Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2014 07:11 - Прометеев огън
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 11573 Коментари: 22 Гласове:
67

Последна промяна: 11.11.2014 07:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   ПРОМЕТЕЕВ ОГЪН

 

Бяха лоши времена, деребейски, но не само турският агалък, ами и болестите бяха срещу българите - то не беше лош корем и чума, не беше охтика и холера. Бял ден да не видиш от болести! А пък само във Филибе имаше истински церител... И да оставим, че ти трябва бая пара да го докараш в Павелско, ами додето идеш през Бяла черква, додето се върнеш, и видиш,че маразлията1 се преселил във Великденица. Затуй за турците береше грижи ходжата, а за българите - една жена, която помагаше не само при мъчно раждане, но цереше и болните люде - веднъж с отвара, другош с баене, а понякога и с разни други уйдурми. Начесто се случваше някой да умре в ръцете на баячката, ама никой не й връзваше кусур, щото се смяташе, че кабахатът2 е в болестта. Така си вървеше, додето жената застарее и открие тайнствата си я на дъщеря, я на внучка, която насетне я отменяше. И тъй ставаше, че упованието за церене никога не умираше за разлика от болнавия човечец...  

Но да речеш, че болестите бяха само у людете, ще излъжеш. Да  знаеш колко добитък също изнемогваше - говеда, овце, кози и какво ли не. Не стига робия и немотия, ами сграбчи ли ти животните някаква зараза, до крак ще ги умори! Макар че имаше и болести, дето се церят...

Ето какво стана едно лято. Историята се случи преди да се вдигне селската черква, щото тогава людете още се черкуваха на Свети Никола в манастирчето. Едно лято добитъка го емна мор, който някак странно подмина животните в Турската махала. От него се отърваха и мулетата и магаретата на българите, а всички други, дето копитата им бяха чифт, се разболяха. Изпървом нищо не се разбра, сетне изведнъж говедата, овцете и козите захванаха да горят целите и им потече слюнка кат вода низ пролетно дере. Насетне в устата на добитъка взеха да се издуват мехури, додето станат на рани. Кървища се пръкнаха и по виметата, а между копитата на животните се отвори дълбока цепка, че взеха да  куцукат до едно. Заговори се, че ги е погнала чума, дето скоро щяла да налети и людете, та се чуха гласове за криене по баирите. Като видяха, че работата отива на зле, сайбиите се отправиха към къщата на дядо Киро, който цереше добитъка от незапомнени времена. Белобрадият старец поогледа болното говедо, дето му доведоха, и тежко-тежко се произнесе:

- Не е чума, копитница е. Турците ѝ викат шап3.

- Има ли ляк тая копитница, дядо Киро? – разтревожени попитаха  сайбиите.

- Има, ама без дяда Господа нема да минем. Колькьо са болните?

- Барем петдесетина. К’во ше ги правим?

Старецът за малко се смълча, пресметна нещо на ум и посочи с глава към Раздола:

- Ей де е Говежда дупка между двана камене. Едни люде да качат отгоре на дясния камен десет товара суха фойна4, втори – чет’ри елови гряди по шест крачки, а трети - двайсетина тѝкли5. И най-подир да се стоварят долу в пещерата сто мяха с вода. И кажете на сички, че доде не са върнат в село, не бива въобще да думат. Нито дума! Разбрахте ли?  Оти мойте илачи нема да фанат дикиш! – с тайнствен глас прошепна дядо Киро, сетне по-високо притури. – Сторите ли сичко туй, пуснете ми хабер.

Сайбиите се разотидоха, а старецът викна внука си и рече:

- Кирчо, време ти е да научиш как се цери добитък. Тая вечер в Говежда дупка ше церим копитница, демек шап. Там сичко ше вършим мълчешката. Ти гледай к’во са прави, а като свършим, ше говорим за церенето. А сега давай да правим ляк. Но на никому - думица!

Дядо Киро, пъргав за годините си, запали огън, сложи отгоре му казан с вода и като шепнеше нещо на  внука си, почна да пуска някакви билки. Сетне взе да бае, но тъй че да го чува и детето.

По пладне илачът бе готов, а подир това дойдоха и сайбиите да кажат, че заръчаното е свършено. Тогава старецът им каза:

- По икиндие животните да са преградени над Говежда дупка, но не бива да се лафи! А людете да чакат на Амѝша.

Като наближи заник слънце, дядо Киро качи меховете с илачите на мулето и тръгна с детето. Както беше заръчал, сайбиите на болните животни чакаха извън селото. Старецът избра четирима за помагачи, а на останалите рече:

- Кат видите светликь над Говежда дупка, наближете извора на ряката и без да гълчите, си вържете добичето, га доде там.

Щом каза туй, дядо Киро отиде с помощниците си на стотина крачки от другите и взе да им обяснява нещо, сетне като свърши, каза:

- Нагоре нито дума! – и ги поведе мълком към дефилето.

Най-тясното място на Раздола - внушителен и равен боаз, виещ се като гигантска змия между Лилекова гора и Ямите, е Говежда дупка. Тя е  на двеста-триста крачки над мястото, дето се ражда малка рекичка, разделяща Павелско през средата. Каменистото дъно на Говежда дупка - едно тясно гърло, сътворено от две скали, почти допрели чел, се мие сегиз-тогиз от топенето на снеговете на Юзеница - свещената гора на селото. В долния край, дето междината е две-три крачки, през годините пролетните води бяха изваяли аршин и половина дълбока полегата яма, в която от памтивека церителите слагаха своя загадъчен илач, без който не се лекува никаква болест. Встрани на едната скала имаше нищо и никаква пещера, където при лошо време се криеха диви животни, а понякога и закъсали люде, макар че тайнствеността на Говежда дупка внушава повече страх, отколкото закрила.

Щом довтасаха на мястото, церителят взе да сваля своя товар, а  мъжете се качиха да правят мост над скалите. Подир сахат, когато гредите бяха укрепени, те наредиха отгоре тиклите, а върху им сториха клада от хвойнови дърва. През туй  време дядо Киро почисти ямата и стъкми първата мяра - един мях илач на двайсет и пет вода. Кат видя свършеното, старецът даде знак за почивка. Докато отморяваха, мракът полека-лека се възцари над Говежда дупка.

По някое време дядо Киро стана, прекръсти се три пъти и почна да сваля дрехите си една по една, додето не стана дибидюс гол. Всички до един го последваха. Сетне церителят взе дебела дряновица и тропна веднъж по гредите, при което две голи сенки се качиха на моста и взеха да трият дърво в дърво. Подир малко, когато дядо Киро тропна втори път, други две сенки смениха първите. И тъй се редуваха, додето двама мъже не вдигнаха победоносно зачервените дърва. Тогава церителят отиде на моста и като духаше с уста, почна да слага сухи  съчки. Като видя, че първият пламък се пръкна, дядо Киро се прекръсти, вдигна нагоре ръце и безмълвно зашептя нещо. Нататък вече бе лесно - сухата клада лумна и озари небето.

Сетне старецът се върна при другите, извади нещо от торбата си и тръгна по скалата. Спря се над заградения в дерето добитък и сключи ръце. Над притихналите животни се разнесе тъжният звук на овчарски кавал...

Подир жаловитата си свирня дядо Киро се върна на моста, дето огънят вече бе родил жарава, взе дряновицата си и почна да бута жар надолу. Щом от междината заблестяха рояк звезди, церителят тропна с тоягата и мъжете захванаха да турят дърва в огъня, додето заревото не заигра наново из околността. Когато кривакът на дядо Киро тропна втори път, мъжете взеха по една главня и се изгубиха някъде под скалите. След малко в тишината пак проехтя тоягата на церителя. Две сенки тутакси подкараха едно добиче отгоре, като го пареха с главни по вимето. Животното тъй се подплаши, че хукна през жаравата, сетне прецапа през ямата с илача и додето разбере какво става, други две сенки го емнаха надолу...  

И тъй, като пълнеха ту ямата, ту огъня,  говедата, овцете и козите до едно минаха през лечебницата на дядо Киро. Накрая старецът тупна за последен път в моста и всички почнаха да гасят наоколо с останалата в меховете вода, сетне заслизаха морни към Павелско.   

Едва изтраял да седнат край огнището, Кирчо подхвана церителя:

- Дядо бе, оти не запалихме огън на земета?

- Оти той не е обикновен, а Прометеев огън – отговори старецът.

- Кой е тоя Прометеев, дядо? – полюбопитства малкият.

- Прометей му викали, Кирчо, не Прометеев. Кой е той и дядо не  знаеше, само ми каза, че кат го учил да цери, неговия дядо, демек твоя прапрадядо, му рекъл, че той е направил голям хаир на людете - спасил ги до един, кат им дал огън отгоре. Затуй мъксус6 сторихме кюприята7, да запалим Прометеев огън, та да спасим хорския добитък. Сети ли са сега, дядовото?

- Ъхъ. Ами оти не го запалихме с огниво? – пак попита детето.

- С триене е редно, Кирчо, оти тъй е дошъл на земята. И винаги да палиш огън от фойна, щото фойновата жар е най-церителна.

- Дядо бе, ами за к’во бехме са сгоропали8? – захили се Кирчо.

- Ангелите също са без дрехи, дядовото, а пък знаеш, че Господ провожда хаир само по тях – без да се засмее, отвърна церителят.

- А-а-а-а, ищеш да речеш, че тая вечер бехме ангели? – досети се детето.

- Точно тъй, Кирчо, точно тъй! – погали го по главичката старецът и добави: – Церихме с Божията помощ, дядовото. На земята нищо убаво не става без Господ! Тъй да знаеш!

- Ами ше изцерим ли добичетата? – рече момчето.

- Ако е рекъл Господ...

- Преди да почнем да ги церим, к’во им рече с кавален? – пак попита Кирчо, сетне съвсем тихичко си призна. – По адно време ми са доплака, ама накрая ми стана по-убаво...

- В тая песен изпървом се лафи за болести и мъки, но сетне и за изцеряване... И ти тря’ва да е учиш нататък, дядовото. А сега да поспим малко, че петлите пропяха!

Малкият церител - доволен от първия си урок, заспа блажено. Но и сайбиите останаха доволни, че животните, дето дядо му ги цери с Прометеев огън и незнаен илач, до едно се оправиха...

Не щеш ли, след известно време шапът подхвана и добитъка на турците. Какво цери ходжата, какво не цери - никой нищо не разбра, но че лековете му не хванаха дикиш, се разчу веднага. Та кой ли можеше да скрие толкоз мърцѝна9?  

И срам - не срам, ходжата отиде при дядо Киро и му рече:

- Трябва да помогнеш! Види се твоите лекове церят повече...

- Мехмед ходжа, бая време се изниза от... Ама ше се опитам, да помогна, макар че...

- Искам само илач, дядо Киро, не ща помощ – прекъсна го онзи.

- Илач ше дам, ама има и други неща... – благо му каза церителят, сетне добави. – Можеш да идеш да цериш, в Говежда дупка, кюприята още си седи…

Като чу това, Мехмед ходжа гневно се запени:

- Сус бе, гяур, тоя делик10 си е ваш, гяурски, не е за мюсюлмани! Давай церът и не се меси повече!

Без нищо повече да рече, дядо Киро даде илач на ходжата, ама и той не му помогна...

Сетне българите си рекоха, че турците са наказани за лошотията им, агаларите пък до последно викаха, че дядо Кировия илач хваща дикиш само на Говежда дупка, а малкият Кирчо знаеше, че за церене се иска и усталък, и една камара други неща...

 

 

Васил Венински

 

 

                                                                       

1 маразлия - болен човек; от мараз (тур.-ар.) - болест

2  кабахат (тур.-ар.) – вина, провинение

3 шап (тур. şap от перс. sab “копито” ) – остра заразна болест

4 фойна (диал.) – хвойна.

5 тѝкла (диал.) – тясна каменна плоча за покриване на стари къщи  

6 от максус (тур.- ар.) - нарочно

7 кюприя (тур.) – мост

8 сгоропали (диал.) – съблекли голи

9 мърцѝна – добиче, умряло, без да го заколят, та не му ядат месото

10делик (тур.) – дупка   

 




Гласувай:
67



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada3 - Много интересен разказ, Вен!Да не ...
11.11.2014 08:18
Много интересен разказ,Вен!Да не дава Господ да прилагаме елача:))Макар ,че бързам за заседание отделих време за да се запозная с най-новия ти разказ!Не изменяш на себе си-винаги сладкудумен ,интересен и различен!
Поздрави !
цитирай
2. veninski - 1. iliada3 - Много интересен разказ, Вен!Да не ...
11.11.2014 08:25
iliada3 написа:
Много интересен разказ,Вен!Да не дава Господ да прилагаме елача:))Макар ,че бързам за заседание отделих време за да се запозная с най-новия ти разказ!Не изменяш на себе си-винаги сладкудумен ,интересен и различен!
Поздрави !

Сполай ти, приятелко скъпа! Да даде Господ скоро да видим новите ми авелзамански истории и твоята прекрасна картина на корицата! Хубав и спорен ден, Илиана!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздравления!
11.11.2014 13:39
И как умело пресъздаваш тогавашната атмосфера! Все едно ,че от някой ъгъл наблюдаваш ставащото!
Възхищавам ти се!
Приятен ден!
цитирай
4. katan - Поздрави, Васко!
11.11.2014 14:13
От известно време, виждам новите ти разкази, но не успях да ги прочета.
Днес се зачетох уж са малко, но при теб човек не може да чете малко - или всичко или нищо.
Твоите авелзамански истории винаги ме стискат за гърлото и сърцето.
Уводът ти ме разплака. Трудни, тежки, дерибейски времена са били, а дойде ли болест направо е безнадеждно!
" И тъй ставаше, че упованието за церене никога не умираше за разлика от болнавия човечец..."
Бог висока, а доктор - чак във Филибе!
Всички архаични думи ме връщат някъде във времето, много далече.
Винаги го правиш. Не си спомням да съм "излязла" безразлична от някой твой разказ.
В дядо Киро е въплътена мъдростта на народа ни.
Има и малко мистика, но как без нея в тези времена:)?
Ангели са били тези голи сенки макар и без крила. Те са изцерили копитница /шапа/ с илач, фойна, Прометеев огън и много вяра в Бога, в Господювите работи!

Преди около месец четох едни спомени на дядо Митко от Неврокоп. Той е отс.Старчища /до нашето село Куманич в Гърция/. Там прочетох, че имало хора от тяхното село в ПАВЕЛСКО.
Такива ми ти работи, Васко. Старчища, Куманич, Павелско - все са български села.
Павелско има в твое лице един неповторим и сладкодумен разказвач /писател от висок ранг!/, който съхранява паметта на поколенията за поколенията.
Ти си достоен наследник на достойни предци, за които пишеш с такова вдъхновение и любов, че човек трябва да е без сърце, за да не го види и оцени!
Продължавай! Очаквам новите разкази в НОВАТА ти книга с най-голямо нетърпение!
цитирай
5. veninski - 3. leonleonovpom2 - Поздравления!
11.11.2014 16:51
leonleonovpom2 написа:
И как умело пресъздаваш тогавашната атмосфера! Все едно ,че от някой ъгъл наблюдаваш ставащото!
Възхищавам ти се!
Приятен ден!

Оценката ти ме радва. Сполай ти, приятелю! Хубава вечер!
цитирай
6. veninski - 4. katan - Поздрави, Васко!
11.11.2014 17:31
katan написа:
От известно време, виждам новите ти разкази, но не успях да ги прочета.
Днес се зачетох уж са малко, но при теб човек не може да чете малко - или всичко или нищо.
Твоите авелзамански истории винаги ме стискат за гърлото и сърцето.
Уводът ти ме разплака. Трудни, тежки, дерибейски времена са били, а дойде ли болест направо е безнадеждно!
" И тъй ставаше, че упованието за церене никога не умираше за разлика от болнавия човечец..."
Бог висока, а доктор - чак във Филибе!
Всички архаични думи ме връщат някъде във времето, много далече.
Винаги го правиш. Не си спомням да съм "излязла" безразлична от някой твой разказ.
В дядо Киро е въплътена мъдростта на народа ни.
Има и малко мистика, но как без нея в тези времена:)?
Ангели са били тези голи сенки макар и без крила. Те са изцерили копитница /шапа/ с илач, фойна, Прометеев огън и много вяра в Бога, в Господювите работи!

Преди около месец четох едни спомени на дядо Митко от Неврокоп. Той е отс.Старчища /до нашето село Куманич в Гърция/. Там прочетох, че имало хора от тяхното село в ПАВЕЛСКО.
Такива ми ти работи, Васко. Старчища, Куманич, Павелско - все са български села.
Павелско има в твое лице един неповторим и сладкодумен разказвач /писател от висок ранг!/, който съхранява паметта на поколенията за поколенията.
Ти си достоен наследник на достойни предци, за които пишеш с такова вдъхновение и любов, че човек трябва да е без сърце, за да не го види и оцени!
Продължавай! Очаквам новите разкази в НОВАТА ти книга с най-голямо нетърпение!

Благодаря ти, скъпа Катя! Трогна ме... Направо ме остави без думи... Сполай ти още веднъж!
Колкото се отнася до спомените на дядо ти Митко, за мен те са безценни! Защото ще докажат едно моя теория. Ще ми бъде интересно лично да прочета онзи откъс за моето село... Иначе Павелско е много старо селище - още от преди Христа.
Бъди благословена, приятелко свидна!
Сърдечни поздрави от моята къща и от Павелско!
Хубава вечер!
цитирай
7. donchevav - По-различен е май този разказ от ...
11.11.2014 19:13
По-различен е май този разказ от останалите, майсторе. И по-тъжен… В "Прометеев огън" откривам за първи път /поне за мене/ умението да изобразяваш не само типични проявения на неволята у хората, а и да изграждаш обобщена картина на народната несрета: "Бяха лоши времена, деребейски, но не само турският агалък, ами и болестите бяха срещу българите - то не беше лош корем и чума, не беше охтика и холера. Бял ден да не видиш от болести!" А когато се правят обобщения, не е достатъчно да опишеш само "къде", "кога", как" и "какво" се е случило, трябва и отговори да се дадат, път трябва да си посочи - народ е това, изход, светлинка трябва да му се покаже...Така се раждат легендите. Но твоят разказ не е просто легенда, Вен. С правдива достоверност и пунктуална конкретност, виртуозно и същевременно простичко, сякаш си там, в кухнята на нещата, разказваш за магии и баяния, за илачи и ритуални техники, за добиване на Прометеев огън. Смесване на времеви пластове и култури, на езически и християнски символи, на различни етнически вярвания и магически практики– всичко е толкова логично, пъстро и така добре орнаментирано – просто прелест! Но над всичко стои приемствеността в доброто –това умение да опазиш и предадеш ангелската чистота на порива към добротворство, да издигнеш в култ служенето на другите – без думи, без кичене с пъстри пера – без дрехи, без тяло дори. Служене на сенки, дошли от праправремената на дедите, живели сговорно под сянката на Олимп.
Това ни отличава от другите народи, Вен – и това ни спасява: оная смес от мистика и приземяване, която другите нито могат да приемат, нито дори да разберат. Е, ами техен си проблем – като на ходжата в разказа ти. Но нашето народностно оцеляване никога не е било въпрос на предсказания или статистически изчисления, то е кодирано в нуклеиновите вериги на народната памет, пречистено в нестинарската жарава на изпитанията– вечно възпроизвеждащо се - като огъня на Прометей!
Прекланям се пред таланта ти, майсторе! Бъди ни жив и здрав!
цитирай
8. veninski - Колко много си разбрала, Вени. . . ...
11.11.2014 19:34
Колко много си разбрала, Вени... Все едно първо споделих с теб, след това седнах да пиша историйката... Изуми ме! И ме въздигна...
Дано го заслужавам...
Благодаря ти!
Господ да те благослови до девето коляно!
Хубава вечер, Вени!
цитирай
9. lado - Поздрави, Василе!
11.11.2014 19:42
Катан го е написала хубаво, и се присъединявам :)
цитирай
10. veninski - 9. lado - Поздрави, Василе!
11.11.2014 19:49
lado написа:
Катан го е написала хубаво, и се присъединявам :)

Благодаря ти, приятелю! Отдавна не беше наминавал... Поздрави от Родопите!
цитирай
11. injir - Церенето трябва да се прави със с...
12.11.2014 07:33
Церенето трябва да се прави със сърце и милост към болните. Тогава хваща ,,дикиш,,.
цитирай
12. veninski - 11. injir - Церенето трябва да се прави със с...
12.11.2014 07:56
injir написа:
Церенето трябва да се прави със сърце и милост към болните. Тогава хваща ,,дикиш,,.

Права си, приятелко. Радвам се, че се отби и прочете! Благодаря ти!
цитирай
13. mrazekoff - Васко,
12.11.2014 08:25
каквото и да напиша като коментар все ще е недостатъчно за това, което създаваш като творби. Твоите разкази не са само думи и изречения описани с един диалект от родопа планина. Те са едно излияние на душата и хващат за гърлото този, който ги чете!
Бъди благословен приятелю!
цитирай
14. veninski - 13. mrazekoff - Васко,
12.11.2014 08:42
mrazekoff написа:
каквото и да напиша като коментар все ще е недостатъчно за това, което създаваш като творби. Твоите разкази не са само думи и изречения описани с един диалект от родопа планина. Те са едно излияние на душата и хващат за гърлото този, който ги чете!
Бъди благословен приятелю!

И твоите думи хващат за гърлото, стари приятелю...
Сполай ти!
Бъди честит, ваятелю!
цитирай
15. hel - За церенето не са нужни само илачи, а ...
18.11.2014 09:39
За церенето не са нужни само илачи, а както е разбрал и малкият Кирчо "една камара други неща... "
Ако питаш мен, и без илачи може, най-важни са другите неща.
Благодаря, че те има и че така образно разказваш, потапяш ни в едно трудно минало, в което българите са оцелявали и ставали все по-силни духом, свързани с Бога и с мистичните Родопи!
Поздрав на теб и Родопите!
цитирай
16. veninski - 15. hel - За церенето не са нужни само илачи, а ...
18.11.2014 10:11
hel написа:
За церенето не са нужни само илачи, а както е разбрал и малкият Кирчо "една камара други неща... "
Ако питаш мен, и без илачи може, най-важни са другите неща.
Благодаря, че те има и че така образно разказваш, потапяш ни в едно трудно минало, в което българите са оцелявали и ставали все по-силни духом, свързани с Бога и с мистичните Родопи!
Поздрав на теб и Родопите!

Благодаря ти, Хел! От дъното на душата си.
Сърдечни поздрави, приятелко!
цитирай
17. makont - Поздрави за поредния бисер в огърлицата на твоето творчество!
19.11.2014 14:09
Да и..."една камара други неща", и обич, и вяра, и сърце, и премственост... Колко много, събрано в едно е нужно, за да победиш злото. Де го този български дух днес? Много надълбоко в сърцето дълбае твоят разказ!
цитирай
18. veninski - 17. makont - Поздрави за поредния бисер в огърлицата на твоето творчество!
19.11.2014 14:38
makont написа:
Да и..."една камара други неща", и обич, и вяра, и сърце, и премственост... Колко много, събрано в едно е нужно, за да победиш злото. Де го този български дух днес? Много надълбоко в сърцето дълбае твоят разказ!

Благодарности от сърце, Мая! Желая ти здраве, успехи и една камара други неща!
Хубава вечер, приятелко скъпа!
цитирай
19. ckarlet - Винаги и с удоволствие чета твоите ...
26.11.2014 12:06
Винаги и с удоволствие чета твоите разкази, които придават спомените на своето минало, с което можем да се гордеем, приобщават ни към един свят на българщината. Всичко е като на лента от епизоди на нашето историческо минало, с което можем само да се гордеем, че сме българи.
Поздрави, приятелю от красивите Родопи!
цитирай
20. veninski - 19. ckarlet - Винаги и с удоволствие чета твоите ...
26.11.2014 12:25
ckarlet написа:
Винаги и с удоволствие чета твоите разкази, които придават спомените на своето минало, с което можем да се гордеем, приобщават ни към един свят на българщината. Всичко е като на лента от епизоди на нашето историческо минало, с което можем само да се гордеем, че сме българи.
Поздрави, приятелю от красивите Родопи!

Сполай ти, приятелко свидна! Отдавна не беше наминавала през моята виртуална къщичка...
Желая родопско здраве и дълголетие на цялата къща!
Прегърни твоите слънчица...
Хубава вечер, Скарлет!
цитирай
21. inel379 - Неразгадаемо е тайнството на вярванията в традициите наши.
08.01.2017 18:31
Един илач за цяр не стига.
За да хване дикиш,
си има тънкости,
които мъдростта на времето,
окъпано в мистика, не изтрива.
Прометеевият огън изисква да дораснеш за него.
Не е за хора с его,
надскачащо многократно "ръста им".
В разказа това е показано ясно.
Има неща, с които и да не вярваш,
трябва да се съобразяваш.
В необяснимото е закодирана сила.
Никой не е по-висок от народа.
Прекланяме се пред него,
защото е успял да премине
през всичкото тегло
и не само е останал жив,
но е опазил достойно своята идентичност.
Прекрасен си, приятелю,
в своите проникновения за него!
Сърдечен поздрав!
цитирай
22. veninski - Един илач за цяр не стига. За да хване ...
20.07.2017 10:08
inel379 написа:
Един илач за цяр не стига.
За да хване дикиш,
си има тънкости,
които мъдростта на времето,
окъпано в мистика, не изтрива.
Прометеевият огън изисква да дораснеш за него.
Не е за хора с его,
надскачащо многократно "ръста им".
В разказа това е показано ясно.
Има неща, с които и да не вярваш,
трябва да се съобразяваш.
В необяснимото е закодирана сила.
Никой не е по-висок от народа.
Прекланяме се пред него,
защото е успял да премине
през всичкото тегло
и не само е останал жив,
но е опазил достойно своята идентичност.
Прекрасен си, приятелю,
в своите проникновения за него!
Сърдечен поздрав!

Абсолютно си права, скъпа приятелко! В необяснимото е закодирана сила. И който я владее, притежава мъдростта на времето...
Благодаря ти, че отново бе тук! Присъствието ти ме окриля...
Хубав юлски ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1935475
Постинги: 126
Коментари: 7216
Гласове: 161468
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031