Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2014 08:10 - Божие дело
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 7829 Коментари: 26 Гласове:
47

Последна промяна: 03.08.2014 08:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

БОЖИЕ ДЕЛО



image 

 


    Историята, дето съм тръгнал да ти разправям, се случи подир Априлския бозгунлук през 1876-а, който османлиите удавиха в реки от кръв. Чувал си, а? Ей в тая касапница, която втрещи даже и надутите ингилизи, се намесиха и десетина тукашни турци. Макар че какви турци бяха? Потурнаци. Ама първи рипнаха да бранят султана! Едните - водени от Тосун бей - бастисаха Клисура, а другите с Ахмед ага видяха сметката на Батак... Сетне се разбра, че падишахът възнагради геройствата на бея с Меджидие, а на агата със сребърен медал. На нашите бабаити ордени не закичиха, ама за какво ли им трябваха, когато силом довлачиха плячката си в село: злато, коприна, сърма, гайтани...  

Изглежда обаче, че бозгунлукът изрови стара омраза, защото излезе вярна приказката, която се хортуваше още от памтивека, че най-тъмно е преди зазоряване...

Зората в Павелско изгря подир година-две, но додето се покаже, дните на християните хептен се смрачиха. Както се и очакваше, безчинствата ги правеха най-вече априлските злодеи, които и друг път си бяха показвали рогата. Добре, че Тъмрашлията им скръцна със зъби и не даде да се затрие челяк, ама какви ли не други зулуми извършиха – побои, грабежи, палежи... Да знаеш само колко снаги насиниха? Що народ разориха? Колко берекет из нивите овъглиха?

И както се бяха разпасали, се случи едно нещо, което тъй сащиса агаларите, че тури край на тормоза...

По икиндия срещу Спасовден селската камбана обя-ви тържествено идването на храмовия празник, а сабахлен на другия ден се изниза бая време, откак слънцето се показа отзад Янче, а клепалото мълчеше.

- Да не е лошо на Стратко? – загълчаха людете, които вече се бяха сгодили за черква и се чудеха какво да правят.

Сетне обаче се разнесе, че клисарят си е жив и здрав, ама нощеска някакви апаши са откраднали камбаната...

- Анатема! Анатема! – тутакси зашептяха невярващо богомолците и тръгнаха към черквата, щото поп Илия и поп Калин пуснаха хабер, че въпреки станалото ще има служба, а подир нея и курбан.

Вярно, че имаше и служба, и курбан, ама нито едно-то, нито другото хвана дикиш у вярващите. И как да хване, като нямаше челяк, който да не мисли за тая нечувана кражба. То бива апашлък, бива, ама чак толкоз! Едно е да свалиш чана от врата на добиче, но съвсем друго - камбана от черква!!! Селският храм бе осквернен... И то от друговерци!

Чудиш се що казвам друговерци? Родни апаши - дал Бог - всякога е имало. Видиш колко са се нароили сега! И в турско ги имаше, но тогавашните апаши никога не посягаха на владенията Господни! И не само те, ами всички... Знаеш ли колко черковни ябълки, круши и череши имаше из къра? Изгниваха си по земята, но на никому не минаваше през ума да си вземе плодове. Даже хлапетиите, чийто зъркели бяха вперени все в тях, ги подминаваха... Тая оправия беше още от авелзамански времена и всеки християнин я зачиташе. И знаеш ли защо? Защото имаше страх от Бога...

Затова тогава, когато оскверниха черквата, всички до един знаеха, че само поганец може да посегне на камбаната. И до един се докачиха, даже бабичките зашушукаха за мъст. В края на службата поп Калин, като видя кръвясалите очи на мъжете, рече успокоително:

- Чада мои! Виждам, че лоши мисли ви се въртят в главите...

Множеството се разшумя, взеха да се чуват ядосани гласове:

- Какво да правим, отче? Да мъстим ли?

- Нищо няма да правим! – намеси се и поп Илия. – Господ види и чува всичко, неговата промисъл е всемогъща. Ние трябва още повече да се молим и да се уповаваме, че възмездието му няма да се бави...

- Ако се позабави, да видим ли сметката на апашите, а? – обади се едър мъжага и засука ръкави. 

- Стамене, какво вика шестата заповед? – на свой ред го попита поп Илия.

- Не убивай! – отвърна вместо мъжагата баба Мика, синът на която гниеше в анадолски затвор зарад мерак по друговерка.

- Браво! – похвали я поп Илия. – С трепане не става, Стамене, щото убийството е намеса в Божията промисъл...

- А бива ли барем един кютек да изяде апашът, отче? – неочаквано го прекъсна бабата.

Цялата черква избухна в смях. Заприлича на празник.  Когато шумът стихна, поп Калин се обади:

- Не бива, бабо Мико! – отвърна той, сетне се опита да продължи, но отнякъде долетя гласът на хаджи Стойо:

- Отче, в осмата заповед Господ казва: Не кради!, а пък апашът краде, а?

- Тъй е, хаджи Стойо – отвърна му поп Калин, сетне добави: – Ограбването на черкви и манастири е много тежък грях – светотатство се вика. Ама как самият Исус Христос ни учи да се държим с враговете си? Знаете, че на апостол Павел отпървом му викали Савел и бил голям враг на Исус. Синът Божи обаче му прости греховете и чрез делата си го вкара в правия път. И той - неверникът – от враг стана негов апостол и се прекръсти на Павел, подир което се захвана да проповядва Христовото учение. Тъй е редно да постъпваме с враговете си, чада мои, не да ги мразим. Затова нека да хапнем курбан, а Господ си знае работата. Апашите ги чака отплата, а каква ще бъде тя, само Бог знае.         

Множеството излезе в черковния двор и похапна, ама яде без никакъв ищах, защото се усъмни в попските думи за възмездие свише.

След два-три дена черковният апаш лъсна, ама никой не можеше да повярва, че той е обрал селската черква. А и как да повярва, когато тикларят Метко не само че нямаше пръст в априлската касапница, ами откакто го помнеха, все дружелюбно се държеше с българите. А освен всичко друго беше баш сиромахът в Турската махала, затуй макар и че си имаха, го съжаляваха и сегиз-тогиз му купуваха глинените тикли/сачове/ за мардники, които друговерецът правеше в схлупената си къщурка в Голям трап. Ама добре че хаджи Смаил му даваше чат-пат по мъничко брашно, та завалията поминуваше някак, щото в християнските къщи вече имаше по две-три тикли, а нямаше брашно за една...

Затуй изненадата бе всеобща, когато се разчу, че той е откраднал черковната камбана. Сам-самичък! Спуснал я с въже от камбанарията, откарал я с магарето си в Говежда дупка, строшил я на парчета и ги продал за чанове на разни аги. Колко лири му броиха, никой никога не разбра, ама не мина и неделя време, откак Метко се прибра в село, и не щеш ли, се чу, че е легнал на миндера от незнайна болест...        

- Божие дело е... – завикаха християните из сокаците.

А ходжата, който бе събрал парчетата от камбаната и докара майстор чак от Неврокоп да излее нова, колчем пъти чуеше да говорят, че апашът го е стигнало Божие възмездие, се позапираше и казваше:

- Е-е, може и Аллах да е помогнал малко... – подир което попоглеждаше към Метковата къща, дето насиненият крадец лежеше увит в сурови овчи кожи, сетне скришом се позасмиваше и си викаше:”Добре, че рекох на заптиетата да не прекаляват с кютека, инак веке да съм го опял”...

Да, ама тая апашка история не свърши тъй. Вярно, че  друговерецът яде бой заради ходжата, ама пердахът мина и замина - Мутьо лежа, колкото лежа, и се оправи. Какво му е  било на главата, додето цереше снагата си, той си знае, но думите на поп Калина се сбъднаха! Какво стана ли?

Ами подир година, щом робията падна, Метко отиде в черквата и се прекръсти на Митко, а сетне когато Стратко умря, поповете го направиха клисар, та до края на дните си удряше клепалото и за хубаво, и за лошо...   

 

Васил Венински

 

 

 

1бозгунлук (тур.) – бунт, размирица; в случая Априлското въстание

2Меджидие  - османски орден за заслуги, учреден през 1852 г. от султан Абдул Меджид/1839-1861/

3мардники /диал./ - катми 



Гласувай:
48
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Казват, че си Сладкодумец, Васко!
03.08.2014 11:44
Но за всяко нещо трябват душа и обич!
Не стигат красиви и сладки думи!
Ти си вложил душата си и обичта към родния край в разказите си, затова всичко е толкова затрогващо, предизвикващо вълнение, мъка, сълзи, усмивки ...
Уста разказвач, който дава душа и живот на всяка дума!
Прочетох отново този разказ.
"Ами подир година, щом робията падна, Метко отиде в черквата и се прекръсти на Митко, а сетне когато Стратко умря, поповете го направиха клисар, та до края на дните си удряше клепалото и за хубаво, и за лошо... "
БОЖИЕ ДЕЛО СИ Е!
Въпреки малкото "помощ" и "кютек":).
А иначе времената са били невероятно страшни.
Напомни ми за Тъмрашлията и за книгата, която често татко ни четеше на глас.
Отново ме върна и в Града, който вече почти не прилича на онзи Град, който познавах.
Винаги предизвикваш сълзи и носталгия у мен, Васко!
Жив и здрав да си и благословен!
"Голям "чиляк" си!
Поздрави на всички!
цитирай
2. natali60 - Хубаво е.
03.08.2014 13:01
Светъл завършек.
Поздрави от Далечния изток!
цитирай
3. veninski - 1. katan - Казват, че си Сладкодумец, Васко!
03.08.2014 14:20
katan написа:
Но за всяко нещо трябват душа и обич!
Не стигат красиви и сладки думи!
Ти си вложил душата си и обичта към родния край в разказите си, затова всичко е толкова затрогващо, предизвикващо вълнение, мъка, сълзи, усмивки ...
Уста разказвач, който дава душа и живот на всяка дума!
Прочетох отново този разказ.
"Ами подир година, щом робията падна, Метко отиде в черквата и се прекръсти на Митко, а сетне когато Стратко умря, поповете го направиха клисар, та до края на дните си удряше клепалото и за хубаво, и за лошо... "
БОЖИЕ ДЕЛО СИ Е!
Въпреки малкото "помощ" и "кютек":).
А иначе времената са били невероятно страшни.
Напомни ми за Тъмрашлията и за книгата, която често татко ни четеше на глас.
Отново ме върна и в Града, който вече почти не прилича на онзи Град, който познавах.
Винаги предизвикваш сълзи и носталгия у мен, Васко!
Жив и здрав да си и благословен!
"Голям "чиляк" си!
Поздрави на всички!

И ти си голяма сладкодумка, Катя... Благодаря ти! От сърце.
Бог да благослови цялата ти къща, приятелко свидна!
цитирай
4. veninski - 2. natali60 - Хубаво е.
03.08.2014 14:23
natali60 написа:
Светъл завършек.
Поздрави от Далечния изток!

Светъл, Натали. Много светъл. И знаеш ли защо? Защото точно така е станало в действителност...
Сполай ти, приятелко! Сърдечни прегръдки на Филипините!
цитирай
5. mrazekoff - Неведоми
03.08.2014 14:46
са пътищата Господни! Както всеки ден не е еднакъв със следващия, така и времената променят хората.
Хубаво е, когато Божието прозрение осени човека и той се разкая...
Спомням си и един разказ на великия Вазов - "Белимелецът". Там съдбата по същия начин е променила изедника чорбаджи Недю...
Благодаря ти, приятелю за красотата, която ни подаряваш с всеки свой разказ!
Поздрави на Родопа Планина!!!!
цитирай
6. veninski - 5. mrazekoff - Неведоми
03.08.2014 15:05
mrazekoff написа:
са пътищата господни! Както всеки ден не е еднакъв със следващия, така и времената променят хората.
Хубаво е, когато Божието прозрение осени човека и той се разкая...
Спомням си и един разказ на великия Вазов - "Белимелецът". Там съдбата по същия начин е променила изедника чорбаджи Недю...
Благодаря ти, приятелю за красотата, която ни подаряваш с всеки свой разказ!
Поздрави на Родопа Планина!!!!

Прав си, приятелю. Неведоми са пътищата Господни... Иначе Вазов е не само класик, но и патриарх на българската литература, пред когото се прекланям. Затова не мога да си обясня модерните напъни на някои днешни недорасли "критици", които се опитват да го изкарат едва ли не питекантроп...
Сполай ти, Стефане! Радвам се, че се отби. Бъди жив и здрав!
цитирай
7. tit - добра среща, Венински!:))
03.08.2014 17:58
Казано е - помогни си сам, за да ти помогне и Господ!:)
цитирай
8. donchevav - И днес се случват такива прегреш...
03.08.2014 18:23
И днес се случват такива прегрешения, и днес апаши крадат камбани. Но къде е днес този народ, да възроптае, да скочи да защити поруганата си черква, да намери и накаже крадеца? Де е и онзи поп Илия, да възпре насилието, де онзи ходжа, да въздаде божие правосъдие вместо християните? Ако ги намерим, сигурно няма да е трудно и душата на друговереца апаш да преобърнем, в праведник и служител на Бога да го превърнем, от Метко в Митко да го прекръстим. Но... няма го онова чисто време. И все пак разказът ми прозвуча оптимистично, не носталгично - заради светлия финал ли, заради човешката природа или заради незакъснялото божие дело - не знам..но се почувствах добре. Прекрасен разказ! Поздавления!
цитирай
9. veninski - 7. tit - добра среща, Венински!:))
03.08.2014 18:53
tit написа:
Казано е - помогни си сам, за да ти помогне и Господ!:)

Добра среща, приятелко стара!
Напълно права си. Господ помага когато види и човешко усилие...
Хубава вечер!
цитирай
10. veninski - 8. donchevav - И днес се случват такива прегреш...
03.08.2014 18:56
donchevav написа:
И днес се случват такива прегрешения, и днес апаши крадат камбани. Но къде е днес този народ, да възроптае, да скочи да защити поруганата си черква, да намери и накаже крадеца? Де е и онзи поп Илия, да възпре насилието, де онзи ходжа, да въздаде божие правосъдие вместо християните? Ако ги намерим, сигурно няма да е трудно и душата на друговереца апаш да преобърнем, в праведник и служител на Бога да го превърнем, от Метко в Митко да го прекръстим. Но... няма го онова чисто време. И все пак разказът ми прозвуча оптимистично, не носталгично - заради светлия финал ли, заради човешката природа или заради незакъснялото божие дело - не знам..но се почувствах добре. Прекрасен разказ! Поздавления!

Споделям изцяло мислите ти за днешния ден, Вени. И веднага ще ти открия една тайна. Отвратен съм от настоящето, затова пиша само за миналото...
Благодаря ти за оценката, приятелко!
Хубава морска вечер!
цитирай
11. bojo12345 - Може и така да се каже :
03.08.2014 19:20
Господ разрешава но в кошара не вкарва!
Както е казано "Помогни си сам и господ ще ти помогне"
Поздрави на теб и поздрави моите приятели - Ангел и Надко.
Пиши ми как са , щастливи пенсионери ли са?
цитирай
12. veninski - 11. bojo12345 - Може и така да се каже :
03.08.2014 19:31
bojo12345 написа:
Господ разрешава но в кошара не вкарва!
Както е казано "Помогни си сам и господ ще ти помогне"
Поздрави на теб и поздрави моите приятели - Ангел и Надко.
Пиши ми как са , щастливи пенсионери ли са?

Прав си, приятелю. Сполай ти! Ще предам поздравите ти. Срещам ги постоянно - добре са. Ангел подстригва цялото село - мъже, жени наред.
Поздрави и на твоята къща!
цитирай
13. stela50 - Прекрасен разказ...
04.08.2014 14:49
от голям майстор, почнавач на душата човешка от стари времена...
истории поучителни от реалността, с болка, вина, чувства всякакви,
но някак чисти и истинни - и в поведение, и в реакции... живи.
Поздравления, приятелю !
цитирай
14. veninski - 13. stela50 - Прекрасен разказ...
04.08.2014 15:50
stela50 написа:
от голям майстор, почнавач на душата човешка от стари времена...
истории поучителни от реалността, с болка, вина, чувства всякакви,
но някак чисти и истинни - и в поведение, и в реакции... живи.
Поздравления, приятелю !

Оценката на един истински познавач на книгата ме радва. Благодаря ти, Таня! Поздрави на всички! И на любимият ми град Пловдив!
Хубава вечер!
цитирай
15. drakulla - Приятелю,
04.08.2014 19:48
Ти си го написал - най-тъмно е преди разсъмване. България ще се възроди и ще бъде по-силна и велика от всякога. Но трябва и ние да дадем своя дан. Мисля, че скоро всеки ще трябва да избере страна. Привилегия и щастие е да се родим в този рай. А на теб, приятелю, мъничко завиждам ( благородно) :) за най-вълшебната планина на света, в която живееш ти - Разказвача на истории. :)
цитирай
16. veninski - 15. drakulla - Приятелю,
04.08.2014 20:03
drakulla написа:
Ти си го написал - най-тъмно е преди разсъмване. България ще се възроди и ще бъде по-силна и велика от всякога. Но трябва и ние да дадем своя дан. Мисля, че скоро всеки ще трябва да избере страна. Привилегия и щастие е да се родим в този рай. А на теб, приятелю, мъничко завиждам ( благородно) :) за най-вълшебната планина на света, в която живееш ти - Разказвача на истории. :)

Споделям изцяло мислите ти, приятелю. Радвам се, че си между моите читатели и приятели. Бог да те благослови! Поздрави от Родопите!
цитирай
17. makont - Твоите бисерчета история,
06.08.2014 15:31
изпълнени с мъдрост и пресъсдадени по неповторим начин. Поздрави!
цитирай
18. veninski - 17. makont - Твоите бисерчета история,
06.08.2014 16:43
makont написа:
изпълнени с мъдрост и пресъсдадени по неповторим начин. Поздрави!

Благодаря ти, Мая! Знаеш колко много ме радва твоето присъствие...
Сърдечни прегръдки за всички!
цитирай
19. yotovava - Бог забавя, но не забравя.
07.08.2014 11:09
Глупаво е да си мислим, че ще минем между капките.
Но добре че съществува прошката. А след нея следва изкуплението.
цитирай
20. veninski - 19. yotovava - Бог забавя, но не забравя.
07.08.2014 11:28
yotovava написа:
Глупаво е да си мислим, че ще минем между капките.
Но добре че съществува прошката. А след нея следва изкуплението.

Така е, Валя. Хубаво е, че съществуват Бог, възмездие, прошка и изкупление.
Сполай ти, че намина! Хубав ден, приятелко!
цитирай
21. monaliza121 - Привет, Венински!
17.08.2014 17:13
Прочетох разказа ти на подходящо място - в Родопите:))
цитирай
22. veninski - 21. monaliza121 - Привет, Венински!
17.08.2014 18:16
monaliza121 написа:
Прочетох разказа ти на подходящо място - в Родопите:))

Привет, приятелко! Много приятна изненада... Благодаря ти от сърце! А къде се намираш?
цитирай
23. monaliza121 - Здарвей, Васко!
18.08.2014 10:37
Обикаляме около Златоград, Смолян, язовири, реки, гори, села... От Родопите само Златоград не бяхме посещавали. Обичам тази планина... обичам песните й!
цитирай
24. veninski - 23. monaliza121 - Здравей, Васко!
18.08.2014 10:44
monaliza121 написа:
Обикаляме около Златоград, Смолян, язовири, реки, гори, села... От Родопите само Златоград не бяхме посещавали. Обичам тази планина... обичам песните й!

Здравей, Мони! Браво на вас! Господ да ви благослови!
Приятни емоции, приятелко!
цитирай
25. zaw12929 - Много мило да прочера думи, каквито ...
27.08.2014 13:47
Много мило да прочера думи, каквито днес не се чуват... Вие сте сукровище
цитирай
26. veninski - 25. zaw12929 - Много мило да прочера думи, каквито ...
27.08.2014 15:02
zaw12929 написа:
Много мило да прочета думи, каквито днес не се чуват... Вие сте съкровище

И твоите думи са съкровище... За мен. Сполай ти, приятелко!
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1369877
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 134355
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930