Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2012 07:31 - Почит
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 8176 Коментари: 28 Гласове:
74


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПОЧИТ

 

 image

 

 

Въпреки че аго Асан бе на върха на агалъка си, не си и помисляше да дели хората, а на всекиго селям даваше, с каквото можеше, помагаше и на свои, и на чужди. Който не го познаваше, отпървом му се струваше, че си е надмогнал на масрафа, но сетне като разбереше, че единственото, дето мюсюлманинът имаше в повече от другите, бе човещината, му идеше метан1 доземи да му стори. Ама нали друговерецът не беше нито големец, нито пък ламтеше за поклони, никога не даваше да се стигне до тях. А и как да дава, когато бе нагласен от горе да не дири ни лихва, ни главница на хаирите си...  Затуй и петдесет години, откакто аго Асан си отиде от тоя свят, колкото пъти станеше дума за него, всички до един го споменуваха с добро. А приживе бе на по-голяма почит и от падишаха...Защо ли? Ще ти кажа, ама да вървим едно по едно. Въпреки голямата си почит, дето имаше накрая, отначало и неговата не беше никак за завиждане...

Случи се тъй, че още додето ергенуваше, се загали с една мома. Изписана, наконтена. Мома и половина! Само че не бе от Турската махала! А от Метряковската. Гяурка беше... И както се очакваше, мохамеданите вкупом се извървяха да му хортуват, че ще сбърка ако я вземе, ама аго Асан бе непреклонен:

- Тя ще е! – отсече той, сетне ходи, къде ходи, додето накрая се върна с благословията на мюдюрина2, подир което се ожени за българката и я отведе в бащината си къща.

Да, ама животът му с Бояна не потръгна както трябва...

А всичко почна по мед и масло. Както си му е редът, мина, не мина някой и друг месец и се видя, че невестата му е трудна - коремът ѝ се заобли и взе да понавдига шарената ѝ престилка. Един ден аго Асан видя младата си жена с болезнена гримаса и ръце на кръста, затуй благо я попита:

- Какво става?Да не рита?

- Рита, я! – отвърна му Бояна и го огря с усмивката си.

Тогава той се наведе и долепи ухо до корема ѝ, сетне се заслуша.

- Туп, туп, туп! – гордо заотброява бъдещият татко, подир което се възправи и рече шеговито: – На мъжко бие! Ще го наречем Смаил!

Че ще бъде мъжко, позна, ама рожбичката им не видя бял свят...Пакост им сториха...Не, не я сториха друговерците. Те мирясаха още като видяха тапията на Тъмрашлията и приеха аго Асановата невеста от хубаво по-хубаво. Нашенец стори белята...Що ли? От ахмаклък. Помислил си, серсеминът му със серсемин, че още преди да се загали с турчина, веднъж Бояна го била погледнала някак си по инак. Като жена... Погледнала го друг път! Него никой не го слагаше в людете, камо ли красавица като нея да го погледне.Да, ама ахмакът си втълпил, че са минали едва ли не през венчило...И когато хубавата българка пристана на друговереца, глупакът се докачи дотолкова, че реши да ѝ мъсти...

Една вечер преди първи петли прерипна аго Асановия дувар и тихомълком влезе в плевнята, сетне извади огнивото...Щом сламата лумна и озари злорадстващото му лице, той стана да си върви. Не щеш ли, в това време на вратата се появи кучето на сайбията и се разлая. Злосторникът се уплаши и загуби ума и дума. Додето шареше насам-натам и се чудеше как да излезе, нещо щракна с все сила на крака му. Неканеният гостенин извряка от болка, сетне падна в несвяст, без да усети, че е стъпил в капана за вълци, който аго Асан напъна по икиндия заради някакъв борсук, взел да навестява кочаните с царевица...

Чул кучешкия лай, сайбията си рече: „Пак е дошъл!”, подир което се извря безшумно от постелята и взе пушката. Когато излезе отвън, пламъкът вече бе обхванал половината плевня.

- Бояноооооо! – викна колкото му глас държи аго Асан, сетне се завтече да изведе бременната си невеста, че и къщата щеше да пламне всеки момент.

Додето помагаше на жена си, отвън долетя страшен вик:

- Помооооощ...

- Кой ли вика? – изтръпна Бояна и рой мравки се разбягаха по гърба ѝ.

- Комшията е видял огъня и ... – побърза да я успокои сайбията, съгледал опулените ѝ очи.След малко, когато изведе уплашената си булка на двора, наоколо не се виждаше жива душа, а огънят вече бе почнал да облизва и къщата...

- Викай комшиите! – рече аго Асан на жена си, сетне се втурна назад да изкара животните от обора, че огласяха цялата махала.

Изглежда обаче, че отсреща в Метряковица вече бяха видели пожара в Турската махала, защото селската камбана задумка зловещо, още преди младата невеста да потропа на първата порта. В това време аго Асан тъкмо бе изкарал и последното животно, когато отгоре в плевнята някой простена

:- Ааааа... – сетне част от покрива ѝ се срути, а огънят запращя с все сила.

- Какво става бе, аратлик? – чу се от портата някакъв глас.

- Плевнята се подпали, мижу Османе – отвърна му аго Асан и добави: - Вземи да подбереш животните, пък аз да ида горе, че някой вика...

- Абе и аз чух, ама хич не ти трябва да влизаш, че ще станеш зян! – рече придошлият и подкара добитъка надолу по сокака, откъдето вече прииждаха и други люде - българи, турци, мъже, жени.Още като видя гърчещото се до вратата на плевнята тяло, турчинът разбра, че той е подпалвачът.

- Че бива ли тъй бе, аркадаш? – рече по скоро на себе си аго Асан, сетне му откачи капана, подхвана под мишниците и взе да го мъкне навън...

Спаси ли го? Не само че го спаси, ами не даде и косъм да падне от главата му! Ама защо ли му трябваше да го прави, когато оня темерутин издържа на хорското презрение три-четири дена, сетне го намериха увиснал на една ябълка в Блата... Че аго Асановата плевня изгоря до основи, изгоря, но къщата му успяха да опазят.

Едно нещо обаче тъй и не можаха да опазят, макар че се събра цяло село. Додето огънят съсипваше имота им, Бояна дотолкоз много се изтормози, че пометна... А отгоре на всичко подир тая случка двамата нямаха рожба цели девет години! Ама най-накрая им се родиха три дечица наведнъж...

Но и преди да им се родят, и след това, аго Асан си остана ненадминат адамлия3... Прав си, дето викаш, че много люде през живота си правят добрини. Ама на колко от тях им иде отръки да сторят хаир на най-големия си душманин, баш когато им е запалил чергата, а?

Ей затуй насетне и българи, и турци взеха да почитат аго Асан повече от падишаха!

 

 

Автор: Васил Венински

 

 

 

Разказът е от книгата "ВЪГЛЕНЧЕТА ОТ БЕЗКРАЯ", 2011г.  

 

---------------------------------------------

1 метан (гр.) – нисък поклон при молитва

2 мюдюрин  – околийски управител по време на Османската империя

3 адамлия - човеколюбив, хуманен; който прави добрини

 

Автор изображение: http://www.news4000.bg/article-24204

 




Гласувай:
74
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monna1 - Доброто остава...
16.07.2012 09:41
....и се помни, така е. Благородните и добри хора са на почит, независимо от
етническата им принадлежност. А лошите, са слаби и гледат само да напакостят,
защото обикновено завиждат на успелите хора.
Поучителен разказ. Много мъдрост има в живота на родопчани.
Приветствам те, Венински!
цитирай
2. veninski - . monna1 - Доброто остава...
16.07.2012 10:32
monna1 написа:
....и се помни, така е. Благородните и добри хора са на почит, независимо от
етническата им принадлежност. А лошите, са слаби и гледат само да напакостят,
защото обикновено завиждат на успелите хора.
Поучителен разказ. Много мъдрост има в живота на родопчани.
Приветствам те, Венински!

Права си, Маргарита. Човекът е човек не заради вяра, религия, пол, кесия, място в обществото, а заради онова, което оставя след себе си. Доброто винаги остава, макар и да нямаш очи за него...
Благодаря ти, че се отби и прочете! Поздрави на морето, приятелко!
цитирай
3. monaliza121 - Привет, Васко!:))
16.07.2012 11:17
Все още мисля, че човек има по-големи очи и душа за доброто, а лошото забравя бързо. А как иначе се живее...
Хубава седмица, изпълнена с добрини ти желая!
цитирай
4. veninski - . monaliza121 - Привет, Васко!:))
16.07.2012 11:47
monaliza121 написа:
Все още мисля, че човек има по-големи очи и душа за доброто, а лошото забравя бързо. А как иначе се живее...
Хубава седмица, изпълнена с добрини ти желая!

Чувала си приказката "Няма ненаказано добро", нали? Всеки може да даде не един и два лични примера, който потвърждават напълно тази теза. Много често понасяме най-много удари точно от хората, на които най-много сме помагали. Те нямат очи за доброто, нито пък са способни да го направят. Иначе човек е устроен да забравя лошото, защото в противен случай животът му би бил ад.
Сполай ти, Тинче! Поздрави на семейството!
цитирай
5. tsvetamak - Прекрасен разказ - отново, но из...
16.07.2012 16:27
Прекрасен разказ - отново, но изпълва с много тъга.
Оглеждам се в хората и не виждам в очите им тази доброта - само безмерна пустота и безразличие. Някъде бях чела, че добрите хора не са даденост, а дар от бога, но кой ги цени сега...
Поне за малко ме пренесе в друг свят - благодаря!
цитирай
6. smile999 - И ти си адамлия, а аз ти правя мета...
16.07.2012 17:01
И ти си адамлия, а аз ти правя метан!" :-)))
цитирай
7. veninski - 5. tsvetamak - Прекрасен разказ - отново, но из...
16.07.2012 17:42
tsvetamak написа:
Прекрасен разказ - отново, но изпълва с много тъга.
Оглеждам се в хората и не виждам в очите им тази доброта - само безмерна пустота и безразличие. Някъде бях чела, че добрите хора не са даденост, а дар от бога, но кой ги цени сега...
Поне за малко ме пренесе в друг свят - благодаря!

Винаги съм смятал, че ценностната система на днешните люде остъпва на едновремешните българи. За съжаление. Радвам се, че ми гостува, Цвета! Благодаря ти за добрата дума!
Поздрави на семейството и на Дряново!
цитирай
8. veninski - 6. smile999 - И ти си адамлия, а аз ти правя мета...
16.07.2012 17:47
smile999 написа:
И ти си адамлия, а аз ти правя метан!" :-)))

Да правиш хаир е качество, което имат малцина. Не зная дали съм между тях, но ти благодаря за оценката, Валя! Бъди благословена! Поздрави на морето!
цитирай
9. pcelata - Добър вечер и от мен.
16.07.2012 21:39
Когато,едно добро дело стопли душата ти...когато,видиш една искренна усмивка...когато,някой ти каже добра дума...тогава,можеш да кажеш,че истински живееш.Макар,че не винаги се отговаря на доброто-с добро...Майстор си Васко.Хубава вечер.
цитирай
10. veninski - 9. pcelata - Добър вечер и от мен.
16.07.2012 23:06
pcelata написа:
Когато,едно добро дело стопли душата ти...когато,видиш една искренна усмивка...когато,някой ти каже добра дума...тогава,можеш да кажеш,че истински живееш.Макар,че не винаги се отговаря на доброто-с добро...Майстор си Васко.Хубава вечер.

Абсолютно права си, приятелко! Най-важно е да живееш истински - да правиш всичко според тертипа си и да виждаш усмивки. Благодарни... Благодаря ти от сърце! Желая родопско здраве и изобилие от усмивки! Поздрави на прекрасното ти семейство!
цитирай
11. ivesa - Винаги съм знаела,че почитта трябва да се заслужи...
17.07.2012 08:21
...може да се изисква от хората,може да е написана дори в закон,но не се ли заслужи,не може да се прояви,остава си само написана на книга.Поздравления за хубавия разказ!:)
цитирай
12. veninski - 11. ivesa - Винаги съм знаела,че почитта трябва да се заслужи...
17.07.2012 08:41
ivesa написа:
...може да се изисква от хората,може да е написана дори в закон,но не се ли заслужи,не може да се прояви,остава си само написана на книга.Поздравления за хубавия разказ!:)

Така е, приятелко! Почитта се заслужава. Никога не се получава даром. Благодаря ти от сърце! Хубав летен ден!
цитирай
13. sparotok - !
17.07.2012 08:52
Четох я вече тая история във Въгленчета от Безкрая (стр.75), но може ли човек да не се върне за хубавото преживяване:)

Ценни са хората, които имат духовната сила да отвърнат на злото с добро...аз познавах такива, бяха Човеци!

Поздрави!
цитирай
14. veninski - 13. sparotok - !
17.07.2012 09:13
sparotok написа:
Четох я вече тая история във Въгленчета от Безкрая (стр.75), но може ли човек да не се върне за хубавото преживяване:)

Ценни са хората, които имат духовната сила да отвърнат на злото с добро...аз познавах такива, бяха Човеци!

Поздрави!

Прав си, приятелю. Малцина са хората, който са истински адамлии. Днес като че ли са се изпокрили... Сполай ти за благата дума за моята авелзаманска историйка! Радвам се, че един истински българин като теб притежава моите книги! От сърце ти желая час по-скоро и твоите книги да видят бял свят! Жив и здрав, Павка! Поздрави на семейството!
цитирай
15. scarlety - Не всекиму
17.07.2012 18:49
се отдава да отвърне на злото с добро! Трябва да си много благороден човек!
Поздрави,Васко за прекрасния разказ!
цитирай
16. veninski - 15. scarlety - Не всекиму
17.07.2012 19:19
scarlety написа:
се отдава да отвърне на злото с добро! Трябва да си много благороден човек!
Поздрави,Васко за прекрасния разказ!

Права си, Адриана. Само благородните люде отвръщат на злото с добро. Благодаря ти, приятелко! Хубава вечер! Поздрави на Слънчев бряг!
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - Хубав разказ, Васко!
17.07.2012 20:45
Човешки. То това е животът - истински го живеят само ония, които имат сърце за него. Иначе, просто няма смисъл. Преминаваш, без да оставиш следа, или... увисваш на дървото на небитието. Данте имаше такъв стих, отправен към неговия учител, Виргилий...

Благодаря ти, че ми го припомни - драго ми беше, пак да го прочета. Поздрави на Родопите и на домочадието!
цитирай
18. veninski - 17. malchaniaotnadejda7 - Хубав разказ, Васко!
17.07.2012 22:30
malchaniaotnadejda7 написа:
Човешки. То това е животът - истински го живеят само ония, които имат сърце за него. Иначе, просто няма смисъл. Преминаваш, без да оставиш следа, или... увисваш на дървото на небитието. Данте имаше такъв стих, отправен към неговия учител, Виргилий...

Благодаря ти, че ми го припомни - драго ми беше, пак да го прочета. Поздрави на Родопите и на домочадието!

Така е, приятелко, най-често се увисва на дървото на небитието, когато след теб няма нищо... Затова напълно споделям идеята, че трябва да изживееш живота си през сърцето. Сполай ти, Надежда! Винаги ми даваш мноооого надежда! Бъди благословена! Поздрави на прекрасното ти семейство!
цитирай
19. sparotok - !
21.07.2012 19:55
veninski написа:
sparotok написа:
Четох я вече тая история във Въгленчета от Безкрая (стр.75), но може ли човек да не се върне за хубавото преживяване:)

Ценни са хората, които имат духовната сила да отвърнат на злото с добро...аз познавах такива, бяха Човеци!

Поздрави!

Прав си, приятелю. Малцина са хората, който са истински адамлии. Днес като че ли са се изпокрили... Сполай ти за благата дума за моята авелзаманска историйка! Радвам се, че един истински българин като теб притежава моите книги! От сърце ти желая час по-скоро и твоите книги да видят бял свят! Жив и здрав, Павка! Поздрави на семейството!


Благодаря ти приятелю! Да ти кажа честно трудно ми е да определя коя книга ми допада повече - Деребейски Времена или Въгленчета от безкрая...Факт е обаче, че ги вземам със себе си като пътувам:)

Поздрави!
цитирай
20. veninski - 19. sparotok - !
21.07.2012 22:28
sparotok написа:
veninski написа:
sparotok написа:
Четох я вече тая история във Въгленчета от Безкрая (стр.75), но може ли човек да не се върне за хубавото преживяване:)

Ценни са хората, които имат духовната сила да отвърнат на злото с добро...аз познавах такива, бяха Човеци!

Поздрави!

Прав си, приятелю. Малцина са хората, който са истински адамлии. Днес като че ли са се изпокрили... Сполай ти за благата дума за моята авелзаманска историйка! Радвам се, че един истински българин като теб притежава моите книги! От сърце ти желая час по-скоро и твоите книги да видят бял свят! Жив и здрав, Павка! Поздрави на семейството!


Благодаря ти приятелю! Да ти кажа честно трудно ми е да определя коя книга ми допада повече - Деребейски Времена или Въгленчета от безкрая...Факт е обаче, че ги вземам със себе си като пътувам:)

Поздрави!

Няма по-голямо признание за един автор от твоето откровение, Павка!!! Сполай ти от дъното на душата си, приятелю! Бъди благословен! Поздрави от Родопите!
цитирай
21. kostadin - Всичко се е случвало в вековете на ...
21.07.2012 22:31
Всичко се е случвало в вековете на религиозната ни вражда ,само не знам защо добрите свети хора не са ни разказвали за времената ,когато религията е била една
цитирай
22. veninski - 21. kostadin - Всичко се е случвало в вековете на ...
22.07.2012 07:25
kostadin написа:
Всичко се е случвало в вековете на религиозната ни вражда ,само не знам защо добрите свети хора не са ни разказвали за времената ,когато религията е била една

Въпросът ти има резон, приятелю. Радвам се, че намина и прочете. Благодаря ти! Поздрави от Родопите!
цитирай
23. ckarlet - Малко са хората, които ще сторят ...
23.07.2012 15:44
Малко са хората, които ще сторят хаир на най-големия си душманин, баш когато им е запалил чергата...
Поздрави, приятелю за хубавия разказ!
цитирай
24. veninski - 23. ckarlet - Малко са хората, които ще сторят ...
24.07.2012 04:48
ckarlet написа:
Малко са хората, които ще сторят хаир на най-големия си душманин, баш когато им е запалил чергата...
Поздрави, приятелю за хубавия разказ!

Сполай ти, Скарлет! Поздрави на прекрасното ти семейство!
цитирай
25. mrazekoff - Аз съм изпуснал този
23.10.2013 18:59
красив разказ.
Преди два часа говорих с един приятел, който идва да учи занаят при мен, да дяла камъните. Стана въпрос за старинни истории, които той издирва и събира. Аз му разказах няколко истории, но му подсказах, че в твое лище може да намери разказвач, който да го върне векове назад, да го потопи с епохата и събитието, да го омая с героите си и накрая дори да го разплаче от умиление.
Човека прояви интерес и аз сега ще му предложа твоя блог от който може до насита да "пие" от увлекателните истории.
Благодаря ти Васко за красотата, която винаги ни поднасяш!
Нека да е красива и топла родопската есен за теб и за всички около теб!!!!
цитирай
26. veninski - 25. mrazekoff - Аз съм изпуснал този
23.10.2013 20:07
mrazekoff написа:
красив разказ.
Преди два часа говорих с един приятел, който идва да учи занаят при мен, да дяла камъните. Стана въпрос за старинни истории, които той издирва и събира. Аз му разказах няколко истории, но му подсказах, че в твое лище може да намери разказвач, който да го върне векове назад, да го потопи с епохата и събитието, да го омая с героите си и накрая дори да го разплаче от умиление.
Човека прояви интерес и аз сега ще му предложа твоя блог от който може до насита да "пие" от увлекателните истории.
Благодаря ти Васко за красотата, която винаги ни поднасяш!
Нека да е красива и топла родопската есен за теб и за всички около теб!!!!

Сполай ти от сърце, приятелю! Колкото до изпускането - не се притеснявай! Ако всичко в сайта е наред, ще имаш възможност да прочетеш всичко, което съм написал. Жалко само, че не ми възстановиха деактивираните разкази... Вярно, че мога пак да ги сложа, но няма как да въстановя коментарите на моите читатели... А те бяха изключително ценни за мен!
Хубава вечер, Стефане!
цитирай
27. donchevav - Ех, този разказ аз ще си го разпеч...
06.06.2014 07:03
Ех, този разказ аз ще си го разпечатам с твое разрешение и ще си го сложа на работното място в службата - да е винаги пред мене. Това е моята философия за живота /е, и на Елин Пелин също/. "Да направиш добро на най-лошия, на добрия всеки може". Треперих до финала за съдбата на героите - нали "отначало не потръгнало" и неговата, на аго Асан, "не била за завиждане", но всичко завършва щастливо и поучително - като в проказките! Вече знам, а то се и чувства във всяка дума, че всичко разказано е по действителни случаи, но се е получило едан красива алегория за доброто - истинска притча за величието на човешкия дух и за порива към добротворство. Поздрави, майсторе!
цитирай
28. veninski - 27. donchevav - Ех, този разказ аз ще си го разпеч...
06.06.2014 07:16
donchevav написа:
Ех, този разказ аз ще си го разпечатам с твое разрешение и ще си го сложа на работното място в службата - да е винаги пред мене. Това е моята философия за живота /е, и на Елин Пелин също/. "Да направиш добро на най-лошия, на добрия всеки може". Треперих до финала за съдбата на героите - нали "отначало не потръгнало" и неговата, на аго Асан, "не била за завиждане", но всичко завършва щастливо и поучително - като в проказките! Вече знам, а то се и чувства във всяка дума, че всичко разказано е по действителни случаи, но се е получило едан красива алегория за доброто - истинска притча за величието на човешкия дух и за порива към добротворство. Поздрави, майсторе!

Благодаря ти, Вени! Разбира се, че можеш да го разпечаташ:)
Ведър ден, приятелко!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1349228
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 133587
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30