Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2014 07:30 - Клопка
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 4609 Коментари: 20 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 КЛОПКА

 

  

Случи се тъй, че не мина и неделя време, откакто грамадният заек стана зян на Ръстопът, и една нощ мижу Осман го сънува наново... Първият път му се присъни веднага след злополучния лов. Още като легна и затвори очи, и заекът изскочи отнякъде. Възправи се на задните крака и захвана да удря лапи в бедрата си, подир което се закикоти с пискливия си глас: „Ха-ха-ха!”. Както и да се завърташе завалията в постелята, онзи до сутринта му се явяваше и го дразнеше.

Тоя път заекът пак се изправи в цял ръст, но не само че не му се присмя, ами... Но нека да карам наред. Нарамил московския си топ, мижу Осман крачеше нататък към Раздола. Кучето му - чудо невиждано - вече бе пролаяло! И тъй гонеше, че цяла Юзеница ехтеше...

Както си бързаше нагоре по дефилето, съгледа заека в единия край на Рахлюви ливади. Кротко-кротко хрупкаше трева и пет пари не даваше, че кучето му си дереше гърлото наблизо. По някое време вдигна глава и като видя авджията, мигом се изправи на задните крака и... Да, ама мижу Осман не чака да го вземе за посмешище, ами вдигна пушката. И тогава, не щеш ли, заекът проговори с човешки глас:

- Мижу Османе, в тая дупка има бакър със злато – рече той и показа с дясната си лапа някакъв хендек в скалата.

Щом заекът си свърши приказката, мижу Осман се размърда на постелята и ококори очи. Ама да не мислиш, че веднага се емна да копае. Ами! Даже не си го и помисли в началото...

- Има си хас да му уйдисвам на акъла! – каза той, сетне като се почеса по главата, добави: – Барем да му бях пукнал!

- Какво бълнуваш бе, Османе? Цяла неделя лафиш с някакъв си заек! – обади се в туй време жена му.

- Добре, добре! – отвърна кротко мижу Осман, подир което се обърна гърбом и се опита да поспи.

Криво-ляво дремна, а когато се развидели мина през комшулука и отиде при бай Начо.

- Да поразкараме кучетата до Раздола, а? – предложи му той и му разправи съня.

Бай Начо слуша, слуша, а накрая рече:

- Абе, мижу Османе, ти да не си се побъркал? – сетне през смях притури: – До вчера заекът ти беше най-големия душманин, а нощеска станахте ортаци, а? Ха-ха-ха!

- Абе и аз тъй си рекох, ама викам, чакай да кажа на бай Начо... – простодушно му отвърна друговерецът.

- Виж какво, аркадаш... – почна трезво българинът. – През Юзеница са минали всякакви комити, сигурно и имане са скрили тук-там, ама заек да ти каже в коя дупка е...

- Тъй е! – съгласи се мижу Осман.

- Ако пък ти се ходи и ходи на лов, ей къде е Раздола, начеши си крастата! – подир което добави: – Аз не мога да дойда, с хаджи Смаила брашно ще мелим.

- Ако искаш да ти помогна?

- Един товар е... По-добре вземи пушката и...

- Ами да я взема... – отвърна мижу Осман и си тръгна обратно.

- Хвани за всеки случай и кучето, може пък... Айде, наслука! – пожела му бай Начо, сетне сетил се нещо, викна подире му: – И утрепеш ли нещо, мушкай го бърже в торбата...

- Ха-ха-ха! – засмя се от двора си мижу Осман, подир което отиде за ловджийските нагоди.

След малко външната порта хлопна и той се запъти нататък към Раздола. Като стигна до Срамната втда, утоли жаждата си и пусна кучето...

Що тъй се казва ли? Ами извираше от една скална цепка, която бе досущ като на женска. Инак се намираше преди Рахлюви ливади, ама пресъхна. А от цепката вече няма и помен, щото жетварките, колчем пъти минеха оттам, удряха отгоре ѝ със сърповете...

Когато мижу Осман пусна кучето, то взе да под-тичва насам-натам и след малко се изгуби из храсталаците, ама си мълчеше както и преди... А Рахлюви ливади бяха по-пусти и от гробище през нощта. Нямаше ни заек, ни дявол!

„Заешка му работа!”, мина през главата на авджията, щом съгледа,че отгоре на всичко насреща в камънаците не се виждаше и никаква дупка...

Вече си мислеше, че денят му ще иде напусто, когато най-неочаквано кучето се обади. Отначало тихо и страхливо, но полека-лека куражът му се възвърна и след малко тъй загърмя, че душата на друговереца запрелива от доволство. „Ей за туй те кръстих Гърмидол навремето!”, мина през главата на мижу Осман, подир което се изпъчи като за снимка.

- Не е заек! – отсече той шепнешком, когато лаят на Гърмидол се пренeсe от Говежда дупка нагоре към Ямите, а оттам като премина билото на Челевищницата, закънтя с все сила из Юзеница.

Вече се тъкмеше да отиде в Раздола на пусия, когато насреща в Рахлюви ливади излезе един заек. Без да си дава зор, намери едва-едва прокарала тревица и сладко-сладко захрупа...

Не, не беше мижу Османовият побратим! Че как да е, когато още преди една неделя се пресели в отвъдното?

Отначало друговерецът не повярва на очите си, сетне като ги разтърка, вдигна пушката и пукна. Трясъкът бе хем по-силен отпреди, хем и мижу Осман се обви в черен облак, щото подир оня лов пробваше някакъв нов анадолски барут. Когато след малко пушилката се дигна, друговерецът видя, че заекът е тежко ранен и с последни сили се опитваше да изпълзи към камънаците, където в единия край се ширеха десетина листа на лтпух.

- Няма къде да ми мърдаш, влезе в бакъра! – заклати с глава мижу Осман, подир което нарами московския си топ и тръгна да вземе заека.

През това време раненото животно силом допълзя до листата, които помръднаха веднъж-дваж, сетне замряха.

„Аха! Искал е да ми каже, че ще имам слука”, проумя най-накрая снощния си сън щастливият друговерец, додето крачеше нататък, и лицето му се ухили още повече.

Когато обаче стигна до лтпуха и го разгърна, заека го нямаше...

- Вдън земята ли потъна, бе? – ахна невярващ мижу Осман, подир което взе да се тюхка: – Къде си, бай Начо, да видиш к’во патих пак?  

Да, ама друговерецът се тормозеше напразно, защото като поразчисти насам-натам, намери заека. Силите му бяха стигнали да се навре в една дупка, на четири-пет крачки от входа, сетне бе хвърлил топа. Чак тогава мижу Османовите дертове се укротиха.

- Ще разровим огнището довечера! – засия наново от радост авджията и възправи московския топ до входа, след което се наведе и захвана да лази по корем, че в дупката не можеше да се влезе иначе.

Мижу Осман се провря до заека, тури го в торбата, подир което запълзя обратно. Всичко вървеше добре, додето най-неочаквано тъй се вклещи, че не можеше да помръдне ни напред, ни назад. И тъй се мъчи завалията, и инак се мъчи, но колкото повече шаваше, толкова по-яко се заклещваше.

Когато осъзна, че сам не може да излезе от дуп-ката, взе да вика с цяло гърло.

Да, ама нямаше кой да чуе...

Подир икиндия бай Начо, свършил и с меленето, и с още един куп друга къщна работа, намина през комшията си да види как е минал ловът.

- Върна ли се мижу Осман? – попита той кадъната му, която простираше някакво пране на чардака.

- Още го няма, бай Начо, ама нали знаеш, че черен гологан като него трудно се губи! – отвърна му през смях тя.

- Знам, знам... – засмя се и българинът, макар вече да беше притеснен, защото бе почнало да се здрачава. – Е, аз да вървя.

„Или е загазил, или голяма слука го е споходила!”, мина през ума на бай Начо, додето се прибираше у тях.

- Димитреее! – викна той, щом влезе в двора си.

След малко се подаде осемнадесетгодишният му син, нагиздил се рано-рано за първата си седянка.

- Събличай се! Отиваме да търсим комшията! – тихо му каза бай Начо и изведе мулето от обора.

Сетне като тръгнаха към Раздола, му разправи мижу Османовия сън, подир което рече:

- Ако се е помамил, няма да вървим много! Ако пък е с голямо животно – може и на седянка да не идеш.

- Затуй ли взехме мулето?

- Е, може да ни дотрябва... – почна бай Начо, но след малко спря и нададе ухо, щото мижу Османовия Гърмидол се обади някъде наблизо. – Ама като му слушам кучето, май го водим напразно.

- Още гони… – заговорнически рече Димитър.

- Лае на място! – уточни баща му, сетне добави: – Ей тука, на Рахлюви ливади е.

- Сигурно мижу Осман дере... – предположи синът и си плю на петите.

- Кой знае какво дере? – рече подире му бай Начо и завъртя невярващо глава.

Когато стигна до ливадите, Гърмидол лаеше с всичка сила пред една скала, а наоколо не се виждаше нито мижу Осман, нито пък синът му. „Къде се дянаха тия люде?”, рече си бай Начо и се заоглежда насам-натам. Не щеш ли, в това време се чу пъшкане, подир което от една дупка се подадоха цървулите на Димитър...

- Какво става, бе? – рипна разтревожен баща му от мулето и се притече на помощ.  

Още не бе стигнал до ямата, когато синът му излезе лежешком от нея, като влачеше нещо подире си. „Не личи да е животно, но какво ли е?”, взе да се пита бай Начо. Щом наближи и видя, че се подадоха мижу Османовите шалвари - целите в кръв и дупки, почувства, че му прилошава:

- Жив ли е? – едвам намери сили да попита той, сетне седна безмълвен на ливадата.

- Жив съм бе, аратлик! – обади се шепнешката мижу Осман с прегракнал от викане глас.

- Знаеш ли, че ми изкара акъла, бе? – посъвзе се бай Начо, подир което бавно се надигна и попита: – Че бива ли тъй, мижу Османе? Върза се на акъла на един заек...

- Подлъга ме бе, бай Начо. Клопка ми направи...

- Казах ли ти сабахлен, че съня ти е бошлаф, а? – взе да се ядосва българинът.

- Чакай бе, бай Начо! Не ти говоря за снощния заек...

- А за какво ми говориш?

- Тъй и тъй – заниза патилата си мижу Осман, сетне като свърши, каза: – Е, затуй викам, че ми направи клопка! Прав ли съм, а? Ха, ха, ха!

- Чиста клопка е! Ха, ха, ха! – засмя се и бай Начо, подир което попита: – Де е клопкаджията?

- В торбата, къде да е?

- А така, мижу Османе, браво! Там му е мястото! А къде ти е торбата? - заоглежда се бай Начо.

- Вътре си остана...

- Иди да я вземеш! И гледай да си излезеш самичък, макар че мулето е с нас... – обърна се бащата към сина си

Пъргав като лисица, Димитър се шмугна вътре, а бай Начо попита:

- Бива ли го заека?

- Бива го, ама не е като оня от Ръстопът... – отвърна му мижу Осман и разпери докрай ръцете си.

В това време момъкът се върна с торбата и я подаде на друговереца.

- А, голям е, мижу Османе! – похвали го бай Начо, когато видя заека в ръката му. 

- Голям е, ама не е за мене. На ти го, Димитре! – рече мижу Осман, сетне добави: – Задето ме спаси от илюм.

И тоя път заекът избяга от бакъра на завалията, ама по-лошото беше, че му откраднаха и... бакъра.

Как тъй му го откраднаха ли?

Ами вечерта момъкът свари да иде на седянката, но изглежда се попохвали за мижу Османовото премеждие...

И един хубав ловджийски ден, когато двамата ортаци се връщаха от Юзеница с пълни торби, Гърмидол взе да лае пред дупката, дето се бе заклещил сайбията му.

- Още му мирише, мижу Османе! – нарочно го заяде бай Начо.

- Ха, ха, ха! – захили се друговерецът от сърце, макар че в хендека беше куражлия, докато друг на негово място би го натъпкал догоре.

- Чакай да видя какво си направил вътре, че тогава беше тъмно – продължи с шегите си бай Начо и се запъти да погледне, подир което приседна до входа и се плесна по челото.

- Какво стана бе, аркадаш? – сащисано попита мижу Осман и на свой ред надзърна, сетне безмълвен подви крак до ортака си.

И как няма да го подвие, когато баш на мястото, дето се въргаляше цял ден, зееше дупка от бакър...

 

Васил Венински

 

 

 

……………………………………

1 лопух – чобанка, репей

2 бошлаф /тур.-пер./ - празна приказка

3 илюм /диал./ - смърт, гибел, край на живота




Гласувай:
46
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bojo12345 - Да ти пиша за един подобен сеир...
01.09.2014 19:57
Мижу Хасан си купил расово гонче от лицензиран кучкарник.Излиза на лов , но гончито не гонило дивеч.И така втори трити път .Отишал нашият човек и се жалвал на Ходжата.Той му казал да го доведе гончето и да му направи МУСКА. Муската ,която ходжата написал сложив мако пликче и закрепил на каишката на кучето.Излиза нашчкия и още на минал и сто метра по къри и гончето подгонило заек.Хукналзаека и прескочиледно дълбоко дере,но гончето не успяло ,паднало по скалите и предало богу дух.
Каква беше тази муска та такъв декиш хвана и ришил нашичкия да види какво пише в нея.Пишело "Хич не мия еня на пискюла на феса дали ще гони гончето , но нали аз ще изям сефтето.Още е малка като порасне ще гони.
Ядосал се Хасан , прирал се и убил на комшията Осман котката,одрал я ,отсякъл и опашката и написал нова бележка в мъската.Хичне ми е на пскюла на феса как ходжата ще изеде сладко , сладко котката!!!
цитирай
2. veninski - 1. bojo12345 - Да ти пиша за един подобен сеир...
01.09.2014 21:03
bojo12345 написа:
Мижу Хасан си купил расово гонче от лицензиран кучкарник.Излиза на лов , но гончито не гонило дивеч.И така втори трити път .Отишал нашият човек и се жалвал на Ходжата.Той му казал да го доведе гончето и да му направи МУСКА. Муската ,която ходжата написал сложив мако пликче и закрепил на каишката на кучето.Излиза нашчкия и още на минал и сто метра по къри и гончето подгонило заек.Хукналзаека и прескочиледно дълбоко дере,но гончето не успяло ,паднало по скалите и предало богу дух.
Каква беше тази муска та такъв декиш хвана и ришил нашичкия да види какво пише в нея.Пишело "Хич не мия еня на пискюла на феса дали ще гони гончето , но нали аз ще изям сефтето.Още е малка като порасне ще гони.
Ядосал се Хасан , прирал се и убил на комшията Осман котката,одрал я ,отсякъл и опашката и написал нова бележка в мъската.Хичне ми е на пскюла на феса как ходжата ще изеде сладко , сладко котката!!!

Знам го този случай:)
Радвам се, че намина, приятелю!
Хубава вечер!
цитирай
3. drakulla - Бива
01.09.2014 21:16
ли поне една жълтица да не оставят на чиляка! :) За развала на проклятието. Браво за поредния чудесен разказ! Увлекателно и интересно, подобно подробно и живо визуализиране предизвикват у мен майстори на разказа като Емилиян Станев, Йордан Йовков, Елин Пелин...
цитирай
4. mrazekoff - Хубави и неочаквани
01.09.2014 21:24
истории ни поднася живота. Понякога сънищата подсказват, интуицията също е от значение....
Преди време пуснах един пост по този повод...
Красотата на разказа също ни връща назад към отдавна минали времена...
Понякога ние не забелязваме уроците на миналото, а друг път умишлено ги отбягваме ....
Красотата на живота е и в това, че неочакваното се явява тогава, когато най-малко го очакваме...
Отново красив разказ - както винаги!
Благодаря ти, приятелю!
Красиви родопски дни ти пожелавам, Васко!!!!
цитирай
5. veninski - 3. drakulla - Бива
01.09.2014 21:38
drakulla написа:
ли поне една жълтица да не оставят на чиляка! :) За развала на проклятието. Браво за поредния чудесен разказ! Увлекателно и интересно, подобно подробно и живо визуализиране предизвикват у мен майстори на разказа като Емилиян Станев, Йордан Йовков, Елин Пелин...

Можеше да му оставят, мижу Осман си заслужава:)
Радвам се, че си тук, приятелю. Благодаря ти за сравнението! Ласкае ме. Но те са класици!!! А аз пиша за удоволствие... И съм далеч от тях.
Бъди жив и здрав!
цитирай
6. veninski - 4. mrazekoff - Хубави и неочаквани
01.09.2014 21:40
mrazekoff написа:
истории ни поднася живота. Понякога сънищата подсказват, интуицията също е от значение....
Преди време пуснах един пост по този повод...
Красотата на разказа също ни връща назад към отдавна минали времена...
Понякога ние не забелязваме уроците на миналото, а друг път умишлено ги отбягваме ....
Красотата на живота е и в това, че неочакваното се явява тогава, когато най-малко го очакваме...
Отново красив разказ - както винаги!
Благодаря ти, приятелю!
Красиви родопски дни ти пожелавам, Васко!!!!

Сполай ти, Стефане! Винаги ми е приятно, когато си тук! Желая родопско здраве и дълголетие и орфеевско вдъхновение, ваятелю!
цитирай
7. iliada3 - Четох с удоволствие, Вен както в...
02.09.2014 08:46
Четох с удоволствие ,Вен както винаги!Весела история разказана от майстор-малцина са дарени с твоя твоя талант!Поздравления!
цитирай
8. veninski - 7. iliada3 - Четох с удоволствие, Вен както в...
02.09.2014 09:19
iliada3 написа:
Четох с удоволствие ,Вен както винаги!Весела история разказана от майстор-малцина са дарени с твоя твоя талант!Поздравления!

Благодаря ти от сърце, приятелко свидна! Нека Бог те благослови!
Желая здраве, обич и много вдъхновение!
цитирай
9. katan - Мижу Осман и бай Начо:)
02.09.2014 09:33
Като Хитър Петър и Настрадин Ходжа:).
Мижу Осман ми е един от любимите твои герои.

Поздрави, Васко:) !
цитирай
10. veninski - 9. katan - Мижу Осман и бай Начо:)
02.09.2014 10:07
katan написа:
Като Хитър Петър и Настрадин Ходжа:).
Мижу Осман ми е един от любимите твои герои.

Поздрави, Васко:) !

Поздрави и на теб, приятелко! И на цялата ти къща.
Знам, че ти е любим герой, Катя. И аз го обичам...
Хубав ден!
цитирай
11. monaliza121 - Поздрав Венински!
03.09.2014 00:29
Закачка има, изненада също, но веселият български нрав е над всичко:))
цитирай
12. veninski - 11. monaliza121 - Поздрав Венински!
03.09.2014 08:35
monaliza121 написа:
Закачка има, изненада също, но веселият български нрав е над всичко:))

Напълно права си, приятелко. Благодаря ти!
Поздрав на морето!
цитирай
13. makont - Както винаги,
03.09.2014 14:25
изчита се на един дъх! Останах с усмивка!
цитирай
14. veninski - 13. makont - Както винаги,
03.09.2014 15:14
makont написа:
изчита се на един дъх! Останах с усмивка!

Благодаря ти, Мая! И ти ме усмихна...
цитирай
15. tomich - Чудесен разказ, приятелю! Чета го ...
03.09.2014 22:07
Чудесен разказ, приятелю! Чета го за кой ли път и винаги свежия авджийски хумор в него, майсторски вплетен в сънища и реални събития, ме кара да се посмея от сърце на действията на простодушния наивен мижу Осман и прагматичния здраво стъпил на земята бай Начо. И двамата са ми безкрайно симпатични герои в тази история, още повече, че са добри съседи с различни вери...
цитирай
16. veninski - 15. tomich - Чудесен разказ, приятелю! Чета го ...
03.09.2014 22:22
tomich написа:
Чудесен разказ, приятелю! Чета го за кой ли път и винаги свежия авджийски хумор в него, майсторски вплетен в сънища и реални събития, ме кара да се посмея от сърце на действията на простодушния наивен мижу Осман и прагматичния здраво стъпил на земята бай Начо. И двамата са ми безкрайно симпатични герои в тази история, още повече, че са добри съседи с различни вери...

Сполай ти от сърце, Томи! Героите от историйката са ми любими и на мен... Наистина са симпатяги! При това са и исторически личности...
Радвам се, че след продължително отсъствие, си отново в моята виртуална къщичка. Благодаря ти!
Хубава вечер, приятелю!
цитирай
17. donchevav - Толкова симпатично, мило, познато ...
11.09.2014 20:02
Толкова симпатично, мило, познато е всичко! Топло и задушевно - по домашному, чисто и светло - като всичко, което докосва патриархалната душа на българина. Сърцето се свива в тиха тъга по ония народностни корени, от които толкова сме се отдалечили; гърдите се изпълват с топлина - от обич, от милост, от смях заради дребните човешки пориви и страсти на героите, от гордост за тия чисти нрави, за тия светли души. Емииян Станев, Хайтов, Йовков, Елин Пелин - да, разбира се, но това тук е чиста проба Васил Венински. Мисля, че много читатели вече могат да различат този уникален стил и авторски подход сред стотици други подобни повествования. Поздрави, Венински, голям фен съм ти!
цитирай
18. veninski - 17. donchevav - Толкова симпатично, мило, познато ...
12.09.2014 07:36
donchevav написа:
Толкова симпатично, мило, познато е всичко! Топло и задушевно - по домашному, чисто и светло - като всичко, което докосва патриархалната душа на българина. Сърцето се свива в тиха тъга по ония народностни корени, от които толкова сме се отдалечили; гърдите се изпълват с топлина - от обич, от милост, от смях заради дребните човешки пориви и страсти на героите, от гордост за тия чисти нрави, за тия светли души. Емииян Станев, Хайтов, Йовков, Елин Пелин - да, разбира се, но това тук е чиста проба Васил Венински. Мисля, че много читатели вече могат да различат този уникален стил и авторски подход сред стотици други подобни повествования. Поздрави, Венински, голям фен съм ти!

Трогна ме оценкатата ти, Вени... Благодаря ти от сърце! Хубава ден!
цитирай
19. hel - Много ведър и човешки разказ! За ...
29.09.2014 00:14
Много ведър и човешки разказ! За приятелството няма прегради.
Поздравления, Вен!
цитирай
20. veninski - 19. hel - Много ведър и човешки разказ! За ...
29.09.2014 06:50
hel написа:
Много ведър и човешки разказ! За приятелството няма прегради.
Поздравления, Вен!

Няма прегради, приятелко. Благодаря ти! Желая здраве и сполуки!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1349238
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 133587
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30