Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2012 07:19 - Открадната хубост
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 15855 Коментари: 30 Гласове:
72

Последна промяна: 10.07.2012 19:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ОТКРАДНАТА ХУБОСТ


image
"
Родопчанка", художник Юлия Янарова
  

               Като отминаха крайните къщи на Бяртина и подхванаха пътя за Мари,  дядо Запрян спря мулето до едно крайпътно дуварче и кимна на внучката си:
               - Айде, Елице, яхни го! - рече той и се приготви да ѝ помогне
           - Да го яхне баба!  – отвърна му осемнайсет-годишната мома и продължи да върви нагоре по пътя.

- Знаеш, че баба ти не може да седи на животно, свят ѝ се вие.

- Дядо, ами яхни го ти тогава. На мене ми се ще да повървя малко – настоя на своето Елица.

- Има време да вървиш, млада и зелена си.

- Покачи се барем до Проданоската втда! – взе, че се намеси и Запряновица, която водеше най-отзад магаре, натоварено с харманджийска нагодия.

- Их, какви сте! – ядоса се на ужким внучката, но не счупи хатъра на възрастните люде, които ѝ трепе-реха денем и нощем, откакто остана сам-самичка.

Тъй се бе случило, че по време на чумата през 1836-а умряха всичките ѝ близки - баща, майка, братя, сестри. Уварди се само тя. И старите люде. Елица още си сучеше, та насетне силом я очỳваха с козе мляко. Голямо зор видяха, додето я отгледат, но си струваше труда! Колкото повече се нижеха годините, внучката им ставаше все по-хубава и по-хубава. Расна Елица, порасна, стана хубавица един път. Като нея нямаше друга в цялото село. Че как да има, когато даже и най-тъмният сокак в Павелско грейваше като пъстроцветно халище, щом дядо Запряновата хубавица заситнеше из него... Затуй и всички ергени - българи или турци - начаса забравяха накъде са се забързали, когато я срещнеха нейде из селото, и се надпреварваха селям да ѝ дадат. А тя - тънка и стройна като юзенишка ела - първом ги озари с два реда бели маниста, сетне им отвърне свенливо, подир което ги остави замаяни да си бият главите къде е трябвало да идат...

И колкото Елица беше каматна отвънка, дваж повече бе отвътре. Толкоз благост носеше в душата си, че на мравката път правеше. А пък захванеше ли да пее на някоя седянка, хурките тутакси замръзваха в ръцете на момите, а ергените до един онемяваха.

Затуй и сега, когато възседна мулето, старите люде в един глас я заподканяха:

- Айде, Елице, да ни попееш!

- Затова ли искахте да ме покачите на самара, а? – подкачи ги отначало момата, но сетне като отми-наха нивите на Равнища, без никой повече да я под-каня, запя - отпървом тихо, но полека-лека гласът ѝ заплени цялата околност:

                                 Еленко, жива изгоро,

                                   питала ли си мама ти

                                   дава ли тебе на мене?

                                   - Не съм я, байо, питала,

                                   ами съм снощи слушала

                                   тате на мама да дума:

                                   „Девет дъщери да имам,

                                   една на Георги не давам,

                                   че той е дърта ỳварда.

                                   Във уста втда не слага,

                                   със ока вино налива,

                                   със половина - ракия;

                                   на вино вади ножове,

                                   а на ракия пищови.”

 

Щом свърши, тримата взеха да се смеят. След малко, когато Елица подхвана друга песен, дядо Запрян се опита да ѝ отпява, но Запряновица побърза да го смъмри:

- Що бъркаш дитето бе, дъртьо? – и веднага взе да се киска.

- Брей, каква мома ме укорява! – не ѝ остана длъжен старецът, подир което тримата пак се запревиваха от смях.

 И тъй в шеги и песни не разбраха кога стигнаха до нивата, дето разтовариха животните и се захванаха да редят хармана. Дядо Запрян им сваляше снопи от купина, а Елица и баба ѝ ги развързваха и разстилаха с натежалите класове навътре. Имаше берекет тая година, затуй щя да се напълни не само хамбара на стареца, ами и душата му, което той и не криеше.

- Снопите са таман за още пет хармана! – отсече той, щом нагодиха първия, и доволно потри ръце, подир което добави: – Айде да лапнем по един залък, додето им падне росата, а?

Лапнаха, колкото лапнаха, а когато слънцето напече и житните класове се разшумяха като весели дечица, взеха да вършеят. И макар че времето беше един път за вършитба, както правеха опитните харманджии, тъй и дядо Запрян нямаше покой, додето не овършее. Щото хване ли те дъжд, докато не си отделил сламата от житото, целият ти труд отива нахалос и хармана става на бтза, както тукашните люде викаха на мътилката от кал, зърно и слама. Макар че - да си кажем правичката - нямаше челяк в селото, който да не дава мило и драго за майсторията на бозаджиите от Станимака, защото не бе по хала на всякой...

След няколко сахата, когато остана един харман снопи за вършеене, дядо Запрян поспря животните, сетне повдигна очи към небето и рече:

- Овършеем ли тоя харман, ще лапнем, а сетне додето веете житото, аз почвам да карам сламата за Павелско! – подир което се обърна към жена си: – Що не идеш да наточиш прясна водица?

- Че да ида, що да не ида – отвърна му чевръсто Запряновица и се запъти към дивачката, на която бяха окачили багажа.

- Бабо, да ида аз – намеси се Елица, която откак взеха да вършеят, начесто вдигаше глава нагоре към слънцето, да види докъде е стигнало.

- Ами... иди... – рече с половин уста баба ѝ, след като потърси очите на мъжа си, ама той - зает с животните - даже не погледна към нея.

По-пъргава и от сърна, момата грабна бъкела и тръгна нататък към извора. Запряновица се върна на хармана, сетне – сетила се нещо – се обърна към внучката си, но тя вече се бе скрила в букака, отдето в тоя миг кадифеният ѝ глас подхвана ”Черешко, черна вишничко”.

- Хубаво ни e дитето, ама дано случи на мъж! – рече дядо Запрян.

- Викат, че е случило! – отвърна Запряновица и се прекръсти, подир което прихна да се смее: – От залисия не можах да ти кажа... А и видиш, че откак станахме, Елица е все с нас.

- Казвай, де! – спря животните дядо Запрян.

- Ами к’во да казвам? Сабахлен, когато взимах магарето от комшията, жена му ми рече да се стягаме за момари...

- Какви момари, ма? Ти чуваш ли се к’во лафиш?

- Чувам се. Не видиш ли, че Елица е за женене?

- Ти ше видиш едно женене!

 - Абе, Запряне, не помниш ли на колко години бях, като ме заиска, бе? Нямах седемнайсет! Забрави ли, че скъса три чифта цървули, додето кандърдисаш наш’те – закиска се тя.

- Добре де, добре – омекна мъжът ѝ, сетне попита: – Казвай  сега к’во е станало?

- Ами Костовица каза, че на седянката у Стама-тюски наш’то момиче са е загалило с... – рече жена му и развърза кърпата да разхлади побелелите си коси.

- К’во спираш? С кой са е загалила? – не издържаха нервите на стареца.

- С бай Дончовия  внук...

- С Горана ли, бе? – прекъсна я дядо Запрян и взе да диша някак по-леко и ведро, тъй като момчето беше хем каматно, хем и работно, а отгоре на всичко имаше и златно сърце.

- Ъхъ. Елица му взела китка, сетне той седнал до нея и до края на седянката си гукали един-друг...

Додето старите люде се разправяха, внучката им вече бе наближила Проданоската втда и се оглеж-даше за либето си, с когото на седянката се разбраха да се срещнат на извора. Ама нали беше подранила, нито Горан се виждаше наоколо, нито пък отнякъде долиташе омаята на прочутата му дизия чанове. Затуй Елица се наведе над чучура, утоли жаждата си с шепа, сетне остави бъкела да се пълни. Ромоленето на водата я унесе в блянове. Както си бленуваше, отзад нещо изшумоля и тя радостно се обърна.

- Добра стига, мижу Асане! – първа поздрави момата, макар че тръпки я побиха, когато видя циганина зад гърба си.

А онзи гък не рече, само слезе от коня и тръгна към нея... 

В това време Горан погледна нагоре към слънцето и изпсува, подир което се наведе да заколи раненото животно. Овцата изостана от билюка, когато го подкара за Проданоската втда, а вълчицата, дето имаше котило нейде из камънаците на Вѝнека, само това чакаше. Вярно, че кучетата тутакси се юрнаха подир нея, ама докато я прогонят, дясната плешка на овцата увисна. Затуй на овчаря не му остана нищо друго освен да я одере и осоли, инак в тоя пек щеше да стане зян. Добре, че кошарата му бе на стотина крачки от Ръстопът, та първом се върна и прибра стоката, сетне се захвана с овцата. Когато осоли и последното парче в кацата, му стана ясно, че Елица го е чакала напусто...

И додето се чудеше какво да прави, отвънка кучетата се разлаяха. „Вълчицата!”, рече си Горан и извади пищова от пояса. Вече бе стигнал вратата, когато разбра, че не е тя. Това обаче, дето видя през опушеното прозорче, беше бая по-страшно и от звяр... Нямаше и десет години, откак довтаса в Павелско, а вече бе разплакал половината село!

Тоя път циганинът не свърна към кошарата му, както правеше другош, а веднага щом се показа от пътеката, която идеше от Мари, забърза нагоре по билото. Конят му лъщеше от пот, а той трескаво го риташе в слабините и се озърташе назад.

- Какво ли го е уплашило тоя? – прошепна невярващ Горан и на брадясалото му лице се появи усмивка, сетне като се размисли, изхвърча презглава от кошарата...

В същия час дядо Запрян поспря мулето на хармана, сетне рече на жена си:

- Абе иди да видиш к’во стана с т’ва дите, бе! Един сахат мина...

- Май са е загледало, бе... – отвърна Запряновица, но не чака да я подканят, ами побърза да грабне тояжката си и заслиза припряно към извора, че откакто Елица взе бъкела, барем сто пъти се прокле, че не отиде за вода...

Както се бе забързал надолу, по едно време Горан чу конски тропот откъм Мари и мигом кривна от пътя, че баш сега не искаше да среща турци. В селото само те се кипреха на коне, а българите поминуваха кой с муле, кой с магаре, че ги стягаха цървулите, както сами се присмиваха на хала си. Тъкмо се притаи зад едно дърво, когато отдолу се подаде селският мухтарин. „Ето кой е уплашил Асан! К’во ли пак е сторил тоя злосторник?”, мина през главата на овчаря.

Че циганинът бе сторил някакъв зулум, Селим ага разбра още като му се откри Проданоската втда. Изглежда обаче, че онзи го усети още преди да се покаже на билото, щото  вече бе рипнал на коня си и го пришпорваше нагоре, без даже да се обърне назад. Отначало мухтаринът повдигна недоумяващо рамене, защото наоколо нямаше жив челяк, но като наближи и видя пълния бъкел под чучура и самотната забрадка на двайсетина крачки встрани, целият настръхна. Ед-вам изчака коня да се напие на коритото и го срита подир беглеца... 

Когато мухтаринът мина покрай него, Горан се загледа подире му и прошепна:

- Ако всички бяха кат Селим ага, теглото щеше да се търпи някак... – сетне излезе на пътя и забърза надолу.

Дядо Запрян вече допушваше цигарата, когато откъм букака долетя ужасяващият вик на жена му:

- Запрянеее, Запрянеее!

Старият човек рипна като ужилен, хвана се за ножа и се завтече на помощ.

Когато Горан наближи Проданоската втда, до ушите му достигнаха тревожните викове на старите люде:

- Елицеее! Елицеее!

Ала само екотът насреща им отвръщаше...

Сърцето на овчаря задумка тъй силно, че за малко да изхвръкне от пазвата му. Той се втурна с все сила надолу, дето виковете се смесваха с плача на Запряновица. До късно през нощта тримата преровиха надлъж и шир всяко кътче от планината, но от Елица нямаше и следа. В следващите дни българи и турци вкупом се юрнаха да я дирят, ама всичко бе напусто. Като че ли хубавицата бе потънала вдън земя...

Циганинът обаче го намериха. Без никой да го дири... Някакви зверове извадиха кокалите му от една дупка край Пашалийца, дето го бяха набутали, след като му напълнили кратуната с олово. И ако не бяха закърпените му шалвари, никой нямаше и да се досети кой е челякът. А се досетиха, защото от всички друговерци само Асан караше жена си да му кърпи дрехите, макар че въобще не беше фукара. И как да е фукара злосторникът му продажен, когато заради имане смени вярата си в някакво станимашко село, подир което го заселиха в Павелско, дето му дадоха и къща, и имоти...

Никой от българите не му връзваше кусур, че ходи с кръпки, та нали и между тях имаше не един и двама, дето все с тях си ходеха. И макар скришом да си викаха, че още в майчината утроба са го орисали да бъде само с парцали, в началото го харесаха. Да, ама сетне като го разбраха какъв мискинин е, бягаха като от чумав. И затуй, като го откриха, никой в селото не го оплаква. Нито друговерец, нито пък християнин! Не го оплаква даже и жена му...

А и за какво да го оплаква, когато приживе Айшето носеше черно от него. Затуй хич не се чудиха, че веднага след погребението, тя нарами невръстните си деца и се махна от селото.

Не беше изминал даже и ден, откакто си вдигна парцалите, и някакъв зевзек кръсти ямата, дето бяха набутали мъжа ѝ, Циганската дупка. Ама кой му бе мъстил, тъй и не стана ясно, щото циганинът имаше една сюрия душмани, а отгоре на всичко Селим ага не си мръдна и пръста. А и защо да го мърда, когато сам-самичък му чете присъдата, след като го настигна и разпита...

И додето останките на друговереца се намериха, от дядо Запряновата хубавица нямаше ни вест, ни кост!

А дните си препускаха като необуздано хергели. И се случи тъй, че старите люде се преселиха в отвъдното, а от внучката им още нямаше и помен...

Мина време. Много време. В селото не останаха нито роднини, нито други люде, които помнеха потъналата вдън земя мома. И един ясен пролетен ден на 1966-а, щом трима чепеларски пещерняци се спуснаха през петдесетметровия комин на Челевищницата, в края на хендека се натъкнаха на купчина кокали и позагубила блясъка си пендара, на която силом се четеше думата Елица.

Ама вече никой не знаеше нито кога е живяла, нито пък как бе рипнала на своя глава, след като онзи друговерец я поруга...

 

 

Автор: Васил Венински



Разказът е от книгата "ВЪГЛЕНЧЕТА ОТ БЕЗКРАЯ", 2011г.
 

 ------------------------------------------------------

1 ỳварда(диал.) – човек с широка ръка, разточителен до разсипничество

2 стягат ме цървулите – букв. който си е надраснал цървулите, но няма пари да си купи по-големи; в случая човек без възможности

3 хергели (пер.-тур.) – стадо коне



Тагове:   обич,   възмездие,   коварство,


Гласувай:
72



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitkaloto - Ех, Василе, Василе! А ти искаше да се ...
10.07.2012 07:30
Ех,Василе,Василе! А ти искаше да се отказваш да пишеш!Човече,ти оставяш пътека след себе си!Поздрави!
цитирай
2. veninski - 1. mitkaloto - Ех, Василе, Василе! А ти искаше да се ...
10.07.2012 07:39
mitkaloto написа:
Ех,Василе,Василе! А ти искаше да се отказваш да пишеш!Човече,ти оставяш пътека след себе си!Поздрави!

Прав си, приятелю, исках. Но разбрах, че читателите ми са по-скъпи от всичко друго... Сполай ти! Хубав ден!
цитирай
3. furiika - Поздравления! Никога не съм подминавала твой разказ. Чудесни са!
10.07.2012 09:19
Никакво отказване!
Хубав и спокоен ден.
:)))
цитирай
4. анонимен - Разтърсващ разказ!
10.07.2012 09:24
Расна Елица, порасна, стана хубавица един път. Като нея нямаше друга в цялото село. Че как да има, когато даже и най-тъмният сокак в Павелско грейваше като пъстроцветно халище, щом дядо Запряновата хубавица заситнеше из него...

Български!...
цитирай
5. monna1 - Венински,
10.07.2012 09:51
.....много мъка е имало в Родопа планина.
Картината - топла, с цветовете на планината!
Поздрави!~~~
цитирай
6. veninski - furiika - Поздравления! Никога не съм подминавала твой разказ. Чудесни са!
10.07.2012 10:18
furiika написа:
Никакво отказване!
Хубав и спокоен ден.
:)))

Благодаря ти, приятелко! Бъди жива и здрава! И винаги да ни усмихваш със свеж и неподправен хумор! Прекрасен ден!
цитирай
7. veninski - 4. gogi6666 - Разтърсващ разказ!
10.07.2012 10:19
gogi6666 написа:
Расна Елица, порасна, стана хубавица един път. Като нея нямаше друга в цялото село. Че как да има, когато даже и най-тъмният сокак в Павелско грейваше като пъстроцветно халище, щом дядо Запряновата хубавица заситнеше из него...

Български!...

Сполай ти, майсторе! Истински! Хубав ден!
цитирай
8. veninski - 5. monna1 - Венински,
10.07.2012 10:21
monna1 написа:
.....много мъка е имало в Родопа планина.
Картината - топла, с цветовете на планината!
Поздрави!~~~

Много мъка е имало, Маргарита. Много! Лошото е, че и сега има...
Поздрави на морето, свидна ми приятелко!
цитирай
9. smile999 - Толкова чувства се преплитат в д...
10.07.2012 18:41
Толкова чувства се преплитат в душата ми, когато чета твоите произведения...нямам думи да ги опиша!
Здрав да си!:-)
цитирай
10. veninski - 9. smile999 - Толкова чувства се преплитат в д...
10.07.2012 19:18
smile999 написа:
Толкова чувства се преплитат в душата ми, когато чета твоите произведения...нямам думи да ги опиша!
Здрав да си!:-)

Толкова много си казала, че всеки автор би бил горд с читател като теб, Валентина! Благодаря ти от сърце! Хубава и нежна вечер, приятелко!
цитирай
11. bven - Много тежко...
10.07.2012 20:14
Но истината нека се знае.
Както винаги, Василе, прекрасен разказ.
Благодаря ти и хубава вечер !
цитирай
12. veninski - 11. bven - Много тежко...
10.07.2012 20:23
bven написа:
Но истината нека се знае.
Както винаги, Василе, прекрасен разказ.
Благодаря ти и хубава вечер !

Истината винаги е тежка, Мария. Убеден съм обаче, че не само днешните, но и всички утрешни поколения трябва да знаят какво е било някога. Сполай ти, прителко!
Поздрави от Родопите, приятелко!
цитирай
13. ka4ak - Василе,това е призвание!:)))
10.07.2012 20:30
Написаното остава и все някога,ще разбълника кюшетата на душата,която всеки се прави,че я няма!Поклон на Родопите и летописите ти,които ще будят заспалите клетки,които носим!:)))
Възхищавам ти се и продължавай да набиваш манерките!:)))
А,вечерта,да ти е твоя!:)))
цитирай
14. veninski - 13. ka4ak - Василе,това е призвание!:)))
10.07.2012 20:43
ka4ak написа:
Написаното остава и все някога,ще разбълника кюшетата на душата,която всеки се прави,че я няма!Поклон на Родопите и летописите ти,които ще будят заспалите клетки,които носим!:)))
Възхищавам ти се и продължавай да набиваш манерките!:)))
А,вечерта,да ти е твоя!:)))

Прав си, че написаното остава. Дали моето слово ще остане и след мен, един Господ знае... Но се радвам, че мислиш по този начин, Владимире. Благодаря ти за благата дума! Бъди жив и здрав, приятелю! За да успееш в твоята мисия.
Поздрави от Родопите!
цитирай
15. mileidi46 - !!
10.07.2012 21:48
Poizostavila sum bloga,no ne sum zabravila priqtelite si..:)Nadni4am otvreme-navreme..:))
rqdko pi6a komentari,za6toto si zabravix klaviaturata s kirilizata v Bolonq...:(..no sega ne moga da otmina mul4alivo..
Ne moga da kaja ni6to pove4e ot tova,koeto sum ti kazvala..
Pozdravi ot gore6tiqt Rim i ...pregrudki za vsi4ki vas u doma!!
цитирай
16. ckarlet - Прочитът на този разказ ме разтърси ...
10.07.2012 21:50
Прочитът на този разказ ме разтърси и просълзи, приятелю от Родопите! През какво е преминал народът ни, и какво е преживял само... Разказите се базират на истина, а това ги прави още по-трогателни и силни!
Твоето творчество е едно голямо богатство за нас, а и поколенията след нас.
Поздрави!
цитирай
17. veninski - 16. ckarlet - Прочитът на този разказ ме разтърси ...
10.07.2012 21:58
ckarlet написа:
Прочитът на този разказ ме разтърси и просълзи, приятелю от Родопите! През какво е преминал народът ни, и какво е преживял само... Разказите се базират на истина, а това ги прави още по-трогателни и силни!
Твоето творчество е едно голямо богатство за нас, а и поколенията след нас.
Поздрави!

Ще ти призная нещо, Скарлет. Малко е да кажа, че се радвам, когато си тук... За мен е истинско удовалствие. Благодаря ти, че те има! Поздрави на прекрасното ти семейство!
Нежна и романтична вечер, приятелко!
цитирай
18. veninski - 15. mileidi46 - !!
10.07.2012 22:05
mileidi46 написа:
Poizostavila sum bloga,no ne sum zabravila priqtelite si..:)Nadni4am otvreme-navreme..:))
rqdko pi6a komentari,za6toto si zabravix klaviaturata s kirilizata v Bolonq...:(..no sega ne moga da otmina mul4alivo..
Ne moga da kaja ni6to pove4e ot tova,koeto sum ti kazvala..
Pozdravi ot gore6tiqt Rim i ...pregrudki za vsi4ki vas u doma!!

Приятелко скъпа, не се приятеснявай за нищо. За мен не е важно на какъв език ми казваш, че харесваш моите авелзмански историйки. Може и на бушменски да е:)
Благодаря ти от най-потайното място на душата си! Поздрави на Рим!
цитирай
19. alexs - Какви моми Родопчанки!?
10.07.2012 22:55
Какви моми Родопчанки!?
Поздрави на теб и Родопите!
цитирай
20. hel - Макар че познавам разказа, проч...
11.07.2012 00:58
Макар че познавам разказа, прочетох пак!
Неповторим си, Вен! Как познаваш душите на родопчаните!
Сърдечни поздрави!
цитирай
21. veninski - 19. alexs - Какви моми Родопчанки!?
11.07.2012 04:27
alexs написа:
Какви моми Родопчанки!?
Поздрави на теб и Родопите!

Имало е, Алекс. Радвам се, че отби, приятелю! Поздрави на семейството!
цитирай
22. veninski - 20. hel - Макар че познавам разказа, проч...
11.07.2012 04:30
hel написа:
Макар че познавам разказа, прочетох пак!
Неповторим си, Вен! Как познаваш душите на родопчаните!
Сърдечни поздрави!

Удоволствието е изцяло мое, Елена. Благодаря ти от сърце! Поздрави от Родопите!
цитирай
23. barona40 - Дълбоко слизаш, Василе!
11.07.2012 07:09
цитирай
24. voinov50 - Втори път го чета и
11.07.2012 08:15
отново се вълнувам...

Поздрави, приятелю!
цитирай
25. veninski - 23. barona40 - Дълбоко слизаш, Василе!
11.07.2012 12:10
barona40 написа:

Щом казваш, сигурно е дълбоко, приятелю, но дано не слизам падайки:))) Радвам се, че един чувствен поет като теб има подобно мнение. Сполай ти, Ивайло! Желая родопско здраве и Орфеевско вдъхновение!
цитирай
26. veninski - 24. voinov50 - Втори път го чета и
11.07.2012 12:11
voinov50 написа:
отново се вълнувам...

Поздрави, приятелю!

Благодаря ти, Цветане! За мен е чест... Поздрави от Родопите!
цитирай
27. donchevav - Здравейте! От известно време си ...
01.06.2014 09:23
Здравейте! От известно време си завъдих адет :))) - колкото пъти срещна нейма Veninski в Blog.bg - където и да е, да посетя този профил, да отворя на най-първите постинги и да чета...да чета... Обичам късия разказ като жанр, обичам българските класически образци, обожавам разказите за българското село. Това тук не е Влайков - а като него е вътре в българското, с възторг и прехласване от него; не е Елин Пелин, а има хумора му; не е Йовков - а има и силата на женската хубост, и психологическото вглеждане в детайлите; не е и Хайтов - а е толкова препълнено с обич към родопското българско...Това тук, което чета, ме кара да се задъхвам ...картините се редят пред очите ми ей така - на една педя пред мене, аз влизам в тях - като в 3D филм:) - и заживявам с онова сладостно-горчиво и тръпнещо-живо вълнение, което прекрасният бит и душевност на хората от онова чисто, патриархално подредено, макар и робско време, предизвиква в сърцата. Извинете прекалената емоция, отдавна отлагам този коментар точно за да я овладея, но с всеки разказ, който чета, потребността ми да споделя става по-голяма. Извинете и обраслия ми стил - исках в няколко изречения да кажа всичко, а то е много - като впечатление. Пишете у н и к а л н о! Прекланям се пред всичките повествователни умения, които правят речта Ви така бълбукащо-лееща се, протяжно-носталгична, сладостно-напевна:))) И без грам фалш, поза, захаросване или маниерничене! Чакам с нетърпение всяка нова среща с поредното късче български дух и памет за него! Благодаря ви! Успех!
цитирай
28. veninski - Здравейте! От известно време си ...
02.06.2014 09:33
donchevav написа:
Здравейте! От известно време си завъдих адет :))) - колкото пъти срещна нейма Veninski в Blog.bg - където и да е, да посетя този профил, да отворя на най-първите постинги и да чета...да чета... Обичам късия разказ като жанр, обичам българските класически образци, обожавам разказите за българското село. Това тук не е Влайков - а като него е вътре в българското, с възторг и прехласване от него; не е Елин Пелин, а има хумора му; не е Йовков - а има и силата на женската хубост, и психологическото вглеждане в детайлите; не е и Хайтов - а е толкова препълнено с обич към родопското българско...Това тук, което чета, ме кара да се задъхвам ...картините се редят пред очите ми ей така - на една педя пред мене, аз влизам в тях - като в 3D филм:) - и заживявам с онова сладостно-горчиво и тръпнещо-живо вълнение, което прекрасният бит и душевност на хората от онова чисто, патриархално подредено, макар и робско време, предизвиква в сърцата. Извинете прекалената емоция, отдавна отлагам този коментар точно за да я овладея, но с всеки разказ, който чета, потребността ми да споделя става по-голяма. Извинете и обраслия ми стил - исках в няколко изречения да кажа всичко, а то е много - като впечатление. Пишете у н и к а л н о! Прекланям се пред всичките повествователни умения, които правят речта Ви така бълбукащо-лееща се, протяжно-носталгична, сладостно-напевна:))) И без грам фалш, поза, захаросване или маниерничене! Чакам с нетърпение всяка нова среща с поредното късче български дух и памет за него! Благодаря ви! Успех!

Много ме трогна твоят коментар... Много. Остави ме без думи...

Само ще кажа, че за мен твоите думи са по-ценни и от литературна награда. Само заради оценката на читатели като теб си струва да пиша... Радвам се, че те има!
Сполай ти от най-съкровеното си кътче, Венета!
цитирай
29. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю! Чудесен разказ за сблъсъка между светлината и мрака!
31.05.2019 09:38
Много талантлив разказвач си и чудесно познаваш народо-психологията на родопчаните.
Чест и почитания!
цитирай
30. veninski - 29. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю! Чудесен разказ за сблъсъка между светлината и мрака!
31.05.2019 15:54
batogo написа:
Много талантлив разказвач си и чудесно познаваш народо-психологията на родопчаните.
Чест и почитания!


Удоволствието е изцяло мое, приятелю! Сполай ти! От цялото сърце. Радвам се, че те има! Поздрави от Родопите!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1935469
Постинги: 126
Коментари: 7216
Гласове: 161468
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031