Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2014 07:55 - Лъжата
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 6138 Коментари: 22 Гласове:
69

Последна промяна: 23.10.2014 13:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 ЛЪЖАТА

 

Въпреки че още не беше свил собствено гнездо, думата на двадесет и петгодишния Величко Юрука тежеше и при ергените, и при мъжете. Името му тачеха  и българи, и турци, макар че иноверците в Павелско бяха баш в агалъка си, тъй като едва се бяха  изтърколили пет години откак отшумя Кримската война. Величко беше неизцерим мераклия – подхванеше ли нещо, влагаше и душа, и чалъм. Вярно че имаше златни ръце и градеше къщи-чардаклии за чудо и приказ, но славата му идеше повече от езоповския му език - развържеше ли торбата с шегите, смехът на сеирджиите избиваше в сълзи. Пък какво е смешка без малко измислица, все едно манджа без сол. Затуй и в неговите масали имаше какви ли не небивалици, но хората никак не му придиряха. И как да му придирят, като е знайно, че потребата на човека да бъде лъган за щяло и нещяло, е отколешна, а по всичко личи тъй ще е и до свършека на света...                     

Величко живееше насред махала Бяртина в родовата  си къща, от която през годините се бяха нароили поне дузина овчари, но на него не му се нравеше занаята на потеклото и се увлече по камъка и дървото. Когато не беше зает с дюлгерство, заделяше време да намине през Пашоското кафене. То се намираше на калдъръменото хорище до Китипоската къща, дето шуртеше и единствената каменна чешмица в махалата, от която пълнеха менци всички бяртенки. В кафенето влизаха най-вече мюсюлмани, но и християни, на които масрафът им бе по джоба. Юрукът най-често присядаше край покритите с пъстри месали софри, само ако вътре нямаше хептен злонамерени турци, въпреки че и те с ищах слушаха лакърдиите му.

Веднъж седем-осем турци се тъкмяха да кръстосат крака на халището до една от софрите, когато през джама съзряха Величко да минава покрай кафенето. Тогава най-личният между тях - Осман ага - подвикна на кафеджията:

- Челеби1, викни го да ни направи малко джумбуш2!

Когато българинът пристигна, Осман ага свойски го  поздрави:

- Хош-гелдин, джумбушли3 Величко!

- Хош-болдук, агалар4.

- Кафе за всички! – важно каза агата на челебията и се обърна към дюлгера. – Сядай срещу мене! Ха така! А сега да те видим, можеш ли да ни излъжеш нещо? 

- Осман ага, знаеш, че немъм адет да ти чупем хатъра, но денес баш не мога – отвърна Величко с посърнал вид.

- Що тъй бе, джанъм? –  развеселен се наклони към него турчинът, очаквайки някаква шега.

- Съкълдисах са и ма натиснаха барчинисе.

- Ха-ха-ха – засмя се Осман ага. – Какви барчини имаш на гърба бе, чоджум?

- У нас има умряло, пък немъм пукнат грош да го зàрове... – едва не проплака българинът.

- Сус бе, Юрук, не думай! Кой умря?  –  разтревожи се агата.

- Мама нощес са куртулиса, ага...  ­– глухо промълви Величко и наведе овлажнените си очи.

Осман ага изгледа състрадателно сломения мъж и рече нещо на турски на своите, които вкупом заизваждаха па-ри на софрата. Сам отброи пет бешлика от кожената си кесия и ги остави на купчината:

- Ха вземи! Погреби майка си!

Величко благодари, събра парите в платнена торбичка и я скри в пазвата си.

- Иде ли кафето, челеби? – кротко се прокашля Осман ага, но като погледна през прозореца и видя майката на Величко да носи на рамо кобилица към чешмата, погледът му кръвяса и ръката му ядовито вкопчи дръжката на ятагана в силяхлъка5:

- Ти на ахмаци ли ще ни правиш бе, гяур? – ревна  разпенен агата и кафенето притихна. – Излъга ни, че майка ти е умряла, бе!

- Нали за т’ва ма викна, агалар, да ви излъже... – спокойно отвърна Величко.

Миг-два се чуваше само потропването на филджанчетата6 по висящия на пръстите на кафеджията меден поднос, подир което очите на Осман ага бавно се проясниха и той се закикоти гръмогласно:

- Ха - ха - ха... Аферим бе, джумбушли Величко! Халал да ти са парите! Ха - ха - ха... – и се запревива на халището барабар с останалите турци.

 

 

Васил Венински


____________________    

1 челеби/я/(тур.) – обръщение към по-заможен българин; господин

2 джумбуш (пер.- тур.) – смешка, веселба

3 джумбушли/я/ ( пер.-тур.) – човек, който прави джумбуш

4 агалар (тур.) – господар

5 силяхлък (тур.) – кожен пояс с прегради за пищови, ножове и др.

6 филджан (пер.-тур.) – чаша за пиене на кафе

 

 

 




Гласувай:
69
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Великолепно!
22.10.2014 08:05
Поздравления за хубавия разказ!
Човек се потапя в атмосферата на отминалите времена!
В турците има нещо първично, но и нещо много човешко. Така е, като те видят съсипан, страдащ, ще ти помогнат При нас тази черта все повече се изтрива. Даже е добре да криеш, защото някой може да използва да ти навреди, паднал си му на сгода
Приятен ден!
цитирай
2. veninski - 1. leonleonovpom2 - Великолепно!
22.10.2014 08:14
leonleonovpom2 написа:
Поздравления за хубавия разказ!
Човек се потапя в атмосферата на отминалите времена!
В турците има нещо първично, но и нещо много човешко. Така е, като те видят съсипан, страдащ, ще ти помогнат При нас тази черта все повече се изтрива. Даже е добре да криеш, защото някой може да използва да ти навреди, паднал си му на сгода
Приятен ден!

Споделям мислите ти, приятелю. Благодаря ти за оценката!
Хубав ден!
цитирай
3. donchevav - Привет, Венински! Новият дълго...
22.10.2014 09:30
Привет, Венински! Новият дългоочакван разказ! Ох, много ми падат на сърце твоите истории от романтичното Павелско - такива едни автентични, идилични...! И аз мисля като двама ви с leonleonovpom2- помагали са ми турци в беда, там, където приятелите ми са ми обръщали гръб. А лъжата на Юрука не ми хареса - и честно, мислех, че посланието ще бъде някаква морална присъда- но явно чувстото за хумор е надделяло при Осман ага. Много ще е бил сладкодумен тоя твой съселянин наистина, а то турците са много честолюбиви и семействени и джумбуш с родата рядко правят! Да умори майка си само за да направи майтап - няма да му го простя на твоя герой:))))) Е, хайде, от мен да мине, щом пък е бил "неизцерим мераклия":))) ...
Поздрави, сладкодумни разказвачо, потапяш ни в тия светли води на неподправената народна душевност, дето подплискват кротки вълнички на родолюбие и носталгия - и ни гледаш сеиря - а ние гълтаме, гълтаме - и благославяме:))) Сполай ти!
цитирай
4. veninski - 3. donchevav - Привет, Венински! Новият дълго...
22.10.2014 09:51
donchevav написа:
Привет, Венински! Новият дългоочакван разказ! Ох, много ми падат на сърце твоите истории от романтичното Павелско - такива едни автентични, идилични...! И аз мисля като двама ви с leonleonovpom2- помагали са ми турци в беда, там, където приятелите ми са ми обръщали гръб. А лъжата на Юрука не ми хареса - и честно, мислех, че посланието ще бъде някаква морална присъда- но явно чувстото за хумор е надделяло при Осман ага. Много ще е бил сладкодумен тоя твой съселянин наистина, а то турците са много честолюбиви и семействени и джумбуш с родата рядко правят! Да умори майка си само за да направи майтап - няма да му го простя на твоя герой:))))) Е, хайде, от мен да мине, щом пък е бил "неизцерим мераклия":))) ...
Поздрави, сладкодумни разказвачо, потапяш ни в тия светли води на неподправената народна душевност, дето подплискват кротки вълнички на родолюбие и носталгия - и ни гледаш сеиря - а ние гълтаме, гълтаме - и благославяме:))) Сполай ти!

Лъжата и на мен не ми харесва, но е исторически факт...

Когато влезеш във виртуалната ми къщичка, вътре става топло и уютно...
Благодаря ти, Вени! Бъди честита!
Ведър ден!
цитирай
5. bojo12345 - Ашколсун!
22.10.2014 16:28
Машалла за написания разказ!
А Ф Е Р И М !



цитирай
6. stela50 - Благодарности за поредното вълнуващо преживяване, приятелю...
22.10.2014 16:54
Тези твои великолепни разкази за родопския край, истински,
дълбоко български, живи картини и герои с характерни думи
за онова време и още... носят невероятно усещане за духа,
силата,мъдростта на обикновения родопчанин, носят този живец,
тази искрица, които поддържат огъня и опазват вярата на народа ни...
Много тънка е границата между твоите творби и народните творения,
има моменти, в които се губи. Богатство на слова, чувства, емоции...
Прекрасен разказ... Жив и здрав бъди !
Поздравления !


цитирай
7. veninski - 5. bojo12345 - Ашколсун!
22.10.2014 18:01
bojo12345 написа:
Машалла за написания разказ!
А Ф Е Р И М !


Това е една автентична история, приятелю... Радвам се, че ти хареса.
Сполай ти!
цитирай
8. veninski - 6. stela50 - Благодарности за поредното вълнуващо преживяване, приятелю...
22.10.2014 18:04
stela50 написа:
Тези твои великолепни разкази за родопския край, истински,
дълбоко български, живи картини и герои с характерни думи
за онова време и още... носят невероятно усещане за духа,
силата,мъдростта на обикновения родопчанин, носят този живец,
тази искрица, които поддържат огъня и опазват вярата на народа ни...
Много тънка е границата между твоите творби и народните творения,
има моменти, в които се губи. Богатство на слова, чувства, емоции...
Прекрасен разказ... Жив и здрав бъди !
Поздравления !



Удоволствието е изцяло мое... Благодаря ти от сърце, Таня!
Твоята оценка ме радва. Бог да те благослови!
Хубава вечер!
цитирай
9. pcelata - Привет приятелю и БЛАГОДАРЯ!
22.10.2014 19:25
Цяло удоволствие да се пренеса във време,в което нещата като че ли са били по простички и хората са се радвали,на нормални неща.Няма как да искажа,колко се радвам дате чета. Хубава вечер от Peiner-Германия.
цитирай
10. mrazekoff - Случката напомня малко
22.10.2014 19:26
на тази от филма "Хитър Петър", но там е въпроса с жълтиците, а в този случай е лъжа с горчив привкус... Хубаво е, когато такива истории се предава от уста на уста и остават за поколенията.
Благодаря ти, Васко, че отново ни представяш богатството на родопския фолклор!
Поздрави на Родопа планина и на нейните чада!!!!
цитирай
11. veninski - 9. pcelata - Привет приятелю и БЛАГОДАРЯ!
22.10.2014 19:40
pcelata написа:
Цяло удоволствие да се пренеса във време,в което нещата като че ли са били по простички и хората са се радвали,на нормални неща.Няма как да искажа,колко се радвам дате чета. Хубава вечер от Peiner-Германия.

Сполай ти, приятелко! За мен е удоволствие, че надникна в моята виртуална къщичка.
Сърдечни поздрави на теб и Германия!
Нежна и романтична вечер!
цитирай
12. veninski - 10. mrazekoff - Случката напомня малко
22.10.2014 19:46
mrazekoff написа:
на тази от филма "Хитър Петър", но там е въпроса с жълтиците, а в този случай е лъжа с горчив привкус... Хубаво е, когато такива истории се предава от уста на уста и остават за поколенията.
Благодаря ти, Васко, че отново ни представяш богатството на родопския фолклор!
Поздрави на Родопа планина и на нейните чада!!!!

Историята научих най-напред от един павелски столетник, който вече не е между живите... След това я намерих в ДА Смолян и още на няколко места. Тъй че се е случила едно към едно.
Благодаря ти, Стефане! Бъди жив и здрав!
Поздрави от Павелско и от цялата ми къща!
цитирай
13. megg - "... какво е смешка без малко измислица..."
22.10.2014 19:47
И разказ без измислица какво е?!... Тя, измислицата, е майсторлъкът от житейската история да сътвориш нов свят - свят, в който историята вече диша, разказва и омайва.
Поздравления, Венински, и за този вълнуващ разказ!
цитирай
14. veninski - 13. megg - "... какво е смешка без малко измислица..."
22.10.2014 20:00
megg написа:
И разказ без измислица какво е?!... Тя, измислицата, е майсторлъкът от житейската история да сътвориш нов свят - свят, в който историята вече диша, разказва и омайва.
Поздравления, Венински, и за този вълнуващ разказ!

Напълно съм съгласен с теб, приятелко. Благодаря ти за оценката!
Сърдечни поздрави на всички!
цитирай
15. injir - Сиромах човек - жив дявол.:)
22.10.2014 23:55
Сиромах човек - жив дявол.:)
цитирай
16. veninski - 15. injir - Сиромах човек - жив дявол.:)
23.10.2014 07:03
injir написа:
Сиромах човек - жив дявол.:)

Така е:) Величко Юрука е историческа личност, за него става дума още в три-четири историйки.
Сполай ти, че прочете, приятелко!
Бъди честита! Хубав ден!
цитирай
17. tomich - Лъжата - добра или лоша...
24.10.2014 12:50
Виж ти! Чудесен разказ... и повод за размисъл.
Лъжата...Замислих се, Васко, дали пък лъжата е толкова грозна човешка постъпка? Няма човек на тоя свят, който да не е излъгал поне ведаж в живота си, за малките деца - да не говорим. Лъжата е най-противоречивата и странна черта в характера на човека. Тя често играе ролята на негов защитник, помагайки му понякога да оцелее в безизходни от пръв поглед положения; да утеши и вдъхне някаква надежда на безнадеждно болния; да развесели умърлушения...Тя прикрива, макар и не за дълго, една болезнена, отчайваща истина...Но лъжата може да причини и големи неприятности и нещастия на един човек, на група хора или дори на цял народ..., пропъждайки истината. "На лъжата краката са къси" умно е казал народа и това го доказва случката в разказа. Аз също смятам, че героят на разказа Юрука е постъпил аморално и греховно, погребвайки майка си "жива", образно казано, с цел да припечели малко пари...Да, прав си - психологическата нагласа на човека
е "да бъде лъган за щяло и нещяло...", но забележи, да е за нещо, което би му донесло радост, смях, удоволствие, та дори и "виртуално" желано щастие. Такива сме ние хората, приятелю! Извинявай, че се увлякох в моите си мисли. То на човек какво друго му остава като одъртее освен да размишлява, да зове радостните спомени и да отпъжда черните от паметта си...А разказът ти, както винаги, е на високо писателско ниво, поучителен, чете се с интерес и удоволствие и провокира чувства, размисли и разсъждения.
Поздрави за теб, домочадието и пожелания за здраве, щастие и сполуки в работата и в живота!
цитирай
18. veninski - 17. tomich - Лъжата - добра или лоша...
24.10.2014 14:49
tomich написа:
Виж ти! Чудесен разказ... и повод за размисъл.
Лъжата...Замислих се, Васко, дали пък лъжата е толкова грозна човешка постъпка? Няма човек на тоя свят, който да не е излъгал поне ведаж в живота си, за малките деца - да не говорим. Лъжата е най-противоречивата и странна черта в характера на човека. Тя често играе ролята на негов защитник, помагайки му понякога да оцелее в безизходни от пръв поглед положения; да утеши и вдъхне някаква надежда на безнадеждно болния; да развесели умърлушения...Тя прикрива, макар и не за дълго, една болезнена, отчайваща истина...Но лъжата може да причини и големи неприятности и нещастия на един човек, на група хора или дори на цял народ..., пропъждайки истината. "На лъжата краката са къси" умно е казал народа и това го доказва случката в разказа. Аз също смятам, че героят на разказа Юрука е постъпил аморално и греховно, погребвайки майка си "жива", образно казано, с цел да припечели малко пари...Да, прав си - психологическата нагласа на човека
е "да бъде лъган за щяло и нещяло...", но забележи, да е за нещо, което би му донесло радост, смях, удоволствие, та дори и "виртуално" желано щастие. Такива сме ние хората, приятелю! Извинявай, че се увлякох в моите си мисли. То на човек какво друго му остава като одъртее освен да размишлява, да зове радостните спомени и да отпъжда черните от паметта си...А разказът ти, както винаги, е на високо писателско ниво, поучителен, чете се с интерес и удоволствие и провокира чувства, размисли и разсъждения.
Поздрави за теб, домочадието и пожелания за здраве, щастие и сполуки в работата и в живота!

Както винаги, си много точен в оценката. Напълно споделям анализа ти за лъжата въобще и за конкретния случай.
Сполай ти от дъното на душата си, приятелю! Сърдечни поздрави на цялата ти къща! Нека никога не я напускат здравето и усмивката!
Хубав уикенд!
цитирай
19. makont - Усмихна ме! Както винаги
26.10.2014 18:32
завладяващо и прекрасно написано. Всъщност никаква лъжа, просто "джумбуш", щом има надхитрени и накрая смях, значи е в реда на нещата. Поздрави и хубава седмица!
цитирай
20. veninski - 19. makont - Усмихна ме! Както винаги
30.10.2014 09:32
makont написа:
завладяващо и прекрасно написано. Всъщност никаква лъжа, просто "джумбуш", щом има надхитрени и накрая смях, значи е в реда на нещата. Поздрави и хубава седмица!

Права си, Мая, най-обикновен "джумбуш" е. Макар че Величко е прекалил с обекта на джумбуша... Благодаря ти, приятелко! Хубава ден!

Извини ме, че едва сега ти отговарям! Седем дена (от падането на снега) нямах интернет...
цитирай
21. inel379 - Добро попадение!
08.01 16:18
Напомня ми задявките
между Хитър Петър и Настрадин Ходжа.:)
Посмях се от сърце )))
Сърдечен поздрав!
цитирай
22. veninski - Напомня ми задявките между Хитър ...
20.07 10:15
inel379 написа:
Напомня ми задявките
между Хитър Петър и Настрадин Ходжа.:)
Посмях се от сърце )))
Сърдечен поздрав!


Да, права си. Величко Юрука е бил много колоритна личност...
Благодаря ти, скъпа приятелко!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1249087
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 129923
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31