Прочетен: 21523 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2013 09:27
ЗЛОДЕЯНИЕ
Икиндия мина и замина. Залезът се изниза зад баирите на Персенк и тъмнината полека-лека завладя селото. Тук-там из тесните каменни сокачета заблещукаха фенери, а подир тях заиграха чудновати сенки, които все едно наговорили се, крачеха към Метряковската махала. От време на време вечерния рахатлък се смущаваше от тих бъбреж, който свършваше с приглушен момински смях. Мракът пречеше да се види пъстрото гиздило на нощните гостенки, които на групи от по две-три, влизаха през широка дървена порта в двора на двукатна белокаменна къщица.
Мария - ведролика девойка - галено наричана от всички Марчо, ги срещаше с майка си в птслуната1. Сетне нагоре по дървена стълба ги водеше в стая, грейнала тая вечер от три газени лампи - невиждано имане в оная робия. Макар че бай Петко не бе дотолкоз имотен, но за щерка му всичко си струваше труда, даже и да не беше му сам-самичка. Колкото бе гиздав Марчо отвънка, два пъти повече бе отвътре. А и песента щ тъй пленяваше... След нея се заглеждаха даже и друговерците...
Седенките по онова време имаха яки корени и бяха, кажи-речи, едничкото място в Павелско, дето двама млади да се загалят преди на портата на момата да потропат сватовниците, на които тогава викаха момари. Хора пък ставаха нарядко, че край тях се навъртаха и ергени мюсюлмани, които на поразия ги разтурваха - я от курназлък, я от келешлък... И задето не всички се вреждаха на седенки, твърде често момарите сбираха луди-млади, които не само че не бяха се галили отнапред, ами даже очите им никога не бяха се срещали. Затуй станеше ли дума за женене, беловласите старчета през смях гълчаха, че меракът най-често дохожда подир момарите, при все че младите до един се уповаваха да е преди тях...
Поприлката2 в дома на селската хубавица подхвана веднага, щом пристигнаха първите гости - предимно моми, но тук-там и някоя майка, дошла за кураж в тъмното. Още като сядаха на пъстроцветните халища, момите вадеха от шарени торби коя вълна, коя козина, коя прежда и сред гълчава и закачки почваха да предат или плетат, а майките - да разчепкват.
Не беше се превъртял и половин сахат, когато една от девойките притеснено рече:
- Май нема да дойдат ергене!
- Их, мари Лико! – весело махна с ръка насреща щ Петковица и мъдро притури. – Ше дойдат, к’во ше правят, та нема да дойдат! Ама се бавят нарочно за тяжест...
След малко в двора се чу гюрултия и стопанката рипна да види какво става.
- Айде, че Лика вика, че сте са уплашили! – подкачи тя ергените.
Дружен смях последва думите щ, а подир туй се чу:
- Прищяло щ са е… - каза гальовникът на притесненото момиче, Стойо.
Нов взрив огласи първия кат, а Петковица побърза да ги покани:
- Айде, влизайте, влизайте, че момите чакат… - рече тя и заклати закачливо глава.
Щом ергените се озоваха вътре, стаята изведнъж отесня. Най-отпред пристъпваше Димитър - улегнал левент, на който всичко му идваше отръки, та въпреки двайсет и петте му години, по-лани юрукът Ахмед Салих бей – владетелят на гората Пашалийца, го стори башия3 на къде-къде по-възрастни овчари. В края на колоната се мъдреше и Марко - дребен невзрачен момък, също овчар у бея, доведен на попрелката от кехаята, решил да му направи хаир, че странеше някак от всички.
Още момците не бяха подвили крак и Лика радостно подкара първата песен:
Седенките почнаха,
мен ме мама не пуща
на седянка да ида,
с либе да се видиме…
Ергените почнаха да подкачат Стойо, а той почервенял целия, се чудеше къде да се дене. Но щом чу “Всяко либе до либе, мойно либе е самт…”, вдигна глава и избоботи:
- Ами ако не е самт?
Бурен смях прекъсна песента на Лика, която нахакано отвърна:
- О, немо се притеснявай, нема друга да те иска!
Сега вече и сълзи потекоха по бузите. Когато смехът се изгуби, Петковица, а след нея и други, взеха да напяват двамата гальовници:
Ликините очи, мамо,
два купена слънце,
пламтяха и горяха само
за Стойовото сърце…
Подир напяването, според тогавашния адит4 - ако момата стори място, момъкът сядаше до нея, Стойо тръгна към Лика в другия край на стаята, която не дочакала да седне, го сръга с лакът, та да му върне за думите отпреди малко.
Веднъж тръгнала, нататък песента само сменяше имената на влюбените, додето свършат. Сетне почнаха да напяват другите, дето не бяха се загалвали... Като домакиня, бай Петковата щерка я оставиха последна, макар че нямаше момък, който да не въздиша по нея. И тъй се случи, че накрая когато тя видя, че останаха двама ергени айляк5, да не обиди никой, просто рече:
- Немо пейте, ако искат... – и се опита да им направи място.
Недочакал края на общата покана, Марко тъй са стрелна, че се спъна в нечий крак и за малко да падне в огнището. Веднага го взеха на подбив, но той сякаш бе оглушал - някак смешно намести падналата си гугла и без солук6 седна до Марчо. Димитър кехая, който също гореше в треска от хубостта щ, като видя радостта у своя овчар, погледна извинително хубавицата и великодушно рече:
- Я ше остана тука, че нема веке място...
Което бе самата истина - около бай Петковата щерка бе тъпкано с люде отвсякъде, но всички в стаята, освен изгубилия ума си Марко, оцениха добрината на Димитър кехая...
Изчакали напяването, майките станаха и се преместиха в съседна стая. Нататък, както се и очакваше, седянката стана още по-хубава... Песните и закачките вървяха една подир друга. По някое време, когато вкупом изпяха “Калинче ле, либе ле”, един момък поиска:
- Марчо, айде да ни изпееш оная за сирак Мите...
Тя не чака да щ повторят, а веднага почна:
Рано е ранил Димитър
рано на ден Димитровден.
Нареди маси, столове,
запали златно кандило
и се на бога примоли...
Щом хубавицата запя, хурките застинаха в ръцете на момите, а момците до един притихнаха. На Димитър му се стори, че песента щ го издига като перце и го заразнася едвам-едвам над смълчаното село, сетне го понася нагоре към Зареница и а-ха да го пусне в урвата, но миг преди да стигне Люти дол, го устремява наново нагоре - тоя път към Пашалийца. Подир шеметно кръжило над утихналите кошари на Ахмед Салих бей, полека-лека мелодията го възкачва на Глухи връх. Миг покой и сетне като сокол пиле го засилва с всичка сила нататък към Юзеница. Останал без капчица дъх долу в Раздола, песента щ наново го възнася над Павелско...
Димитър още се рееше из звездното небе, когато ръкопляскането го върна в стаята. Свършила с омайната си песен, щерката на бай Петко го загледа тъй, че той целият се потопи в сините щ вирове. И макар че цялата вечер нататък не размениха ни една думица, вече си бяха казали най-важното…
Колко се проточи седянката, никой от младите не се и сещаше да пита, ама по някое време майките взеха да надничат една подир друга от вратата и да дават зор за тръгване. Тогаз момите почнаха сетната си песен:
Петлине пеят, либе ле,
на съмнуване.
Пусни ма, мило либе,
да си ида.
Момците гръмогласно им отвърнаха:
Тези са петли, либе ле,
петли лъжовни.
Постой, почакай, либе,
рано е още...
В това време силно думкане на дворната порта прекърши песента им като гръм борика. Подир настъпилото мъртвило се чу вик:
- Ей, гяури, спирайте веднага, че... – и последва цветиста псувня.
“Кьоравото!”, мина през ума на българите, познали на часа едноокия Али чауш - най-проклетия турчин в селото, който не знаеше какво е мерхамет7. Онзи рука8, колкото рука и се изгуби някъде. Подир това всички се разотидоха по къщите уплашени...
Въпреки последното премеждие, Марко излезе хептен омаян от седянката и даже не си даде сметка, че момата от жалост му отстъпи място. И му се стори, че не просто бе седял до нея, ами все едно се бе сгодил... Затуй на тръгване каза на Димитър кехая, че уж ще види своите, преди да иде на кошарите, а цяла нощ снова около къщата, дето го упоиха.
Не мина и неделя, откак свърши седянката, и кехаята прати на бай Петко момари, които се върнаха с добри вести. А и нямаше как да е инак, щото Марчо и Димитър вече се бяха врекли с поглед...
Сетне се ожениха и заживяха в белокаменната къщица на бай Петко, че левентът от дете нямаше ни майка, ни татко... Между другите поздрави, които младоженците получиха тогаз, бяха честитени и от една столетница, която им рече:
- Семето ви да иляди!
Но за лош късмет пожеланието щ не се сбъдна, щото овчарят, на когото Димитър кехая стори хаир, имаше свои кроежи...
От малък Марко бе дотолкоз безлик, че едничкото, по което го отличаваха в селото, бе наследеното от дядо му име. И както се и очакваше, докачен от чуждата шарения, един ден той почна да странщ от всички и да мрази наред. Ненавистта си към своите не се и опитваше да крие, ама на агаларите нарочно правеше теманета дтземи - да не го издадат очите му, въпреки че бе хептен плашлив и срещнеше ли турчин, ставаше друг челяк. Но кой да очаква, че види ли Марчо и Димитър задомени, омразата му дотолкоз ще избуи насетне...
Един ден, както си пасеше билюка, един от овчарите на Ахмед Салих бей дочу ожесточения лай на кучетата в долния край на стръмни ливади. Подвикна им, но както никога досега, те не го послушаха. Затуй отиде да разбере каква е причината. Това, което видя, обаче надхвърли и най- лошите му очаквания. Овчарят изгуби ума, и дума, и си плю на петите, без да знае накъде бяга. И как да знае, завалията, когато долу в ниското откри окървавения труп на Марчо, за която всички говореха, че до месец време ще дари Димитър с първа рожбица...
Още не бяха кръстили ливадите, дето стана клането, Марчовица, когато намериха и кехаята. Отначало си рекоха, че Димитър пие вода от бунара, но сетне видяха Марковата калъчка да стърчи от гърба му...
Жестокото убийство на двамата несретници потресе цялото село, даже турците почнаха да проклинат Марка... Тъкмо заровиха телата им и се чу, че убиецът си е намерил майстора. Когато обаче се разбра кой е мъстил за тях, никой не повярва на ушите си. Сетне българите до един се питаха дали човещината най-сетне не се е пробудила у Кьоравото...
Автор: Васил Венински
1птслуна (диал.) – салонче с пръстен под, което започва от портата на старовремска родопска къща
2поприлка (диал.) – вид седянка, при която всяка мома работи нещо за себе си, а не за стопаните, както е при седянка - меджщя
3башия (тур.) – началник
4адит (тур.- ар.) – навик, обичай
5айляк (тур.) – свободен, свободни
6солук (тур.) – дъх, дишане
7мерхамет (тур.) – милост
8рука (диал.) - навиква, нахоква, дърдори, говори силно
Как се изтрива профил в блог.бг?
Щото съм си драка!!!:)))И аз да направя,...
02.09.2013 09:38
Бъди здрав!
Бъди здрав!
Сполай ти от сърце, Славимире! Знаеш колко много означава твоята оценка за мен...
Здраве, обич и късмет за цялата къща!
Всеки разказ е една красива история от минали времена и дали ще бъде весела, или тъжна тази история влиза в нашето съзнание и ни прави много повече българи!
Благодаря ти, приятелю, за дарената красота!!!!
Всеки разказ е една красива история от минали времена и дали ще бъде весела, или тъжна тази история влиза в нашето съзнание и ни прави много повече българи!
Благодаря ти, приятелю, за дарената красота!!!!
За всеки автоp е чест и удовоствие да има читател като теб! Благодаря ти от най-съкровеното място, приятелю! Бъди жив и здpав! Нека усмивката не напуска никога твоя дом!
Трогателно, живо ... много българско ...
Поздравления !
Трогателно, живо ... много българско ...
Поздравления !
Благодаря ти от сърце, стари мой приятелю! Бъди благословена!
Удоволствието е изцяло мое, приятелко. Сполай ти! Здраве, светлина и обич в семейството!
Поздравления, Венински!
Поздравления, Венински!
Страхотен литературен анализ! Благодаря ти, Меги! Поздрави на семейството и на морето! Хубава и романтична вечер, приятелко!
Радвам се, че се отби, Тит. Благодаря ти за оценката! Иначе публикуването няма нищо общо с благоволението ми:) Бъди жива и здрава, приятелко! Поздрави на цялата къща!
Било то съперничество в любовта, било то имотни или служебни саги, които спъват живота на някого...така е било и продължава да е.
Много лоши хора има на този свят, тръпки ме побиват,Венински, дори вече и виртуално...
Било то съперничество в любовта, било то имотни или служебни саги, които спъват живота на някого...така е било и продължава да е.
Много лоши хора има на този свят, тръпки ме побиват,Венински, дори вече и виртуално...
Права си, морска ми приятелко. Злото няма почивен ден... За съжаление. Но не се отчайвай, защото най-добрата храна на злото е отчаянието на другите. Затова кураж. Спомни си онази фантастична песен на Богдана Карадочева "Ако до всяко добро същество застане поне още едно..."
Желая ти повече радостни тръпки, свидна приятелко!
Сърдечни планински поздрави!
И много поздрави от Витоша и Люлин планина!
И много поздрави от Витоша и Люлин планина!
Сполай ти и на теб, Приятелю!
Живи и здрави!
Свежи планински поздрави и от Родопите!
Винаги ме трогваш, когато си тук... Сполай ти от сърце, приятелко!
Сърдечни поздрави!
За мен е удоволствие, че приемаш разказите ми по този начин. Благодаря ти, притятелко! Хубав ден!
Продължавай да ни правиш съпричастни на духа български!!
Продължавай да ни правиш съпричастни на духа български!!
Сполай ти от сърце, приятелко! Поздрави на семейството!
така се раждат и легендите... поздравявам те,
от сърце..
така се раждат и легендите... поздравявам те,
от сърце..
Благодаря ти, приятелко! Хубав ден!
Когато това го казва един поет като теб, какво друго ми остава освен да повярвам:)
Сполай ти, Краси! Бъди жив и здрав! И много муза!
Да предизвикаш емоции - това е силата на таланта ти.
Бъди здрав!
Да предизвикаш емоции - това е силата на таланта ти.
Бъди здрав!
Отново ме трогна... Благодаря ти, Цвета! От дъното на душата.
Желая родопско здраве и дълголетие! Поздрави от планината на Орфей!
Злодеянията и Греховете не стават по чукарите и баирите , на пъпа в най- големите градове и села.Трепят се не за моми и жълтици, а за милиони!
Поздрави за теб и когато срещнеш моите приятели Ангел и Надко , поздрави ги от мен!
04.09.2013 07:06
Злодеянията и Греховете не стават по чукарите и баирите , на пъпа в най- големите градове и села.Трепят се не за моми и жълтици, а за милиони!
Поздрави за теб и когато срещнеш моите приятели Ангел и Надко , поздрави ги от мен!
Радвам се , че намина, приятелю. Винаги е удоволствие, когато ми гостуваш в моята виртуална къщица. Благодаря ти! Здраве, обич и късмет за цялата къща! Ще предам поздравите. Хубав ден!
Благодаря ти от сърце, приятелко! Поздрави от Родопите!
Поздрави и от мен, приятелю!
Поздрави и от мен, приятелю!
Когато си тук и аз се пренасям в един друг свят...:) Благодаря ти, че намина през виртуалната ми къщица, Скарлет! Бъди благословена, свидна ми приятелко! Сърдечни прегръдки за цялото семейство!
Сполай ти, Мая! Бъди жива и здрава! Поздрави от цялата ми къща! Хубава вечер!
Здаве и Успех желая!!!
Здраве и Успех желая!!!
Висока оценка. Не зная дали я заслужавам... Благодарности от сърце!
Поздрави от Родопите! Хубав ден!
И аз те прегръщам! Добре дошла, приятелко! Остави ме без думи...
Поздрави за цялата къща!
Поздрави!
Поздрави!
Удоволствието е изцяло мое, Раде! Поздрави на цялото семейство!
Здраве, обич, светлина!
Много мило... Трогна ме!
Благодаря ти от сърце, свидна приятелко!
17.09.2013 09:28
Сполай ти, Евдокия! От дъното на душата си. Направи ме много, много щастлив. Защото си първата ми читателка, която пише за очите на моите герои. Сигурно и други са видели и оценили по дойстойнство този факт, но ти ми го написа за първи път. Ще ти призная, че отделям немалко внимание на тях. И виждам, че го забелязват и читателите ми. Напълно съм съгласен с твоя анализ. Той ме прави горд...
Благодаря ти, приятелко!
Родопско здраве и дълголетие за цялата къща! Сърдечни поздрави!
05.10.2013 18:15
Поздрави от Тракия.
Поздрави от Тракия.
Насладата е изцяло моя, приятелю. Благодаря ти! Поздрави от планината на Орфей!
Творческо вдъхновение ти дарява планината, аз ти пожелавам време - за да напишеш още много истории за... човешката история!!!
Дима/Дивна8
Творческо вдъхновение ти дарява планината, аз ти пожелавам време - за да напишеш още много истории за... човешката история!!!
Дима/Дивна8
Накара ме да изпитам истинско творческо удовлетворение...
Благодаря ти от сърце, Дима!
Прекрасен пловдивски ден!
Чувствам думите ти като награда... Сполай ти, Вени! От сърце!