Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2014 07:02 - Парата
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 19843 Коментари: 44 Гласове:
73

Последна промяна: 02.12.2014 08:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ПАРАТА



 image

 

 

Тая история, дето ще ти разкажа, е истина от край до край. Да не помръдна оттука, ако лъжа! Ето на - честен кръст ти правя! Беше време, когато сиромашията бе налегнала народа дотолкоз, че всичко живо гладуваше. Като гледаш пълните рафтове на днешните дюкяни, може и да не ти се вярва, ама подир Европейската война бяха такива гладни години, че селската камбана през ден дрънкаше на умряло.

Въпреки че имаше глад на поразия, нямаше умряло, на което роднините да не раздадат жито за Бог да пртсти, което според тогавашния павелски адет ставаше на гробищата. Затуй  горките дечица се надварваха за шепа житце на Великденица, та барем мъничко да утолят глада си...  

Барабар с всички хлапета и шестгодишният Андончо се редеше на гробищата, ама нали беше мъничък, рядко му се случваше да тури нещо в устата. Къщата му беше досами черквата в Метряковската махала, един дувар ги делеше, ама църковната порта бе на другия край, та додето иде оттатък почти винаги закъсняваше за погребенията.

Веднъж, както Андончо си търчеше подир умрялото, не щеш ли, съгледа някаква пара. Ама нали бяха сиромашки времена, на него му се стори, че намери сребърните мини на цар Соломона, а не най-обикновена медна паричка... И тъй като още не познаваше парите, реши да попита някой.   

- К’ва е тая паричка, бабо Лщко? – настигна той една женица, която силом креташе подир шествието.

Петкановица обаче си беше забравила очилата, та не само парата, ами даже и хлапето не разпозна:

- Ти кое дите си?

- На Стоила съм...

- Андончо, ти ли си, бре? – сети се Лщка.

- Ъхъ! – отвърна той и бързо мушна парата в джоба си, подир което се затича напред, да не изпусне яденето.

Да, ама додето се разправяха с Петкановица, някакъв дангалак ги забеляза, и видял-не видял, мигом разтръби, че малкият е намерил златна пендара1... И две-три поотраснали по-гладни дечица задебнаха Андончо да му вземат парата, та сетне да се наситят като попски чеда на Задушница...

Ама шестгодишният отдалеч подуши заверата им и макар че вече беше наближил жената, дето раздаваше жито, лека-полека взе да отстъпва заднишком към Чуката. И как да не отстъпва, когато нямаше кой да го отбрани, че откакто баща му се върна от Завоя на Черна2, раната му не спираше да кърви и все лежеше на миндера, а пък майка му аргатуваше по цял ден из чуждите ниви. Отгоре на всичко си имаше само две сестрици, че петнайсетгодишният му брат Костадин си отиде преди месец от охтика...

Додето Андончо отстъпваше, по едно време се юрна да бяга, че ония взеха да го обграждат. И както си търчеше, неусетно стигна до ръба на Горнет камен.

- Чакаааай! – уплашиха се преследвачите и спряха.

Андончо се обърна да види какво му викат, но за зла беда се спъна в нещо и политна в бездната...         

Тъй здраво стискаше имането си, че даже когато взе да се премята безпомощен надолу, не го пусна нито за миг. Чак когато безжизненото му телце прекъсна полета си долу в Котланица, пръстчетата му се отвориха и едно нищо и никакво петаче3 бавно се търкулна на земята...

Накрая бърните му - незнайно защо - застинаха в усмивка?!

Всички деца, дето се извървяха сетне да го видят, до едно се питаха дали отгоре на небето не го туриха веднага пълна софра... 

 

Васил Венински

                                                      

 

1 пендара (гр.) – голяма златна монета, която служи и за накит

2 Завоя на Черна – военна битка край река Черна, Битолско

     3 петаче, петак - някогашна медна или никелова монета от 2,5 стотинки

 
  


 Автор на изображението: неизвестен
  




Гласувай:
74



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Ех, сиротинко, заради едно блес...
02.12.2014 07:18
Ех, сиротинко, заради едно блесъче.
цитирай
2. veninski - 1. yotovava - Ех, сиротинко, заради едно блес...
02.12.2014 07:21
yotovava написа:
Ех, сиротинко, заради едно блесъче.

Най-трудно се залъгва корем...
цитирай
3. hel - Все ми се струва някак неестествено ...
02.12.2014 10:17
Все ми се струва някак неестествено малки деца да гладуват. Тъжен разказ!
цитирай
4. mrazekoff - Тъжна история,
02.12.2014 11:10
която е показателна за времената, които са били. :(
цитирай
5. veninski - 3. hel - Все ми се струва някак неестествено ...
02.12.2014 11:36
hel написа:
Все ми деува някак неестествено малки деца да гладуват. Тъжен разказ!

И днес има деца, които гладуват, приятелко...
Сполай ти, че се отби!
цитирай
6. veninski - 4. mrazekoff - Тъжна история,
02.12.2014 11:39
mrazekoff написа:
която е показателна за времената, които са били. :(

Прав си, приятелю, историята е много тъжна... Когато писах книгата за павелското училище, бях втрещен... Толкоз много деца, умрели от нищета след Първата световна война.
Благодаря ти, Стефане!
цитирай
7. avangardi - Това детенце сиромах получило п...
02.12.2014 12:08
Това детенце сиромах получило петаче от небето, но не за дълго...
И днес много деца гладуват, което е страшно!
Благодаря за трогателно разказаната история, Васко!
Поздрави - Илка
цитирай
8. veninski - 7. avangardi - Това детенце сиромах получило п...
02.12.2014 12:40
avangardi написа:
Това детенце сиромах получило петаче от небето, но не за дълго...
И днес много деца гладуват, което е страшно!
Благодаря за трогателно разказаната история, Васко!
Поздрави - Илка

Сполай ти от сърце, Илке! Желая здраве, обич и успехи!
Хубав ден, скъпа приятелко!
цитирай
9. gogi6666 - Тъжна действителност.
02.12.2014 13:59
Нищо по-тъжно от гладни или болни деца.
цитирай
10. veninski - 9. gogi6666 - Тъжна действителност.
02.12.2014 14:44
gogi6666 написа:
Нищо по-тъжно от гладни или болни деца.

Тъжна е, майсторе...
Благодаря ти, че прочете!
цитирай
11. lubka67 - Поздравления!
02.12.2014 16:08
Тъжна история. Но истинска!
цитирай
12. veninski - 11. lubka67 - Поздравления!
02.12.2014 16:21
lubka67 написа:
Тъжна история. Но истинска!

Благодаря ти, Любче!
Хубава вечер!
цитирай
13. kalin8 - Привет!
02.12.2014 17:42
Наистина е тъжна историята!
Като цялата ни история народна е... Рядко сме имали добри години, а и сега е така.
Поздравления за разказа, Василе!
Б.
цитирай
14. veninski - 13. kalin8 - Привет!
02.12.2014 17:51
kalin8 написа:
Наистина е тъжна историята!
Като цялата ни история народна е... Рядко сме имали добри години, а и сега е така.
Поздравления за разказа, Василе!
Б.

Благодаря ти, приятелю! Вярвам в успеха на новата ти книга, защото знам, че е стойностна. Хубава вечер, Борисе!
цитирай
15. ko642 - Благодаря за разказа Василе! На...
02.12.2014 19:08
Благодаря за разказа Василе! Напомня ми за 'Малката кибритопродавачка' на Андерсен.

Поздрави!
цитирай
16. veninski - Благодаря за разказа Василе! На...
02.12.2014 19:24
ko642 написа:
Благодаря за разказа Василе! Напомня ми за 'Малката кибритопродавачка' на Андерсен.

Поздрави!

Ценна ми е оценката ти, Валентине... Сполай ти! Поздрави на Канада!
цитирай
17. megg - Колко струва
02.12.2014 20:02
една паричка... Много болка има в разказа ти, Венински, много истина. И сякаш няма край мъката, тази наша изстрадана реалност...
Поздравления за вълнуващия разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а така горчи...
цитирай
18. injir - Защо тъжните истории са повече от ...
02.12.2014 21:27
Защо тъжните истории са повече от веселите...
цитирай
19. donchevav - Ох, все около парАта се въртят вс...
02.12.2014 22:33
Ох, все около парАта се въртят всички проблеми, все заради нея са всички нещастия на хората... Тъжен разказ...и не само заради глада и немотията и заради лишенията, които трябва да преживеят децата...Макар че няма по-голямо престъпление от това деца да гладуват- някак противоестествено е...неморално е, грешно е!
Случилото се е нелепо и глупаво - ако не беше толкова трагично...Жалко за детето! Вярвах на разказвача и го следвах, следвах докрай - все си мислех,че нещо друго ще наддеее, ще пребори властта на парАта, че ще литне момченцето над пропастта, ще се извие над скалите....Но не - парите са късмет, сляпа сила, съдба...живот и смърт. Дори и в смъртта малкото дете се усмихва - победило, съхранило парАта... А то даже не познава стойността на парите...И може би тук започват едни други дълбочинни внушения...Може би - но все пак ми е много тъжно…
Поздрави, Венински, пореден много силен разказ! Благодаря ти!
цитирай
20. lado - Майсторе,
03.12.2014 00:39
....
цитирай
21. pcelata - Здравей приятелю,
03.12.2014 06:00
Ще се разплача.....тъжна и мъчителна история. А като се сетя,и за сиротните по Домовете........гърлото ме стяга,от болка.
цитирай
22. veninski - 17. megg - Колко струва
03.12.2014 06:19
megg написа:
една паричка... Много болка има в разказа ти, Венински, много истина. И сякаш няма край мъката, тази наша изстрадана реалност...
Поздравления за вълнуващия разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а така горчи...

Така е, приятелко, една нищо и никаква паричка от 2,5 стотинки... А колко мъка носи... Благодаря ти за добрата дума, Меги!
Поздрави в къщи!
цитирай
23. veninski - 18. injir - Защо тъжните истории са повече от ...
03.12.2014 06:26
injir написа:
Защо тъжните истории са повече от веселите...

Нямам представа, приятелко. Може би защото понякога доброто е безсилно...
Радвам се, че намина през моята виртуална къщичка! Хубав ден!
цитирай
24. veninski - 19. donchevav - Ох, все около парАта се въртят вс...
03.12.2014 06:31
donchevav написа:
Ох, все около парАта се въртят всички проблеми, все заради нея са всички нещастия на хората... Тъжен разказ...и не само заради глада и немотията и заради лишенията, които трябва да преживеят децата...Макар че няма по-голямо престъпление от това деца да гладуват- някак противоестествено е...неморално е, грешно е!
Случилото се е нелепо и глупаво - ако не беше толкова трагично...Жалко за детето! Вярвах на разказвача и го следвах, следвах докрай - все си мислех,че нещо друго ще наддеее, ще пребори властта на парАта, че ще литне момченцето над пропастта, ще се извие над скалите....Но не - парите са късмет, сляпа сила, съдба...живот и смърт. Дори и в смъртта малкото дете се усмихва - победило, съхранило парАта... А то даже не познава стойността на парите...И може би тук започват едни други дълбочинни внушения...Може би - но все пак ми е много тъжно…
Поздрави, Венински, пореден много силен разказ! Благодаря ти!

Дали това е причина за усмивката му или нещо друго... Благодаря ти от сърце, скъпа Вени! Поздрави на цялата къща!
цитирай
25. veninski - 20. lado - Майсторе,
03.12.2014 06:32
lado написа:
....

Една дума, а колко казва... Сполай ти, Владо! Бъди жив и здрав!
цитирай
26. veninski - 21. pcelata - Здравей приятелю,
03.12.2014 06:36
pcelata написа:
Ще се разплача.....тъжна и мъчителна история. А като се сетя,и за сиротните по Домовете........гърлото ме стяга,от болка.

Здравей, приятелко!
Ще ти призная, че когато написах разказчето и аз изпитах същото чувство...
Благодаря ти! От сърце!
цитирай
27. donchevav - Здравей, Венински! Признавам си, ...
03.12.2014 09:46
Здравей, Венински! Признавам си, че се изкушавах да изчакам, да напиша коментар тази сутрин - твоите разкази не са четива за приспиване - поглъщат се на един дъх, но имат толкова дълбочини - трябва да се възприемат с изострени сетива.
И ето, сега видях: "пръстчетата му се отвориха и едно нищо и никакво петаче бавно се търкулна на земята...Накрая бърните му - незнайно защо - застинаха в усмивка?! "
Това ли е? Усмивка на облекчение, когато тялото се освобождава от унизителните битийни компромиси, а душата престава да страда. Материалното вече не е от значение, парАта вече не е ценност. Ръката пуска злощастната монета, както Снежанка – отровната хапка от ябълката, устата се усмихва, душата е свободна и щастлива.
Аха, затова ли Мег пише, че това е "вълнуващ разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а..."
Толкова бях завладяна от мъката…все пак сме земни хора и загубата на живот, при това – на дете – е шокиращ факт, който обезсмисля всичко друго…
А всъщност, това може би е разказ за ПарАта и за Душата….затова си озаглавил разказа си така:))))
Скъпи Венински, извинявай за повторното включване! Поздрави на тебе и на красивото Павелско, запазило такива вълнуващи сърцата спомени!
цитирай
28. veninski - Здравей, Венински! Признавам си, ...
03.12.2014 10:32
donchevav написа:
Здравей, Венински! Признавам си, че се изкушавах да изчакам, да напиша коментар тази сутрин - твоите разкази не са четива за приспиване - поглъщат се на един дъх, но имат толкова дълбочини - трябва да се възприемат с изострени сетива.
И ето, сега видях: "пръстчетата му се отвориха и едно нищо и никакво петаче бавно се търкулна на земята...Накрая бърните му - незнайно защо - застинаха в усмивка?! "
Това ли е? Усмивка на облекчение, когато тялото се освобождава от унизителните битийни компромиси, а душата престава да страда. Материалното вече не е от значение, парАта вече не е ценност. Ръката пуска злощастната монета, както Снежанка – отровната хапка от ябълката, устата се усмихва, душата е свободна и щастлива.
Аха, затова ли Мег пише, че това е "вълнуващ разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а..."
Толкова бях завладяна от мъката…все пак сме земни хора и загубата на живот, при това – на дете – е шокиращ факт, който обезсмисля всичко друго…
А всъщност, това може би е разказ за ПарАта и за Душата….затова си озаглавил разказа си така:))))
Скъпи Венински, извинявай за повторното включване! Поздрави на тебе и на красивото Павелско, запазило такива вълнуващи сърцата спомени!

Не се притеснявай, Вени! Можеш да идваш колкото поискаш. Поласкан съм. И ти благодаря! Хареса ми анализа, наистина. Радвам се, че те има! Ако обърнеш внимание на последното изречение, може да го допълниш...
Прекрасен ден, свидна приятелко!
цитирай
29. katan - Здравей, Васко!
03.12.2014 12:09
Вчера видях, че имаш нещо ново, но нямах време за четене, а при теб не искам да чета набързо. Просто не може да се чете така.
Днес го прочетох и представи си не можах да се сетя дали съм го чела тук или ми е разказвано като малка в Града.
Ти си го писал, а сигурно аз съм ти писала коментар във времето преди да изчезнат публикациите ти.
Колкото и пъти да го чета все ще ми стиска душата от болка и мъка!
Не знам защо ми е токова познат този разказ? Оставил е дълбока бразда в мен.
В него има много история - Балканска, Междусъюзническа, Европейска войни, които донасят толкова скръб, мъка и болка на народа ни, на обикновените хора.
Не знам защо си помислих, че ми е разказвано в Града за това момченце Андончо? Може би заради Завоя на Черна и толкова ярко описаните сцени с гробищата, и житото за Бог да прости?
Паричката, която за това дете е била цяло несметно имане го отказва дори от житцето, от храната, която за малко да засити глада му.
Милото!
Стискайки имането си полита ... към пропастта или към по-добрия свят.
Ето защо си мисля, че пуска парата и се усмихва - там не трябват нито пари, нито имане.
Там го очаква пълна и богата софра, която ще я има всеки ден.
Там няма глад, болка и немотия. Там не му трябва нищо. Там на никой нищо не му трябва.

Благодаря ти за това припомняне, приятелю!

цитирай
30. makont - Тя мъката е голяма, особено когато става дума за дете,
03.12.2014 12:45
когато става дума за оцеляване и малката паричка придобива такава важност, че може да стане причина за смърт, ....или за избавление. Знаеш ли, сетих се за онзи некролог в онова село Поповско, на онзи Янко, дето приятелите му написали: "Хусе, там стой! Тук лошотията не свършва!". В такъв смисъл смъртта на детенцето е спасение. В нашата християнска религия Възнесението е по-голям празник от Рождеството, сигурно в това е смисълът. Знаеш ли, замислих се и за другите деца, тези, които са подгонили детето. Те не са си давали сметка, а след това цял живот са живели с тази тежест. Наистина мъката не свършва, докато не дойдат времена, когато няма да се убиваме за пари, хората ще са сити... Може би, някога... Поздрави!
цитирай
31. veninski - 29. katan - Здравей, Васко!
03.12.2014 12:56
katan написа:
Вчера видях, че имаш нещо ново, но нямах време за четене, а при теб не искам да чета набързо. Просто не може да се чете така.
Днес го прочетох и представи си не можах да се сетя дали съм го чела тук или ми е разказвано като малка в Града.
Ти си го писал, а сигурно аз съм ти писала коментар във времето преди да изчезнат публикациите ти.
Колкото и пъти да го чета все ще ми стиска душата от болка и мъка!
Не знам защо ми е токова познат този разказ? Оставил е дълбока бразда в мен.
В него има много история - Балканска, Междусъюзническа, Европейска войни, които донасят толкова скръб, мъка и болка на народа ни, на обикновените хора.
Не знам защо си помислих, че ми е разказвано в Града за това момченце Андончо? Може би заради Завоя на Черна и толкова ярко описаните сцени с гробищата, и житото за Бог да прости?
Паричката, която за това дете е била цяло несметно имане го отказва дори от житцето, от храната, която за малко да засити глада му.
Милото!
Стискайки имането си полита ... към пропастта или към по-добрия свят.
Ето защо си мисля, че пуска парата и се усмихва - там не трябват нито пари, нито имане.
Там го очаква пълна и богата софра, която ще я има всеки ден.
Там няма глад, болка и немотия. Там не му трябва нищо. Там на никой нищо не му трябва.

Благодаря ти за това припомняне, приятелю!


Здравей, Катя!
Много добре си го казала: "Стискайки имането си полита ... към... по-добрия свят"
Иначе разказчето бе публикувано тук преди четири-пет години и излезе в книгата "Въгленчета от безкрая"...
Сполай ти, Катя! За всичко. Бог да благослови!
цитирай
32. veninski - 30. makont - Тя мъката е голяма, особено когато става дума за дете,
03.12.2014 14:08
makont написа:
когато става дума за оцеляване и малката паричка придобива такава важност, че може да стане причина за смърт, ....или за избавление. Знаеш ли, сетих се за онзи некролог в онова село Поповско, на онзи Янко, дето приятелите му написали: "Хусе, там стой! Тук лошотията не свършва!". В такъв смисъл смъртта на детенцето е спасение. В нашата християнска религия Възнесението е по-голям празник от Рождеството, сигурно в това е смисълът. Знаеш ли, замислих се и за другите деца, тези, които са подгонили детето. Те не са си давали сметка, а след това цял живот са живели с тази тежест. Наистина мъката не свършва, докато не дойдат времена, когато няма да се убиваме за пари, хората ще са сити... Може би, някога... Поздрави!

Напълно споделям твоите мисли, Мая. И ти благодаря!
Защото си разбрала едно от най-важните послания на тази тъжна история.
Желая здраве, обич и сбъднати мечти, приятелко!
Поздрави на цялото семейство!
Хубава вечер!
цитирай
33. katan - Още вчера го
04.12.2014 09:27
прочетох във "Вънгленчетата".
Не знам колко пъти съм го чела, за да имам чувството за преживяно?
Поздрави, Васко!
цитирай
34. veninski - 33. katan - Още вчера го
04.12.2014 09:48
katan написа:
прочетох във "Вънгленчетата".
Не знам колко пъти съм го чела, за да имам чувството за преживяно?
Поздрави, Васко!

Поздрави на всички, скъпа Катя!
Хубав ден!
цитирай
35. eliana - Невероятен разказ ...
04.12.2014 13:25
нали знаеш,че обичам да те чета!Поздрави от другия край на планината
(няма да казвам през девет планини в десета,по-правилното -
през девет хребета в десети :)
цитирай
36. iliada3 - Вен, твоите разказани истории са ...
04.12.2014 14:43
Вен ,твоите разказани истории са винаги вълнуващи ,но тази с този си край ,направо ми догорча.........
Какво да ти пиша освен ,че умееш да докосваш читателя с твоите разкази,така както го правят най-големите майстори на разказа!
Поздравления!
цитирай
37. veninski - 35. eliana - Невероятен разказ ..
04.12.2014 15:47
eliana написа:
нали знаеш,че обичам да те чета!Поздрави от другия край на планината
(няма да казвам през девет планини в десета,по-правилното -
през девет хребета в десети :)

Знам, приятелко, знам! Сполай ти от сърце! Поздрави прекрасното ти семейство и любимия ми град!
цитирай
38. veninski - 36. iliada3 - Вен, твоите разказани истории са ...
04.12.2014 15:50
iliada3 написа:
Вен ,твоите разказани истории са винаги вълнуващи ,но тази с този си край ,направо ми догорча.........
Какво да ти пиша освен ,че умееш да докосваш читателя с твоите разкази,така както го правят най-големите майстори на разказа!
Поздравления!

Няма как да не повярвам на една вълшебница с четка в ръка. Благодаря ти, Илиана! Радвам се, че се отби и прочете! Желая здраве, обич и мнооого муза!
Поздрави на Плевен и на най-близките до сърцето ти люде!
цитирай
39. seasonofthewitch - Понякога безпощадно разпъваш ч...
06.12.2014 15:47
Понякога безпощадно разпъваш читателя на кръст. :)
цитирай
40. veninski - 39. seasonofthewitch - Понякога безпощадно разпъваш ч...
06.12.2014 16:05
seasonofthewitch написа:
Понякога безпощадно разпъваш читателя на кръст. :)

Когато за първи път узнах този тъжен факт, който се опитах да разкажа, и аз бях разпънат на кръст...:)
Радвам се, че дойде и прочете! Хубава вечер, приятелко!
цитирай
41. dolsineq - Много силно разказче, не помня п...
24.12.2014 17:12
Много силно разказче, не помня първите си няколко години, но явно на 3 год съм била и защото беднотията е хлопала на вратата ни, за да получа шекерено петленце, съм вземала от полога яйце и съм го давала на шекерения търговец, нямало пари... Беднотия, познато чувство...
цитирай
42. veninski - 41. dolsineq - Много силно разказче, не помня п...
24.12.2014 19:07
dolsineq написа:
Много силно разказче, не помня първите си няколко години, но явно на 3 год съм била и защото беднотията е хлопала на вратата ни, за да получа шекерено петленце, съм вземала от полога яйце и съм го давала на шекерения търговец, нямало пари... Беднотия, познато чувство...

И моето детство не беше богато... Сполай ти, че намина и прочете!
Бог да те благослови, приятелко!
цитирай
43. inel379 - Мила душица невинна!
08.01.2017 18:56
И тази чиста детска усмивка на финала,
която те кара да изтръпнеш,
някак си да се почувстваш виновен,
въпреки отдалечеността на времето...
Напомни ми за Йовков и неговия Люцкан,
но ми стана още по-тъжно,
защото твоят герой е толкова малък.
Парата.
Ах, парата...
Тя толкова много променя хората.
Парата, в името на която
огромна човешка болка е натрупана.
Много вълнуващ разказ, приятелю!
Много истински!
Поздрав!

цитирай
44. veninski - И тази чиста детска усмивка на фи...
20.07.2017 09:58
inel379 написа:
И тази чиста детска усмивка на финала,
която те кара да изтръпнеш,
някак си да се почувстваш виновен,
въпреки отдалечеността на времето...
Напомни ми за Йовков и неговия Люцкан,
но ми стана още по-тъжно,
защото твоят герой е толкова малък.
Парата.
Ах, парата...
Тя толкова много променя хората.
Парата, в името на която
огромна човешка болка е натрупана.
Много вълнуващ разказ, приятелю!
Много истински!
Поздрав!



Права си, приятелко... Бъди жива и здрава! Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1935099
Постинги: 126
Коментари: 7216
Гласове: 161465
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031