Прочетен: 12645 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2014 12:33
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, ДЕТО ПОЗНАВАМ
(Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна.)
Не е за вярване, но още не бе захванала неговата славна кариера и се навъдиха разни душмани. И като почнаха да го корят за щяло и нещяло! Един от тях, дето околийският началник прие най-любезно още в първите дни подир назначението си, след оказаната чест бръщолевеше наляво и надясно, че от ръцете и краката му стърчали конци?! Здраво вързани за глезените и китките. Толкоз здраво, че чак имал синьо по месата си!
- Представяте ли си? – завърши неблагодарникът.
- Кой му ги дърпа? – веднага побърза да попита друг душманин.
- Какво му дърпа? – на свой ред му рекохме ние, дето нищо не разбирахме.
- Как какво? Конците... – ухили се насреща ни той, сетне намигна многозначително.
Додето се чудехме какво става, трети душманин се обади зад нас:
- Викат, че някакъв си шпионин ги дърпал...
- Какъв шпионин? – прекъсна го на минутата първият душманин, сетне наново попита: – Да не е оня с двете нули?
- Не е! Тоя не можел да кара ни влак, ни подводница. Бил най-обикновен. От тия, дето снасяли...
- Яйца ли бе, чичо? – намеси се един дангалак, озовал се случайно до възрастните.
- Ха, ха, ха! – засмя се в лицето му душманинът, подир което важно-важно притури: – Други работи снасял, чичовото, другиии...
- Какви други работи? – не се сдържа момчето.
- За близки, роднини и познати... – задоволи нацяло любопитството му мъжът, сетне му показа пътя.
- Значи затуй на времето шпионинът се писа от БРП, партията на околийския! – прошепна вторият душманин.
- Затуй! –отвърна му онзи, без да мигне.
Като чух какви врели-некипели говорят, им обърнах гръб и се отдалечих, защото не повярвах на нито една тяхна думичка. И как да им повярвам, когато знаех колко добър и читав челяк е околийският.
Спомних си как едно време ми предложи работа в околийския град, но понеже бях се главил за друга, с голямо неудобство му отказах. Абе, добър челяк беше... И още е!!! Ето и сега, когато наново се върна в Околийското, с очите си видях какви добри люде докара със себе си.
Най-напред доведе Големия Макс, както го кръстиха начаса душманите. Вярно, че се понадигаше на пръсти като говореше с другите, ама рече ли ти: ”Как сме, г-н Еди - кой си?”, ти става едно топло-топло, че чак пот те избива от оказаната почит. Сетне, когато душманите видяха как добре работи, го нарочиха, че не различавал плата от дневни пари, защото уж си бил купил тапията. Аз обаче знаех, че е търкал чиновете на някакво стопанско училище и ги отбираше тия работи, та въобще не им повярвах. И как да им повярвам, когато освен всичко друго той беше и добър челяк, който се жертваше за другите... Може да не вярвате, ама Макс сам си подлагаше страните! Веднъж видях как незаслужено отнесе шамари, дето бяха нагодени за околийския началник. Друг път пък ги яде зарад някакви си занаятчии. Третия път не помня за какво ги отнесе, но пак нямаше кабахат челякът.
Месец подир него околийският доведе Добрата Бета. Да, ама да не мислиш, че душманите спяха – още не беше прекрачила прага на Околийското и мигом взеха да ѝ викат Дебелата Берта. Че жената беше малко пълничка - беше, ама биваше ли да я наричат на оня немски топ от Европейската, дето громеше всичко по пътя си.
- Тая ще стори поразии до 15 километра! – изсъска някакъв душмански глас от съседната канцелария.
Додето видя кой е и оня драсна да бяга. И как няма да бяга, когато лъжеше като дърт циганин. Щото се знаеше, че още първия път, като влезе в Околийското, Добрата Бета доказа, че е два пъти по-далекобойна...
Да, ама да не говорим за другите, че думата ми е баш за околийския. Още преди да дойде при нас, се знаеше, че е тих, вежлив и малко срамежлив. Е, обичаше да жонглира с всякакви чаши, но кой ли си няма някаква занимавка? Ама инак беше добър челяк! Затуй и никого не учуди, когато още първия ден обяви на всеослушание в Околийското:
- Подавам ръка на всеки, който милее за доброто на околията!
Ей туй негово встъпление го запомних все едно „Аз съм българче” на дядо Вазов, защото бях сигурен, че ще прави, ще струва, но ще го спази.
И го спази! Знаеш ли що ръце подаде на негови душмани?
Първо подаде ръка на секретарката си. Подир нея на жената на предишния околийски. След това на една дузина други люде. Ама те си бяха виновни до един, че не са от неговата партия…
Какво питаш? Докога околийският подава ръка? Ами додето околията ни падна и минахме към съседната... Ама той нямаше капчица вина за туй нещо, щото тая уйдурма ни спретна правителството в София.
Но чакай да ти разправям какво стана преди да падне околията.
Мало и голямо научи, че околийският е добър челяк, но стана ачик, че е два пъти по-добър християнин, макар да се говореше, че неговата партия много-много недолюбва Господ. На връх Рождество обаче всички чиновници в Околийското получиха поздравителна депеша. На моята пишеше: „Весела Коледа и щастлива 1928-а!”, а най-отдолу: „Г-нъ Папазовъ”. Как да не се разплаче челяк от радост?
И знаеш ли, че всичко, дето го пишеше в депешата, се сбъдна! 1928-а бе хептен щастлива за мене...
Вярно, че годината не почна, както ми се щеше, щото цял месец лежах по болници. Ама още същия ден, когато ми махнаха системите, и се върнах в Околийското, гледам, че г-н Папазов е назначил цял билюк милосърдни сестри. ”Да сме здрави!”, викам си аз и ми стана едно драго-драго. Вече се тъкмях да му кажа: ”Сполай ти!”, когато ме споходи и друга радост. По-голяма!
Какво стана ли? Ами околийският подаде ръка и на мене... И още същия час ме прати да се доизцеря. У нас. Кога ми подаде ръка ли? На Разпети петък 1928-а...
Затуй ми се ще да викна като Пилата:
- Екце хомо! (Ето Човека!)1
Сетна да притуря от мене си:
- Ето го най-добрият човек, дето познавам...
Васил Венински
1С тези думи Пилат Понтийски посочва Христос на тълпата.
КАК БЕШЕ ОТРОВЕН НАВАЛНИ ?
Билки, наименованието на които започва с...
Удоволствие бе да го прочета!
Поздравления!
Удоволствие бе да го прочета!
Поздравления!
Добро утро, Илиана!
Сполай ти за добрата дума! Хубав ден!
Благодаря ти, Натали! Поздрави на Филипините!
Права си, приятелко. Душмани под път и над път... Особено партийни:)))
Благодаря ти, че намина! Господ да те благослови!
Поздрави!
Поздрави!
Сполай ти, приятелю!
Всичко си разбрала, Вени. Всичко...
Фейлетончето написах по изключение. По конкретен повод. Досега не съм го влючил в никоя от книгите си, защото е много различен от разказите ми. Нямам намерение да го включвам и занапред. Просто ми дойде отвърте. Пълен е с факти, които действително са се случили... Ако случайно го прочетат героите в него (истински са), ще умрат от срам... (Ако въобще го притежават) Защото не съм си измислил нито една дума или действие...
След като го написах, разбрах, че се отнася за всеки един днешен български политик...
Иначе нямам намерение повече да пиша подобни истории. Имам си достатъчно сюжети за моите авелзамански разкази.
Благодаря, че прочете!
Хубава вечер, приятелко!
10.10.2014 20:43
Напълно си прав, приятелю:)))
Поздрави от Павелско!
Тези неща са винаги актуални, банално-анални и ....... до безкрая. :)))
Тези неща са винаги актуални, банално-анални и ....... до безкрая. :)))
Сполай ти за оценката! Хубав ден!
При теб горите сигурно са шарено-есенни, въздухът е кристален и звънтящ от чистота, небето е синьо, синьоооо... Има ли река :-D ? Обожавам Родопите и РОДОПЧАНИ ! Добро утро от мъгливата и многолюдна София! Пожелавам ти прекрасен ден!
За пръв път пишеш подобно нещо /поне аз не съм чела/, но мога да ти кажа, че си нагазил в дълбоки води. Поздравявам те за това!
Да ти кажа ли, че съзрях в тези твои образи от 28-ма:) съвсем конкретни личности от '14-та, та дори и от '9-13, ама 20-9-13-14! /За жалост!/
Фейлетон, публицистика и ВЕНИНСКИ изказ в едно!
Е, не всеки го може, но ти си успял БЕЗУСЛОВНО!
Поздрави и давай нещо следващо:)! Заинтригува ме този нов твой "почерк"!
Всеки ден срещаме този "най-добър човек, дето познаваме", ама не го разпознаваме, додето не ни подаде ръка!
Поздрави, Васко!
П.П. Вчера се видяхме с Веселка. Поздрави и от нея за хаира!
При теб горите сигурно са шарено-есенни, въздухът е кристален и звънтящ от чистота, небето е синьо, синьоооо... Има ли река :-D ? Обожавам Родопите и РОДОПЧАНИ ! Добро утро от мъгливата и многолюдна София! Пожелавам ти прекрасен ден!
Благодаря ти от сърце!
Права си - Родопите са божествени през всички сезони, а в момента тъй хубаво са се наширили...
Прекрасен ден и на теб! И още по-хубава вечер!
За пръв път пишеш подобно нещо /поне аз не съм чела/, но мога да ти кажа, че си нагазил в дълбоки води. Поздравявам те за това!
Да ти кажа ли, че съзрях в тези твои образи от 28-ма:) съвсем конкретни личности от '14-та, та дори и от '9-13, ама 20-9-13-14! /За жалост!/
Фейлетон, публицистика и ВЕНИНСКИ изказ в едно!
Е, не всеки го може, но ти си успял БЕЗУСЛОВНО!
Поздрави и давай нещо следващо:)! Заинтригува ме този нов твой "почерк"!
Всеки ден срещаме този "най-добър човек, дето познаваме", ама не го разпознаваме, додето не ни подаде ръка!
Поздрави, Васко!
П.П. Вчера се видяхме с Веселка. Поздрави и от нея за хаира!
Здравей, свидна ми Катя! Сполай ти за благите думи! Докосват...
Иначе си права, за пръв и последен път пиша по този начин (може да видиш и отговор №12). Фейлетончето го написах по съвсем конкретен повод преди шест години за един час. Не съм го включил и нямам намерение да го включа в бъдещи книги. Имам си предостатъчно сюжети за моите авелзамански разкази, затова съм се съсредоточил само върху тетралогията. Която може и да набъбне:) Обещал съм на павелските ловци да напиша историята на ловната дружинка (изключително богата е), но и тя ще почака поне 2-3 години. Няма как.
Господ да благослови цялата ти къща, свидна ми приятелко!
Съвременните политически душмани трябва да се пердашат и разобличават безмилостно със силата на иронията и сарказма точно в подобни разкази-фейлетони.Много жалко е, че душмани се развъдиха не само сред политиците и става все по-трудно да познаваме най-добрите люде...
Поздрави, родопски приятелю!
Съвременните политически душмани трябва да се пердашат и разобличават безмилостно със силата на иронията и сарказма точно в подобни разкази-фейлетони.Много жалко е, че душмани се развъдиха не само сред политиците и става все по-трудно да познаваме най-добрите люде...
Поздрави, родопски приятелю!
Удоволствието е изцяло мое, Томи! Радвам се, че си го почувствал по този начин. Благодаря ти, приятелю!
Иначе душмани в татковината - дал Господ:)
Поздрави на цялата къща!
Хубава седмица!
Благодаря ти!
Поздрави!
Благодаря ти!
Поздрави!
Сполай ти от сърце, Магнолия!
Желая здраве и успехи!
Хубав ден!
Права си, Мая. При нас всичко е наопаки...
Благодаря ти!
Сърдечни прегръдки и поздрави на цялата къща, приятелко!
Хубава вечер!
Как се трови живота на много свестни хора само.
Обществените недъзи трябва да се разобличават.
В повечето случаи добрите хора си патят,
защото не са много и защитниците на истината,
когато тя пряко не ги засяга.
Но ти чудесно си го написал.
Доброто побеждава, което е прекрасно.
Нали за това копнеем всички.
Дано се разпознаят първообразите
и да потънат от срам.
Но и дълго да ги държи.
Това е лечението,
че съдебната система е обхваната от дълбока летаргия.
Сърдечен поздрав за теб!
Как се трови живота на много свестни хора само.
Обществените недъзи трябва да се разобличават.
В повечето случаи добрите хора си патят,
защото не са много и защитниците на истината,
когато тя пряко не ги засяга.
Но ти чудесно си го написал.
Доброто побеждава, което е прекрасно.
Нали за това копнеем всички.
Дано се разпознаят първообразите
и да потънат от срам.
Но и дълго да ги държи.
Това е лечението,
че съдебната система е обхваната от дълбока летаргия.
Сърдечен поздрав за теб!
Дано се разпознаят първообразите, казваш. И аз си го пожелавам, но като знам главните герои колко са скарани с книгата, не съм голям оптимист. Иначе историята се случи едно към едно. Няма нито едно изречение измислено. Даже и авторът бе един от потърпевшите...
Сполай ти, скъпа Инел!