Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2012 07:00 - Мижу Осман
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 9592 Коментари: 32 Гласове:
71

Последна промяна: 09.05.2012 04:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

МИЖУ ОСМАН




image



     В тая ужким смешна авелзаманска история се крие и много жал, и сума ти кахъри на един объркан от османската робия човечец, който уж вървеше към него си, а цял живот биеше път ту наляво, ту надясно, додето накрая като че ли намери верния...   
    Вярно е, че и завалията не знаеше какво върши, ама додето го правеше, минаваше през цял куп патила, кое от кое по-смешни и по-тъжни. Необичайните му преживелици те карат хем да подмокриш гащите си от смях, хем и да се позамислиш...  
     За тоя човек съм ти разправял не един и два пъти. И как няма да ти разправям, когато беше такъв чудак, че с каквото и да се захванеше, все нещо ще сбърка или пък ще го стори тъй, че да пукнеш от смях. А ще пукнеш от смях, щото става дума не за кой да е, а за чешит от сой като мижу Осман... 
     Със свещ да търсиш ей такъв турчин като него, няма да ти стигнат и петстотин години да го намериш... Откъдето и да го погледнеш беше един път челяк! Е, пообъркан малко, ама  кусурът не бе в него...
     Мижу Осман беше сиромах, макар и да царуваше. Но за разлика от турците на неговия хал, дето не можеше да ги наближиш, той дружеше с раята. И селямът му беше селям, и приказката - приказка, а и с каквото може - помагаше. Абе адамлия1 челяк! Отгоре на туй никога не се докачваше...
     Но да карам по ред! Първо да ти кажа защо почнаха да му викат мижу2. Тоя прякор си го измисли сам-самичък, щото станеше ли дума за роднинство, все викаше:
     - Я съм мижу на цяла Бяртина!
     Което си беше самата истина. Едно време на прадядо му бяха турили силом фес, а по-малките му братя сколасали да се скрият на Пашалийца и опазили корена си. Сетне щом зорът отминал, се преместили да живеят в махала Бяртина, че колибите им на Силище вече били пепелище... 
     Тъй всички люде в Павелско му завикаха мижу Осман.
     Ама ей туй му бе болката - родата му българска, а той - турчин... От тука му идеше всичко.
     Макар че какъв турчин бе мижу Осман? Нито знаеше езика, нито адетите им... Почне да пее уж някое маане, каже една-две думи на турски, сетне го обърне на нашенски. Ама те и песните му бяха все нашенски...
     Тръгне в петък по обед към джамията за намаз3. Иде, седне отпред до чешмата, измие си нозете, сетне влезе вътре да се моли. Ама подир намаза палеше скришом кандилото у тях...
     Живя трийсет и кусур години през османската робия, но повечето му живот мина, след като се явиха казаците. Та додето беше още Турско, той се ожени за българка... Недей се пули! Арина я викаха, по днешному Ирина. И макар да се кланяха на два гтспода, силом отгледаха една-единствена рожбичка, която мижу Осман насетне кръсти... Петър...
      Абе много се тормозеше човечецът!
     Имаше обаче един лек, от който горчилката му малко от малко понамаляваше. Викаше се авджилък... Мижу Осман бе толкоз запален авджия, че по цяла нощ бълнуваше само зверове. Ама нали уж беше мохамеданин, изобщо не вкусваше свинско. Ей туй му беше всичко турско! Затова и паднеше ли глиган, не взимаше дял, но деляха ли сърни или зайци, на него даваха най-много. 
      На лов ходеше с всички люде - и българи, и турци, но най си пасваха с бай Начо, с който си имаха и достлука. Затуй и повечето му ловни преживелици бяха все с него.
Веднъж българинът го сложи на пусия горе на Едѝ басамак4. Какво яде преди туй мижу Осман, какво пи - сам си знае - но щом залаяха кучетата, шалварите му бяха свалени... И не щеш ли, едно глиганище се стрелна право към него! Мижу Осман свари да вдигне пушката и да пукне, ама гащите му не помръднаха... Въпреки че чифтето му екна по-силно и от московски топ, звярът не само не падна, ами за малко да отнесе челяка при своите... Как тъй? Ами завалията смогна да се поотмести мъничко от пътеката, но глиганът взе, че си омота зурлата в мижу Османовите шалвари и го завлече...  Добре, че като го повлачи стотина крачки из камънаците, се отмота криво-ляво и изчезна нататък към Пърхово, два пъти по-уплашен от авджията...
     Сетне бай Начо се притече на помощ на мижу Осман, но изобщо не отвори и дума за гърмежа, а само попита:
     - Боли ли, аратлик? – като го видя ни жив, ни умрял, целия насинен и очукан.
     Вярно, че въобще не одраска глигана на Едѝ басамак, ама често пъти му се случваше и да уцели... Ето как веднъж московският му топ бе точен. 
      Един летен ден Петър Дочоски - връстник на мижу Осман, пусна хабер, че от два-три дена край кошарата му се навърта мечка. И надвечер двамата с бай Начо тръгнаха към Върха да видят сметката на стръвницата...
      Още отдалеч чуха Дочовите чанове, които тъй галеха всичко наоколо, че нямаше овчар от планината, който да не е готов да се раздели с мило и драго, само и само да зазвънтят в неговия билюк. Ама бай Петър не даваше и дума да се спомене за продан... А и кой табиетсайбия5 като него би се разделил с тая многогласна омая? Цялата дизия той стори още на времето при някакъв прочут майстор в Неврокоп6, без да жали бишлиците7 си. Затуй и всичките ѝ дванайсет чана тъй отпяваха, че се чуеха чак до Станимака...
    - Ей, доживяхме да се видим! – зарадва им се овчарят и взе да се здрависва с авджиите.
     - Доживяхме, бай Петре! – отвърна му мижу Осман.
     - Абе, наборе, докога ше ме байосваш? – скара му се на ужким овчарят
     - Как да не ти викам байо, като си цял месец по-стар от мене! – захили се насреща му мижу Осман.
     Всички взеха да се смеят, подир което бай Начо рече:
     - Кажи к’ъв ти е зорът, Петре? 
     - Тъй и тъй – почна овчарят и додето разправяше, забърка качамак, сетне постели шарен месал на тревата, подир което извади мляко, сирене, масло, сетне ги покани: – Айде, сядайте да лапнем, че ви чака бая работа!
     Ядоха, пиха, сетне сайбията, какъвто бе гостолюбив, се чукна по челото и наново рипна:
      - Щях да забравя, бе ...
     - Ха! Ти твце ли гледаш или пчили? – учуди се не на шега бай Начо, щом видя дървената кабрѝца8, догоре пълна с мед, който отдалеч ухаеше на мащерка.
      - Сбрах го от една дърво на Зареница – отвърна бай Петър и се позасмя.
      - Ашколсун! – заоблизва се мижу Осман. – Е, т’ва се вика мед.
    Подсладиха се, колкото се подсладиха, сетне овчарят окачи кабрѝцата под стрехата на колибата, а авджиите през това време накладоха огън и се кръстосаха да чакат мечката. Ама сахатите се нижеха един подир друг, а от стръвницата нямаше ни вест, ни кост...
    - Давайте, да си лягаме, аратличета! – предложи им бай Петър, когато откъм селото се обадиха първите петли.
     - И утре е ден! – съгласи се бай Начо.
     - Уплашила са е, да знаете... – отсече накрая и мижу Осман, подир което тримата влязоха в колибата.
     Да, ама още не бяха заспали и мечката дойде...
    Първи я усетиха каракачанките и се разлаяха. Авджиите рипнаха отвънка и се разгърмяха напосоки, че огънят бе позагаснал и нищо не се виждаше. По едно време, когато изтрещя мижу Османовия топ, се чу страховит мечи рев, сетне нещо падна на земята, след което всичко утихна.
    - Утрепах я! – викна победоносно мижу Осман, но не щеш ли, точно тогава усети някаква ръка на рамото си...
     Нервите на завалията не издържаха и той се свлече на земята, без да чуе бай Начовия шепот:
      - Мижу Османе, я съм... – рече той, сетне когато се вгледа в лицето на падналия, се развика уплашено: – Петре, давай втда да не стане зян!
     Когато припадналият се размърда, читавият ловджия го остави в ръцете на сайбията, подир което взе една главня от огъня и тръгна да види какво стана със стръвницата.   
      Подир малко припадналият се свести нацяло и ето че от мрака изплува и бай Начо, който криеше нещо зад гърба си.
     - Светих ли ѝ маслото? – попита го завалията. 
     - Евала, мижу Османе, ти си баш авджията в село! – отвърна му бай Начо. 
     - Утрепал съм стръвницата?! – не повярва на ушите си свестеният.
     - На Едѝ басамак не улучи триста оки свѝне на ден пладнина, а сега в рог тъмно уцели нищо и никаква кабрѝца в лапите на „стръвница”... – рече бавно бай Начо, сетне показа пробитата съдина, от която през една-единствена дупчица кротко-кротко капеше мед... – Инак на  звяра му нема нищо! Ха-ха-ха...
    - Ха-ха-ха... – запревива се на земята и мижу Осман, без ни най-малко да се докачи.
    Със смях свърши и тая негова ловна преживелица, а знаеш ли как свърши завалията?
     Когато подир някоя и друга година се пресели в отвъдното - както беше заръчал с триста гласа на Арина - го опяха в черквата... Сетне пък го заровиха на Великденица, където открай време гниеха християните...
      Ей такъв беше мижу Осман...
      Челяк и половина!

Автор:
Васил Венински

 

 

Разказът е от книгата "ДЕРЕБЕЙСКИ ВРЕМЕНА", 2007г.

 

----------------------------------------------------------------------------------------
1
адамлия (тур.) – човечен, човеколюбив
2 мижу (диал.) – чичо
3 намаз (тур.-перс.) – мохамеданска молитва
4 Едѝ басамак (тур.) – Седем стъпала, павелска местност
5 табиетсайбия (ар.-тур.) – стопанин с изтънчен вкус
6 Неврокоп – гр. Гоце Делчев
7 бишлик – турска монета от пет гроша
8 кабрѝца – дървен съд с капак и синджир за носене, малко ведро

Автор на портрета: Лука Парфенов(1882-1940)




Гласувай:
71
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veninski - Коментари от предишния постинг
07.05.2012 07:02
1. iliada - Добро утро ,Вен!:)
30.09 06:02
Днес денят ми започва весело отръно и дано така продължи.
Разказът ти е отново написан в познатия стил и
много интересен.Този път обаче в лицето на героя припознах един друг ловджия от нашия край ,който си изпати обаче зле при лов на глигани и то не на шега.Вярвам ,че той отдавна се е отказал от лова по понятни причини ,та няма да отиде вече да гони мечка!:)))))))
Поздравления за написаното !:)
цитирай
Изтрий
2. veninski - Благодаря ти, Илиана! Радвам се, ...
30.09 06:11
Благодаря ти, Илиана!
Радвам се, че и тази авелзаманска историйка ти допадна. Въпреки че авджийските приключения чет нямат, те си приличат независимо от времената. Тук обаче те имат друг смилъл... Който се надявам да си доловила.
Хубав ден, приятелко!
цитирай
Редактирай | Изтрий
3. voinov50 - :)))))))))))))))))
30.09 06:16
Поразвесели ме още рано сутринта...
Поздрави!
цитирай
Изтрий
4. veninski - Благодаря ти, Цветане! Дано ц...
30.09 06:19
Благодаря ти, Цветане!
Дано целият ти ден е весел!
Поздрави!
цитирай
Редактирай | Изтрий
5. tota - И от мен добро утро!
30.09 06:43
Хубав, светъл ден!!
цитирай
Изтрий
6. veninski - tota
30.09 07:07
Добро утро, tota!
Да разбирам ли, че моята историйка ти е дошла като сутрешен поздрав? - :))))
цитирай
Редактирай | Изтрий
7. 0rth0d0x - Доживях нов пост от Вас :)
30.09 09:04
Благодаря Ви ,Венински,четох с удоволствие:)
цитирай
Изтрий
8. veninski - Радвам се,
30.09 09:07
Радвам се, че Ви доставих удоволствие. Надявам се и в бъдеще да е така.
Благодаря за посещението!

П.П. Да не би интервалът между моите постинги да Ви се вижда прекалено голям? :)))
цитирай
Редактирай | Изтрий
9. tili - И мен зарадва
30.09 10:45
с тази история! Горкият раздвоен човек и добрите му приятели. Удоволствие е да те чете човек, наистина ;-)))
цитирай
Изтрий
10. veninski - tili
30.09 11:04
Благодаря ти, tili!
За мен винаги е удоволствие, когато си ми на гости!
Поздрави от Родопите!
цитирай
Редактирай | Изтрий
11. strannica - ...
30.09 13:08
Дали подобни творби се изучават в училище? А трябва.
Турци, българи..."кой какъв е и защо такъв е"...знаят ли го това съвременните деца, че и възрастни...
По-знаещият човек по-трудно се поддава на манипулациите на желаещите да го манипулират - от най-различни посоки :)

И разбира се, че интервалът между твоите постинги е прекалено голям! :(
:) Поздрави на Родопите!
цитирай
Изтрий
12. inakrein - Беше удоволствие да преживея ис...
30.09 13:17
Беше удоволствие да преживея историята заедно с героите. Поздрав! Добро попадение!
цитирай
Изтрий
13. veninski - strannica
30.09 14:28
В училище се изучават нашите класици, но по разбираеми причини етническите въпроси се премълчават. Особено що се отнася до генезиса на българомохамеданите... Лошото в случая обаче е, че хора, чийто корен е изцяло български, под влияние на различни фактори(външни и вътрешни) днес се определят като етнос?! Това е голямата болка в Родопа планина. Иначе признавам свещеното право на всеки да се самоопредели като такъв или онакъв. В същото време зная, че тази категория хора имат големи човешки терзания. Показателен в това отношение е и мижу Осман - една историческа личност (проучвах документи от Държавен архив), който дори в Турско, когато е баш на върха на агалъка си, не знае какво да прави и е в голям душевен дискомфорт!

Приятелко, и ти ли смяташ, че има голям интервал между моите постинги? :)))
По принцип в блога поставям само неща, които предварително съм публикувал в книги, списания, вестници и др., затова се получава интервал. Да се надяваме скоро да излезе новата ми книга!

Поздрави и на теб, приятелко!

цитирай
Редактирай | Изтрий
14. veninski - inakrein
30.09 14:35
Ина, благодаря за мнението ти! Знаеш, че го ценя много. Заповядай отново!
цитирай
Редактирай | Изтрий
15. net - такива разкази трябва да има повече
30.09 16:30
и на българщина да учат, и с хумор по-лесно да се запомнят.
цитирай
Изтрий
16. veninski - net
30.09 17:00
Благодаря ти за хубавите думи, net!
Поздрави от Родопите!
цитирай
Редактирай | Изтрий
17. ivana59 - Истинско удоволствие е срещата с ...
30.09 18:43
Истинско удоволствие е срещата с всеки твой разказ!
Замисляш, усмихваш, дълбаеш ненатрапчиво в душата...

Благодаря!
И поздрав на Родопа планина!
цитирай
Изтрий
18. veninski - ivana59
30.09 18:51
Благодаря ти, Ивана!
Твоите стихотворения също ми доставят удоволствие!
Хубава вечер!
цитирай
цитирай
2. veninski - Коментари от предишния постинг
07.05.2012 07:03
19. tota - Добро утро, tota! Да разбирам ли, ...
30.09 19:26
veninski написа:
Добро утро, tota!
Да разбирам ли, че моята историйка ти е дошла като сутрешен поздрав? - :))))

Разбира се, чета те с удоволствие. Засягаш една болна тема....Така поднесена чрез човешките съдби звучи реалистично и пробужда размисъл в лутащите се относно народността...Хареса ми
цитирай
Изтрий
20. veninski - tota
30.09 19:41
Темата наистина е болна. Много болна. За съжаление!
Иначе ми е много приятно, когато усетя твоето присъствие в моята виртуална къща, защото знам, че си истински ценител.
Благодаря ти от сърце!
цитирай
Редактирай | Изтрий
21. ko642 - Хубав разказ. . и поучителен. Бих ...
30.09 20:34
Хубав разказ.. и поучителен. Бих искал да попитам нещо Василе. Винаги съм се чудел като са потурчвали българите едно време как са следели турците дали потурчените се придържат към новата вяра? Не е ли било възможно като отмине войската хората да си живеят по старому - все пак вяра не се сменя за един ден.
Поздрави!
ВВ
цитирай
Изтрий
22. veninski - ko642
30.09 21:15
Благодаря ти, Валентине!
Радвам се, че оцени по достойнство тази на пръв поглед смешна история за душевните терзания на един истински българин, който по силата на обстоятелствата трябва да бъде... мюсюлманин. Голяма мъка, приятелю, е борбата със самия себе си. Най-трудната борба!!!
Иначе за потурчването на българите в Родопите (а и на много други места в многострадалната ни родина) е изписано много. Тук по време на петстотингодишното робство има три масови насилствени помохамендачвания! Вярно е, че има и доброволно приемане на исляма, продиктувано най-вече от икономически и пр. причини. За него не иде реч, то следва да тежи на съвестта на всеки отделен човек...
Колкото до това как турците са следели дали потурчените се придържат към "правата" вяра", то е имало многобройни начини - от доброволно приелите вярата местни люде през преселвани такива от други краища на планината и страната, или когато това не хване дикиш до временно или постоянно заселване на истински турци от Анадола. Разбира се, има и нахийски (околийски) управители със своя свита низами, които пък контролират всичко.
Това е, приятелю.

Поздрави и на теб!
цитирай
Редактирай | Изтрий
23. pilcho - чичо Осман
01.10 07:24
е най-любимият ми персонаж!
Наздраве!
цитирай
Изтрий
24. veninski - pilcho
01.10 10:01
На мен той също ми любим герой, надявам се, че личи моето отношение.
Благодаря, че се отби, приятелко!
Поздрави на Братислава!
цитирай
Редактирай | Изтрий
25. cvetnica - Поздравявам те с днешният празник,приятелю!
01.10 17:16
Поздравявам те за сладкодумният разказ поднесенен с този сладък родопски диалект пълен с турцизми за благозвучност!
Харесвам героят аго Осман,направил своя избор въпреки тежкото и размирно време.
Благодаря ти!
цитирай
Изтрий
26. veninski - cvetnica
01.10 17:34
Добре дошла, приятелко!
Надявам се, прекара една чудесна ваканция! Сега ще чакам да споделиш впечатленията със слово и снимки.

Приемам с благодарност поздравленията ти по повод Покров на Пресвета Богородица - един светъл християнски празник, и ти изпращам своите!

Благодаря за топлите думи за моята авелзаманска историйка от готовата ми нова книга! Дано скоро да види бял свят!

Поздрави от Родопите!
цитирай
Редактирай | Изтрий
27. cvetnica - Благодаря ти,Васко!
02.10 19:59
veninski написа:
Добре дошла, приятелко!
Надявам се, прекара една чудесна ваканция! Сега ще чакам да споделиш впечатленията със слово и снимки.

Приемам с благодарност поздравленията ти по повод Покров на Пресвета Богородица - един светъл християнски празник, и ти изпращам своите!

Благодаря за топлите думи за моята авелзаманска историйка от готовата ми нова книга! Дано скоро да види бял свят!

Поздрави от Родопите!

Добре съм те нашла!
Убедена съм,че книгата ти много скоро ще види белият свят!
Желая ти успех!И няколко издания!На хаир да е!
цитирай
Изтрий
28. veninski - cvetnica
02.10 20:04
Благодаря ти, Лили!!!
Дето се вика, от твоите уста в Божиите уши!
На хаир да е!!!

Хубава вечер, приятелко!
цитирай
Редактирай | Изтрий
29. konstant7 - Привет!
06.10 00:42
Чудесен разказ .Ще обогати часа по литература и
този по българщина.
цитирай
Изтрий
30. veninski - Благодаря ти, приятелю! Радвам ...
06.10 00:49
Благодаря ти, приятелю!
Радвам се, че хареса моята авелзаманска история.
Поздрави!
цитирай
Редактирай | Изтрий
31. totkaivanovaa - :)
06.10 21:54
много увлекателно редиш думите...хубав разказ... замислях се във всяка дума докато четях и те разбирах...много мило ми стана, че действието се развива в района на Пашалийца и Зареница, септември бях там...почивам в Наречен и обичам тези места...много ми са мили...поздрави
цитирай
Изтрий
32. veninski - totkaivanovaa
06.10 22:45
Благодарности за оценката! Не крия, че ми достави радост.
Поздрави от любимите ти места!
Желая още по-хубави бъдещи спомени...
Лека вечер!
цитирай
Редактирай | Изтрий
33. mamas - Поздрави и от мен!
08.10 17:20
Доста късно се включвам, но бях страшно ангажирана и нямах време за четене.
Знам, че нищо ново не ти казвам, но... великолепен разказвач си!
цитирай
Изтрий
34. veninski - Удоволствието е изцяло мое, вая...
08.10 17:32
Удоволствието е изцяло мое, ваятелко на римуваното слово!
Благодаря ти!
цитирай
Редактирай | Изтрий
35. haralanov - Здрасти!
19.10 21:48
Добра история!
цитирай
Изтрий
36. veninski - haralanov
19.10 21:54
Здравей! Радвам се, че историята ти хареса. Благодаря за оценката! Заповядай отново!
цитирай
Редактирай | Изтрий
37. him - Мижу,
29.10 15:04
не бях чел подобни неща от Хайтовите " Диви разкази". Да си жив и здрав и да ни радваш още дълго време!
цитирай
Изтрий
38. veninski - him
29.10 15:12
Благодаря ти, him! Поздрави от Родопите!
цитирай
Редактирай | Изтрий
цитирай
3. bojo12345 - Тази история ми напомня за един авджия ....
07.05.2012 07:53
от дружинката на моя бобайко в Хасково.Той не беше мижо , но бе също нещо като
турчина за когото пишеш.Казваше се Халил, но не знам защо му викаха Хари.Много ми бешие смешно когато ловуваше-пушката ме бе тек , гръмнеше и малко недовиждаше ( премижаваше ) и все питаше: "Нерде гитти?".Който беше най наблизо до него му посочваше къде е паднала я яребицета ,я кеклика или заеко: - "Те бурда бе аратлик" и му сочеха точно вобратната посока...Аго ти Халил почваше да обикалая и да търси дивеча - та ставаше весело , но нито веднъж не помня да се разсърди .Другото което го отличаваше -ядеше сисвинско на поразия,повече от агнешкото.През ония години преди 1965г беше изобилие от агнета.Хубави времена...
Поздрави- Божо
цитирай
4. veninski - 3. bojo12345 - Тази история ми напомня за един авджия ....
07.05.2012 07:57
bojo12345 написа:
от дружинката на моя бобайко в Хасково.Той не беше мижо , но бе също нещо като
турчина за когото пишеш.Казваше се Халил, но не знам защо му викаха Хари.Много ми бешие смешно когато ловуваше-пушката ме бе тек , гръмнеше и малко недовиждаше ( премижаваше ) и все питаше: "Нерде гитти?".Който беше най наблизо до него му посочваше къде е паднала я яребицета ,я кеклика или заеко: - "Те бурда бе аратлик" и му сочеха точно вобратната посока...Аго ти Халил почваше да обикалая и да търси дивеча - та ставаше весело , но нито веднъж не помня да се разсърди .Другото което го отличаваше -ядеше сисвинско на поразия,повече от агнешкото.През ония години преди 1965г беше изобилие от агнета.Хубави времена...
Поздрави- Божо

Радвам се, че историята ти хареса, приятелю. Сполай ти, че се отби и прочете! Иначе прототипи на мижу Осман в днешно време има колкото щеш:)
Поздрави от Павелско!
цитирай
5. veselinvalev - Всеки път ми е празник кога те чета, Васко. Сполай ти!
07.05.2012 09:27
Всеки път ми е празник кога те чета, Васко. Сполай ти!
цитирай
6. veninski - 5. veselinvalev - Всеки път ми е празник кога те чета, Васко. Сполай ти!
07.05.2012 09:31
veselinvalev написа:
Всеки път ми е празник кога те чета, Васко. Сполай ти!

И за мен е празник, когато си тук, Веско! Благодаря ти! Радвам се, че те има! Поздрави!
цитирай
7. veninski - 7. анонимен - Много ми хареса разказа, Венински! ...
07.05.2012 10:11
анонимен написа:
Много ми хареса разказа, Венински! Поздрави!

Благодаря ти, приятелю/приятелко! Поздрави и на теб!
цитирай
8. monna - Срещат се и такива люде...
07.05.2012 13:34
Автентични истории разказваш, Венински, а колоритните образи,
които пресъздаваш са запомнящи.
Пред очите ми са - понякога смешни и глуповати, понякога тъжни и слаби,
но...запомнящи се!:)
Благодаря, за поредната родопска историйка!
Прочетох я, с интерес и си мисля, че добре са си живеели - на чист въздух, сред природата, произвеждали са си храната, имали са ограничени контакти, слабо образовани, почти като аборигените от приключенските книжки на Карл Май и Емилио Салгари, но са били по своему, щастливи - недокоснати от цивилизацията.:) Дивото е най-истинско, нали?!:)
Поздрав, приятелю!
цитирай
9. veninski - 9. monna - Срещат се и такива люде...
07.05.2012 14:15
monna написа:
Автентични истории разказваш, Венински, а колоритните образи,
които пресъздаваш са запомнящи.
Пред очите ми са - понякога смешни и глуповати, понякога тъжни и слаби,
но...запомнящи се!:)
Благодаря, за поредната родопска историйка!
Прочетох я, с интерес и си мисля, че добре са си живеели - на чист въздух, сред природата, произвеждали са си храната, имали са ограничени контакти, слабо образовани, почти като аборигените от приключенските книжки на Карл Май и Емилио Салгари, но са били по своему, щастливи - недокоснати от цивилизацията.:) Дивото е най-истинско, нали?!:)
Поздрав, приятелю!

Права си, приятелко. Дивото е най-истинско:) И уникално. Благодаря ти за добрата дума за авелзаманската историйка! Бъди честита, ММ! Поздрави на морето!
Хубав ден!
цитирай
10. demidin - Здравей, приятелю!:) Що се от...
07.05.2012 16:31
Здравей,приятелю!:)
Що се отнася до разказа на сто процента съм сигурен,че този и един от първите,на които съм откликнал с коментар.Опитах се да го намеря в архивите.Не успях както Павлина и други опитали.Няма го.Отишъл е в небитието.А небитието в твоя случай се е материализирало в харддиска на този,който те е хакнал.За да напиша това имам сериозни причини...
цитирай
11. veninski - 11. demidin - Здравей, приятелю!:) Що се от...
07.05.2012 16:42
demidin написа:
Здравей,приятелю!:)
Що се отнася до разказа на сто процента съм сигурен,че този и един от първите,на които съм откликнал с коментар.Опитах се да го намеря в архивите.Не успях както Павлина и други опитали.Няма го.Отишъл е в небитието.А небитието в твоя случай се е материализирало в харддиска на този,който те е хакнал.За да напиша това имам сериозни причини...

Здравей, приятелю!
Доколкото разбрах, смяташ, че мен са ме хакнали:) Не зная дали си прав, защото аз самият ползвах опицията "Деактивирай блог" и след 5-6 часа опитах да активирам блога си, но уви - нямаше нищо... Смяташ, че някой нарочно го е направил ли?
цитирай
12. ckarlet - Чела съм и този разказ, но с голямо ...
07.05.2012 18:49
Чела съм и този разказ, но с голямо удоволствие го прочетох и сега.
Не му е било лесно на Мижу Осман - по душа да се чувства българин, но по силата на обстоятелствата да бъде мюсюлманин.
Радвам се, че отново си тук и имаме тази възможност да четем невероятните ти разкази! Поздрави от сърце!
цитирай
13. veninski - 13. ckarlet - Чела съм и този разказ, но с голямо ...
07.05.2012 19:12
ckarlet написа:
Чела съм и този разказ, но с голямо удоволствие го прочетох и сега.
Не му е било лесно на Мижу Осман - по душа да се чувства българин, но по силата на обстоятелствата да бъде мюсюлманин.
Радвам се, че отново си тук и имаме тази възможност да четем невероятните ти разкази! Поздрави от сърце!

Тук съм, но само аз си знам какво ми коства... Благодаря ти, че се отби и прочете, Скарлет! Поздрави на семейството!
цитирай
14. vmir - Чешит и половина е този мижу.
08.05.2012 07:55
Поздрави от Витоша на Родопите.
цитирай
15. veninski - 15. vmir - Чешит и половина е този мижу.
08.05.2012 08:04
vmir написа:
Поздрави от Витоша на Родопите.

Че е чешит - дума за няма, но е и челяк и половина:) Радвам се, че се обади, приятелю! Сърдечни поздрави на Витоша!
цитирай
16. vmir - 16. veninski,
09.05.2012 06:15
veninski написа:
vmir написа:
Поздрави от Витоша на Родопите.

Че е чешит - дума за няма, но е и челяк и половина:) Радвам се, че се обади, приятелю! Сърдечни поздрави на Витоша!


За мен е чест и удоволствие, Майсторе! Благодаря ти!
цитирай
17. veninski - 17. vmir - 16. veninski,
09.05.2012 06:49
vmir написа:
veninski написа:
vmir написа:
Поздрави от Витоша на Родопите.

Че е чешит - дума за няма, но е и челяк и половина:) Радвам се, че се обади, приятелю! Сърдечни поздрави на Витоша!


За мен е чест и удоволствие, Майсторе! Благодаря ти!

Удоволствието е взаимно, приятелю! Хубав ден!
цитирай
18. veninski - 7. veninski - 7. анонимен - Много ми хареса разказа, Венински! ...
09.05.2012 21:31
veninski написа:
анонимен написа:
Много ми хареса разказа, Венински! Поздрави!

Благодаря ти, приятелю/приятелко! Поздрави и на теб!

Искам да поднеса извиненията си към човека, направил коментар №7, който бе изтрит от мой "доброжелател":)))
цитирай
19. monaliza121 - Поздрав, Венински!:))
11.05.2012 17:46
Всеки твой разказ оживява пред очите ми!
цитирай
20. veninski - 19. monaliza121 - Поздрав, Венински!:))
11.05.2012 18:08
monaliza121 написа:
Всеки твой разказ оживява пред очите ми!

Благодаря ти от сърце, Тинче! Удоволствието е изцяло мое! Хубава и нежна вечер!
цитирай
21. tomich - Здравей, Васко!
14.05.2012 00:18
Смешното в разказа е органично вплетено в мъдростта. Както винаги, и тази история ме грабна и стопли душата ми, приятелю!
Благодаря ти!
цитирай
22. zaw12929 - Поздравления за постинга!
14.05.2012 04:53
трогна ме езикът , като спомен от мелодия...
цитирай
23. veninski - 21. tomich - Здравей, Васко!
14.05.2012 05:35
tomich написа:
Смешното в разказа е органично вплетено в мъдростта. Както винаги, и тази история ме грабна и стопли душата ми, приятелю!
Благодаря ти!

Радвам се, че видя по този начин авелзаманската история, Томи. Сполай ти! Бъди жив и здрав, приятелю! Спорна седмица!
цитирай
24. veninski - 22. zaw12929 - Поздравления за постинга!
14.05.2012 05:47
zaw12929 написа:
трогна ме езикът , като спомен от мелодия...

Благодаря ти за сравнението! Трогна ме... Хубав ден!
цитирай
25. bven - Привет, Василе.
15.05.2012 20:48
Винаги ми е приятно да чета твоите разкази - пренасям се в друг свят, когато хората са били честни, добри, малко наивни и все пак истински хора!Поздрави!
цитирай
26. veninski - 25. bven - Привет, Василе.
15.05.2012 21:31
bven написа:
Винаги ми е приятно да чета твоите разкази - пренасям се в друг свят, когато хората са били честни, добри, малко наивни и все пак истински хора!Поздрави!

Така е, Мария, в онези времена е имало истински люде! Напук на кусурите си:) И на днешното време... Сполай ти за добрата дума, приятелко! Бъди благословена! Поздрави от Павелско!
цитирай
27. shtaparov - Такива като него
19.05.2012 23:15
Такива като него са всички турци- до един са бивши помаци! Различие има само в произхода им: едни са Български помаци,други са сръбски,украински,гръцки,испански,италиански,германски,унгарски,
албански,еврейски,цигански,полски,персийски,кабардински,арменски и т.н. Затова днешните турци са един от най-"каращисаните" народи на Стария свят!
цитирай
28. veninski - 27. shtaparov - Такива като него
20.05.2012 00:43
shtaparov написа:
Такива като него са всички турци- до един са бивши помаци! Различие има само в произхода им: едни са Български помаци,други са сръбски,украински,гръцки,испански,италиански,германски,унгарски,
албански,еврейски,цигански,полски,персийски,кабардински,арменски и т.н. Затова днешните турци са един от най-"каращисаните" народи на Стария свят!

Радвам се, че се отби и прочете, приятелю! Благодаря ти! Бъди жив и здрав! Поздрави от Родопите!
цитирай
29. mitkaloto - А ти искаше да се отказваш. . . И тези ...
20.05.2012 08:57
А ти искаше да се отказваш...И тези истории щяха да бъдат непрочетени..Поздрави!
цитирай
30. veninski - 29. mitkaloto - А ти искаше да се отказваш. . . И тези ...
20.05.2012 09:37
mitkaloto написа:
А ти искаше да се отказваш...И тези истории щяха да бъдат непрочетени..Поздрави!

Знаеш ли, приятелю, изгубих 61 постинга. До един прочетени (и тази авелзаманска историйка беше сред тях). Имаше разкази с повече от 13 000 влизания. И стотици коментари, които бяха безценни за мен, защото бяха от непосредствен контакт с читателите ми. Всичките обаче изчезнаха за една секунда... И въпреки това до един можеха да бъдат възстановени! Ако имаше желание от съответните фактори. Но не би... Затова обмислях оттеглянето си. В крайна сметка реших, че моите читатели и приятели в блога са по-важни от всичките ми проблеми.
Благодаря ти, Алекс!!! Хубав ден!
цитирай
31. shtaparov - Нашите постинги някой ги краде или просто изтрива
20.05.2012 19:07
И на мен ми изчезна един постинг приятели,и ако това ми се случи отново,направо ще изоставя blog.bg. Институция,която не е в състояние да защити клиентите си,е в състояние и да ги окраде,несъмнено- особено интелектуалната им собственост! Но това може и да не е по вина на blog.bg,а да са някакви хакери- да кажем от Турция,Китай,Гърция и пр.,но работа на blog.bg е да ни защити дотолкова ефикасно,че всякакви хакерски посегателства да станат напълно безсмислени! Нека не ми разправят,че е невъзможно- възможно е и още как! Но това е грижа за човека,а тя не е любимо занимание на мнозинството от възпитаните при комунизма кадри,които несъмнено битуват в blog.bg. Моите уважения разбира се,но щом са се заели с тази работа,нека да я вършат качествено като потомци на древни Българи,а не като кучето на нивата.
цитирай
32. veninski - 31. shtaparov - Нашите постинги някой ги краде или просто изтрива
20.05.2012 19:23
shtaparov написа:
И на мен ми изчезна един постинг приятели,и ако това ми се случи отново,направо ще изоставя blog.bg. Институция,която не е в състояние да защити клиентите си,е в състояние и да ги окраде,несъмнено- особено интелектуалната им собственост! Но това може и да не е по вина на blog.bg,а да са някакви хакери- да кажем от Турция,Китай,Гърция и пр.,но работа на blog.bg е да ни защити дотолкова ефикасно,че всякакви хакерски посегателства да станат напълно безсмислени! Нека не ми разправят,че е невъзможно- възможно е и още как! Но това е грижа за човека,а тя не е любимо занимание на мнозинството от възпитаните при комунизма кадри,които несъмнено битуват в blog.bg. Моите уважения разбира се,но щом са се заели с тази работа,нека да я вършат качествено като потомци на древни Българи,а не като кучето на нивата.

За хакерите и защитата от страна блог.бг по принцип си прав, приятелю. При мен проблемът дойде след като от любопитство пробвах опцията "Деактивиране на блог" и няколко часа след това се опитах да го активирам, но за голямо съжаление в него нямаше нито един от 61 постинги, които имах преди това... А от сайта ми отговориха, че не могат да ми възстановят НИЩО... Това е.
Хубава неделна вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1378161
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 134749
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031