Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2013 07:59 - Грях
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 19568 Коментари: 56 Гласове:
74


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ГРЯХ

  Това кърваво премеждие се случи в Родопите преди около век и половина, когато турците бяха на върха на господството си. Мястото на злодеянието не научи даже и побелелият свещеник, пред когото коленичи непознатият, появил се изневиделица в селския храм. За осемдесет и петгодишния дядо Панарет, чиято възтънка осанка и без расо бе досущ като на светец, деянието значеше много повече от дреболиите, затуй нарочно не поиска да узнае. Ето какво изживя той в един немного топъл ноемврийски ден.  Рупчоският свещеник бе свършил неделната служба и тъкмо подбираше книгите си от аналоя1, когато забеляза на църковния праг някакъв странник. Облечен в овехтели шаячни дрехи, той притеснено мачкаше в ръцете си рунтава гугла и не се решаваше да влезе. Усетил колебанието му, духовникът благо го покани, шегувайки се:  - Влез, влез, друмниче! Само двамината с дяда Господа сме! – и като продължи работата си, добави: – Вощеници ако щеш, на софрата има!  Странникът остави шарена торба до вратата и плахо пристъпи към свещите. Отброи дванадесет, остави някаква пара и с несигурна крачка се отправи към иконостаса. Дядо Панарет, току-що свършил с книгите, като видя жълтицата, изненадано рече:  - Бая пара оставяш, чадо мое, нямаш ли ситни?  - За черкваса да остане, отче – с глух глас отвърна непознатият.    - Бог да те поживи, синко! – загледа се подир него свещеникът и си помисли: “Добър челяк!”, после изведнъж се сепна, щото свещите на пришелеца гаснеха на маналите2 една подир друга, макар в църквата да не подухваше отникъде, а пък вощениците лично топеше и знаеше, че горят добре. Тъкмо му мина през главата, че има някакъв свой тормоз, когато странникът яваш-яваш се извърна и гледайки нозете му, промълви: - Имам грях, отче... Голям грях... - Искаш ли да се покаеш, чадо мое? – с отческа готовност му се притече беловласият. Непознатият проблесна с очи и без да продума, отривисто кимна с глава. Тогаз дядо Панарет сложи Христовата икона на аналоя и взе в ръце требника3: - Ела при мене, синко! Когато непознатият коленичи на плочника пред иконата, попът придърпа трикрако столче, приседна от дясната му страна и отвори книгата за изповеди: - Господ чака разкаянието ти, чадо. Аз само ще свидетелствам пред него. Не се страхувай, не се срамувай и не скривай нищо от мене, а думай честно всичко що си вършил, та да получиш Божията прошка и да излезеш изцерен от тук! Кажи си сега дертовете! - Викат ми Вълчо, Вълчо кехая... – почна боязливо каещият се. – Аз съм от ... - Не казвай, чадо! – кротко го прекъсна свещеникът. – Давай другото! - Седем години бех кехая в конака на ... – попът обаче му махна с ръка, затова мъжът просто рече: – ... на адин ага. Лятос пасяхме овцете по аговски баири, зимъска - в Беломорието. Там са загалихме и с Калинка - сираче като мене, която по-сетне ми роди първа рожбица... Очите на овчаря се навлажниха, гласът му затрепери, но той се овладя и продължи: - С нея бая са погаждахме, макар че чат-пат са виждахме. Повече зимъска, щото га са зехме, отидох да живея в Калинината къщица край Скеча. Аз немах, оти като бех на десет години, читаци ни я запалиха една нощ... Тогава заклаха... маке и тяте... барабар с тримата ми невръстни брате... Като чу това, попът докосна страдалеца по треперещите му рамене и тихо прошепна: - Много си патил, чадо! - Патил съм, дядо попе, ама и зарад мене си патиха... – въздъхна тежко странникът и продължи: – От клането са спасихме само двамата с петгодишната ми сестрица и побягнахме от село, че горяше отвсякъде... Двайсет години оттогава кракът ми не бе стъпвал в него, чак завчера заобиколих оттам... Гледам над Невестина барчина - ни къдъш (дим) се вие нагоре, ни врява има около нея. Като я превалих, ми прималя - нема камен въз камен, само пустош и въглен... – за миг се смълча, после рече: – Ама да карам наред... Оная прокобна нощ, когато търчахме в тъмното с Елица, са разгубихме един-друг... - Сигурно сетне си намерил Елица, синко? – с надежда попита свещеникът.                                  - Намерих я, отче, намерих... Преди десет месеца... Ама по-добре да не бех... Оти едвам в петък разбрах, че та е била... – сълзите му чучурнаха по брадата, а той грохна на каменния под и почна да се тресе. Пъргав за възрастта си, попът рипна да му помогне: - Спокойно, синко, за всичко има опрощение! Клетникът недоверчиво вдигна очи: - Не за всичко, дядо попе, не... – сетне като се успокои, продължи да ниже патилата си: – Като са разгубихме с Елица, три дене и три нощи плаках и търчах без път и насока. К’ъв страх съм брал – само я си знам! На четвъртата утрин попаднах на юруци, които са смилиха и ма взеха при тях. Почнаха да ме учат на овчарлък, като одех с овцете ту на адин, ту на друг ага. И тъй - тринайсет зими и лета! Накрая пътьовете ма отведаха в адин голям конак. Там ми се стори, че ветровете веке не дует насреща ми. Оти там станах кехая - главатар на шестима овчаре и на трихиледна стока! Сетне са сбрахме с Калина, роди са Манол. Викам си, край на теглото! Да, ама друго ми било писано на тефтерес... Мъжът наново се затюхка, подир това рече: - Агата беше ептен богат. Имаше грамадно коначище на три ката с пет чардака, в оборите му - каквато ти стока доде на акъл, а пък земите му три дена с кон не можеш да пребродиш. Само адно си немаха с аговица - от десет години са водеха, а никакво дите се не видеше. Т”ва ли бе вината, не знаех, но колкото бе богат агата, дваж бе по-лют! Добре, че през повечето време скитахме по кърищата, та са траеше някак. Но не щеш ли, тъй са нагоди веднъж, че като му доде на гтсте някакъв ходжа от Кърджаль4, бехме в конака. Иде при мене и ми нареди да заколе три ягнета. Приготвих ги аз. Вечерта с оджата ядоха, пиха, до първи петли зурни виха, а по видело агата пак търчи при мене. Ама види ми се някак по-друг: гласът му се точи адин благ, а в очите - блестунки препускат! Помислих си, че е от пиенето, ама не познах! “Вълчо кехая, вика ми той, ходжата има лек за мойта болка!”. Сетне най-орташки притуря: “Ама ще трябва и ти да помогнеш, бива ли?” и аха да рипне да играе. Гледам агата нова ктжа нахлузил - друг челяк станал, та ми щракна, че лошотията му идела от горчилката. Съжалих го все едно ми беше брат и му дадах дума: “Бива, агалар, ше помогна!”. Агата са фърли да ма прегръща, сетне рече, че онова, дето ше тря’ва да му дтнеса, оджата ше гу омеси с негови си билки, та да стори мехлем за аговица. До девет месеца болката му из корен щяла да са изпари, а той с мене най-бейски - разплати! Но га чух к’во ми ищеше оня джелатин, не повярвах на ушисе! Кога съм паднал възнак, колко съм лежал, не повне, но някое време опулих очисе и гледам адин от овчарине личка5 втда връз мене... - Какво ти поиска агата, синко? – спокойно прекъсна изповедта му попът, макар че в него всичко лудуваше. - Пепел от... неродено бебе! – едвам-едвам помръднаха бърните на мъжът. Дядо Панарет се втрещи и онемя, чак като засмука жадно въздух, невярващ запелтечи: - Как тъй ... неродено? Каква ... пепел? - От изгорен плод на трудна жена... – с глас се разрида Вълчо.     - А ти донесе ли му, чадо? – намери сили да попита с пресъхнало гърло божият служител, но мина бая време, преди нещастникът да отвърне: - Ше каже, дядо попе, ама викам, да не щзпусна нящо... Кат ма лщчнаха с втда и додах пак на акъл, изстинах: “К’во са прави сега?”. Дадената дума биваше и да не спазе, оти агата са държа с мене като дяволъ. Ама бех в ръките му! И не само аз, ами и Калина, и най-веке Манолчо - само да щракне с пръсти и ше гу проводи еничар! Потребно бе да измисле нящо! И то бърже, че кръвопиецът бе дал срок три дена. Ни жив, ни умрял са качих на адин аговски кон и търнах. Два дине не слезах от седлото и от мислене щях да пукна. Ама нищо не измислих! На третът ден преди изгрев слънце съм задремъл и слушам все едно някой ми вика: ”Отнеси му друга пепел, да не е от неродено бебе!”. Веднага сритах коня, оти са сетих, че нъх търнуване в адно дере бехме зашумили умряла твца. Два саръка преди заник слънце е изпепелих и по икиндие търчем ухилен в конака...    - Добре си направил, синко! – побърза да го прекъсне свещеникът, възвърнал си дъха.               - Добре, отче, ама като съм бил в дерето, ма видели и издали... Зел бех сито и решето и са тъкмях да попресея илача на кадънана, га усетих сенке над мене: ”Абе, гяур, кратуната ли ти пречи, та ме мамиш, бе?”, през зъби реди агата и ма промушка с адни кръвясали очища. Рояк мравки плъзнаха по мене и си викам – край!, Вълчо, изгоря ти борната6! Ама ми са размина... Рука турчинът, колкото рука, и накрая, май не щя да се разчува за дяволскът ляк, ми шепти на ухосо: ”Слушай сега, кехая! Откак си при мене, за сефте не ми угаждаш, затуй грешката си ще можеш да оправиш. Изпълниш ли заръката ми, ще те позлатя!”, запря се малко и прибави: ”Но ако сабахлен заръчаното не е при мене, ятаганът ще оближе не само твоя врат! Знай, че в конака вече доведоха Калина с детето!” – сълзите на непознатия пак се юрнаха с все сила, но той въобще не ги забеляза: - Пак ма свестиха с втда... Сетне ма качиха на отпочинал кон и ма напратиха в тъмното... - Какво направи сега, чадо? Отнесе ли му исканото? – настръхнал го прекъсна попът. Грешникът едвам-едвам потвърди с глава и се запревива на пода, а свещеникът - целият изтръпнал, засрича невярващ: - Само... това ли е... грехът ти, чадо? Друго... имаш ли... да ми кажеш? - Имам, дядо попе... Аз не утрепах макета и неродената щ рожбица, ама... – разхълца се непознатият. - Как тъй? Нали сам рече, че си отнесъл пепел на агата! – учуди се дядо Панарет. - Отнесъх, отче, но не аз бех касапинът, а друг адин изрод! Тоя, дето ма издаде на агата за твцата... Още първън път скришом чул к’во ми заръча джелатинът и ма прослидил! Чакал да изпълне заръката и да барне пепелта, а мене да бастише, ама като разбрал, че готвем пепел от твца, са уплашил, че дерибеят ше научи и ма издал... Тоя път изчакал да открадна бременната, но като видел, че след половин сахат препускане съм отвързал жената и се тъкмях да е пусна, ма млатнал два пъти с адно дърво, сетне щ се нафърлил... Като са свестих, беше станало геч (късно) - катилът веке сбираше пепелта в месал... – страните му пак са намокриха, но изповедта му не секна: - После като видех червата и месата наоколо, тъй ми причерня, че фанах негодникът и го метнах от адин камен... Додето падаше, рукаше, сетне млъкна... Клетникът мълчаливо се прекръсти и продължи да описва страховитите си патила, без да види въздишката на облекчение у беловласия: - Кога съм сбрал останките от невястата, кога съм ги заровил, спомен немам, ама като рекъх да са връщам, вщделото настъпваше... И сабален, к’во да праве, отнесъх пепелта в конака, нали коренът си тря’ваше да спасявам... - Подир туй що стана, синко? – каза свещеникът, като видя, че другоселецът се завайка. - Агата пусна Калина и Манолчо... А оджата к’во маза, к’во прави, то си знае, но си го проводиха с девет товара дарове. После обаче се чу, че айдуци някакви по път го ограбили и бастисали... “Тъй му се пада!”, рече си дядо Панарет, но друго каза с погнуса: - А агата сдоби ли се с ...? - Сдоби са, отче, ама не знам дали лякът му помогна или... Оти агата, кат ми даваше торбата с жълтиците, ми показа и отрочето си, но ми са привидя, че носи усмивката на оджата... - Ти взели жълтиците? – с укор попита свещеникът.         - Зех ги, дядо попе, но не за мене си... Виках да ги оставя скришом пред колибата на нещастницата, дето затрих... – зарида наново странникът. - Още ли си кехая при агата? – прекъсна го попът, помислил си, че идва краят на историята му. - Щях да са махна още га му отнесох церът, оти вътре в мене горяше пожарище, ама турчинът не ма пусна... Верно, че беше ептен благ, но все измисляше нящо да са върти наоколо. Ама роди ли се гаджалчето, веке немаше как - пусна ме! Търнах си към Калина, но кат са прибрах, к’во да виде - чака ма умряло... – гласът на грешника избухна в силни ридания. Без да го изчака да се успокои, духовникът тревожно му рече: - Какво умряло, чадо? - Манол са удавил в адна ряка... Още не бехме гу погребали, дето са вика, и ето ти друго умряло... От бално ли, от какво ли, за една неделя свърши и Калина... – като чу това, дядо Панарет тихо заплака наедно с грешника. - Бая патило си изтеглил, синко! – по някое време продума старецът, като си мислеше, че кабахатът7 му не е за такова наказание, макар че попът у него викаше друго. - Но е имала глава още да тегли... – отвърна му коленичилият. - Още! – ококори очи попът. - Кат са случи тъй, ми просветна, че горчилото ми иде от агата. И адна нощ издебнах гавазите му и залостих здраво отвънка вратите на конака. Сетне драснах огнивото и поседях, доде спре пищенето вътре... “Всекиму своето!”, прекръсти се свещеникът и намести без нужда патрахила си. - По видело минах през колибата на изкормената невестица, ама видех мъртвило... – редеше жално окаяникът. - Комшии рекоха, че след бедата мъжът щ се запилял нейде от мъка... Нататък не знам как ногите ма отведоха право на гроба на женицата му... Паднал бех на колена за прошка и все адно някой ма побутна да отмахна каменете отгоре щ... - Отворил си гробът? – рече попът, предугаждайки пак някаква лошотия. - Изрод съм аз, отче, изрод... – зарева с все сила мъжът. - Откъде накъде? – попита с несдържана тревога дядо Панарет. - Аз... убих... сестрицата си... – зави грешникът. - Кога стана пък... туй? – сълзи задавиха свещеника. - През оная пепелива нощ съм препускал с... Елица... – не спираше да вще завалията. - Как разбра, че е била Елица бе, чадо? – усъмни се старецът, макар че плачеше на глас. - В гробът намерих пендарата8... - Каква... пендара? – усещайки, че му притъмнява, една промълви попът. - Дето баба щ върза на шията, кат навърши годинка... Но първо куюмджий9 изписа името щ върху парата... Щом свидетелството окончателно надви упованието, свещеникът застина изблещен и не чу свършека на покаянието. А нещастникът през плач доразказа, как сбрал костите на Елица, измил ги с мляко и преди два дена ги погребал на Невестина барчина, дето на времето си заровили поругана булка. Сетне се запътил към Рупчос да дири поп, щото всички села наоколо вече били турски. Като свърши одисеята си, странникът се взря неволно в иконостаса и на часа се срина гърбом и притихна. По някое време дядо Панарет излезе от вцепенението си и съзря припадналия. Завтече се за вода и додето стигне къщата си през един сокак, се раздираше от колебание. “Това не може да се прости, Господи! Защо се, Вълчо, овълчи?”, викаха обезумелите му очи, но мисълта му се заинати: ”Не е само негов, повече чужд грях има тука!”. Когато се върна с бъкела, от другоселецът нямаше и помен. Както бе дошъл, тъй - и отишъл! - Сънувах ли, Господи, или...? – невярващо изрече духовникът, но като съгледа на софрата жълтицата, припна навънка и заобикаля храма. Непознатият обаче бе потънал сякаш вдън земята. Старецът свърна запъхтян наново вътре и докато се чудеше какво да прави, погледът му се закова на Богородица. Подир това дядо Панарет подскочи ужасен и вдигна възтънки сухи ръце, като заповтаря в унес молитва след молитва, без да види, че калимавката му килна и се затъркаля по плочите. Свършил с молитвите, свещеникът коленичи смирено пред иконата на Христовата майка и с треперещи устни попи кървавите капки от ъгълчетата на очите щ... - Папаз10! – изтръгна го от усамотението викането от сокака на селския мухтарин, не смеещ да припари в християнското светилище. - Я излез вън! Додето излезе, му мина през ума, че турчинът ще да е оковал кехаята по хабер от горните села, и сега, види се, той също ще бере ядове заради него. Управникът, а и други по-урсуз мюсюлмани от селото, начесто тормозеха попа за служенето и богохулстваха както си щат. Малкото османлии придойдоха преди години от други краища, но стискаха и ятагана, и кокала, че бяха в агалъка си. - Хайде бе, папаз! Не мога да те викна – рече мухтаринът от гърба на дорест кон. - Унесъл се бях по свои си работи, Ибрахим ага – призна му дядо Панарет, като не видя познатата суровост в лицето му. - Нарочно минах, ама не за махана – рече башията и все едно светлик се стрелна в единственото му око. – За мюжди11 съм дошъл.  - Сполай ти, ага, че носиш радост! – благо отвърна свещеникът, но беше нащрек. - Нося, папаз, как да не нося. Само слушай! На къра, преди калето, гледам другоселец някакъв и помислих, че е качак12, та го подпитах туй-онуй. Чист излезе, ама инак ми се видя маразлия13. На изпроводяк ми даде коня си муфта, че пътят му скоро свършвал и нямало да му трябва. Ха-ха-ха! – засмя се с кеф едноокият и погали животното по гривата. “Конят е укротил бесовете му!”, каза си попът. - Рече още, че дар някакъв и за черквата оставил, но какъв е, не узнах – продължи мухтаринът. “Жълтицата!”, помисли си дядо Панарет, но за да се отърве от нечакания гостенин, побърза да рече: - Аферим за благата вест, Ибрахим ага! Ей сега ще дам мюжде! – и влезе в храма. Турчинът заоглежда за кой ли път с одобрение армагана си и не усети кога старецът се върна с парата: - Вземи, агалар! Аллах да те поживи! - Голямо мюжде даваш! Ха - ха - ха! – окото на агата заблещука алчно, като видя жълтицата. – Ашколсун бе, папаз ! Ха - ха - ха! Видял мухтарина да подкарва коня си, беловласият притвори с облекчение очи, но като чу, че чаткането на копитата спря, замръзна. - И гледай да не пееш молитвите си на гяурски, а по закона! Ха - ха - ха! – изкикоти ти се за последно чалмалията и мушна животното в хълбоците, ама не хвана към Турската махала, а нарочно свърна към мегдана да се пъчи. Попът въздъхна шумно и се заклати към черквата. Когато стигна вратата, видя шарената торба до входа и се сети за странника. Почуди се за миг, после врътна ключа на храма и забърза към къщи да оседлае магаренцето си, намислил да догони Вълчо, хем опрощение да му даде, хем да върне забравеното. Преди калето дочу гюрултия, затуй поспря добитъка и нададе ухо. Някой си беше плюл на петите надолу по стръмната пътека и крещеше колкото му глас държи: - И... зя... до... ха гу-у-у-у! И... зя... до... ха-а-а-а! След малко покрай него профуча овчарчето Мануш, панически изоставил стоката си горе на чаирите14 край скалите. - Кой са изяли? – с безпокойство викна подир него свещеникът. Малчуганът едва успя да се запре и го загледа с обезумяло лице: - Скитник няк’ъв... Първо седя на ръбът на пропастта, сетне като вщде вълкьовете, търна насрещу им, ама не извади пищовът от пояса, а им са остави... Кучетата са спуснаха да му помагат, но бая далече беха... – на един дъх с плач отвърна той и запраши към селото, а дядо Панарет заопъва магаренцето си нагоре. Още отдалеч съгледа проснатото до калето тяло и по дрехите позна странника. Като наближи, се завайка: - И туй ли трябваше да му се случи, Господи? – и припряно слезе от магарето си. - Ептен съм грешен, отче, зарад т’ва плачеше Света Богородица... А? – отвори очи Вълчо. Дядо Панарет пряко сили овладя изумлението си и макар само да бе подочувал за плачещи икони тук-там по грешната земя, му рече: - Додето са живи, всички люде непрестанно грешат... А Божието милосърдие стои над всеки и всичко, синко... Ти обаче имаше сили да коленичиш пред Господ и да признаеш прегрешенията си без ни най-малко да затурваш правдата. Чадо мое, ти заслужи Божието опрощение. В името на отца, и сина, и света го духа! Амин! – и три пъти го прекръсти. На лицето на другоселеца се появи някакво подобие на усмивка, която почти веднага се вкочани. Попът изпърво се засуети около умрелия, сетне го опя и му стори гроб, трупайки камък след камък. Накрая, останал без капчица сила, му върза кръст от съчки и хълцайки, се замоли. Колко време прекара в самота, не разбра, но като се запъти към магарето, видя Вълчовата торба на самара и реши да я тури отгоре на гроба му. Без да ще, пътьом надникна в нея и ахна: “Не е забравил завалията торбата, а на черквата в дар е оставил!” И въпреки че заради пари храмът още не беше зографисан нацяло, а и камбанарията от три години си стоеше с пукната камбана, дядо Панарет въобще не се подвоуми, а се отправи към края на скалата:    - Грешни пари! Проклети! С тях и храм да съградиш, греховете си не може да платиш! – и с яд изсипа в бездната аговите жълтици...    Автор Васил Венински   1 аналой (гр.) – висока и тясна масичка за поставяне на икони и книги 2 манали(нар.) – места за палене на свещи в църква, свещници 3 требник (църк.) – книга с молитви за различни треби /изповеди, панихиди и др./ 4 Кърджаль – дн. Кърджали 5 личка (диал.) – хвърля, пръска 6 борна (диал.) – борови трески за осветление и огън, преносно – светлина, живот 7 кабахат (ар.тур.) – вина, провинение 8 пендара (гр.) – голяма златна монета, служеща за накит 9 куюмджия (тур.) – златар 10 папаз (тур.) – свещеник, поп 11 мюждй (пер.) – дар за първия вестител на нещо радостно 12 качак (тур.) – беглец 13 маразлия (тур.) – болен 14 чаир (тур.) – ливада, пасище



Гласувай:
74
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gkowachew - Поздрави!
03.06.2013 08:06
Великолепен разказвач си, приятелю!
цитирай
2. veninski - 1. gkowachew - Поздрави!
03.06.2013 08:52
gkowachew написа:
Великолепен разказвач си, приятелю!

Сполай ти, приятелю! Дано си прав! Поздрави и на теб!
цитирай
3. monaliza121 - Привет, Венински!
03.06.2013 09:48
Тежък разказ, тежки мисли роди... за теглото българско, безкрайно...
цитирай
4. calli - Аплодисменти.
03.06.2013 09:50
Прекрасен разказ. Просълзи ме. Спомням си точно така ме разтърси като гледах за първи път на кино филма"Време Разделно". От очите ми капеха кървави сълзи. Малка бях и така и не посмях да го гледам повече. И няма нужда- помня всяка сцена.
Васил, майстор- разказвач си. Сърдечни поздрави.
цитирай
5. brym4ence87 - Опитваш ли се да навредиш някому,
03.06.2013 09:55
нараненият си ти.

Поздрави за силния разказ!
цитирай
6. veninski - 3. monaliza121 - Привет, Венински!
03.06.2013 09:58
monaliza121 написа:
Тежък разказ, тежки мисли роди... за теглото българско, безкрайно...

Тежък е, Мони... Много тежък. Но такава е била орисията българска. За съжаление.
Благодаря ти, че намина, приятелко!
цитирай
7. veninski - 4. calli - Аплодисменти.
03.06.2013 10:03
calli написа:
Прекрасен разказ. Просълзи ме. Спомням си точно така ме разтърси като гледах за първи път на кино филма"Време Разделно". От очите ми капеха кървави сълзи. Малка бях и така и не посмях да го гледам повече. И няма нужда- помня всяка сцена.
Васил, майстор- разказвач си. Сърдечни поздрави.

Добре дошла, Кали! Радвам се, че дойде в моята виртуална къщичка. Благодаря ти от сърце за прекрасния коментар! Удоволствието е изцяло мое! Надявам се, когато имаш време, да наобикаляш насам!
Поздрави от Родопите!
цитирай
8. veninski - brym4ence87 - Опитваш ли се да навредиш някому,
03.06.2013 10:08
brym4ence87 написа:
нараненият си ти.

Поздрави за силния разказ!

В Библията е казано: Който вади нож, от нож умира...
Сполай ти, приятелю! Поздрави!
цитирай
9. yotovava - Умееш го това изкуство.
03.06.2013 12:03
Поздрави, Василе :)
цитирай
10. veninski - 9. yotovava - Умееш го това изкуство.
03.06.2013 12:24
yotovava написа:
Поздрави, Василе :)

Благодаря ти, Валя! Хубав ден!
цитирай
11. makont - Чете се на един дъх,
03.06.2013 12:46
просто нямам думи. Питам се, ще свърши ли някога мъката и кой отмерва греховете, Бог ли? Поздрави!
цитирай
12. veninski - 11. makont - Чете се на един дъх,
03.06.2013 12:58
makont написа:
просто нямам думи. Питам се, ще свърши ли някога мъката и кой отмерва греховете, Бог ли? Поздрави!

Няма нищо по-безкрайно от мъката и по-кратко от щастието, Мая...
Благодаря ти от сърце, приятелко! Поздрави на семейството!
цитирай
13. mrazekoff - Приятелю, ти връщаш времето
03.06.2013 15:45
назад, пренасяш ни през времена, които сме гледали по филмите, срещаш ни със сърцераздирателни съдби.
Това да накараш човек да се взира в написаното и да се пренася във времето да се вълнува и съпреживява събитията е дар на малцина.
Радвам се, приятелю Васко, че имам възможност да се докосна до твоето слово.
Пожелавам ти още много и силни разкази за миналото, което ние така с лека ръка отхвърляме!
Поздрав на Родопа Планина!
цитирай
14. veninski - 13. mrazekoff - Приятелю, ти връщаш времето
03.06.2013 15:53
mrazekoff написа:
назад, пренасяш ни през времена, които сме гледали по филмите, срещаш ни със сърцераздирателни съдби.
Това да накараш човек да се взира в написаното и да се пренася във времето да се вълнува и съпреживява събитията е дар на малцина.
Радвам се, приятелю Васко, че имам възможност да се докосна до твоето слово.
Пожелавам ти още много и силни разкази за миналото, което ние така с лека ръка отхвърляме!
Поздрав на Родопа Планина!

Силни и топли думи... Написани от сърце. Сполай ти, приятелю! Бъди жив и здрав! Желая нови творчески успехи, ваятелю! Сърдечни поздрави на цялата къща!
цитирай
15. gogi6666 - Вълнуващ разказ!
03.06.2013 17:07
Грехът поражда грях и никакво злато на света не може да го изкупи.

Владееш майсторски тайните на разказа, приятелю! Поздрави! :)
цитирай
16. veninski - 15. gogi6666 - Вълнуващ разказ!
03.06.2013 18:23
gogi6666 написа:
Грехът поражда грях и никакво злато на света не може да го изкупи.

Владееш майсторски тайните на разказа, приятелю! Поздрави! :)

Прав си, приятелю. Всичкото злато на света не е достатъчно да се изкупи дори един човешки грях...
Благодаря ти, майсторе!
цитирай
17. nativan44 - Превъзходно!
03.06.2013 20:31
Съдбите на обикновените родопчани, разтърсвани от велики емоции!
цитирай
18. forgiveness - Но...
03.06.2013 20:38
...независимо от безкомпромисната поука във финала, през цялото време усещах, че съчувстваш на грешника, защото добре знаеш, че "който не е живял, той не е съгрешил". Затова си създал опрощаващия дядо Панарет, нали? Дааа, голямо и добро сърце имаш, Разказвачо, оттам извира талантът ти!
цитирай
19. veninski - 17. nativan44 - Превъзходно!
03.06.2013 20:46
nativan44 написа:
Съдбите на обикновените родопчани, разтърсвани от велики емоции!

Така е, приятелко. Родопите се една рана, която продължава да кърви...
Сполай ти от сърце! Прекрасна вечер ти желая!
цитирай
20. veninski - 18. forgiveness - Но...
03.06.2013 20:49
forgiveness написа:
...независимо от безкомпромисната поука във финала, през цялото време усещах, че съчувстваш на грешника, защото добре знаеш, че "който не е живял, той не е съгрешил". Затова си създал опрощаващия дядо Панарет, нали? Дааа, голямо и добро сърце имаш, Разказвачо, оттам извира талантът ти!

Не знаеш колко си права, приятелко... Впрочем аз обичам героите си... Повечето.
Благодаря ти от дъното на душата си! Бъди благословена!
цитирай
21. bojo12345 - Бог прощава на всички, трябва и ние да си простим!
04.06.2013 04:55
Това правило е валидно за твоите герои от миналото,което си описал романтично.
Васко , днес твоя разказ ми звучи реалистично за това което става в нашето ежедневие.
Днес няма турци,еничари и аги - има нашенски мутри и силови групировки.
Избиват се не за жълтици , а за милиони .
И когато "атовете"се ритат -" магаретата " си патят!
Дали след години някой ще пише за днешната ни орисия така романтично или
ТРАГИЧНО?
цитирай
22. seasonofthewitch - Уникален разказвач си, Майстор...
04.06.2013 07:19
Уникален разказвач си,Майсторе!:)
цитирай
23. vmir - Моите почитания, Майсторе!
04.06.2013 08:16
Остави ме без дъх и без думи.
цитирай
24. mt46 - Поздрави
04.06.2013 09:15
за хубавия разказ!...
цитирай
25. veninski - bojo12345 - Бог прощава на всички, трябва и ние да си простим!
04.06.2013 11:54
bojo12345 написа:
Това правило е валидно за твоите герои от миналото,което си описал романтично.
Васко , днес твоя разказ ми звучи реалистично за това което става в нашето ежедневие.
Днес няма турци,еничари и аги - има нашенски мутри и силови групировки.
Избиват се не за жълтици , а за милиони .
И когато "атовете"се ритат -" магаретата " си патят!
Дали след години някой ще пише за днешната ни орисия така романтично или
ТРАГИЧНО?

Напълно съм съгласен с теб, приятелю. Времената се повтарят...
Бъди жив и здрав! Специални поздрави от Павелско, Божо!
Хубав ден! Става за риба, нали?
цитирай
26. veninski - 22. seasonofthewitch - Уникален разказвач си, Майстор...
04.06.2013 11:58
seasonofthewitch написа:
Уникален разказвач си,Майсторе!:)

Много си мила, приятелко! Сполай ти! Желая здраве и усмивки!
цитирай
27. veninski - 23. vmir - Моите почитания, Майсторе!
04.06.2013 12:03
vmir написа:
Остави ме без дъх и без думи.

И ти ме остави без думи... Благодаря ти, приятелю! Романтична витошка вечер!
цитирай
28. veninski - 4. mt46 - Поздрави
04.06.2013 12:04
mt46 написа:
за хубавия разказ!...

Благодаря ти, Марине! Поздрави на Русе!
цитирай
29. erato7 - През обедната почивка минавам да те ...
04.06.2013 12:44
През обедната почивка минавам да те поздравя, Васе, а довечера, на спокойствие ще си прочета разказа.:)
цитирай
30. veninski - 29. erato7 - През обедната почивка минавам да те ...
04.06.2013 14:01
erato7 написа:
През обедната почивка минавам да те поздравя, Васе, а довечера, на спокойствие ще си прочета разказа.:)

Винаги си добре дошла, приятелко!
цитирай
31. tanelia - Словото е част от душата на автора.....
04.06.2013 15:24
..а такава душа - добра и благородна е дар от Бог!
Благодаря ти Васко за удоволствието и вълнението, които изпитах, четейки твоя разказ!
Поздрави от ухаещата на липи Стара Загора и мен!
цитирай
32. veninski - 31. tanelia - Словото е част от душата на автора.....
04.06.2013 16:27
tanelia написа:
..а такава душа - добра и благородна е дар от Бог!
Благодаря ти Васко за удоволствието и вълнението, които изпитах, четейки твоя разказ!
Поздрави от ухаещата на липи Стара Загора и мен!

И аз ти благодаря, приятелко! Поздрави на цялата къща! Хубава вечер!
цитирай
33. megg - Такава мъка ...
04.06.2013 17:01
Душата на пепел прави, как ли е носила толкова болка ... и пак през цялото страдание блести светлият лъч на покаянието. И тия кървави Богородични сълзи ... Небесна милост за грешния ...
Много силен разказ, тежък, разтърсва ...
Поздрав, Венински! Майстор си!
цитирай
34. veninski - 33. megg - Такава мъка ...
04.06.2013 18:05
megg написа:
Душата на пепел прави, как ли е носила толкова болка ... и пак през цялото страдание блести светлият лъч на покаянието. И тия кървави Богородични сълзи ... Небесна милост за грешния ...
Много силен разказ, тежък, разтърсва ...
Поздрав, Венински! Майстор си!

Сполай ти, Меги! Радвам се, че хареса моята авелзаманска историйка. Поздрави на семейството и на морето!
цитирай
35. ckarlet - И аз потръпнах от поредния прочит на ...
04.06.2013 19:13
И аз потръпнах от поредния прочит на този разказ, приятелю от Родопите!
Какви нечовешки изпитания и мъка е преживял странникът.
"Додето са живи, всички люде непрестанно грешат... А Божието милосърдие стои над всеки и всичко..."
Разтърсваща история...
Невероятен си! Поздрави и от мен!
цитирай
36. veninski - 35. ckarlet - И аз потръпнах от поредния прочит на ...
04.06.2013 19:54
ckarlet написа:
И аз потръпнах от поредния прочит на този разказ, приятелю от Родопите!
Какви нечовешки изпитания и мъка е преживял странникът.
"Додето са живи, всички люде непрестанно грешат... А Божието милосърдие стои над всеки и всичко..."
Разтърсваща история...
Невероятен си! Поздрави и от мен!

За мен е удоволствие всеки път когато си тук... Благодаря ти, вярна приятелко!
Бъди благословена! Прегръдки и поздрави на прекрасното ти семейство!
цитирай
37. magnoliya - Силен разказ, който прочетох &q...
05.06.2013 21:34
Силен разказ, който прочетох "на един дъх"!
Прекланям се пред таланта ти!
Поздрави!
цитирай
38. veninski - 37. magnoliya - Силен разказ, който прочетох &q...
06.06.2013 07:44
magnoliya написа:
Силен разказ, който прочетох "на един дъх"!
Прекланям се пред таланта ти!
Поздрави!

Топли думи... Много топли. Сполай ти, приятелко. Поздрави от Родопите!
цитирай
39. iliada3 - Майстор си,Вен!Поздрави!
06.06.2013 08:35
Майстор си,Вен!Поздрави!
цитирай
40. veninski - 39. iliada3 - Майстор си,Вен!Поздрави!
06.06.2013 09:59
iliada3 написа:
Майстор си,Вен!Поздрави!

Благодаря ти, Илиана! Поздрави на цялата къща!
цитирай
41. tomich - Поздравления, Василе!
06.06.2013 17:39
Страхотен разказ, приятелю!
Докато го четях , не можех да повярвам, че човек може да е толкова жесток. Невежеството винаги е съпровождано от жестокости, но тоя невероятен грях, за който разказваш, не може да бъде оправдан по никакъв начин. И се питам, възможно ли е която и да е съвременна религия да допуска подобни чудовищни престъпления, някакво извратено "жертвоприношение", възродено от епохата на древното езичество. Всъщност, няма защо да се учудвам - в съвременната цивилизация допусна и допуска да се вършат много по ужасни подлудяващи грехове...
Твоят разказ, Васко, отново доказва безспорния ти талант на писател разказвач. Чета те с голямо удоволствие.
Поздрав!
цитирай
42. veninski - 41. tomich - Поздравления, Василе!
06.06.2013 18:04
tomich написа:
Страхотен разказ, приятелю!
Докато го четях , не можех да повярвам, че човек може да е толкова жесток. Невежеството винаги е съпровождано от жестокости, но тоя невероятен грях, за който разказваш, не може да бъде оправдан по никакъв начин. И се питам, възможно ли е която и да е съвременна религия да допуска подобни чудовищни престъпления, някакво извратено "жертвоприношение", възродено от епохата на древното езичество. Всъщност, няма защо да се учудвам - в съвременната цивилизация допусна и допуска да се вършат много по ужасни подлудяващи грехове...
Твоят разказ, Васко, отново доказва безспорния ти талант на писател разказвач. Чета те с голямо удоволствие.
Поздрав!

Само за думи като горните си струва един автор да пише. Ще ти призная, че макар и да не се вземам много насериозно, не съм равнодушен към мнението ти... Благодарности от сърце, приятелю! Бъди здрав и много честит!
Поздрави на семейството!
цитирай
43. demograph - Жесток си в разказването Родопчанино!..
07.06.2013 18:39
Да си жив и здрав. Майстор си на автентичния разказ. И си пазител на старото наше слово..!
цитирай
44. veninski - 43. demograph - Жесток си в разказването Родопчанино!..
07.06.2013 18:51
demograph написа:
Да си жив и здрав. Майстор си на автентичния разказ. И си пазител на старото наше слово..!

Сполай ти от сърце, приятелю! Желая родопско здраве и дълголетие и много успехи в личен и професионален план!
цитирай
45. bgwest - Духът на ПЛАНИНАТА. . . . . В Теб е. . . .
16.06.2013 22:49
Духът на ПЛАНИНАТА .....
В Теб е....
цитирай
46. veninski - 45. bgwest - Духът на ПЛАНИНАТА. . . . . В Теб е. . . .
17.06.2013 08:21
bgwest написа:
Духът на ПЛАНИНАТА .....
В Теб е....

Трогна ме... Благодаря ти! Поздрави от ПЛАНИНАТА!
цитирай
47. katan - Голям си, Васко! Много си голям!
06.07.2013 09:51
Разказваш с душата си и стигаш с разказите си до най-дълбокото на душата на четящия.
Разтърваща е историята за премеждията и греховете на Вълчо.
Стиска те за гърлото и мира не ти дава.
Сълзи и грехове предизвикани ...
Въпреки стореното, героят ти е достоен за уважение - душата му е не е покварена. Принуден е от дерибейските времена, в които е живял.
Накрая все пак си отива опростен: "- Додето са живи, всички люде непрестанно грешат... А Божието милосърдие стои над всеки и всичко, синко... Ти обаче имаше сили да коленичиш пред Господ и да признаеш прегрешенията си без ни най-малко да затурваш правдата. Чадо мое, ти заслужи Божието опрощение. В името на отца, и сина, и света го духа! Амин! – и три пъти го прекръсти."
Самият край още повече ми допадна: "- Грешни пари! Проклети! С тях и храм да съградиш, греховете си не може да платиш! – и с яд изсипа в бездната аговите жълтици..."

Кам ги сега такива люде? Кам ги???

Поздрави, Васко - на теб, на Павелско и на Родопите!

цитирай
48. veninski - 47. katan - Голям си, Васко! Много си голям!
06.07.2013 12:14
katan написа:
Разказваш с душата си и стигаш с разказите си до най-дълбокото на душата на четящия.
Разтърваща е историята за премеждията и греховете на Вълчо.
Стиска те за гърлото и мира не ти дава.
Сълзи и грехове предизвикани ...
Въпреки стореното, героят ти е достоен за уважение - душата му е не е покварена. Принуден е от дерибейските времена, в които е живял.
Накрая все пак си отива опростен: "- Додето са живи, всички люде непрестанно грешат... А Божието милосърдие стои над всеки и всичко, синко... Ти обаче имаше сили да коленичиш пред Господ и да признаеш прегрешенията си без ни най-малко да затурваш правдата. Чадо мое, ти заслужи Божието опрощение. В името на отца, и сина, и света го духа! Амин! – и три пъти го прекръсти."
Самият край още повече ми допадна: "- Грешни пари! Проклети! С тях и храм да съградиш, греховете си не може да платиш! – и с яд изсипа в бездната аговите жълтици..."

Кам ги сега такива люде? Кам ги???

Поздрави, Васко - на теб, на Павелско и на Родопите!


За мен е чест и гордост да имам читатели като теб, Катя!
Благодаря ти от най-съкровеното си място! Бъди благословена! Желая здраве, благоденствие, успехи!
Поздрави от Павелско, свидна ми приятелко!
цитирай
49. katan - Здравей, Васко!
13.07.2013 12:15
Този твой "ГРЯХ" за мен един от най-хубавите и разтърсващи твои разкази, бих казала най-хубавия /според мен/.
Спомням си, че преди години ти бях написа и "реплика" към този разказ в моя блог.
Жалко, че се загубиха първите публикации тук! Там имаше много коментари, които отразяваха мнението на четящите, а те бяха все градиращи се.
Майстор си и дума да не става за друго!:)
Навремето, когато прочетох първите ти разкази те бях сравнила нашите класици. Ти тогава ми опонира, сега моля те, недей!
Имаш място ПОНЕ до Хайтов.
Поздрави на всички!
цитирай
50. veninski - 49. katan - Здравей, Васко!
13.07.2013 13:43
katan написа:
Този твой "ГРЯХ" за мен един от най-хубавите и разтърсващи твои разкази, бих казала най-хубавия /според мен/.
Спомням си, че преди години ти бях написа и "реплика" към този разказ в моя блог.
Жалко, че се загубиха първите публикации тук! Там имаше много коментари, които отразяваха мнението на четящите, а те бяха все градиращи се.
Майстор си и дума да не става за друго!:)
Навремето, когато прочетох първите ти разкази те бях сравнила нашите класици. Ти тогава ми опонира, сега моля те, недей!
Имаш място ПОНЕ до Хайтов.
Поздрави на всички!

Този път просто ще замълча... СПОЛАЙ ТИ, ПРИЯТЕЛКО!
Поздрави на цялата къща!
цитирай
51. danailvdimitrov - хубаво е че си "завел" своя герой до храма...
18.07.2013 00:13
В българската литература и живот, обикновено е обратното!

Божите пътища са неведоми и да се изследват не е лесно. А неговата справедливост не е като човешката защото е някак си "триизмерна" , а не "плоска" като нашата.
цитирай
52. veninski - 51. danailvdimitrov - хубаво е че си "завел" своя герой до храма...
18.07.2013 07:48
danailvdimitrov написа:
В българската литература и живот, обикновено е обратното!

Божите пътища са неведоми и да се изследват не е лесно. А неговата справедливост не е като човешката защото е някак си "триизмерна" , а не "плоска" като нашата.

Напълно съм съгласен с теб, приятелю. Радвам се че се отби! Удоволствието е изцяло мое!
цитирай
53. net - Хубаво разказваш, дано има повече ...
22.07.2013 13:01
Хубаво разказваш, дано има повече читатели.
Да се стреснат, че е станало "Време -разделно".
При нас турски крак не е замръквал, турска реч се не е чувала - сега имаме младежка организация. Място търсели за джамия.
Е, за това сегашните празнуван с почести смъртта на Ботев и Левски,а не раждането им. Радват се, че не са живи
цитирай
54. veninski - 53. net - Хубаво разказваш, дано има повече ...
22.07.2013 13:26
net написа:
Хубаво разказваш, дано има повече читатели.
Да се стреснат, че е станало "Време -разделно".
При нас турски крак не е замръквал, турска реч се не е чувала - сега имаме младежка организация. Място търсели за джамия.
Е, за това сегашните празнуван с почести смъртта на Ботев и Левски,а не раждането им. Радват се, че не са живи

Благодаря ти, Неда!
Иначе и аз винаги съм се питал защо се честват годишнините от смъртта на великите българи, а не от раждането им...

Бъди жива и здрава, приятелко! Нека здравето и усмивката никога не напускат твоя дом!
Поздрави от Родопите!
цитирай
55. vitosha13 - Много тежко
08.09.2013 21:11
Много хубаво написано, ама много тежко, имаш ли нещо, което да е слънчево и весело? Ако ли нямаш - напиши едно, ще ми се да усетя топлата и мила страна на Родопа! :))
цитирай
56. veninski - 55. vitosha13 - Много тежко
08.09.2013 23:22
vitosha13 написа:
Много хубаво написано, ама много тежко, имаш ли нещо, което да е слънчево и весело? Ако ли нямаш - напиши едно, ще ми се да усетя топлата и мила страна на Родопа! :))

Права си. И аз искам да пиша хубави истории с хепиенд, на съжаление пиша за турското робство... Въпреки това, ако се разровиш, може да се усмихнеш...
Благодаря ти!
Поздрави от сърце!
цитирай
57. donchevav - Знаех си, че трябва да си почина, ...
20.06.2014 12:57
Знаех си, че трябва да си почина, сили да събера, преди да се срещна с този разказ. Не е лесно и читател да си на Васил Венински - така мисля аз. Трябва сила на духа и вяра в сърцето - иначе те изпепелява! Мотивът за силата на съдбата - неумолима като в древногръцка трагедия, и онзи, другият любим мотив:) - за човешката вина - мрачна и дълбока стихия - като у Достоевски. Мотиви класически, в същото време толкова български, родопски - по историческото рамкиране, по рисунъка, а и по болката, която все не стихва. "Родопите се една рана, която продължава да кърви" ...Боже! А някои ни призовават да забравим...Как?
Поздравления, сладкодумни певецо от Родопа! Сполай ти за този пулсиращ от болка, удивително жив сказателен къс от човешка вина и опрощение! Поздрави!
цитирай
58. veninski - 57. donchevav - Знаех си, че трябва да си почина, ...
20.06.2014 16:57
donchevav написа:
Знаех си, че трябва да си почина, сили да събера, преди да се срещна с този разказ. Не е лесно и читател да си на Васил Венински - така мисля аз. Трябва сила на духа и вяра в сърцето - иначе те изпепелява! Мотивът за силата на съдбата - неумолима като в древногръцка трагедия, и онзи, другият любим мотив:) - за човешката вина - мрачна и дълбока стихия - като у Достоевски. Мотиви класически, в същото време толкова български, родопски - по историческото рамкиране, по рисунъка, а и по болката, която все не стихва. "Родопите се една рана, която продължава да кърви" ...Боже! А някои ни призовават да забравим...Как?
Поздравления, сладкодумни певецо от Родопа! Сполай ти за този пулсиращ от болка, удивително жив сказателен къс от човешка вина и опрощение! Поздрави!

Не знам дали е лесно да бъдеш читател на Васил Венински, но да имаш читател като теб е върховна авторска наслада... За която си струва да пишеш.
Много умело си служиш с думите! Трогна ме... Благодаря ти от сърце, Вени!
Бъди благословена!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1302048
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 132307
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031