Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2012 07:57 - Кръстелникоският дракос
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 14454 Коментари: 40 Гласове:
78

Последна промяна: 21.11.2012 15:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


КРЪСТЕЛНИКОСКИЯТ ДРАКОС


Днес тази история сигурно ще накара някой да прихне да се смее, но през 1920-а, когато се случи, уплаши сума ти народ - от децата, които едва бяха почнали да се изправят, до грохналите старчета, дето не можеха вече да стоят на краката си. Не остана рахатясал човек в селото, дори баш храбреците, които през деня боботеха, че това са фантасмагории, вечер не смееха и да си помислят да минат покрай къщата на Спас Кръстелников... 

Всичко започна толкоз изненадващо, че стресна даже и стария овчар бай Спас, хем човек на години - патил и препатил в живота, хем и в две войни подред врагове на щика нанизвал. Направи му сметка, какво ли може да изненада такъв човек, който на фронта окото му не мигна, а тук, в Павелско, уплаха получи... Но да карам подред.

Къщата на бай Спас се намираше на Калоянския сокак в Бяртина, право срещу общината - втория кат на която тъкмо вдигаше тогава кметът земеделец Христо Вощинаров. Домът на овчаря беше кацнал на Будьов дол, който по онова време най-старите павелци, дето още си носеха потурите, наричаха Бабун дереси. Долът си беше бая страшен, щото от мястото, гдето дерето се вливаше в селската река, та чак до Света Троица по двата му стръмни бряга имаше поне две дузини стари, вече изкорубени отвътре, орехи с едни дебели, грозни клони - все едно гледаш чудовища. Тъй се бе случило, че до бай Спас имаше барем пет-шест дънера, а край тях - едни шипки и една скриба1 - храст до храст, не можеш и крачка нанякъде да подхванеш, без да се спънеш или дреха да разкъсаш. Отгоре на туй и къщата на овчаря бе от памтивека - една стара...!

Да не говорим, че в селото още не беше светвала и електрическа крушка! Въобще - страхотия отвсякъде, ти казвам!

Но имаше още едно нещо, което се напласти върху всичко туй, та стана една - не ти е, майко, работа! Както навсякъде в България, тъй и в Павелско, дето се вика, от княз Бориса та и до днес религията ни крачи редом с куп безбожни уйдурмщ2. Една от тях казваше, че времето от Коледа до Йордановден е нечестиво и крайно опасно за ходене в тъмното. Чак в полунощ на Богоявление, когато небето се разтваря, можеш да се покажеш на прозореца и да поискаш нещо на глас от Господ и ако нямаш грехове - ще ти го даде! Инак през нощите на тия две недели да не си навънка, щото чак до първи петли бродят нечестиви сили - таласъми, вещици, вампири - все духове на мъртъвци с особено зъл нрав приживе или на некръстени умрели деца. Открай време в Павелско на такива вечерни призраци им викат дракоси. Кой и кога е измислил тая дума, никой в селото хабер си нямаше. Не знаеше даже и баба Василка Бангиева, която умря през 1909-а на 119 години... Чуй обаче само как страшно се изрича - дракос! Тръпки да те побият! А какво остава да ти се изпречи пред тебе! Ако имаш глупостта да излезеш в тъмното до Йордановден, дракосът може да ти се яви ту грозен като някакъв рогат добитък, ту красив като млада невеста или пък невинен като малко прасенце. Какъвто и ще да е обаче, извряка ли се, спасение няма - ще те удуши! Старите дядовци казваха, че има цер за пропъждане на тия нечестивци. Или с огън да ги осветиш, или първи петли да пропеят! Нищо друго! И макар че поясите им бяха тъпкани с чакмаци3 и прахан и ако им дотрябва, можеха мигом огънче да палнат, като се яви онова страшилище, дето наплаши овчаря, те също не смееха да си покажат носовете.

Всичко започна през първите дни на 1920-а. Зимата се случи една безснежна - сняг имаше само по високото, а в Павелско - ни снежинка! Бай Спас отдавна бе свалил овцете в кошарата си край селото и всеки ден ходеше да ги храни. Привечер се прибираше, когато отблясъците на газената ламба в стаята вече бягаха по стените. После - измит и преоблечен, сядаше на софрата, където Гина първо му подаваше шише с ракия, а подир това му слагаше яденето. Една вечер овчарят си легна на халището на пода (тогава само даскалите и някои по-първи хора имаха кревати), зави се презглава и веднага заспа. Жена му, след като свърши някоя и друга къщна работа, се намести в другия ъгъл при децата. Към полунощ бай Спас като че ли усети, че нещо ходи по него и го мачка, ама си помисли, че сънува. Гина обаче бе будна и чу всичко, но изплашена, не посмя до сутринта да се обади. Щом се разсъмна и слънцето от Янче блесна в прозорчето им, тя шепнешком му рече:

- Ти не усети ли нощеска дракосищену?

- К’ъв дракос? – засмя мъжът щ, помислил, че се шегува.

- Как к’ъв, бе? Ами анози, дето та мачка и пририпка цяла нощ! Добре, че не се извряка!

Чак тогава ветеранът от войните си даде сметка, че не е сънувал, но наперено отвърна:

- Нема страшно! До Водици има три-чет’ри дена, ше ма помачка-помачка и ше си иде! К’во ше прави? – и цветисто го изпсува.

- Тебе да та мачка, ами ако доде при нас с децаса?

- Га ви е страх, вървете в другана стае!

- Ше идеме, как нема да идеме! Оти ми са стори, че от пещтън доде и оттам си фукна!

Бай Спас погледна към пещта, където веднъж в седмицата жена му слагаше да пече домашен хляб, капакът бе леко отворен, но нищо не рече, за да не я плаши. Стана, плисна се с вода от ведрото, нарами торбата с яденето, която Гина му приготвяше още от вечерта, и тръгна към овцете. През деня се улиса с работа и забрави за снощното премеждие, а вечерта, като се върна, жена му и дечурлигата се бяха преместили в съседната стая, дето посрещаха гости. Надникна и видя веселите отражения от оджака да играят по лицата на заспалите деца, а Гина бе приседнала до тях, кърпейки нещо. Като го видя, се изправи и отиде при него.

- Цяло село разправя, че у нас има дракос! Даже са го и кръстили - Кръстелникоскът дракос! – оплака му тя.

- Че кък нема да разправя, га си са похвалила някому! – мъдро забеляза Бай Спас.

- Само на Куда съм казала!

- Ак’ не стига! – рече овчарят и се замисли, а жена му гузно му подаде ракията.

 Подир ичкията той се наяде и вече се канеше да си ляга, когато чу гласа на Гина:

- Ако искаш да рукнеме бате за кураж?

- А да рукнеме и тяте от гробън, не щеш ли? – скара щ се той.

- Тстави барем ламбата да свети, бе! – каза жена му и побърза да иде при децата в другата стая.

- Дай да арчим парисе за щяло и нещяло, че ни са бол... – рече повече на себе си бай Спас и духна газената ламба, щото след двата Фердинандови резила газта тогава струваше скъпо и прескъпо.

Като легна на постелята, си спомни, че и него като дете го бяха плашили с какви ли не дракоси, после обаче като израсна, разбра, че възрастните с тях курдисват хлапетиите да не правят белщ... Както си мислеше, тъй неусетно си заспа.

Някъде преди първи петли го разбуди шум, който ка-то че ли идваше откъм пещта. Ослуша се: “Ху-у-у-у! Ху-у-у-у!” – ясно долетя оттам, но бай Спас си помисли, че вятърът навлиза през комина на фурната и се обърна на другата страна. Миг по-късно обаче се чу някакво драскане и подир това капакът на пещта почна да скърца. Овчарят вече се тъкмеше да види от какво идва шумът, когато нещо немного леко се стовари върху гърба му. “Дракосът!” – мина му през ума и макар че главата му бе под халището, му се стори, че отгоре има прасенце. Подир малко то се премести към дола-па, тършува каквото тършува и, не щеш ли, в това време отсреща пропяха петлите на бай Начо Кръстанов... Дракосът се юрна обратно към пещта, но в бързината се бутна в нещо, което с трясък падна на дюшемето. “Бурщлото4 с млякото!” – рече си бай Спас, когато усети, че бърканицата го накваси целия... Всичко стана толкова бързо, че нямаше време да се уплаши. Стана да запали лампата и се огледа.

- Пасьо бе, к’во стана? – приплака оттатък жена му и дотърча. – Жив ли си?

- Жив, ама мокър до кокъл! – опита да се шегува овчарят, като видя ужаса в очите щ.

Треперейки, Гина му даде сухи дрехи от сандъка и се захвана да бърше локвите мляко, не спирайки и за секунда да се вайка от страх. Като оправи всичко, бай Спас утешително щ каза:

- Вър’си оттатък, асва свщне повече нема да доде!

- Олеле, Пасьо-о-о, к’во ше правим с тоя дракос, бе?

- Нищо, к’во ше правим! До Йордановден има още две вечери - ше го изтърпим някък, ама веке никому дума! Чу ли? – сряза я той.

Хлипайки, жената си отиде оттатък, а овчарят тури две келяви дърва да усили огъня в огнището, подир което зави цигара и запали. Чак тогава си даде сметка каква случка преживя и до заранта три пъти го облива студена пот, но никому нищо не каза.

Ама кой можеше да затвори устата на жена му Гина. До вечерта накара селските фантазии тъй да се развинтят, че хорските уши се преобърнаха в очи - всеки взимаше чутото за видяно. И затуй, когато слънцето още беше на един сарък над Персенк, сокаците вече се опразниха...

Като се върна вечерта, бай Спас здраво залости фурната и цяла нощ поддържа огъня. Някъде преди дванайсет чу едно драскане откъм пещта, но дракосът не влезе в стаята, а взе, че отиде в обора - до първи петли кравите не спряха да мучат...

Последната вечер срещу Йордановден сложиха газената лампа в обора, но забравиха, че Гина пиче хляб. Към полунощ дракосът пак влетя от фурната... Ветеранът обаче геройски издържа мачкането и на сутринта бодро рече на жена си:

- Край на теглилото! – и нарами засмян торбата.

Да, ама Йордановден мина и замина, а пък дракосът не ще да си отива... Чак тогаз бай Спас наистина се уплаши и сутринта прати Гина право в общината.

- Нощес дракосището пак доде, бе! – още от вратата проплака жената и заобяснява на Вощинаров как в избата, на запалена борина, разтеглял сирене и масло от каците...

Като чу за огъня, кметът бая се усъмни, но за да успокои и къщата, и селото, нареди на двамата си пъдари да дежурят три нощи подред:

- Единият ше седи вътре до пещта, другия - отвънка! – сетне за кураж им зачисли по една бердана и ги напъти: – Отваряйте си очите къде пукате, да не светите маслото на някой!

Подобно на всички хора и пъдарите бяха наплашени от дракоса, но като стиснаха пушките в ръцете - с цяла педя пораснаха, щото вярваха, че даже да не го уцелят, огънят от калема ще ги опази. Заеха постовете, както им рече кметът, но понеже времето беше хептен серт, през половин сахат си сменяха и местата, и един ямурлук. Пъдаринът, който отначало отиде на външния пост, се скри на завет в една орехова коруба в Будьов дол и за да не виси прав, довлече от двора един кютук да седне, но в сумрака не видя, че с него запуши зееща дупка... Въпреки че всеки шум хвърляше в треска и часовите, и стопаните на къщата, нощта се изниза мирно - бай Начовите петли пропяха, слънцето се показа, а от дракоса - ни вест, ни кост. Другите две вечери също минаха спокойно. Селото се кротна и Вощинаров свали постовете. Спас и Гина най-после рахатясаха - голям товар се свлече от раменете им, ей...

През деня овчарят с мерак нахрани овцете и рано-рано се върна от кошарата - хем да се разтъжи с децата, които напоследък не сварваше будни, хем и да насече дърва за огрев, че откак се изтъпани дракосът цяла камара отиде. Нарочно наряза повече дърва - разцепи даже и кютюка, на който дежуряха пъдарите, и тъкмо пренесе всичко в къщата, заваля първият сняг. Сутринта, когато тръгна за кошарата, бай Спас видя, че около отвора, дето падаха саждите, като чистеше комина на пещта, има някакви дири, които водеха право в корубата. Изведнъж му светна и без да каже някому, надвечер напъна телена примка до дънера и едвам дочака да се съмне. Още като излезе от къщата, тичешком грабна приготвена дряновица и замлати нещо в капана:

- Ти ли ма толкова време изпотява, бе?... Колко сирене и мляко ми изяде, твойта мама... – в унес заповтаря бай Спас и го бухаше поне сахат, откак спря да мърда.

Сетне го сви в продран чувал и скришом го захвърли в някакво дере край селото, без да открие до смъртта си, че причината за тревогите му през тия първи дни на 1920-а бе най-обикновен борсук...

 

Автор: Васил Венински

 
Разказът е от книгата "Деребейски времена", 2007г.


1 скреба (диал.) – повет /увивно растение/

2 уйдурма(тур.) – лъжа, измислица

3 чакмак(тур.) – огниво и кремък

4 бурило – висок цилиндричен дървен съд, в който се отделя маслото от млякото

 

 




Гласувай:
79



Следващ постинг
Предишен постинг

1. forgiveness - :)
23.10.2012 09:31
Как майсторски жонглираш с диалектните думички... ВЪЗХИТИТЕЛНО!
Много свежо "криминале"!!! :)
цитирай
2. martito - :))))))))))))))) Не устоях - ра...
23.10.2012 10:09
:))))))))))))))) Не устоях - разсмя ме людската "неволя":)))))))))
цитирай
3. net - браво!
23.10.2012 10:29
Трагично, страшно и на края- ведро и малко по чудомирски!
Поздрави Василе!
- Ама много ти е хубав края, тези Родопи ми взимат ума!
цитирай
4. анонимен - Чуден разказ!
23.10.2012 10:45
И неочакваният край го има! Поздравления, приятелю за хубавата история и съхранените български думи ;))
цитирай
5. makont - Ами то логично е било да се сетят, ама пусти страх!
23.10.2012 10:50
Очите на страха са големи. И аз се разсмях накрая. Смел човек се оказа бай Спас. Поздрави за хубавия разказ!
цитирай
6. veninski - 1. forgiveness - :)
23.10.2012 12:49
forgiveness написа:
Как майсторски жонглираш с диалектните думички... ВЪЗХИТИТЕЛНО!
Много свежо "криминале"!!! :)

Радвам се, че мислиш по този начин! Благодаря ти! Хубав ден!
цитирай
7. veninski - 2. martito - :))))))))))))))) Не устоях - ра...
23.10.2012 12:50
martito написа:
:))))))))))))))) Не устоях - разсмя ме людската "неволя":)))))))))

Удоволствието е изцяло мое! Сполай ти, приятелко! Желая много муза!
цитирай
8. veninski - Здравей, Васил!
23.10.2012 12:53
net написа:
Трагично, страшно и на края- ведро и малко по чудомирски!
Поздрави Василе!
- Ама много ти е хубав края, тези Родопи ми взимат ума!

Благодаря ти от сърце, Неда! И твоят край е не по-малко хубав! Поздрави на цялата къща!
цитирай
9. veninski - 4. gogi6666 - Чуден разказ!
23.10.2012 12:54
gogi6666 написа:
И неочакваният край го има! Поздравления, приятелю за хубавата история и съхранените български думи ;))

Сполай ти от сърце, майсторе! Желая здраве и успехи!
цитирай
10. veninski - 5. makont - Ами то логично е било да се сетят, ама пусти страх!
23.10.2012 12:58
makont написа:
Очите на страха са големи. И аз се разсмях накрая. Смел човек се оказа бай Спас. Поздрави за хубавия разказ!

Права си, Мая. Очите на страха наистина са големи:))) Иначе историята е истинска от край до край. Благодаря ти, че се отби и прочете, приятелко! Поздрави на семейството!
цитирай
11. kleotemida - ДрАкус, а?! :)))
23.10.2012 13:33
Чудничко написано!
цитирай
12. veninski - 1. kleotemida - ДрАкус, а?! :)))
23.10.2012 13:36
kleotemida написа:
Чудничко написано!

Благодаря ти, приятелко! Радвам се, че ти хареса! Хубава вечер!
цитирай
13. pazzza - Поздрави и от мен:))))
23.10.2012 14:33
Безукорен си, както винаги. Ех, как ги обичам тия твои старовремски истории....
цитирай
14. veninski - 13. pazzza - Поздрави и от мен:))))
23.10.2012 15:02
pazzza написа:
Безукорен си, както винаги. Ех, как ги обичам тия твои старовремски истории....

Сполай ти, приятелко! Сърдечни поздрави и за теб! Хубава и романтична вечер!
цитирай
15. megg - Човешки ми ти работи! :)
23.10.2012 17:45
Когато нормалният страх от свръхестественото се озове до вярванията за пролуки във времето и до "героичната" подкрепа ( " Тебе да та мачка, ама ако доде при нас ...?" ), как няма да се уплаши сърцето! :)
Много ми хареса разказът, Венински, сдържа дъха от напрежение, а накрая остава хубавото чувство от добрия финал и финия хумор. Поздрав!
цитирай
16. veninski - 15. megg - Човешки ми ти работи! :)
23.10.2012 17:53
megg написа:
Когато нормалният страх от свръхестественото се озове до вярванията за пролуки във времето и до "героичната" подкрепа ( " Тебе да та мачка, ама ако доде при нас ...?" ), как няма да се уплаши сърцето! :)
Много ми хареса разказът, Венински, сдържа дъха от напрежение, а накрая остава хубавото чувство от добрия финал и финия хумор. Поздрав!

Удоволствието е изцяло мое, Меги! Благодаря ти от дъното на душата си! Нежна морска вечер ти желая, приятелко!
цитирай
17. rossi9 - Поздравления!!!
23.10.2012 18:07
Поздравления!!!
цитирай
18. veninski - 17. rossi9 - Поздравления!!!
23.10.2012 18:26
rossi9 написа:
Поздравления!!!

Благодаря ти, Роси! От сърце!
цитирай
19. kundalini - Този разказ трябва да се чете бавно!
23.10.2012 21:27
Най-трудното в художествената измислица е да уловиш колко е истината:)
...
Най-малко за втори път историята, и най-малко два различни прочета правя:) За моите скромни възможности е гаранция за майсторството на разказвача!

Поздрави, Васко Вененски!
цитирай
20. monaliza121 - Поздравления, Васко!:)
23.10.2012 22:59
Увлекателно криминале си написал.:) Държи в напрежение до края...
цитирай
21. veninski - 19. kundalini - Този разказ трябва да се чете бавно!
23.10.2012 23:01
kundalini написа:
Най-трудното в художествената измислица е да уловиш колко е истината:)
...
Най-малко за втори път историята, и най-малко два различни прочета правя:) За моите скромни възможности е гаранция за майсторството на разказвача!

Поздрави, Васко Венински!

Радвам се, че си между моите читатели, Ели! Благодарности ти от сърце! Поздрави от твоето дърво!
цитирай
22. veninski - 20. monaliza121 - Поздравления, Васко!:)
23.10.2012 23:16
monaliza121 написа:
Увлекателно криминале си написал.:) Държи в напрежение до края...

Радвам се, че си тук, Тинке! Благодаря ти! Поздрави на семейството!
цитирай
23. tomich - Eeeee, много готин разказ, Васко! ...
24.10.2012 23:00
Eeeee, много готин разказ, Васко! Три пъти го прочетох, ама с голям кеф, и всеки път се смях от сърце а най-много на неговия неочакван край - сакън, да не разбере селото, че борсук го уплашил него Спас Кръстелников, който е нанизвал на щика си врагове. То си е за срам, затова борсука айде в чувала и в дерето...Ни лук ял, ни лук мирисал, тъй ами!:)))
Поздрави, приятелю за хубавия разказ!
цитирай
24. veninski - . tomich - Eeeee, много готин разказ, Васко! ...
25.10.2012 06:17
tomich написа:
Eeeee, много готин разказ, Васко! Три пъти го прочетох, ама с голям кеф, и всеки път се смях от сърце а най-много на неговия неочакван край - сакън, да не разбере селото, че борсук го уплашил него Спас Кръстелников, който е нанизвал на щика си врагове. То си е за срам, затова борсука айде в чувала и в дерето...Ни лук ял, ни лук мирисал, тъй ами!:)))
Поздрави, приятелю за хубавия разказ!

Твоето мнение е изключително важно за мен, приятелю. Като автор съм удовлетворен напълно. Сполай ти за добрата дума! Бъди жив и здрав! Поздрави на всички!
цитирай
25. 4aiotgluhar4e - Чудно!
25.10.2012 20:47
Толкова майсторски разказваш, че прочетох на един дъх и повторих :) Хубавиат родопски диалект е удоволствие за ушите и очите.
Дракосът този път не е бил дракос, но в моя край наистина се разказват подобни истории, за които хората се кълнат, че са истински. Тайнства разни! Изглежда имаме нужда от тях за смирение.

Поздрави на Родопите!

цитирай
26. veninski - 25. 4aiotgluhar4e - Чудно!
26.10.2012 07:16
4aiotgluhar4e написа:
Толкова майсторски разказваш, че прочетох на един дъх и повторих :) Хубавиат родопски диалект е удоволствие за ушите и очите.
Дракосът този път не е бил дракос, но в моя край наистина се разказват подобни истории, за които хората се кълнат, че са истински. Тайнства разни! Изглежда имаме нужда от тях за смирение.

Поздрави на Родопите!


Много си мила, Чайче. Благодаря ти от сърце! Бъди благословена! Хубав и слънчев петък, приятелко! Поздрави от Родопите! На цялата ти къща!
цитирай
27. iliada - Знам, че ще ми хареса, Вен!Някой ден ...
29.10.2012 17:09
Знам ,че ще ми хареса ,Вен!Някой ден ще мина да се насладя на новия ти разказ.....
цитирай
28. veninski - 27. iliada - Знам, че ще ми хареса, Вен!Някой ден ...
29.10.2012 17:51
iliada написа:
Знам ,че ще ми хареса ,Вен!Някой ден ще мина да се насладя на новия ти разказ.....

Намини, когато имаш време, Илиана. Знам, че сега си заета.
Хубава вечер, приятелко!
цитирай
29. yotovava - :)))))))))))))))))
30.10.2012 10:56
Аз сега като се прибрах от Бяла - гледам - вратата на къщата отворена, развалена е бравата и котките се научили да скачат на дръжката и да отварят, па влизат вътре. Изгоних де що видях, ама една се шмугнала в другата стая и на сутринта като дойдох, жално мяучи.
И не ще да излиза.
Омаали бяха течния шоколад на детето :))))))))))))
цитирай
30. veninski - 29. yotovava - :)))))))))))))))))
30.10.2012 11:23
yotovava написа:
Аз сега като се прибрах от Бяла - гледам - вратата на къщата отворена, развалена е бравата и котките се научили да скачат на дръжката и да отварят, па влизат вътре. Изгоних де що видях, ама една се шмугнала в другата стая и на сутринта като дойдох, жално мяучи.
И не ще да излиза.
Омаали бяха течния шоколад на детето :))))))))))))

То си е жив сюжет за разказ:))) Радвам се, че се отби, Валя! Сполай ти! Слънчев вторник, приятелко!
цитирай
31. natali60 - Поздравления и от мен, Васко,
05.11.2012 08:15
за хубавия разказ! Цяло удоволствие!
цитирай
32. veninski - 31. natali60 - Поздравления и от мен, Васко,
05.11.2012 08:24
natali60 написа:
за хубавия разказ! Цяло удоволствие!

Удоволствието е и мое, Натали! Благодарности от сърце!
Хубав ден, приятелко! Върна ли се от Китай?
цитирай
33. injir - От хора да те е страх, не от животни
05.11.2012 21:58
От хора да те е страх, не от животни
цитирай
34. veninski - 33. injir - От хора да те е страх, не от животни
06.11.2012 05:49
injir написа:
От хора да те е страх, не от животни

Напълно права си. Особено в днешно време... Радвам се, че се отби!
цитирай
35. ckarlet - Харесвам разказите ти, защото имат ...
10.11.2012 20:22
Харесвам разказите ти, защото имат точно и ясно послание, приятелю от Родопите!
Бъди жив и здрав и изпълнен с вдъхновение! Поздрави!
цитирай
36. veninski - 35. ckarlet - Харесвам разказите ти, защото имат ...
11.11.2012 05:17
ckarlet написа:
Харесвам разказите ти, защото имат точно и ясно послание, приятелю от Родопите!
Бъди жив и здрав и изпълнен с вдъхновение! Поздрави!

Благодаря ти, Скарлет! От сърце.
Поздрави и на прекрасното ти семейство! И не забравяй да прегърнеш твоите Слънчица.
цитирай
37. cornflower - Венински -
26.12.2012 17:32
Майсторът на родопския разказ!
цитирай
38. veninski - 37. cornflower - Венински -
03.01.2013 17:59
cornflower написа:
Майсторът на родопския разказ!

Много си мила, Люба. Благодаря ти от сърце! Поздрави на семейството!
цитирай
39. donchevav - Истински бисер е този разказ! Та...
08.06.2014 08:10
Истински бисер е този разказ! Такава властна сила...такава омая... Поздрави на родопския властелин от райското кътче Павелско!
цитирай
40. veninski - 39. donchevav - Истински бисер е този разказ! Та...
08.06.2014 09:03
donchevav написа:
Истински бисер е този разказ! Такава властна сила...такава омая... Поздрави на родопския властелин от райското кътче Павелско!

Разказът е по действителен случай... Благодаря ти,Вени!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1935112
Постинги: 126
Коментари: 7216
Гласове: 161465
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031