Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2014 07:32 - Хаир - втора част
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 11617 Коментари: 24 Гласове:
54

Последна промяна: 03.09.2014 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ХАИР

 

 

Втора част

 

image 
Илюстрация: Стефан Лютов


Мина време. Дойде Съединението, а подир него и мурабито19 със сърбите. И бай Дечко, какъвто си е, отиде да се пише доброволец... Ама, като погледнаха в тефтерите на Околийското, му рекоха, че годините му са в повече... Додето ханджията се тюхкаше какво да прави, някакъв аркадаш от селата отвъд Роженския синор го видя и от дума на дума стана ясно, че Кара Асан е в Райково...

Като чу това, ханджията настръхна целия. И как няма да не настръхне, когато все пред очите му беше Ганчовият Тодорчо, който протяга безпомощно ръчички от пламналата люлка... 

- Уж все разправя, че в Анадола ше отива, ама изглежда има нещо, дето го възпира да тръгне натам – извади го от унеса гласът на аркадаша му.

Ханджията тутакси го заразпитва за Кара Асана, ама тъкмо почнаха да хортуват за него и излезе един от Околийското, и взе да чете някакъв списък. Бай Дечковият авер си чу името и тръгна да си дири дружината, а ханджията се повъртя още малко, подир което се върна хептен угрижен в къщи. От тоя ден  насетне бай Дечко взе да ходи умислен и почна да крои планове...

Паднеше ли му случай,  все подпитваше за проклетия турчин. И не щеш ли, случи се тъй, че още не бе извървяла година, откакто подхвана кроежите си, и един летен ден по обед му казаха, че предната вечер видели Кара Асана да се промъква крадешком при роднини в село Дряново20... 

Като чу тая вест, бай Дечко въобще не се двоуми, а тутакси даде напътствия на жена си и влезе в къщи. Извади от писан сандък вехта калъчка и додето я пробваше с палец, си рече:” Дано тоя път си плати вересиите!”. Сетне я скри в пояса, подир което оседла мулето си и го подкара нагоре по дефилето. Мика се прекръсти подире му и побърза да запали кандилото...

След пет сахата, когато стигна Римския мост, рипна пъргаво от животното и разнежен пристъпи в землището на Павелско. Като повървя малко по нанагорнището, което му се изпречи подир кюприята21, той нарочно свърна от пътя и хвана пътеката за Гигяра. Искаше му се, като изкачи отгоре баира, да му се открие повечко родното село, че въобще не беше го помирисвал, откак продаде бащинията си...

Последните крачки, преди да се озове на Гигяра, бай Дечко извървя тъй бърже, че когато съгледа Павелско долу в ниското, не можеше да си вземе солỳк22, затуй приседна на земята. Щом възвърна дъха си, очите му мигом загалиха каменните покриви на къщите и се отприщиха... Подир малко на поляната се показа и мулето на сайбията, но като видя, че от отсрещния баир на Персенк грее слънцето, а от тоя - бай Дечко, кротко захрупа тревица...  

Колко време прокуденият стоя омаян от тая гледка, въобще не разбра, но като излезе от захласа, хвана мулето за повода и бързешком заслиза надолу към селото.

“Всеки синор ми е спомен!”, мина през главата му, когато пътеката почна да криволичи из натежалите житни ниви на Ѝверце и Кабалища. Отдалеч съгледа нивицата си, дето почти хариза на Ариф ага, която при берекет му пълнеше догоре малкия хамбар. “Ей къде е  и хаджи Смаиловата круша”, каза си с благодарност бай Дечко, като наближи Павелско, сетил се как на времето турчинът веднага напълни феса си с круши, когато забеляза погледа на едничкото му чедо...

Вечерта преспа при близки люде, а на заранта наново подкара мулето. Когато мина покрай селската черква, върза за плета верния си спътник и плахо запристъпва към храма. В двора се поспря и погледна смълчаното училище, което си отдъхваше от децата, пуснати в разпус23.

“Ха сега, сметнете колко прави, ако към шест овце притурим още четири?”, изплува в паметта му даскал Ранжу, който възправен до тясното прозорче, наглеждаше как децата учеха числителницата24, надвесени над паничките си с пясък.

 “Трийсет и пет години се изнизаха оттогава”, пресметна наум ханджията и шумно въздъхна.

- Ооо, наборе! Добре дошъл, бе! – сепна го гласът на петдесетгодишния гърбав клисар, наканил се да се качва в камбанарията. – Какво си се объркал тъдява?

- Добре заварил, Стратко! – зарадва се и бай Дечко и свърна към него: – Ами отивам по свои си работи оттатък Пашалийца, та рекох пътьом свещи да запаля...

- Хубаво си решил! – рече подир прегръдката клисарят.  – Инак как си?

- Бива, бива...

- Айде, Стратко, че закъсняхме със службата! – викна отнякъде поп Илия.

- Ей сега, дядо попе! – отвърна гръмогласно Стратко, сетне кимна към Пашалийца и тихо добави: - Ако отвъде се ошеташ пт навреме, намини у нас да са видим!

- Бива, Стратко, бива! – рече ханджията, подир което влезе в черквата.

Бай Дечко стигна до Дряново още преди слънцето да беше преполовило средата на пътя си и задебна Кара Асана. И додето го дебнеше, все пред очите му бе онова, дето стана в павелската черква. Първо запали свещ вдясно от царските двери, където бяха иконите на Христос и св. Йоан Предтеча, подир туй вляво - при св. Богородица и св. Възнесение, а по-сетне - и за умрелите. Накрая смирено се помоли и вече бе тръгнал да излиза от храма, когато му се счу някой да вика:

- Не въздавай справедливост наместо Бог!

 Обърна се, огледа се, но вътре нямаше никой. Тогава погледът му се спря на иконата на Спасителя, който като че ли помръдна с бърни...

Отвънка отвърза мулето и се заоглежда разколебан... Сетне, като си представи овъгленото телце на детето, лека-полека закрачи към Пашалийца...

Притаен в един хендек на стотина крачки от къщата на мижу Али, в която му бяха споменали, че се крие злодеят, вече второ денонощие го дебнеше. Нощем понаближаваше колибата, но през деня наново се връщаше в дупката. Ама където и да киснеше бай Дечко, от онзи нямаше ни вест, ни кост, та му мина през акъла, че може да е духнал от Дряново и заверата му да иде хакере25.

Не щеш ли, на третата вечер Кара Асан довтаса от някъде. Тъкмо месечината беше грейнала наоколо и някаква улулѝца26 занарежда от близкото дърво, когато той изникна изневиделица, поспря се до портата, огледа се наляво и надясно и вместо да влезе в къщата, най-неочаквано забърза към бай Дечко, който мигом извади калъчката. Като стигна на две крачки от завераджията, турчинът бързешком свали шалварите си и клекна. Че като птчна едно клокочене...

“Прокарало го е!”, съжали го начаса ханджията и посегна да се хване за носа, но осъзнал мисията си, вдигна калъчката.

- Не въздавай справедливост наместо Бог! – наново чу глас бай Дечко, миг преди да разсече Кара Асана  на две.

Отпусна безсилен ръце, без да знае какво да прави. Подир малко, когато онзи се заплиска с ръце в близкото дере, завераджията се обърна безшумно и  изчезна между дърветата.

Изчезна, ама сабахлен рано пак бе в хендека...

Тоя път не чака много. Още преди изгрев слънце Кара Асан оседла коня си, метна отгоре му празни дисаги и дълго въже и го поведе нанякъде. Бай Дечко тръгна подире му, но вървеше по-далечко от него, че онзи постоянно се озърташе, макар че избираше по-забутани пътеки. Както си се оглеждаше, мине-не мине стотина крачки, и бързаше да смъкне шалварите, но ханджията вече си имаше едно наум, та се позапираше...

“То бива-бива дрисък, ама чак дотолкоз!”, ядоса се бай Дечко, когато след половин сахат проклетникът вече бе клечал на дузина места. Щом обаче Кара Асан стъпи в родното си землище, клеченето му изведнъж  секна и ханджията взе да търси сгодно място за мъст. Додето чакаше да му падне сгода, неусетно заслизаха от Конско пладнѝще надолу. Веднага си спомни какво тегло бра на времето из тая стръмнина, та се поспря под една борика, че му причерня пред очите. Когато наново тръгна, от Кара Асан нямаше никаква следа, все едно бе потънал вдън земя.

Като наближи Лилекова гтра и видя вързания кон, се поуспокои, разбрал, че и сайбията му трябва да е някъде наблизо. Не след дълго го видя и него. Нарамил въжето и дисагите, Кара Асан вече слизаше надолу по скалите, но вървеше хептен бавно, че бяха едни урви. Стигнал края на бездната, той се огледа, сетне върза единия край на въжето през кръста си, а другия - за една борика, и се заспуска в пропастта.

Щом оня се изгуби в бездната, Бай Дечко рипна да пререже въжето, но тъкмо се наведе и пак дочу оня глас:

- Не въздавай справедливост наместо Бог!

- Защо бе, Господи? – почти проплака завалията и се изправи, подир което смирено мушна калъчката в пояса си и се закатери отчаян към мулето...

В това време Кара Асан вече бе в дупката и се радваше на имането си, което скри през 1878-а, когато бягаше от Павелско. Скри го с надеждата един ден пак да се върне. Затова и после заследи Хидает паша, но работата с него излезе чурỳк27, та чак сега дойде да си го търси. Вперил алчно очи в бакъра, той въобще не усещаше, че лигите му текнаха. След малко излезе от опиянението, трескаво прехвърли алтъните в дисагите и пое обратно.

Отгоре първо свали златото от врата си, сетне се развърза и зашари с очи наоколо. Тогава срещна погледа на бай Дечко...

Неволно стори крачка назад, но стъпи накриво и залитна. Ама въжето вече не беше на кръста му...

- Ааааааааааа... – отекна нагоре из Юзеница сетният вик на Кара Асан, после всичко утихна...

 Видял това чудо, ханджията тутакси коленичи и взе да шепне:

- Отче наш, който си на небесата! Да се свети твоето име, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля... – сетне, свършил с молитвата, се прекръсти и след кратко колебание нарами дисагите и се заизкачва нагоре.      

И знаеш ли какво стори после бай Дечко с Кара Асановите алтъни? Раздели ги на три равни купчини. Първата скришом мушна в двора на клисаря, чиято гърбица му стори преселилият се при Аллах злодей, додето Стратко бе още невръстен... Втората купчина отнесе в Корỳ чешми, че Ганчо вече се бе заженил. А последната остави за дъщеря си Тодора, която с Мика дочакаха цели петнайсет години, откакто ги венча поп Петър…

 

Васил Венински

 

  

Първа част

 

-----------------------------------------------------------

19 мураби (ар.)война
20 Тогава селото е в пределите на България, за разлика от с.Райково
21 кюприя ( тур.) - мост
22солỳк (тур.) – дъх, дишане
23 разпус – ваканция, почивка
24 числителница – учебен предмет отпреди Освобождението, смятане
25 хакере (ар.-тур.) – напразно, залудо
26 улулѝца – подобна на кукумявка нощна птица с тревожна песен
27 чурỳк (тур.) – гнила, прогнила


 



Гласувай:
54



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mrazekoff - От стари и
10.07.2014 09:34
прастари времена, случките в живота ни учат на своите мъдрости.... Останали от поколения назад тези истории показват мъдростта на живота...
Знам много истории свързани с подобни случки, останали от нашия край, но не се решавам за ги пресъздам в разкази... Тези истории постепенно избледняват в съзнанието ми, докато след това ще изчезнат във времето...
Животът не винаги е това, което си мислим и което изглежда. Понякога подводни камъни обръщат лодката на живота и идва Възмездието...
Този ярък пример показва как една разплата се появява от нищото ...
Благодаря ти, Васко, че ни въведе отново в старите времена - времената на истинските истории и истинските хора!!!
Пожелавам ти Родопски дух и здраве!!!!
цитирай
2. veninski - 1. mrazekoff - От стари и
10.07.2014 09:45
mrazekoff написа:
прастари времена, случките в живота ни учат на своите мъдрости.... Останали от поколения назад тези истории показват мъдростта на живота...
Знам много истории свързани с подобни случки, останали от нашия край, но не се решавам за ги пресъздам в разкази... Тези истории постепенно избледняват в съзнанието ми, докато след това ще изчезнат във времето...
Животът не винаги е това, което си мислим и което изглежда. Понякога подводни камъни обръщат лодката на живота и идва Възмездието...
Този ярък пример показва как една разплата се появява от нищото ...
Благодаря ти, Васко, че ни въведе отново в старите времена - времената на истинските истории и истинските хора!!!
Пожелавам ти Родопски дух и здраве!!!!

Специално в тая авелзаманска история разплатата не се появява от нищото, приятелю. Не случайно главният герой чува: "Не въздавай справедливост наместо Бог!" Иначе нищо не пречи да разкажеш твоите истории. Опитай! Може пък да се получи.
Сполай ти, Стефане! Бъди жив и здрав! Сърдечни поздрави на цялото семейство!
цитирай
3. stela50 - Колко мъдрост, сила, вяра има в разказа...
10.07.2014 12:48
Благодаря ти за тези твърде човешки истории в трудни времена,
за умението, с което ни повеждаш по родопските пътеки...
Възмездието винаги идва неочаквано и странно понякога... но идва.
Поздравления, приятелю !
цитирай
4. miaa - Твоите хубави разкази, завладяват с мъдростта си!
10.07.2014 13:46
Поздравления, Veninski!
цитирай
5. sherif - ...
10.07.2014 14:06

Добър си. Браво!

цитирай
6. veninski - 3. stela50 - Колко мъдрост, сила, вяра има в разказа...
10.07.2014 14:22
stela50 написа:
Благодаря ти за тези твърде човешки истории в трудни времена,
за умението, с което ни повеждаш по родопските пътеки...
Възмездието винаги идва неочаквано и странно понякога... но идва.
Поздравления, приятелю !

Благодаря ти,Таня! Радвам се, че един изявен професионален книголюбец като теб е между моите читатели и приятели.
Поздрави от Родопите!
цитирай
7. veninski - 4. miaa - Твоите хубави разкази, завладяват с мъдростта си!
10.07.2014 14:23
miaa написа:
Поздравления, Veninski!

Много си мила, приятелко. Благодаря ти от сърце!
Хубав ден!
цитирай
8. veninski - 5. sherif - ...
10.07.2014 14:25
sherif написа:

Добър си. Браво!


Сполай ти, шерифе! Бъди жив и здрав!
цитирай
9. net - Здравей!
10.07.2014 16:53
Ведър поздрав, след прочита на втора част. Успя дори да ме разсмееш.
Толкова образно описваш, че добре, че си разделил на две разказа - първа част кара да настръхваш, във втора да се усмихваш.
Няма ли кой да филмира разказите. Ще бъде прекрасно и поучително.
цитирай
10. veninski - 9. net - Здравей!
10.07.2014 17:28
net написа:
Ведър поздрав, след прочита на втора част. Успя дори да ме разсмееш.
Толкова образно описваш, че добре, че си разделил на две разказа - първа част кара да настръхваш, във втора да се усмихваш.
Няма ли кой да филмира разказите. Ще бъде прекрасно и поучително.

Здравей, Неда! Радвам се, че си тук. Удоволствието е мое. Благодаря ти!
Иначе проф. Станислав Семерджиев - ректор на НАТФИЗ (2003-2011), преди известно време прояви желание да заснеме някой разказ, но изглежда, че откакто стана изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT) в Брюксел, не му остава време...
Поздрави на цялата къща, приятелко!
цитирай
11. tomich - Здравей,Василе!
10.07.2014 20:59
Тъй е, приятелю, много си прав. Добрината, сторена със сърце и душа, е чудодейна божествена сила - тя утешава, обнадеждава и лекува и бай Дечко чудесно символизира тая добрина. Отмъщението (разплатата) е нещо различно от възмездието.Абсолютно вярно е, че възмездието, както пише stela50," винаги идва неочаквано и странно понякога... но идва" и не зависи от горещото и планирано желание за мъст. И това е така, защото то е проявление на Върховна справедлива сила ( Върховен разум ), докато отмъщението е вечния израз на лошото его в човека и не винаги е мотивирано от справедливост... В днешния греховен и побъркан свят все повече чезнат такива добри хора като бай Дечко, за съжаление...
Поздравления за разказа, посветен на "хаира", Васко!
цитирай
12. bojo12345 - Имаме си една нашенска ...
10.07.2014 21:14
Бог забавя , но не забравя !!!
Та не е за чудене и за участа на Кара Асан !!!
цитирай
13. veninski - 11. tomich - Здравей,Василе!
10.07.2014 21:23
tomich написа:
Тъй е, приятелю, много си прав. Добрината, сторена със сърце и душа, е чудодейна божествена сила - тя утешава, обнадеждава и лекува и бай Дечко чудесно символизира тая добрина. Отмъщението (разплатата) е нещо различно от възмездието.Абсолютно вярно е, че възмездието, както пише stela50," винаги идва неочаквано и странно понякога... но идва" и не зависи от горещото и планирано желание за мъст. И това е така, защото то е проявление на Върховна справедлива сила ( Върховен разум ), докато отмъщението е вечния израз на лошото его в човека и не винаги е мотивирано от справедливост... В днешния греховен и побъркан свят все повече чезнат такива добри хора като бай Дечко, за съжаление...
Поздравления за разказа, посветен на "хаира", Васко!

О,Томи, добре дошъл! Отдавна не беше навестявал моята виртуална къщичка, приятелю. Радвам се, че си тук!
Напълно споделям твоите мисли. Всеки на този свят плаща греховете си... Бог е над всеки и всичко. Прав си, че си историята е приказка за хаира. Впрочем, мисля, че най-хубавото човешко качество е да можеш да правиш хаир. Много малко хора я притежават. Бай Дечко е един от тях...
Сполай ти, приятелю! Бъди жив и здрав!
Хубава семейна вечер!
цитирай
14. veninski - 12. bojo12345 - Имаме си прави една нашенска ...
10.07.2014 21:34
bojo12345 написа:
Бог забавя , но не забравя !!!
Та не е за чудене и за участа на Кара Асан !!!

Абсолютно си прав, приятелю. Нищо на този свят не остава ненаказано от Него... Когато и да е!
Благодаря ти! Поздрави на всички!
цитирай
15. makont - Преминах през всичките трепети на твоя герой.
14.07.2014 14:43
Представих си го там, горе, а Павелско пред него, изгубил дъх. А това с възмездието, да, свещенната мъст, за всички грехове. Праведен човек е бил бай Дечко, за това и Бог го е опазил от грях. Не всеки има честта да види възмездието, което очаква всички грешници... Поздрави за вълнуващия разказ!
цитирай
16. veninski - 17. makont - Преминах през всичките трепети на твоя герой.
14.07.2014 17:19
makont написа:
Представих си го там, горе, а Павелско пред него, изгубил дъх. А това с възмездието, да, свещенната мъст, за всички грехове. Праведен човек е бил бай Дечко, за това и Бог го е опазил от грях. Не всеки има честта да види възмездието, което очаква всички грешници... Поздрави за вълнуващия разказ!

Радвам се, че си почувствала историйката по този начин. Благодаря ти, Мая! За мен е истинско удоволствие, когато си тук. Нека здравето и усмивката не напускат никога твоя дом!
Сърдечни поздрави от Павелско!
цитирай
17. анонимен - Това е Божият съд.
16.07.2014 13:13
Това е цената на златото....
цитирай
18. veninski - 17. parasol - Това е Божият съд.
16.07.2014 14:51
parasol написа:
Това е цената на златото....

Прав си, приятелю. Най-страшният съд! Сполай ти!
Поздрави на цялата къща!
цитирай
19. megg - На път към портите Господни
21.07.2014 14:27
Понякога си мисля, че животът ни е и това; и дано съумеем да поддържаме живо пламъчето на добротата ... в обич да го поддържаме.
А Видовден - от Бога е ...
Поздрави, Венински, за силния разказ, тежки думи, право в душата притихват!
цитирай
20. veninski - 19. megg - На път към портите Господни
21.07.2014 19:57
megg написа:
Понякога си мисля, че животът ни е и това; и дано съумеем да поддържаме живо пламъчето на добротата ... в обич да го поддържаме.
А Видовден - от Бога е ...
Поздрави, Венински, за силния разказ, тежки думи, право в душата притихват!

Напълно съм съгласен, че човек, който се намира - на път към портите Господни - непременно трябва да храни само Доброто в себе си. Т.е. да прави добро за околните. Според мен най-хубавото човешко качество е да можеш да правиш хаир за другите.
Благодаря ти, Меги! От дъното на душата си!
Хубава вечер, морска ми приятелко!
цитирай
21. donchevav - - Не въздавай справедливост нам...
02.08.2014 12:05
- Не въздавай справедливост наместо Бог!
Хубаво решение:))) Елинпелиновско, човеколюбиво! А това с "прокарването" - ха-ха, нещо подобно очаквах -- благодаря ти, майсторе, за чудесния баланс!
“Всеки синор ми е спомен!” - много ми хареса описанието на срещата с родното село: "рипна", "разнежи", "отприщиха"- бисери! Много истинско, хвана ме за гърлото! Сполай ти, майсторе, Господ да те поживи за това сладкодумие, обич и мъдрост в едно! Дано силата на твоята дарба по-скоро стигне до ония, от които зависи това омайно слово да бъде изкарано и на филм.
цитирай
22. veninski - 21. donchevav - - Не въздавай справедливост нам.
02.08.2014 12:27
donchevav написа:
- Не въздавай справедливост наместо Бог!
Хубаво решение:))) Елинпелиновско, човеколюбиво! А това с "прокарването" - ха-ха, нещо подобно очаквах -- благодаря ти, майсторе, за чудесния баланс!
“Всеки синор ми е спомен!” - много ми хареса описанието на срещата с родното село: "рипна", "разнежи", "отприщиха"- бисери! Много истинско, хвана ме за гърлото! Сполай ти, майсторе, Господ да те поживи за това сладкодумие, обич и мъдрост в едно! Дано силата на твоята дарба по-скоро стигне до ония, от които зависи това омайно слово да бъде изкарано и на филм.

Сполай ти от дъното на душата си, Вени! Бъди благословена!
Хубави почивни дни, приятелко!
цитирай
23. hel - - Не въздавай справедливост нам...
29.09.2014 00:38
- Не въздавай справедливост наместо Бог!

Чиста душа е бай Дечко. И името му такова! Слуша вътрешния си глас и събитията се развиват по най-справедливия и благоприятен начин - на всеки според заслуженото! Благодаря ти за сладкодумството и прекрасните разкази!
цитирай
24. veninski - 23. hel - - Не въздавай справедливост нам...
29.09.2014 08:09
hel написа:
- Не въздавай справедливост наместо Бог!

Чиста душа е бай Дечко. И името му такова! Слуша вътрешния си глас и събитията се развиват по най-справедливия и благоприятен начин - на всеки според заслуженото! Благодаря ти за сладкодумството и прекрасните разкази!

Права си, приятелко. Сполай ти за оценката! Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1934894
Постинги: 126
Коментари: 7216
Гласове: 161465
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031