеснява...
Поздрави от Родопите!
цитирай
39. veselinvalev - За...
02.05.2012 18:33
veninski написа:
veselinvalev написа:
Световете на твоите разкази, Васко, влязоха в сърцето на българина и ще останат в него во веки. Редом с тези на Йовков, на Елин Пелин. Уникални български светове на словото. Вярвам и че, българинът ще се възроди наново и ще започне да чете повече.
А "Сърце назаем" е поредният шедьовър, който разтуптява сърцето и поставя влага в очите на нас имащи незаменимото удоволствие да те четем в блога ти.


Не зная дали ще останат, приятелю, но се радвам, че харесваш написаното. Благодаря ти от сърце! А сравнението с нашите класици ме притеснява...
Поздрави от Родопите!


Аз съм литературен пророк, Васко. :))) Каквото съм предрекъл досега, се е сбъднало. На сто процента. :)))
Нямах за цел да те притесня. Но ще го кажа по друг начин.
Невероятният ти белетристичен усет към детайла - езиков, битов, психологически, изграждането на фабулния и сюжетен свят, прави твоята проза съотносима с класическите образци на разказа в българската литература. Съчетанието на съвременния български книжовен език с архаичните и диалектни особености на изобразяваните в творбите ти исторически епохи, географски ареали, природните им и социалните им особености, изгражда в представите на съвременния читател жив, реален, разпознаваем духовен свят на автентични истории и човешки съдби, останали някъде в народната памет, но неизвестни и изненадващи за съвременния читател, водейки този съвременен читател в съпричастие и цялост със света на творбите. Висше майсторство на разказвача.
цитирай
40. veninski - 39. veselinvalev - За...
02.05.2012 18:38
veselinvalev написа:
veninski написа:
veselinvalev написа:
Световете на твоите разкази, Васко, влязоха в сърцето на българина и ще останат в него во веки. Редом с тези на Йовков, на Елин Пелин. Уникални български светове на словото. Вярвам и че, българинът ще се възроди наново и ще започне да чете повече.
А "Сърце назаем" е поредният шедьовър, който разтуптява сърцето и поставя влага в очите на нас имащи незаменимото удоволствие да те четем в блога ти.


Не зная дали ще останат, приятелю, но се радвам, че харесваш написаното. Благодаря ти от сърце! А сравнението с нашите класици ме притеснява...
Поздрави от Родопите!


Аз съм литературен пророк, Васко. :))) Каквото съм предрекъл досега, се е сбъднало. На сто процента. :)))
Нямах за цел да те притесня. Но ще го кажа по друг начин.
Невероятният ти белетристичен усет към детайла - езиков, битов, психологически, изграждането на фабулния и сюжетен свят, прави твоята проза съотносима с класическите образци на разказа в българската литература. Съчетанието на съвременния български книжовен език с архаичните и диалектни особености на изобразяваните в творбите ти исторически епохи, географски ареали, природзнвите им и социалните им особености, изгражда в представите на съвременния читател жив, реален, разпознаваем духовен свят на автентични истории и човешки съдби, останали някъде в народната памет, но неизвестни и изненадващи за съвременния читател, водейки този съвременен читател в съпричастие и цялост със света на творбите. Висше майсторство на разказвача.

Остави ме без думи... Сполай ти, Веско! Дано не се лъжеш.
Хубава вечер!
цитирай
41. bichkinja - Разплака ме
05.05.2012 23:53
Василе! Голяма е душата на Родопите! Но и твоята не е малка!
Поздрави за Гергьовския празник!
цитирай
42. veninski - 41. bichkinja - Разплака ме
06.05.2012 05:36
bichkinja написа:
Василе! Голяма е душата на Родопите! Но и твоята не е малка!
Поздрави за Гергьовския празник!

Добре дошла, bichkinja!
Честит Гергьовден! Някои от авелзаманските ми историйки са тъжни, а тази и мен ме натъжава, когато я чета... Благодаря ти, че се отби и прочете! Ще се радвам и в бъдеще да наминаваш през виртуалната ми къщичка!
Поздрави от Родопите!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1378161
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 134749
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031