Прочетен: 21061 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2012 17:49
ДЕРВИШ БАБА
Казваше се Мехмед Али, но всички до един му викаха Дервиш Баба. Тоя прякор му сложиха ей тъй. Първото име му го лепнаха на млади години - още нямаше навършени осемнайсет.
Една лятна сутрин, щом момъкът се разбуди, на часа впери очите в тавана и се замисли. Преди малко бе сънувал, че вършее с черния ат, дето баща му купи преди месец за две жълтици. Нивата им на Хамбар поле - отрупана догоре с берекет - пак оправда името, което бяха дали на мястото в авелзаманско време – и тая година хамбарът пак щеше да е препълнен... Както си вършееше, по едно време тръгна на водопой, че конят беше зажаднял, а и на него му се искаше да налее прясна водица. И додето конят кротко си пиеше, на другия край на коритото изневиделица се пръкна беловлас старец, чиято брада стигаше чак до дрипавите му шалвари.
- Сабахлар хаирлъ олсỳн! – поздрави той, въпреки че бе пладнина.
- Хаирлъ олсỳн! – отвърна му Мехмед, подир което посочи небето и рече: - Слънцето е преполовило пътя си...
- То е преполовило пътя си, ама твоя сега птчва... – каза загадъчно старецът, сетне неочаквано притури: – Аллах иска да станеш дервишин!
Щом рече тия думи, белобрадия изчезна тъй както бе и дошъл. Момъкът се заозърта насам-натам, но от старецът нямаше и следа. Тогава се разбуди...
Мехмед се чуди, колкото се чуди, подир което извря снагата си от чергата и отиде при баща си.
- Мисля да стана дервиш... – каза той и му разказа съня си.
Бащата първо въздъхна, сетне бавно свали учкỳра и му дръпна такъв пердах, че сума време го увиваха в кожи! След кютека обаче му рече:
- А за Али Мехмедовото коляно помисли ли? – подир което отиде някъде натъжен, защото измежду всичките си деца мераклията за дервишин бе единственият му син.
Макар да знаеше корана дума по дума и беше каѝл да прекара дните си по дервишки, насетне момъкът хич не се и опита да счупи хатъра на баща си.
Че Мехмед не стана дервиш - не стана, ама прякорът му остана...
И додето първия прякор му го прикачиха свои люде - разтръбили патърдията из селото, то другия му го харизаха чужди. Зарад почит...
Баба взеха да му викат, когато Мехмед Али беше на години. До себе си вече имаше стройна като топола кадъна - гиздава от горе до долу, която му народи дечица за чудо и приказ - момиче и две момчета.
Как спечели хорската почит ли? Че беше тербехлѝя турчин - беше! Дума да няма! На мравката път правеше. И понеже знаеше корана повече от ходжата, да знаеш каква върволица имаше на портата си - поучаваше своите за всяка една сгода. Ама не бе само туй. Макар че не беше дотолкоз богат, се притичваше на помощ с пари, а понякога и с акъл, не само на турци. И българите шапка му сваляха... Затуй един ден вкупом го кръстиха Баба...
Тъй стана Дервиш Баба. Нататък дните му се нижеха все тъй ведри и тихи, както и преди. И всички до един бяха рахат.
Да, ама животът на турчина тъй се преобърна, че стана карма карашѝк. Какво се случи? Ами човечецът попадна в кьорсокак - бедите му захванаха една след друга. Първо си отиде баща му. Вярно, че беше на възраст, но в отвъдното се пресели не заради болест, ами го ритна конят, който инак беше кротък... Сетне един подир друг склопиха очи синовете му... И двамата по на дванайсет! А накрая Дервишовица се разболя от незнайна болест...
Не щеш ли, когато вече бе изгубил всякаква надежда и му идеше да се метне в някоя бездна, наново му се яви оня беловлас старец, който сега бе с гяурски потури. Ама какво му рече тоя път, на първо време никой не разбра, даже и жена му...
Но Дервиш Баба веднага си плю на ръцете... Докара отнякъде ломен камък, тѝкли, чам, сетне изкопа темелите и захвана да гради. Не е за вярване, но още щом птчна градежът, Дервишовица не само че се вдигна от миндера, ами дойде да му бърка кал...
Подир година, когато поп Илия освещаваше малката черквица, кадъната роди близнаци...
Тогава Дервиш Баба се врече, че единият ще стане калугер...
Автор: Васил Венински
1 Сабахлар хаирлъ олсỳн! (тур.) – Добро утро!
2 дервиш (тур.-пер.) – мохамедански монах
3 учкỳр (тур.) – ремък за стягане на шалварите
4 баба (тур.) – баща, отец /като почетна титла/
5 тербехлия (ар.тур.) – възпитан, учтив
6 карма карашѝк (тур.) – объркано, размесено
7 тѝкла (диал.) – каменна плоча за покриване
Както винаги!:)
Както винаги!:)
Сполай ти, Павеле! Хубав ден, приятелю!
Дочакахме нов постинг. Браво!
Дочакахме нов постинг. Браво!
Не съм на ти с времето, приятелю:)))
Благодаря ти, че намина!
Това само исках да ти напиша днес, приятелю.
03.12.2012 09:45
Това само исках да ти напиша днес, приятелю.
Гостуванията ти във виртуалната ми къщичка са празник за душата ми, приятелю! За мен е чест, че си сред моите читатели! Сполай ти, Веско!
Бъди благословен!
Любопитен разказ си створил ;)
Дано да има много общо с действителността :)
Способностите не са привилегия, а отговорност :)
Удоволствието е изцяло за мен, приятелко! Благодаря ти от сърце!
Поздрави от Родопите!
03.12.2012 10:12
Любопитен разказ си створил ;)
Дано да има много общо с действителността :)
Способностите не са привилегия, а отговорност :)
Историйката е въз основа на действителен случай. Благодаря ти, млади приятелю! Радвам се, че си тук!
Благодарности от сърце, майсторе! Поздрави на семейството!
http://information-bg.com/bulgaria/view.php?id=3
http://information-bg.com/bulgaria/view.php?id=3
Добре дошъл, приятелю! Радвам се, че хареса моята авелзаманска история! Тя се е случила в Родопите, но в България има не един и двама турци, които са построили православен храм в онова смутно време...
Благодаря ти! Поздрави от планината на Орфий!
http://information-bg.com/bulgaria/view.php?id=3
Добре дошъл, приятелю! Радвам се, че хареса моята авелзаманска история! Тя се е случила в Родопите, но в България има не един и двама турци, които са построили православен храм в онова смутно време...
Благодаря ти! Поздрави от планината на Орфий!
Аз също знам за една църква, на чиято ктитори са били турци. И са го направили ей така, а не за изгода или да плащат данък на съвестта си! За тях безверието е било по-страшно от каквото и да е било и решават да построят църква на хората в онова селце! Да вярват...
http://information-bg.com/bulgaria/view.php?id=3
Добре дошъл, приятелю! Радвам се, че хареса моята авелзаманска история! Тя се е случила в Родопите, но в България има не един и двама турци, които са построили православен храм в онова смутно време...
Благодаря ти! Поздрави от планината на Орфий!
Аз също знам за една църква, на чиято ктитори са били турци. И са го направили ей така, а не за изгода или да плащат данък на съвестта си! За тях безверието е било по-страшно от каквото и да е било и решават да построят църква на хората в онова селце! Да вярват...
Напълно споделям написаното, приятелю! Ако хвърлиш едно око тук, ще видиш още една подобна помощ: http://veninski.blog.bg/izkustvo/2012/04/17/hairedin-pasha.941374
Бъди жив и здрав! Ако намериш време, наминавай по-честичко насам. За мен ще бъде удоволствие!
нещо стаено, сякаш скрито между редовете ... като малко
въгленче от безкрая. Благодаря сърдечно ...
Хубави светли дни !
03.12.2012 13:21
нещо стаено, сякаш скрито между редовете ... като малко
въгленче от безкрая. Благодаря сърдечно ...
Хубави светли дни !
Сполай ти, приятелко свидна! Радвам се, че оценяваш моите усилия! Нека усмивката не напуска никога твоята къща! Поздрави на семейството!
Понякога боят помага, в онези времена не е имало психолози.:)
Понякога боят помага, в онези времена не е имало психолози.:)
Права си, Тина. Макар и тотално отречен днес, боят понякога помага...:)
Благодаря ти, приятелко! Присъствието ти ме радва особено много! Хубава вечер!
Напълно споделям написаното, приятелю! Ако хвърлиш едно око тук, ще видиш още една подобна помощ: http://veninski.blog.bg/izkustvo/2012/04/17/hairedin-pasha.941374
Бъди жив и здрав! Ако намериш време, наминавай по-честичко насам. За мен ще бъде удоволствие!
Четох го още когато се завъртях из този блог, Васил ефенди! :) Помня го! Сполай ти и приятна вечер! :)
И твоите думи рисуват, скъпа Скарлет... В душата ми. Благодаря ти от най-съкровеното място, приятелко! Сърдечни поздрави на прекрасното ти семейство, свидна пътешественичке!
Напълно споделям написаното, приятелю! Ако хвърлиш едно око тук, ще видиш още една подобна помощ: http://veninski.blog.bg/izkustvo/2012/04/17/hairedin-pasha.941374
Бъди жив и здрав! Ако намериш време, наминавай по-честичко насам. За мен ще бъде удоволствие!
Четох го още когато се завъртях из този блог, Васил ефенди! :) Помня го! Сполай ти и приятна вечер! :)
Удоволствието ми е двойно, приятелю! Благодаря ти! Хубава вечер и на теб!
Добре дошъл, приятелю! Много висока оценка ми даваш. Много висока... Сполай ти от сърце! Не мисля обаче, че я заслужавам... Въпреки това много ме зарадва твоето посещение! Бъди благословен! И много, много честит! Хубава вечер!
Силен разказ - житейските истини, героите, посланията ... езикът.
Поздравления, Венински, и благодаря!
Силен разказ - житейските истини, героите, посланията ... езикът.
Поздравления, Венински, и благодаря!
Права си, пpиятелко! Душата е най-съвършеният компас, когато се опира на адамлъка! Сполай ти за хубавите думи, Меги! Правиш ме особено щастлив! Поздрави на семейството и на морето!
Както е казано в Библията: "И рече Бог: "Да бъде светлина!" И стана светлина."
Ах,тези Родопи!!::)
Ах,тези Родопи!!::)
Добре дошла, bgwoman! Благодаря ти за милите думи! Стоплиха ми сърцето.
В България има хиляди прекрасни кътчета, едно от тях е Родопа планина, която обожавам!
Иначе си избрала страхотно име и снимка за твоя блог! Поздравления!
Нежна вечер ти желая!
П.П. За мен ще бъде удоволствие да се отбиваш насам.
- Никога. Ако изпълниш вричането.
-------------
Благодаря ти, Венински!
- Никога. Ако изпълниш вричането.
-------------
Благодаря ти, Венински!
Тя и истинската любов е като сън... Красив сън, който ти се иска никога да не свършва.
- Има ли истинска любов, приятелко?
- Да. Ако и двамата я живеят със сърцата си.
БЛАГОДАРЯ ТИ, ПРИЯТЕЛКО СВИДНА!!!
Макар че няма ненаказано добро, си напълно прав, приятелю - добрината се връща многократно. Поздрави на семейството!
Здравей, Мая! Сполай ти за добрите думи! Весели и спорни празници, приятелко!
Господ е един, но има различни имена, Чайче.
Сполай ти, че намина, приятелко! За мен е чест! Бъди благословена! Поздрави от Родопите!
Сполай ти от сърце, Лили!
Весела Коледа и щастлива Нова година на цялата ти къща, приятелко!
Не знам дали трябва да бъда изучаван където и да било, но съм сигурен, че ти си най-милият мой читател, който е идвал при мен... Благодаря ти от сърце, Вени! Бъди благословена!
Хубава вечер!