Прочетен: 20021 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2014 08:20
Тая история, дето ще ти разкажа, е истина от край до край. Да не помръдна оттука, ако лъжа! Ето на - честен кръст ти правя! Беше време, когато сиромашията бе налегнала народа дотолкоз, че всичко живо гладуваше. Като гледаш пълните рафтове на днешните дюкяни, може и да не ти се вярва, ама подир Европейската война бяха такива гладни години, че селската камбана през ден дрънкаше на умряло.
Въпреки че имаше глад на поразия, нямаше умряло, на което роднините да не раздадат жито за Бог да пртсти, което според тогавашния павелски адет ставаше на гробищата. Затуй горките дечица се надварваха за шепа житце на Великденица, та барем мъничко да утолят глада си...
Барабар с всички хлапета и шестгодишният Андончо се редеше на гробищата, ама нали беше мъничък, рядко му се случваше да тури нещо в устата. Къщата му беше досами черквата в Метряковската махала, един дувар ги делеше, ама църковната порта бе на другия край, та додето иде оттатък почти винаги закъсняваше за погребенията.
Веднъж, както Андончо си търчеше подир умрялото, не щеш ли, съгледа някаква пара. Ама нали бяха сиромашки времена, на него му се стори, че намери сребърните мини на цар Соломона, а не най-обикновена медна паричка... И тъй като още не познаваше парите, реши да попита някой.
- К’ва е тая паричка, бабо Лщко? – настигна той една женица, която силом креташе подир шествието.
Петкановица обаче си беше забравила очилата, та не само парата, ами даже и хлапето не разпозна:
- Ти кое дите си?
- На Стоила съм...
- Андончо, ти ли си, бре? – сети се Лщка.
- Ъхъ! – отвърна той и бързо мушна парата в джоба си, подир което се затича напред, да не изпусне яденето.
Да, ама додето се разправяха с Петкановица, някакъв дангалак ги забеляза, и видял-не видял, мигом разтръби, че малкият е намерил златна пендара1... И две-три поотраснали по-гладни дечица задебнаха Андончо да му вземат парата, та сетне да се наситят като попски чеда на Задушница...
Ама шестгодишният отдалеч подуши заверата им и макар че вече беше наближил жената, дето раздаваше жито, лека-полека взе да отстъпва заднишком към Чуката. И как да не отстъпва, когато нямаше кой да го отбрани, че откакто баща му се върна от Завоя на Черна2, раната му не спираше да кърви и все лежеше на миндера, а пък майка му аргатуваше по цял ден из чуждите ниви. Отгоре на всичко си имаше само две сестрици, че петнайсетгодишният му брат Костадин си отиде преди месец от охтика...
Додето Андончо отстъпваше, по едно време се юрна да бяга, че ония взеха да го обграждат. И както си търчеше, неусетно стигна до ръба на Горнет камен.
- Чакаааай! – уплашиха се преследвачите и спряха.
Андончо се обърна да види какво му викат, но за зла беда се спъна в нещо и политна в бездната...
Тъй здраво стискаше имането си, че даже когато взе да се премята безпомощен надолу, не го пусна нито за миг. Чак когато безжизненото му телце прекъсна полета си долу в Котланица, пръстчетата му се отвориха и едно нищо и никакво петаче3 бавно се търкулна на земята...
Накрая бърните му - незнайно защо - застинаха в усмивка?!
Всички деца, дето се извървяха сетне да го видят, до едно се питаха дали отгоре на небето не го туриха веднага пълна софра...
Васил Венински
1 пендара (гр.) – голяма златна монета, която служи и за накит
2 Завоя на Черна – военна битка край река Черна, Битолско
3 петаче, петак - някогашна медна или никелова монета от 2,5 стотинки
Автор на изображението: неизвестен
8. МИЛЕНИУМЪТ
И ОТНОВО ЗА ДИЕТИТЕ НА ЕМИЛОВА, ЗА ПЕЧАЛ...
Най-трудно се залъгва корем...
И днес има деца, които гладуват, приятелко...
Сполай ти, че се отби!
Прав си, приятелю, историята е много тъжна... Когато писах книгата за павелското училище, бях втрещен... Толкоз много деца, умрели от нищета след Първата световна война.
Благодаря ти, Стефане!
И днес много деца гладуват, което е страшно!
Благодаря за трогателно разказаната история, Васко!
Поздрави - Илка
И днес много деца гладуват, което е страшно!
Благодаря за трогателно разказаната история, Васко!
Поздрави - Илка
Сполай ти от сърце, Илке! Желая здраве, обич и успехи!
Хубав ден, скъпа приятелко!
Тъжна е, майсторе...
Благодаря ти, че прочете!
Благодаря ти, Любче!
Хубава вечер!
Като цялата ни история народна е... Рядко сме имали добри години, а и сега е така.
Поздравления за разказа, Василе!
Б.
Като цялата ни история народна е... Рядко сме имали добри години, а и сега е така.
Поздравления за разказа, Василе!
Б.
Благодаря ти, приятелю! Вярвам в успеха на новата ти книга, защото знам, че е стойностна. Хубава вечер, Борисе!
Поздрави!
Поздрави!
Ценна ми е оценката ти, Валентине... Сполай ти! Поздрави на Канада!
Поздравления за вълнуващия разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а така горчи...
Случилото се е нелепо и глупаво - ако не беше толкова трагично...Жалко за детето! Вярвах на разказвача и го следвах, следвах докрай - все си мислех,че нещо друго ще наддеее, ще пребори властта на парАта, че ще литне момченцето над пропастта, ще се извие над скалите....Но не - парите са късмет, сляпа сила, съдба...живот и смърт. Дори и в смъртта малкото дете се усмихва - победило, съхранило парАта... А то даже не познава стойността на парите...И може би тук започват едни други дълбочинни внушения...Може би - но все пак ми е много тъжно…
Поздрави, Венински, пореден много силен разказ! Благодаря ти!
Поздравления за вълнуващия разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а така горчи...
Така е, приятелко, една нищо и никаква паричка от 2,5 стотинки... А колко мъка носи... Благодаря ти за добрата дума, Меги!
Поздрави в къщи!
Нямам представа, приятелко. Може би защото понякога доброто е безсилно...
Радвам се, че намина през моята виртуална къщичка! Хубав ден!
Случилото се е нелепо и глупаво - ако не беше толкова трагично...Жалко за детето! Вярвах на разказвача и го следвах, следвах докрай - все си мислех,че нещо друго ще наддеее, ще пребори властта на парАта, че ще литне момченцето над пропастта, ще се извие над скалите....Но не - парите са късмет, сляпа сила, съдба...живот и смърт. Дори и в смъртта малкото дете се усмихва - победило, съхранило парАта... А то даже не познава стойността на парите...И може би тук започват едни други дълбочинни внушения...Може би - но все пак ми е много тъжно…
Поздрави, Венински, пореден много силен разказ! Благодаря ти!
Дали това е причина за усмивката му или нещо друго... Благодаря ти от сърце, скъпа Вени! Поздрави на цялата къща!
Една дума, а колко казва... Сполай ти, Владо! Бъди жив и здрав!
Здравей, приятелко!
Ще ти призная, че когато написах разказчето и аз изпитах същото чувство...
Благодаря ти! От сърце!
И ето, сега видях: "пръстчетата му се отвориха и едно нищо и никакво петаче бавно се търкулна на земята...Накрая бърните му - незнайно защо - застинаха в усмивка?! "
Това ли е? Усмивка на облекчение, когато тялото се освобождава от унизителните битийни компромиси, а душата престава да страда. Материалното вече не е от значение, парАта вече не е ценност. Ръката пуска злощастната монета, както Снежанка – отровната хапка от ябълката, устата се усмихва, душата е свободна и щастлива.
Аха, затова ли Мег пише, че това е "вълнуващ разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а..."
Толкова бях завладяна от мъката…все пак сме земни хора и загубата на живот, при това – на дете – е шокиращ факт, който обезсмисля всичко друго…
А всъщност, това може би е разказ за ПарАта и за Душата….затова си озаглавил разказа си така:))))
Скъпи Венински, извинявай за повторното включване! Поздрави на тебе и на красивото Павелско, запазило такива вълнуващи сърцата спомени!
И ето, сега видях: "пръстчетата му се отвориха и едно нищо и никакво петаче бавно се търкулна на земята...Накрая бърните му - незнайно защо - застинаха в усмивка?! "
Това ли е? Усмивка на облекчение, когато тялото се освобождава от унизителните битийни компромиси, а душата престава да страда. Материалното вече не е от значение, парАта вече не е ценност. Ръката пуска злощастната монета, както Снежанка – отровната хапка от ябълката, устата се усмихва, душата е свободна и щастлива.
Аха, затова ли Мег пише, че това е "вълнуващ разказ с финал, от който уж просветлява от усещането за спасение, за справедливост, а..."
Толкова бях завладяна от мъката…все пак сме земни хора и загубата на живот, при това – на дете – е шокиращ факт, който обезсмисля всичко друго…
А всъщност, това може би е разказ за ПарАта и за Душата….затова си озаглавил разказа си така:))))
Скъпи Венински, извинявай за повторното включване! Поздрави на тебе и на красивото Павелско, запазило такива вълнуващи сърцата спомени!
Не се притеснявай, Вени! Можеш да идваш колкото поискаш. Поласкан съм. И ти благодаря! Хареса ми анализа, наистина. Радвам се, че те има! Ако обърнеш внимание на последното изречение, може да го допълниш...
Прекрасен ден, свидна приятелко!
Днес го прочетох и представи си не можах да се сетя дали съм го чела тук или ми е разказвано като малка в Града.
Ти си го писал, а сигурно аз съм ти писала коментар във времето преди да изчезнат публикациите ти.
Колкото и пъти да го чета все ще ми стиска душата от болка и мъка!
Не знам защо ми е токова познат този разказ? Оставил е дълбока бразда в мен.
В него има много история - Балканска, Междусъюзническа, Европейска войни, които донасят толкова скръб, мъка и болка на народа ни, на обикновените хора.
Не знам защо си помислих, че ми е разказвано в Града за това момченце Андончо? Може би заради Завоя на Черна и толкова ярко описаните сцени с гробищата, и житото за Бог да прости?
Паричката, която за това дете е била цяло несметно имане го отказва дори от житцето, от храната, която за малко да засити глада му.
Милото!
Стискайки имането си полита ... към пропастта или към по-добрия свят.
Ето защо си мисля, че пуска парата и се усмихва - там не трябват нито пари, нито имане.
Там го очаква пълна и богата софра, която ще я има всеки ден.
Там няма глад, болка и немотия. Там не му трябва нищо. Там на никой нищо не му трябва.
Благодаря ти за това припомняне, приятелю!
Днес го прочетох и представи си не можах да се сетя дали съм го чела тук или ми е разказвано като малка в Града.
Ти си го писал, а сигурно аз съм ти писала коментар във времето преди да изчезнат публикациите ти.
Колкото и пъти да го чета все ще ми стиска душата от болка и мъка!
Не знам защо ми е токова познат този разказ? Оставил е дълбока бразда в мен.
В него има много история - Балканска, Междусъюзническа, Европейска войни, които донасят толкова скръб, мъка и болка на народа ни, на обикновените хора.
Не знам защо си помислих, че ми е разказвано в Града за това момченце Андончо? Може би заради Завоя на Черна и толкова ярко описаните сцени с гробищата, и житото за Бог да прости?
Паричката, която за това дете е била цяло несметно имане го отказва дори от житцето, от храната, която за малко да засити глада му.
Милото!
Стискайки имането си полита ... към пропастта или към по-добрия свят.
Ето защо си мисля, че пуска парата и се усмихва - там не трябват нито пари, нито имане.
Там го очаква пълна и богата софра, която ще я има всеки ден.
Там няма глад, болка и немотия. Там не му трябва нищо. Там на никой нищо не му трябва.
Благодаря ти за това припомняне, приятелю!
Здравей, Катя!
Много добре си го казала: "Стискайки имането си полита ... към... по-добрия свят"
Иначе разказчето бе публикувано тук преди четири-пет години и излезе в книгата "Въгленчета от безкрая"...
Сполай ти, Катя! За всичко. Бог да благослови!
Напълно споделям твоите мисли, Мая. И ти благодаря!
Защото си разбрала едно от най-важните послания на тази тъжна история.
Желая здраве, обич и сбъднати мечти, приятелко!
Поздрави на цялото семейство!
Хубава вечер!
Не знам колко пъти съм го чела, за да имам чувството за преживяно?
Поздрави, Васко!
Не знам колко пъти съм го чела, за да имам чувството за преживяно?
Поздрави, Васко!
Поздрави на всички, скъпа Катя!
Хубав ден!
(няма да казвам през девет планини в десета,по-правилното -
през девет хребета в десети :)
Какво да ти пиша освен ,че умееш да докосваш читателя с твоите разкази,така както го правят най-големите майстори на разказа!
Поздравления!
(няма да казвам през девет планини в десета,по-правилното -
през девет хребета в десети :)
Знам, приятелко, знам! Сполай ти от сърце! Поздрави прекрасното ти семейство и любимия ми град!
Какво да ти пиша освен ,че умееш да докосваш читателя с твоите разкази,така както го правят най-големите майстори на разказа!
Поздравления!
Няма как да не повярвам на една вълшебница с четка в ръка. Благодаря ти, Илиана! Радвам се, че се отби и прочете! Желая здраве, обич и мнооого муза!
Поздрави на Плевен и на най-близките до сърцето ти люде!
Когато за първи път узнах този тъжен факт, който се опитах да разкажа, и аз бях разпънат на кръст...:)
Радвам се, че дойде и прочете! Хубава вечер, приятелко!
И моето детство не беше богато... Сполай ти, че намина и прочете!
Бог да те благослови, приятелко!
която те кара да изтръпнеш,
някак си да се почувстваш виновен,
въпреки отдалечеността на времето...
Напомни ми за Йовков и неговия Люцкан,
но ми стана още по-тъжно,
защото твоят герой е толкова малък.
Парата.
Ах, парата...
Тя толкова много променя хората.
Парата, в името на която
огромна човешка болка е натрупана.
Много вълнуващ разказ, приятелю!
Много истински!
Поздрав!
която те кара да изтръпнеш,
някак си да се почувстваш виновен,
въпреки отдалечеността на времето...
Напомни ми за Йовков и неговия Люцкан,
но ми стана още по-тъжно,
защото твоят герой е толкова малък.
Парата.
Ах, парата...
Тя толкова много променя хората.
Парата, в името на която
огромна човешка болка е натрупана.
Много вълнуващ разказ, приятелю!
Много истински!
Поздрав!
Права си, приятелко... Бъди жива и здрава! Благодаря ти!