Прочетен: 12528 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2014 14:52
ОБИЧ
Тодор Стаматюски бе по-голям и от върлина - бтят му наближаваше три аршина 1. По онова време в селото нямаше порта за него - речеше ли някъде да се провре, редовно свеждаше глава. Правеше ли обаче селям на турчин, като че ли гуглата му стоеше пт на височко...
Вярно, че по-рядко ги срещаше, щото повечето време беше из баирищата, ама и когато ги видеше, много-много не им цепеше басма. Макар че - да не си кривим душата - и той като всички люде в Павелско, гледаше да стои по-далече от тях...
Тодор рано-рано свърши с ученето. Учи, колкото учи при даскал Стратю, и баща му, взе, че се разболя. А братята му до един бяха по-невръстни от него и той – ще-не ще – смени паничката с пясък с овцете.
Че изучи изтънко овчарлъка - изучи го, ама какво е овчар без песен? Дърво без корен. Затуй и Тодор хем пееше, хем и свиреше. Надуваше и гайда, ама като че ли извеждаше овцете повече с кавала. Изглежда, щото му пестеше място - турне го в пояса, скимне му да свири, бръкне и хоп - готово!
Кавалът на Тодор беше втори поред, защото първия го строши по главата на един турчин. Тъкмо свиреше, когато османлията се опита да му краде агне, та нямаше друго под ръка... Ама нали си беше оварда 2, сетне даде агнето на неговата кадъна за Курбан-Байрам, че бяха сиромаси люде...
Вторият кавал му го хариза дядо Петко, че оварди от глутница внучката му Петранка, с която сетне се загалиха и се случи тъй, че старият овчар дочака и правнуци...
Вярно, че в онова робско време не беше никак за свирня - турският агалък се ширеше надлъж и шир - ама нали челяк има нужда чат-пат да се поразтъжи с песен. И по-весела, и по-жална. Според зтра си...
А на Тодор, като му се досвиреше - свиреше, хич не го бе еня за времето. Не го правеше напук. И да искаше, не можеше без песен - даваше мило и драго да попее! А какъв топъл, меден глас имаше. Свирнята му пък беше тъй омайна, че засвиреше ли, къра онемяваше...
И друго много обичаше овчарят. В билюка си имаше един вакъл коч 3. Нарочно го кръсти Драго, щото сърцето му преливаше от драгост, като го видеше. Ама и животното му отвръщаше - очите му, които инак гледаха на кръв всичко наоколо, светваха, щом чуеше гласа на сайбията. Че коча си го биваше - дума да няма! Изглежда обаче, че и той си го знаеше, защото се разкарваше сред овцете тъй важно-важно, все едно им е господар. И му се падаше! Като отмахнем, че тежеше барем сто окѝ, дотолкоз беше каматен4, че другите овчари извръщаха глави от него, чак когато стадата им се изпогубеха нейде.
Голям красавец беше Драго. От възчерното му лице гледаха две въздребни очички, които се подаваха едва-едва изпод валмо от вълна, над което се ширеха два грамадни и по-извъртени от на муфлон рога.
Не дай си Боже, да удари някого с глава - все едно гръм го удря, кокал до кокал няма да му остави...
Освен да се бтри, на един коч прилягаше да е важен, затуй рано напролет - като го стрижеше - Тодор нарочно му оставяше алъци 5. И как няма да му оставя, като още в памтивека овчарите точно затуй бяха взели от юруците тая дума алък - гордост, щото всеки сайбия виреше нос, като ги видеше да се размятат от гърба на коча си. И както си му е редът, всички гледаха те да са по-източени, затуй Драговите алъци бяха дотолкоз провесени, че от време на време галеха земята...
Освен че имаше гиздило, Тодоровият галеник беше и коч на място - рипнеше ли на овца, семето му на вятъра не отиваше! По Петковден прескачаше билюка, а през първата неделя на март почваха да проблейват рожбите му, коя от коя по-гиздава...
А инак Драго като челяк се сещаше. Гледаше овчарят право в устата, все едно разбира какво му говори. Когато пък Тодор подхванеше да свири, кочът - и на другия край на стадото да беше - гледаше да наближи сайбията си. По сума песни се заслушваше, но на една ѝ стоеше диван чапраз, а и на овцете не даваше гък да рекат! Ей тая песен го караше да немее:
Овньо льо вакъл,каматън,
дошло е време, овньо льо,
от тука да са вдигаме,
от височкаса планина.
Утре ще, овньо, да минем
през нашно село голямо.
Височко вдигай главана,
нисичко спускай алъци,
ситънко стѝпай 6 с ножинки,
дорде през село минеме.
Всичкине тебе да гледат,
на мене да ми завидят.
Въобще Тодор и Драго много се галеха и спогаждаха, ама...
Веднъж овчарят свъртя билюка до Вѝнека и кръстоса нозе на една скала, сетне извади кавала от пояса и се унесе... По някое време подкара и “Овньо льо вакъл, каматен”, като сегиз-тогиз поспираше да пее, сетне пак вдигаше свирката. Както се и очакваше, Драго занемя, щом я чу, ама - не щеш ли - изведнъж наведе рогата и тръгна...
Вярно, че не му налетя в гръб - до последно челякът го гледаше и не вярваше на очите - ама тъй го изтряска, че той полетя в урвата...
Насетне овчарите разправяха, че по среднощно време откъм Вѝнека долита омаен глас на кавал, а селяните, които знаеха как се галеха Тодор и Драго, клатеха глави и викаха:
- И Господ взима най-първом людете, дето най обича...
Васил Венински
Илюстрация: Стефан Лютов
-----------------------------------------------------------------------------
1 аршин (тур.-пер.) – мярка за дължина, равна на около 69 см
2 оварда (тур.) – щедър, с широка ръка
3 коч – нескопен овен
4 каматен (гр.) – хубав, красив
5 алъци (диал.) – неостригани ивици вълна по гърба на остриган овен
6 стѝпай (диал.) – стъпвай
Поздравления!
Поздравления!
Добър ден, Илиана!
Благодаря ти за добрата дума! Бъди жива и здрава, приятелко!
Добре дошъл, Стефане! Радвам се, че отдели от времето си и прочете разказчето, но още повече ще се радвам ако продължиш да идваш във виртуалната ми къщичка.
Хубав ден!
Поздрави и на теб, приятелю!
Уж всичко беше нормално, но нещо се намали... Сега ще се опитам да го увелича.
Благодаря, приятелю :)
Права си, Невена. Радвам се, че си тук. Сполай ти, приятелка!
Хубава вечер!
Благодаря, приятелю :)
Знаеш ли колко ми хареса твоето "толкова си истински..."? Много голям комплимент!
Благодаря ти, приятелко! Прегръдки за станимашкото слънчице!
Сигурно много е пораснало... Бог да го благослови!
*Увеличаването на шрифта - натискаш Ctrl и "+" и увеличаваш, натискаш Ctrl и "-" и намаляваш
*Увеличаването на шрифта - натискаш Ctrl и "+" и увеличаваш, натискаш Ctrl и "-" и намаляваш
Сполай ти, варненски приятелю! Спомням си един от твоите първи коментари тук, който горе-долу гласеше така:
Тъй като много-много не обичам да чета от монитора, специално твоите разкази си ги разпечатвам и тогава се отдавам на удоволствието.
Много ме трогна... Винаги ще си го спомням!
Хубава вечер, приятелю!
П.П. Колкото до шрифта, вече го увеличих, но се получи интервал между абзаците:)
Поздрави и лека вечер!
Поздрави и лека вечер!
Сполай ти, цветна приятелко! Ведър юнски ден!
Поздрави от Родопите!
Благодаря ти, Венета!
Не знам дали ти е известно, но в голямата си част моите авелзамански истории са въз основа на действителни случки и събития. Специално този разказ се е случил едно към едно (дори съм запазил истинското име на героя), само съм го оформил литературно.
Хубав ден, приятелко!
Благодаря ти!
Историите ти са като живота - пълни с тотално неочаквани обрати, с радости и тъги. И начинът, по който ги разказваш, е такъв - пълен с живот във всичките му проявления, с всичките нюанси едновременно, но без преекспониране, без излишни истерии; нещата са такива, каквито са, и толкова.
пп. А детенце расте. И аз покрай нея. И ти покрай твоето малко слънчице, предполагам :) Прегръдки!
Благодаря ти!
И аз ти благодаря, приятелко! Бъди благословена!
Поздрави на моят войнишки град и на прекрасното ти семейство!
Историите ти са като живота - пълни с тотално неочаквани обрати, с радости и тъги. И начинът, по който ги разказваш, е такъв - пълен с живот във всичките му проявления, с всичките нюанси едновременно, но без преекспониране, без излишни истерии; нещата са такива, каквито са, и толкова.
пп. А детенце расте. И аз покрай нея. И ти покрай твоето малко слънчице, предполагам :) Прегръдки!
Знам, че не е ласкателство, приятелко свидна. Познаваме се от 100 години:)
Прегръдки и от мен!
Така е, Мая. Благодаря ти от сърце! Поздрави и на теб, приятелко!
Чета го втори път и много ми е трудно да коментирам.
Всичко има по този свят, а ти така умееш да предадеш
силно и вълнуващо нещата от живота...
Поздравления, приятелю !
Чета го втори път и много ми е трудно да коментирам.
Всичко има по този свят, а ти така умееш да предадеш
силно и вълнуващо нещата от живота...
Поздравления, приятелю !
Сполай ти, скъпа приятелко! Знаеш колко много ценя мнението...
Надявам се на 14 юни да се видим в Стария град! Ще сложа подробности на страничката си във Фейса:)
Хубава вечер!
Благодаря ти, Натали! Поздрави на Филипините и на разкошното ти семейство!
Поздравления, Венински!
Поздравления, Венински!
Радваш ме, когато си тук, Меги. Сполай ти! Поздрави за цялата къща, приятелко!
Добре дошла, Диана! Радвам се, че хареса моята авелзаманска история. Сполай ти!
Усмихнат ден!
Благодаря ти, Саша! Поздрави и от мен!