Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2014 07:44 - Змията
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 11169 Коментари: 34 Гласове:
60

Последна промяна: 08.12.2014 07:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   ЗМИЯТА

 

 

 

 image

 

 

Тая зловеща история се случи в Дряново седемнайсет века подир Христа. В нея има много болка и горчилка. Тя е рана, дето не спира да кърви...

Малкото родопско селце - сгушено на завет между височинките Дръндевица, Пандурова чука и Кутела, се пробуждаше сред аромата на мащерка и бор, без да подозира каквото и да било. Лятната сутрин, не предвещаваше нищо лошо - слънцето, кацнало на ръба на баира, хвърляше игриви зарници, тук-там пролайваха кучета, чуваше се весела човешка врява. Трийсетината ханита1 бяха се съвзели от чумата, която допреди три лета натръшка сума ти народ. Селяните вече се отърсиха и от глада и немотията, споходили ги подир мтра, че Господ им даде два берекета един след друг, та понапълниха празните хамбари и взеха да споменуват даже за празненства и веселби.

В топлия августовски ден дряновци стягаха черковен празник - Успение Богородично, тъкмежът за който почна от неделя време. Скришом калесаха поп другоселец да служи в черквицата “Покров Богородичен”, на която помежду си викаха простичко “Света Махрамина”2. Каньо кехая пък хариза коч за чудо и приказ, а за подир курбана придумаха Махньо да надуе гайда макамлия3. Той бе баш свирачът на селото, свирнеше ли отнякъде - всичко живо замираше наоколо...

Параклисът на Христовата майка, вдигнат извън селото още в старо време, се издигаше на затулена полянка върху стръмния бряг на малка рекичка, дето отпосле старият Табак измайстори тепавица. На светилището идваха не само дряновци, но и колибарите от съседните махали, чиито прадеди също имаха намеса в градежа му. В каменния параклис почитаха всички черковни празници, но богородичните сбираха най-много люде.

Казаните с курбана кротко къкреха на огъня, когато първите нетърпеливи богомолци взеха да дохождат. Между тях, облечени в домашно тъкани ризи и кафяви потури, препасани с алени пояси, напето пристъпваха Станьо и Запрян, които захващаха да ергенуват. Близнаците бяха от многолюдното домочадие на Махньо, на когото майка му веднъж, като отряза пъпа на поредното си внуче, благо рече: “Господ най-сетне се смили и ти даде син наново. Даже два наеднъж! Ама с тях дечинкисе станаха десет.  Да кръстим  последносу Запрян, та белким се запреш.”, при което ликуващите очи на гайдаря неочаквано овлажняха... Насетне обаче спази майчината заръка.

Християните не преставаха да прииждат, макар че попът, когото чакаха откъм Пашалийския букак, още не бе сколасал да довтаса. Жените - наобиколени от тумби деца, идеха с ухаещи боговѝци4, увити в шарени месали, а подир тях - нагиздени в нови пъстри премени и китка на чело - момите догонваха звънливия си смях. Накрая тежко-тежко пристъпваха мъжете - по-младите носеха забунче5 върху разгърдената риза, а по-старите - и преметнат през рамо ямурлук.

След половин сахат, когато весел детски глас възвести идването на духовника, мястото пред параклиса вече бе пълно с народ. Горе откъм окосените ливади, дето бяха кондисали селски билюци, върху гърба на едро муле идеше побеляло старче в расо.

          - Бог да ви поживи, чеда мои! – с ведър глас поздрави попът, на  когото заради ниския ръст свойски викаха Нойчо, наместо да го зоват с името библейско.

- И тебе да поживи, дядо попе, и тебе... – вкупом му отвърнаха вярващите, като го наобиколиха.

Свещеникът, пъргав за годините си, рипна чевръсто на земята и взе да се здрависва:

- Как е овчарлъка, Каньо кехая?

- Бива, поп Нойчо, бива… - усмихнато му отвърна двуметров мъж с прошарени мустаци и добави: – Берекят версън!6

Щом отмина посрещането, поп Нойчо взе от дисагите поизгубил сияние с годините патрахил, допря устни в него и като се прекръсти, го надяна на шията. Подир това хвана вехта библия в ръка и пристъпи към храма.

В края на службата той освети боговѝците и курбана и запръска за здраве и берекет множеството, като подаваше сребърен кръст. Щом свършиха молитвите на свещеника, писна гайдата на Махньо, а мъжете край него подхванаха:

 

Расти ми расти, Черешке,

големка да ми порастеш,

пенджурине7 да ми закриваш,

ага8 минават агине

нахвътре да ми не гльодат...

 

 

Сетне без прекъсване гайдарят подхвана друга песен,  в която екнаха и свенливи женски гласове:

 

 

Добре ми дойде, деверьо,

от върла чука планинска

с батко ти да ни сдобриш,

че сме са снощи карали...

 

 

Точно тук обаче се случи нещо неочаквано. Откъм Криви ливади се чу воят на сплашени кучета, подир който сюриите се юрнаха като луди околовръст. Начело, понесли звънливи дипли чанове, препускаха гойни кочове, а на опашката дребни агнета силом догонваха майките си. Когато  ливадите  се опразниха, долетя див  конски тропот и на часа турски аскер се изсипа пред черквицата и обгради богомолците.

- Ош гелдин, агалар! – поздрави Каньо кехая водача им, но Дормуш али го изгледа отвисоко и без да отвърне на селяма му, рече:

- Дирим ги в селото, пък те се скрили...

- Не сме батакчии9, агалар, немаме бакѝи10 към султана! – побърза да каже овчарят, помислил, че идат за беглика11.

Чули това, турците гръмогласно почнаха да се кикотят, а накрая главатарят им заговори през смях:

- Дошли сме да ви намалим данъците, не да ги събираме. Ха-ха-ха! – и като се наслади на учудените погледи на християните, зловещо притури: – Правоверни ще ви сторим! Ха-ха-ха!

Бис биллях! Пълно мълчание! Раздрано насетне от писъци и плач...

Махньо впери поглед във водача на друговерците, който гледаше злорадо уплашените люде. Въпреки брадата и мустаците му, като че ли нещо познато изплува от гарвановочерните очи на турчина. Внезапно гайдарят усети раздираща болка в гърдите от спомена за пороя сълзи в очите на първородния си син, когато преди четвърт век аскер го грабна кръвнина по време на ктсан на Димовица... 

- Оти бре, сине ... – едва-едва се отвориха Махньовите бърни, а миг по-късно гайдата му жално проплака под рухналата снага.

Станьо и Запрян - нищо не разбрали - се спуснаха да помогнат на баща си, ама бяха закъснели...

Без да обръща внимание на суетнята около умрелия, еничаринът рипна от коня, разпореждайки се:

  - Сваляйте фесовете! – и като стисна ятагана си, обяви високо: – Който не приеме Аллах, го чака...

- Агалар, да са простим първо с нашия си бог! – прекъсна го гласът на поп Нойчо от параклиса.

- Как смееш бе, папаз? – разтрепери се началникът, но след миг изглежда нещо в него заговори, та великодушно махна с ръка. – Хайде, от мен да мине! Примолете му се!

Християните подеха сетната си молитва, а Дормуш али заоглежда мястото - знаеше, че без кръв няма да се размине! Раята от тия колиби въз облаците бе провалила не един пратеник на падишаха – незнайно как надушваше опасността и се криеше с месеци из дупки и дерета. Одеве щом влязоха в опустялото село, си помисли, че гяурите пак са скрити нейде, ама като чу гайдата, разбра, че паднаха в капана му...

Пътеката край параклиса слизаше на ръба на бездънна пропаст, а насетне виеше като през порта между оплетени до върха борики и криеше тънката си снага надолу в гъсталака. “Баш за ашладисване на рая! Каѝл12 ли е - през капѝята13, инак – в дерето!”, рече си злодеят и нареди на двамина главорези и ходжата да го следват.

Когато всичко бе готово, Дормуш али се провикна:

- Водете ги по един! Папаааааз, гел бурда14! Ти си сефте! – като си мислеше, че стори ли свещеника маскара, нататък ще е лесно!

Поп Нойчо, съпровождан от дебеловрати турци, за-крачи смирено към своята голгота. Като стигна на три аршина от чудноватата порта, се спря, а главатарят кимна на гавазите да се връщат и заповяда на своя духовник:

- Айде!

А ходжата – застанал между бориките с пискюллия фес в ръце - замляска лукаво с уста:

- Повтаряй след мене! Един е Аллах ...

- Един е... – почна попът и недочакал сатанинския блясък в очите на Дормуш али, се метна неочаквано в бездната пред смаяните погледи на главорезите. – …Гос-по-о-о-о-о-д…

Като видяха тая смелост, селяните зароптаха:

- Я не турем фес на главаса! – пръв се извиси гласът на Каньо кехая.

- И я! И я! – последваха го още два-трима.

- Дайте бабаитите! – разпени се Дормуш али и с кръвясал поглед извади ятагана си. – Ваш’та  мамка гяурска!

С ръце вързани отзад, пръв му доведоха Каньо кехая.

- С фес или...? – го попита душманинът.

- По-добре без глава! – отвърна му овчарят и се извърна за последно да види роднините си, които вече ридаеха на глас...

Гавазите го бутнаха на колене. Онзи зверски замахна... Женски писъци и детски плач се сляха наедно...

- Давайте другите! – изкрещя Дормуш али.

Когато дерето потече в червено, белобрадо старче тръгна между людете:

- Брате, тъй семесу ни ше измре! – и поведе оределите мъже...

- Твой ред е! – рече ухилен отсреща еничаринът на духовника и почна да бърше калъча си.

- Ашколсун, бе! – каза ходжата на белобрадия и захвана: – Един е Аллах...

- Един е Аллах...

- ... и Мохамед е неговият пророк.

Старецът повтори, а онзи му тури фес и го пусна между бориките…

След малко дойде ред и на близнаците. Отпред крачеше Станьо, а подире му - Запрян. Не щеш ли, преди да стигнат до ходжата, от скална цепка изпълзя шарена змия. Като видяха пепелянката, братята мигом се юрнаха към нея, белким ги избави от феса. Изпревари задният... Змията захапа цървула на Запрян, изненадана от появилия се крак. Момъкът понечи да я хване за главата, но влечугото кривна и почна да се увива около ръката му. Изведнъж очите на Запрян се изблещиха, а миг по-късно той закрещя обезумяло:

- Олеле, майчо, умрях си! – и със змия в ръка се затърча към Ходжата и Дормуш али, които - видели всичко, уплашено се отместиха от бориките. – Оле-ле-е-е-е-е …

А момъкът, минал като шемет помежду им, се изгуби надолу в гъсталака, крещейки колкото му глас държи. Главорезите се спуснаха подире му, но ги спря гласът на Дормуш али:

- Оставете го! Аллах луди не ще, а и гяурът тъй и тъй ще умре. Ха-ха-ха! – закикоти се той.

Станьо - стърчащ самотен над бездната - тъкмо щеше да последва съдбата на поп Нойчо, но писъкът на майка му го закова на място... И покорно свърна към чалмите...

Когато не остана ни един без фес, Дормуш али нареди да запалят светилището и подкара потерята си към поредното село, а мястото, дето православните зорлем станаха правоверни, насетне нарекоха Турчин дере...

Мина време. Кръвта на непокорните отдавна бе изтекла от дерето, когато един ден на оцелелия близнак, насила станал Ахмед, му пуснаха хабер, че Запрян е на смъртен одър...

Макар че тутакси оседла мулето, тъй се случи, че като потропа на къщата му, Запряновица се изписка...

Сетне разбра, че змията в дерето не го е и докоснала даже, щото я държал здраво, но като видял, че агаларите му влизат в положение, се престорил и на ухапан, и на луд и си плюл на петите. Скитал се нагоре-надолу, докато накрая се озовал в Югово, дето се оженил, народили му се деца. Сетне нарочно не пращал вест, да не стигне до лоши люде... Щом усетил обаче, че Господ го вика при себе си, му приискало да се види за последно с брат си...

В тая злочеста история, в която силом разлюбваха Христа, змия раздели родни братя. Тя раздели много братя, бащи и синове! Но зловещия синор помежду им тури не змията от дряновското дере, а тая, дето векове наред смучеше родна снага…

 

Васил Венински

 

 

 

1 хани (пер.-тур.) – къща, домакинство
2 махрама (тур.-ар.) – вид кърпа; в случая покров
3 макамлия (тур.) – мелодична, сладкозвучна
4 боговѝца (диал.) – обреден домашно печен хляб
5 забун (ар.-тур.) – къса горна дреха без ръкави
6 диал. от берекет версин (тур.) – благословия към Бог; благодаря на Бога
7 диал. от пенджера (тур.) - прозорец
8 ага (диал.) – кога, когато
9 батакчия (тур.) – лице, което не си плаща данъците
10 бакѝя (тур.-ар.) – несъбрани стари дългове
11 беглик (тур.) – данък върху овце и кози
12 каѝл (тур.-ар.) – който одобрява нещо; съгласен е
13 капѝя (тур.) – врата, порта
14 гел бурда (тур.) – ела тука!

 

Автор на изображението:vejo.net/home/show_tag/%D1%84%D0%BE%D1%80%D1...

 

Разказът е от сборника „Деребейски времена”.




Гласувай:
60
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. leonleonovpom2 - Поздравления!
08.12.2014 08:18
Чудесен разказвач си!
Умееш да пресъздаваш и атмосферата , както и в случая с това далечно и печално време!
Интересно, тази дума еничарин отново е в обръщение и то основателно Явно е заложена в гените ни...
А иначе, като чета разказите ти,веднага се сещам за Хайтов Каквото и да се говори за него, беше майстор и сладкодумник
Родопите явно раждат таланти и мястото на Хайтов няма да остане свободно
Желая нови успехи!
Приятен ден!
цитирай
2. veninski - 1. leonleonovpom2 - Поздравления!
08.12.2014 08:29
leonleonovpom2 написа:
Чудесен разказвач си!
Умееш да пресъздаваш и атмосферата , както и в случая с това далечно и печално време!
Интересно, тази дума еничарин отново е в обръщение и то основателно Явно е заложена в гените ни...
А иначе, като чета разказите ти,веднага се сещам за Хайтов Каквото и да се говори за него, беше майстор и сладкодумник
Родопите явно раждат таланти и мястото на Хайтов няма да остане свободно
Желая нови успехи!
Приятен ден!

Сполай ти от сърце, Иване! За благата дума. За цялостната ти оценка.
Дано я заслужавам!
Бог да те благослови!
Хубав ден!
цитирай
3. natali60 - Още един разказ -
08.12.2014 10:36
радост за душата. Майстор си, Васко!
цитирай
4. divna8 - Змията. . . всеки носи в себе си! ...
08.12.2014 10:46
Змията... всеки носи в себе си!
Един живее в хармония с нея, друг не успява да намери съзвучие и "кълве като змия", трети носи уплахата от нея - така както и змията е наплашена от човека...

Но змията, която отравя човещината... тя е най-опасна, най-коварна и най-безпощадна! Няма религия, която да не е наложена с кръв и жертви..., защото е политика за завладяване на умове...
Аз обаче вярвам, че не Бог иска това, а неговите, криво разбрали Волята Му, наместници...

Сполай ти, Василе, за чуднословния спомен записан от благословената ти от Господ ръка!
Хубав ден и честит 8-ми декември :)
цитирай
5. veninski - 3. natali60 - Още един разказ -
08.12.2014 10:47
natali60 написа:
радост за душата. Майстор си, Васко!

И твоите пътеписи от Източното полукълбо доставят радост, Натали...
Благодаря ти!
Поздрави от Родопите, приятелко!
цитирай
6. mrazekoff - Четох го за
08.12.2014 12:20
трети път и все с интерес! Аз многократно съм си изразявал мнението за авелзаманските разкази и няма да го правя сега.
Само ще разкажа накратко историята, която научих за родното място на моите продеди - с.Мръзеци Тревненско.
Преди години, когато ходели еничари от село на село мъжки рожби да събират, тогава в близкото селце - Станчов хан имало една женица - Мраза се казвала. Тя се страхувала да не й вземат двете момченца и забягнала нагоре в планината. Заселила се там и поставила началото на селцето (колибите) Мръзеци - носещи името на нейната основателка.
Може да е само легенда, но може и да е истина - не се знае. Красива история! Аз се радвам, че моя корен е от този прекрасен балканджийски край. Този край, който преди това е приютил болярите и жителите на Търновграда при завземането му от турците...
Сега в тези времена най-различни мисли нахлуват в главата ми. От едната до другата крайност - от толерантността до крайното родолюбие. Да си затварям очите пред явните несправедливости, или да отминавам великодушно всичко това, което се струпва на главите ни...
Дилема, която всеки сам за себе си трябва да реши. Аз съм се затворил в себе си и се мъча да не се впускам в тежки размишления.
Все пак историята трябва да се помни, а когато става въпрос и за вярата на един народ - това е задължително и никакви други приказки не могат да измият този тежък момент от нашата история.
Благодаря ти, Васко, че ни връщаш към тези времена, които някои хора така великодушно зачеркват в своето съзнание...
Преди време ги наричахме - Кириакстефчовци, а сега?
Техния брой расте, но важното е сърцето на всеки един от нас да носи качеството наречено Човечност.
Пожелавам ти хубави родопски предколедни и предновогодишни дни!!!!
цитирай
7. stela50 - Чета разказа, и за кой ли път сълзите премрежват погледа ми...
08.12.2014 12:23
Тази твоя книга е събрала и болката, и силата на родопчани
през тези тежки времена... Разказът дори не се нуждае от коментар,
толкова е истински, дълбок, вълнуващ... Майстор си, Васко !
Поздрави и благодарности !
цитирай
8. veninski - 4. divna8 - Змията. . . всеки носи в себе си! ...
08.12.2014 12:46
divna8 написа:
Змията... всеки носи в себе си!
Един живее в хармония с нея, друг не успява да намери съзвучие и "кълве като змия", трети носи уплахата от нея - така както и змията е наплашена от човека...

Но змията, която отравя човещината... тя е най-опасна, най-коварна и най-безпощадна! Няма религия, която да не е наложена с кръв и жертви..., защото е политика за завладяване на умове...
Аз обаче вярвам, че не Бог иска това, а неговите, криво разбрали Волята Му, наместници...

Сполай ти, Василе, за чуднословния спомен записан от благословената ти от Господ ръка!
Хубав ден и честит 8-ми декември :)

Споделям изцяло твоите мисли, приятелко. Благодаря ти от сърце!
Здраве и усмивки на цялата къща! Не само през коледните и новогодишните празници.
цитирай
9. veninski - 6. mrazekoff - Четох го за
08.12.2014 12:52
mrazekoff написа:
трети път и все с интерес! Аз многократно съм си изразявал мнението за авелзаманските разкази и няма да го правя сега.
Само ще разкажа накратко историята, която научих за родното място на моите продеди - с.Мръзеци Тревненско.
Преди години, когато ходели еничари от село на село мъжки рожби да събират, тогава в близкото селце - Станчов хан имало една женица - Мраза се казвала. Тя се страхувала да не й вземат двете момченца и забягнала нагоре в планината. Заселила се там и поставила началото на селцето (колибите) Мръзеци - носещи името на нейната основателка.
Може да е само легенда, но може и да е истина - не се знае. Красива история! Аз се радвам, че моя корен е от този прекрасен балканджийски край. Този край, който преди това е приютил болярите и жителите на Търновграда при завземането му от турците...
Сега в тези времена най-различни мисли нахлуват в главата ми. От едната до другата крайност - от толерантността до крайното родолюбие. Да си затварям очите пред явните несправедливости, или да отминавам великодушно всичко това, което се струпва на главите ни...
Дилема, която всеки сам за себе си трябва да реши. Аз съм се затворил в себе си и се мъча да не се впускам в тежки размишления.
Все пак историята трябва да се помни, а когато става въпрос и за вярата на един народ - това е задължително и никакви други приказки не могат да измият този тежък момент от нашата история.
Благодаря ти, Васко, че ни връщаш към тези времена, които някои хора така великодушно зачеркват в своето съзнание...
Преди време ги наричахме - Кириакстефчовци, а сега?
Техния брой расте, но важното е сърцето на всеки един от нас да носи качеството наречено Човечност.
Пожелавам ти хубави родопски предколедни и предновогодишни дни!!!!

За мен е чест, че сподели една родова постъпка, която възвисява, която те прави герой. Днес всеки може да направи геройство на думи, но през онова деребейско време се искат много качества и морал! Сполай ти, Стефане! Нека пребъде твоя род!!!
цитирай
10. veninski - 7. stela50 - Чета разказа, и за кой ли път сълзите премрежват погледа ми...
08.12.2014 12:56
stela50 написа:
Тази твоя книга е събрала и болката, и силата на родопчани
през тези тежки времена... Разказът дори не се нуждае от коментар,
толкова е истински, дълбок, вълнуващ... Майстор си, Васко !
Поздрави и благодарности !

Разказчето е по действителен случай... Взел съм фактите от ДА. Разбира се, ползвал съм и литературни средства.
Сполай ти за оценката, Таня!
Весели коледни и новогодишни празници, приятелко!
цитирай
11. dolsineq - Много хубаво е описано. Много мъка ...
08.12.2014 19:34
Много хубаво е описано. Много мъка има по българската земя, като граничарско колело всичко се повтаря, ли повтаря.
цитирай
12. kasnaprolet9999 - Развълнува ме твоя разказ. Оказва ...
08.12.2014 19:41
Развълнува ме твоя разказ. Оказва се, че турчинът е по-лош от пепелянката, която в случая не е ухапала човека, а го е спасила. Поздрави!!
цитирай
13. veninski - 11. dolsineq - Много хубаво е описано. Много мъка ...
08.12.2014 19:50
dolsineq написа:
Много хубаво е описано. Много мъка има по българската земя, като граничарско колело всичко се повтаря, ли повтаря.

Права си, приятелко. Родопите са най-многострадалната планина, те са една рана, която не спира да кърви...
Благодаря ти, че се отби!
Поздрави от планината на Орфей!
цитирай
14. veninski - 12. kasnaprolet9999 - Развълнува ме твоя разказ. Оказва ...
08.12.2014 19:51
Невена... Какво хубаво име!

Сполай ти, приятелко!
Поздрави на цялата къща!
Хубава декемврийска вечер!
цитирай
15. donchevav - Благодарности и от мене, Васко, за ...
08.12.2014 20:17
Благодарности и от мене, Васко, за дивната история, която си ни разказал. Припомняш ни най- мъчителните за нас като българи и християни сцени от едно страшно робство, което някои днес упорито наричат просто "чуждо присъствие". Робството - оная страшна змия, белязала ни с отровните си зъби за векове с кръв, разделение и чудовищен геноцид /неслучайно този образ битува и в съзнанието на възрожденци като зло, срещу което трябва всички да се обединят/.
Толкова хубаво е разкрил mrazekoff тази дилема във всяко българско сърце днес: "затворили сме се и не смеем да изпадаме в някакви по-дълбоки размишления.".."лутаме се от една крайност в друга"..."от толерантност към крайно родолюбие"...напълно съм съгласна с него...
А разказът е такъв, че е кощунство да го разпарчатосваме в умозрителни анализи - просто трябва да го възприемаме със сетивата си, да го преживеем със сърцето си, да го прекараме през чистилището на родовата си памет.. Благодаря ти, сладкодумни разказвачо от Родопа за това вълшебство от звуци и образи народни! Поздрави!
цитирай
16. veninski - 15. donchevav - Благодарности и от мене, Васко, за ...
08.12.2014 20:31
donchevav написа:
Благодарности и от мене, Васко, за дивната история, която си ни разказал. Припомняш ни най- мъчителните за нас като българи и християни сцени от едно страшно робство, което някои днес упорито наричат просто "чуждо присъствие". Робството - оная страшна змия, белязала ни с отровните си зъби за векове с кръв, разделение и чудовищен геноцид /неслучайно този образ битува и в съзнанието на възрожденци като зло, срещу което трябва всички да се обединят/.
Толкова хубаво е разкрил mrazekoff тази дилема във всяко българско сърце днес: "затворили сме се и не смеем да изпадаме в някакви по-дълбоки размишления.".."лутаме се от една крайност в друга"..."от толерантност към крайно родолюбие"...напълно съм съгласна с него...
А разказът е такъв, че е кощунство да го разпарчатосваме в умозрителни анализи - просто трябва да го възприемаме със сетивата си, да го преживеем със сърцето си, да го прекараме през чистилището на родовата си памет.. Благодаря ти, сладкодумни разказвачо от Родопа за това вълшебство от звуци и образи народни! Поздрави!

Право в десятката. Благодаря ти, сладкодумна Вени! От сърце.
Поздрави и прегръдки от многострадалните Родопи!
Светли коледни и новогодишни празници, приятелко!
цитирай
17. nikikm - Да си
08.12.2014 23:46
жив и здрав!На Хайтов ми напомняш.Хубав ти е разказът,много!Дано има повече като теб,че вие сте народната памет!
цитирай
18. veninski - 17. nikikm - Да си
09.12.2014 06:15
nikikm написа:
жив и здрав!На Хайтов ми напомняш.Хубав ти е разказът,много!Дано има повече като теб,че вие сте народната памет!

Сполай ти за сравнението, приятелю! Мисля обаче, че е малко пресилено - Хайтов е един и е на върха на планината, а аз току-що тръгвам да я качвам.
Бъди жив и здрав! Бог да те благослови!
цитирай
19. iliada3 - Добро утро,Вен!
09.12.2014 07:38
Трети път минавам от тук и все не оставям коментар,защото каквото да пиша все ще е малко!Умееш да разказваш и разказите ти са все по-добри,толкова добри ,че се затруднявам да ги коментирам............Браво!
цитирай
20. veninski - 19. iliada3 - Добро утро,Вен!
09.12.2014 08:38
iliada3 написа:
Трети път минавам от тук и все не оставям коментар,защото каквото да пиша все ще е малко!Умееш да разказваш и разказите ти са все по-добри,толкова добри ,че се затруднявам да ги коментирам............Браво!

Благодаря ти, Илиана! Твоята оценка ме ласкае... Господ да те благослови!
Хубав ден!
цитирай
21. makont - Здравей и поздрав за поредния разказ,
12.12.2014 00:48
който докосва душата, изостря сетивата и изкарва болката, дълбоко таена, предадена от поколение на поколение, преминала във времето и превърнала се в сила. Няма нужда от думи, чета и думите изстиват като вкаменени, мислите се блъскат и няма мира за сърцето, няма начин да приеме тази жестокост и този героизъм, борбата да съхраниш вярата и да опазиш народността... Поздрав!
цитирай
22. veninski - 21. makont - Здравей и поздрав за поредния разказ,
12.12.2014 06:45
makont написа:
който докосва душата, изостря сетивата и изкарва болката, дълбоко таена, предадена от поколение на поколение, преминала във времето и превърнала се в сила. Няма нужда от думи, чета и думите изстиват като вкаменени, мислите се блъскат и няма мира за сърцето, няма начин да приеме тази жестокост и този героизъм, борбата да съхраниш вярата и да опазиш народността... Поздрав!

Благодаря ти, Мая! Поздрави на семейството и на Витоша!
Хубав уикенд!
цитирай
23. aqualia - Разтърсващо!
12.12.2014 10:52
Разтърсващо! Силата е в теб, Васко!
цитирай
24. veninski - 23. aqualia - Разтърсващо!
12.12.2014 12:11
aqualia написа:
Разтърсващо! Силата е в теб, Васко!

Благодарности от сърце, Лилия! Знаеш ли как ми липсваше твоето слово...
цитирай
25. aqualia - Ето, вече съм тук...
12.12.2014 14:21
Ще се "чуваме"... Каматнико!
цитирай
26. veninski - 25. aqualia - Ето, вече съм тук...
12.12.2014 14:41
aqualia написа:
Ще се "чуваме"... Каматнико!

Да, тук си. Надявам се, че ще идваш по-честичко!
Хубав ден!
цитирай
27. vanyavanya - Написаното
25.12.2014 04:13
от Вас е в духа на българската класическа литература... Според мене умеете да разказвате увлекателно и характерно.
Пожелавам Ви още нови истории, здраве и вдъхновение! Честито Рождество Христово!
цитирай
28. veninski - 27. vanyavanya - Написаното
25.12.2014 06:09
vanyavanya написа:
от Вас е в духа на българската класическа литература... Според мене умеете да разказвате увлекателно и характерно.
Пожелавам Ви още нови истории, здраве и вдъхновение! Честито Рождество Христово!

Добре дошла! Благодаря за мнението! Светли и благословени празници!
цитирай
29. iliada3 - ЧНГ,Вен!
01.01.2015 13:22
Новогодишно
Всяка нова година е просто врата,
зад която ни чакат безброй неизвестни.
Всяка нова година е светла мечта
и я срещаме винаги с радост и песни.
Може утре да дойде с тъга и беди,
но в нощта преди нея се ражда надежда,
че в небето изгряват щастливи звезди
и в живота ни всичко с добро се подрежда.
Всяка нова година е празник красив -
вита баница, вкусна и с много късмети,
чаша вино, шампанско с характер пенлив
и елхичка, която във ъгъла свети.
Нека тази врата да отворим без страх.
Да преминем през нея, разкъсали мрака
с пръчка огън бенгалски под звездния прах,
с любопитство към всичко, което ни чака.

автор Валентина Шейтанова
цитирай
30. megg - Честита Нова година!
01.01.2015 16:47
Изпратили с мъничко тъга старата, посрещнали с искрящи очи Новата, да си пожелаем да е здрава, успешна и щастлива за всички!
И - честит имен ден, Венински, сбъднатост, благополучие и пълен с радост дом, благословен да е! И все така да намираш пътеката към сърцата на читателите с всеки свой разказ, в който са родната земя, българинът, човекът; в който си и ти!
Красива година, стоплена от смях и сполука!
цитирай
31. veninski - 29. iliada3 - ЧНГ,Вен!
01.01.2015 17:57
iliada3 написа:
Новогодишно
Всяка нова година е просто врата,
зад която ни чакат безброй неизвестни.
Всяка нова година е светла мечта
и я срещаме винаги с радост и песни.
Може утре да дойде с тъга и беди,
но в нощта преди нея се ражда надежда,
че в небето изгряват щастливи звезди
и в живота ни всичко с добро се подрежда.
Всяка нова година е празник красив -
вита баница, вкусна и с много късмети,
чаша вино, шампанско с характер пенлив
и елхичка, която във ъгъла свети.
Нека тази врата да отворим без страх.
Да преминем през нея, разкъсали мрака
с пръчка огън бенгалски под звездния прах,
с любопитство към всичко, което ни чака.

автор Валентина Шейтанова

Много мило... Благодаря ти от сърце, Илиана! Желая здраве, обич и сполука на цялата къща!
цитирай
32. veninski - 30. megg - Честита Нова година!
01.01.2015 17:59
megg написа:
Изпратили с мъничко тъга старата, посрещнали с искрящи очи Новата, да си пожелаем да е здрава, успешна и щастлива за всички!
И - честит имен ден, Венински, сбъднатост, благополучие и пълен с радост дом, благословен да е! И все така да намираш пътеката към сърцата на читателите с всеки свой разказ, в който са родната земя, българинът, човекът; в който си и ти!
Красива година, стоплена от смях и сполука!

Сполай ти, приятелко! Желая здравето и успехът да бъдат твои неизменни спътници не само през следващите 365 дни! Хубава вечер!
цитирай
33. inel379 - Много силно емоционално въздействие!
13.01 00:51
Колкото пъти човек чете за това време разделно,
болката му не намалява, а по-голяма става.
Сякаш с нож те прерязва.
И няма как да е друго,
защото това си е опит за духовно изтребление
и заличаване от лицето на земята...родната.
Змията можеш да надвиеш,
но ако тя заседне вътре в тебе...спасение няма.
Разединението е пагубно,
както за нашия народ, така и за Европа.
Трябва да сме заедно пред злокобното лице на терора
и да намерим верния път за опазване на човешките ценности,
за да няма насилие, болка и дълбоко разочарование.
Реална представа създаваш за онова страшно време.
И страшно, и трагично, и героично!
Благодаря ти!
цитирай
34. veninski - Колкото пъти човек чете за това в...
20.07 09:56
inel379 написа:
Колкото пъти човек чете за това време разделно,
болката му не намалява, а по-голяма става.
Сякаш с нож те прерязва.
И няма как да е друго,
защото това си е опит за духовно изтребление
и заличаване от лицето на земята...родната.
Змията можеш да надвиеш,
но ако тя заседне вътре в тебе...спасение няма.
Разединението е пагубно,
както за нашия народ, така и за Европа.
Трябва да сме заедно пред злокобното лице на терора
и да намерим верния път за опазване на човешките ценности,
за да няма насилие, болка и дълбоко разочарование.
Реална представа създаваш за онова страшно време.
И страшно, и трагично, и героично!
Благодаря ти!


Напълно споделям мислите ти, приятелко.
Родопите са една рана, която не спира да кърви...
Сполай ти за хубавите думи!
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1283666
Постинги: 110
Коментари: 6944
Гласове: 131592
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930