Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2015 09:21 - Притча за любовта
Автор: veninski Категория: Изкуство   
Прочетен: 19348 Коментари: 32 Гласове:
53

Последна промяна: 02.04.2015 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА

 

image 

  "Сенокос" - Julien Dupre (1851 - 1910) 

 

 

Още първия път, като я видя да суши сено на Кара Сюлемайновите ливади на Тузлата, я биндиса1. И как няма да я бендиса, когато беше от гиздава по-гиздава. Макар да не бе облечена кой знае в какви дрехи, отдалеч си личеше, че е мома и половина.

Черните ѝ къдри – отърсили се от бялата кърпа на раменете – се спускаха по гърба ѝ като планински ручей, сетне сякаш позагубили дъх долу на кръста, се разстилаха нашироко. На красивото ѝ лице грееха две тъмносини вирчета, които галеха всичко до което се докоснат. Снажката ѝ се носеше толкоз леко между закосите2 сено, та ти се струваше, че не мома ходи, а птица кръжи... А тъй изкусно разхвърляше окосеното, все едно не държеше в ръцете си вила, а калиграфско перо. Ясното юлско слънце – таман преполовило своя път – сякаш омаяно от самодивската ѝ хубост, се беше поспряло да я погледа...

Поспря се и гурбетчията, и не само се поспря, ами тъй се захласна по нея, че нищо не каза, когато аркадашите му викнаха откъм Марчовица:

- Страхилееее!

Яница повдигна глава и чак тогава видя младия мъж, който я изпиваше с очи.

- Айде да вървим, че бая път ни чакаааа! – дочу се отново, но момъкът даже не помръдна...

„Горкият!” – мина през главата на хубавицата. – „Колко е  каматен3, а не чува...”

 В това време гурбетчията – все едно усетил по някакъв начин, че го викат, се извърна към другарите си и захвана да им прави знаци с ръце да вървят по пътя си.   

„Ням е като мама”, рече си Яница и непознатият ѝ стана някак близък...

 - Що не работиш ма, гяурке? – викна ѝ някакъв чалмалия откъм една могила и излезе застрашително от сянката на кичеста джанка.

На Страхил отпървом му мина през главата, че момата дава ангария4, сетне когато видя как турчинът захвана да ръкомаха ядосано и да ѝ крещи, изведнъж му се прииска да го хване за гушата...  

Чули крясъците на Кара Сюлеймановия гавазин, от по-отдалечените, скрити части на огромната ливада надзърнаха други моми, жени и баби – бързешком се спогледаха – после зашептяха нещо помежду си, без да вдигат поглед от сеното.

„Какво стана?”, уплашено врътна глава Калина – нямата ѝ майка – и се опита да понаближи Яница, но дъщеря ѝ взе да маха припряно с разтворена длан да не идва, че може да пострада.

„Боже мой, и тя ли не може да говори?”, каза си момъкът и момата му легна още повече на сърцето…

 - Айде хващайте вилите, че... – изпсува нервно турчинът от високото, сетне изгледа страховито раята, подир което наново легна в сянката на дървото.

Само че още не беше се изтегнал както трябва и рипна като ужилен. Ама нямаше време да извади това, дето му се искаше...

Страхил – промъкнал се незнайно как до него – без нищо да му продума, го замлати с огромните си ръчища пред смаяните погледи на българките...

- Кой ли е тоя момък? – тихо попита една мома.

- Де да знам кой е, но че е юначага, веднага се вижда! – отвърна ѝ шепнешком баба Мика, чийто син гниеше в анадолски затвор. – Ако всички мъже бяха като него, робията отдавна да се е кратила5...

- За к’во го бие? – попита друга мома и погледна към Яница, която повдигна рамене мълчаливо, макар че всичко в нея ликуваше...

- Как за к’во? – обади се вместо нея баба Мика и притури: – Че Кара Метка – когато да го биеш – никога няма да сбъркаш…

- Най-после си намери майстора! – рече някаква жена. – Май не е тукашен?

„Не е!”, поклати с глава и нямата Калина, сетне събра пръстите на ръката си и ги целуна по върховете, подир което смъкна забрадката на раменете си да се поразхлади малко.

- Права си, Калино, един път челяк е. Инак като гледам дрехите му, ми се види, че е тъдявашен – от  Рупчос6... – вещо се произнесе баба Мика, но не можа да свърши приказката си, защото другоселецът спря да налага гавазина, после бръкна в силяха7 му, извади нещо и го запокити с все сила нейде из храсталаците.

Щом проследи края на пътя му, погледна надолу към Яница – заради която онзи яде пердаха – усмихна  ѝ се загадъчно, сетне се обърна и хукна да настигне другарите си.

Откакто делията8 се скри по пътя за Павелско се изниза цял сахат, а Кара Метко още не смееше да иде да си търси пищова...

Изглежда обаче, че боят го стресна малко, та влезе в пътя. Когато се опомни, нито се оплака някому, нито пък се емна да търси непознатия. И стана толкоз кротък насетне, че не само не тормозеше християните, ами захвана даже и селям9 да им дава...

Тъй свърши тая неочаквана среща между Яница и Страхил, подир която всеки мислеше другия за ням...

Ама е било писано пак да се видят …

Не мина и месец време подир тая случка и една августовска сутрин Калина и дъщеря ѝ тръгнаха към Ситово10. Бяха чули от стари люде, че който пренощува край останките на поругана от друговерците черквица, ще се излекува от всякаква болест. Та и те – горките – се отправиха натам немота да церят...

Пладнина отдавна бе превалѝла, когато влязоха в селото. Там ги напътиха как да идат на параклиса, който се намираше на една височинка над последните къщи.

Тъкмо тръгнаха от мегдана нагоре и не щеш ли, най-неочаквано от един двор излезе Страхил...

Боже мой!” – стъписа се момата и почервеня.

„Не може да бъде!” – разтърка очи юначагата.

- „Добра стига, момко!” – поздрави го с жестове майката и му се усмихна.

Младият мъж отпървом кимна с глава, сетне се поколеба, подир което най-неочаквано проговори:

- Добре дошли! – и погледна притеснено Яница.

- Ти говориш? – не повярва на ушите си момата и обхвана с длани лицето си, щото усети по страните си издайнически тръпки от радост….

- И ти... – едва не си глътна езика от вълнение момъкът.

- На ливадата не говорех, защото те мислех за ням... – откри му момата и наново поруменя.

- И аз те мислех... – обагри се и момъкът, подир което пъстрите му очи тъй я замилваха, че девойката не можа да се сдържи и му отвърна...

Миг по-късно двамата заприказваха един през друг...

Видяла тая непрестореност, нямата се усмихна благо и нарочно изчака младите да излязат от омаята, подир което изръкомаха нещо, но Страхил не можа да я разбере.

- Тукашен ли си? – притече се на помощ Яница.

Младият мъж кимна утвърдително и на свой ред се обърна към майка ѝ:

- Какво ви води насам? – рече той, но веднага заприлича досущ като великденско яйце и му идеше да потъне вдън земя от срам, та побърза да притури: – За Света Богородица ли сте тръгнали?

Бърните на Калина попитаха нещо, та дъщеря ѝ  се намеси:

- Тъй ли се казва?

Момъкът потвърди и взе да обяснява, че близо до руините ѝ има старо аязмо с много лековита вода, при което идват люде отвсякъде

- Да ви отведа ли горе на черквицата? – попита ги Страхил.

- Имаш ли време? – рече момата.

- Време да искаш! – засмя се младият мъж и ги поведе към параклиса.

Горе на руините постоя колкото постоя, после си тръгна, но по икиндия наново дойде, като носеше под мишница черги.

- Завийте се, че тук нощите са хладни! – сетне пожела: – Дано Света Богородица изцери майка ти!

- Дано! Затуй сме дошли… – отвърна Яница и се прекръсти.

Момъкът също се прекръсти, после се сбогува и си тръгна, а двете се загледаха подире му. И макар че видяха как си влезе у тях, още дълго мислите им бяха все в него…

 Щом мракът завладя цялата долина, си сториха тихомълком постеля и легнаха да спят. 

Когато прехвърли полунощ и от Ситово пропяха първи петли, Калина се събуди. Додето се радваше на песента им, някак неусетно ѝ стана чоглаво. Зачуди се и миг по-късно споменът я връхлетя.

Два-три дена, откакто се задоми с Янко, решиха да окосят ливадата на Конско пладнище, дето смятаха и да пренощуват, та да могат да изсушат и прекарат сеното в Павелско. Старите не им даваха да вървят, защото е грешно да се работи на празник, ама нали бяха луди-млади, не послушаха...

И още по тъмно тръгнаха нагоре с три мулета, вързани едно за друго. Таман се изкачиха над селото и от долината закукуригаха петлите. Като ги чу, мъжът ѝ – както си бе отгоре на мулето – подкара любимата си песен:

 

Петлине пеят, либе ле, на съмнуване.
Пусни ма, мило либе, да си ида.
Тези са петли, либе ле, петли лъжовни.
Постой, почакай, либе, рано е още...


Ей тъй започна денят им. Дето се вика от хубаво по-хубаво. Но и да не беше захванал с песен, двамата бяха сигурни, че ще е най-щастливият им досега. И как няма да е, когато за пръв път - откакто взеха да делят софра и креват - щяха да са сам-самички...

На ливадата стигнаха преди изгрев. Слънцето - все едно само тях чакало - тъкмо надзърна зад билото на Пашалийца и зашари по лицата им. Щом огненият му диск се показа нацяло, затрепка тъй често, сякаш отгоре му бродеха нестинари. Двамата се спогледаха усмихнати, сетне извърнаха глави през рамо и видели   сенките си цели-целенички, засияха от радост.

Кой ли на тяхно място не би засиял, когато още от памтивека е знайно, че ако видиш на разиграл се еньовденски изгрев сянката си непокътната, ще бъдеш по-здрав и от скала през годината...

Подир тая слука – какъвто бе обичая – отидоха  на близкия бунар да умият лицата си с вода, погалена от първите слънчеви лъчи, а на връщане се събуха и закрачиха боси по росата...

Насетне през целия ден младоженците косиха, сушиха, пяха и се смяха от сърце, а надвечер застлаха изсушено сено под една клонеста борика и се завиха отгоре с едно халище, което носеха от селото. Сетне се загалиха...

Накрая заспаха блажени, като си мислеха, че са имали най-хубавия ден в живота си.

Да, ама излезе, че е бил най-лошият...

Въпреки че двамата работиха на хаталия11 ден, на Свети Еньо12 не му мина и през ум да им удари с гръм ливадата, но съдбата тъй ги тресна, че...

Точно преди полунощ мулетата се разцвилиха и Янко рипна да ги отбрани, помислил, че край тях са се навъртели диви животни. Като ги наближи, разбра, че са бетир зверове, ама вече бе късно...

- Бягай, Кали... – успя само да викне той, преди среднощните апаши да го птчнат с калъчките.

Чула предсмъртните му викове, Калина закрещя обезумяла:

- Нееееее!

- Дръжте гяурката! – разпореди се главатарят им и две сенки се юрнаха към нея.

Жена му рипна и хукна презглава към Юзеница. Че низ урвите надолу се отскубна на турците, отскубна се, но когато стигна в Павелско - цялата в кръв и рани - не можеше вече дума да каже...

Подир това ѝ ляха куршуми, даваха ѝ присол13 и какви ли не церове и отвари, но не можа да се оправи. И случи тъй, че на двайсет и петия му имен ден закла-ха Янко, а тя онемя...

След девет месеца роди женска рожбица, която кръсти на без време отишлия си мъж. Оттогава насам Яница бе едничката ѝ радост в живота...

„Мамина мила!”, рече си Калина и погали с ръка  момата до себе си, подир което тръгна към аязмото да се умие и помоли, че се бе развиделило.

Щом се отдалечи, Яница мигом отвори очи и се загледа след майка си. По някое време зърна росните цветя на поляната, отмахна халището и взе да бере. Вече бе свила и сложила на главата си гиздав венец, когато видя Страхил да идва отдолу.

- Добро утро! – поздрави усмихнат той, когато дойде при нея.

- И за теб да е добро! – свенливо му се усмихна и тя.

  - Рано сте станали – учуди се новодошлият. 

- Таман навреме е, че бая път ни чака – посочи с ръка на юг красавицата.

Като чу за тръгване, момъкът въздъхна шумно, после се подвоуми и накрая попита нерешително:

- Янице, искаш ли… да делим залък до края на дните си?

Отпървом момата тъй се сащиса, че нищичко не рече, сетне - цялата почервеняла - кимна срамежливо с глава и шепнешком промълви:

- Да, Страхиле – подир което сведе глава.

- Слава тебе, Господи! – рече момъкът и вдигна нагоре очи, подир което се закръсти.

А проговорилата майчица - спряла се на две-три крачки от тях - не смееше и думица да продума…

Макар че ѝ идеше да литне…

 

Васил Венински




Разказът е от най-новата книга на автора "РАЗРОВЕНА ЖАРАВА"
.

 

 

 

1 биндисвам (тур.) - харесва
2 закос (диал.) – окосена трева от едно минаване на косача; откос
3 каматен (диал.) – хубав, краси
4 ангария (гр.-тур) – принудителна безплатна работа на бейски имоти и др. в Османската импери
5 кратила (диал) - свършила
6 Рупчос - родопска нахия, включваща селата от Бойково до Широка лъка
7 силях (тур.-ар.) – кожен пояс с прегради за оръжия, огниво и др.
8 делия (тур.) – буен, юначен човек
9 селям (тур.-ар) - поздрав
10 Ситово – село в Пловдивдска област
11 хаталия – лош, който носи щета, пакост
12 Свети Йоан Кръстител или Предтеча
13 присол (диал.) – много солена вода, давана в миналото против уплаха




Гласувай:
53



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Когато можеш да говориш,
02.04.2015 10:02
тогава можеш истински да помълчиш.
цитирай
2. veninski - Прав си, приятелю, напълно спод...
02.04.2015 10:19
Прав си, приятелю, напълно споделям твоята мисъл.
Жив и здрав! Бог да те благослови!
цитирай
3. stela50 - Първият разказ, който разравя жеравата... по неповторим начин.
02.04.2015 10:29
Прекрасна книга ! Не може да се опише и разкаже, трябва да се прочете
и съпреживее. Разказът разкрива толкова красота, чистота, обич, топлота
и нежност в едни от най-мрачните дни и съдбоносни моменти...
силата и вярата на българския дух, съхранените сред болки и мъки
чисти човешки отношение, създават чувство на възхищение и гордост.
Поздрави, приятелю !
цитирай
4. katan - Един от най-хубавите разкази в книгата!
02.04.2015 10:31
Първият, с който започва и те държи до края.
Хубаво е да мълчиш, но е хубаво и да говориш - да изразиш радостта си от щастието на децата, от което ти идва да литнеш.
цитирай
5. donchevav - А проговорилата майчица - спряла се ...
02.04.2015 10:31
А проговорилата майчица - спряла се на две-три крачки от тях - не смееше и думица да продума…

Макар че ѝ идеше да литне…

Многопластово - за гласа и мълчанието, за немотата и вика...майчин, български, робски! А имената са прекрасно намерени - галят ухото с мелодичност: Яница, Калина, Янко, Страхил...и всяко носи свое смислово послание в духа на най-добрите ни литературни традиции...
Благодаря, Васко, за новия прекрасен разказ, притча за любовта човешка и българска! Поздрави от сърце! Светъл април, весели и щастливи празници!

цитирай
6. veninski - 3. stela50 - Първият разказ, който разравя жеравата... по неповторим начин. 10:29
02.04.2015 10:36
stela50 написа:
Прекрасна книга ! Не може да се опише и разкаже, трябва да се прочете
и съпреживее. Разказът разкрива толкова красота, чистота, обич, топлота
и нежност в едни от най-мрачните дни и съдбоносни моменти...
силата и вярата на българския дух, съхранените сред болки и мъки
чисти човешки отношение, създават чувство на възхищение и гордост.
Поздрави, приятелю !

Сполай ти, Таня! Знаеш колко ценя мнението ти... Поздрави на всички!
цитирай
7. veninski - 4. katan - Един от най-хубавите разкази в книгата!
02.04.2015 10:37
katan написа:
Първият, с който започва и те държи до края.
Хубаво е да мълчиш, но е хубаво и да говориш - да изразиш радостта си от щастието на децата, от което ти идва да литнеш.

Благодаря ти, Катюшке! Радвам се, че те има! Поздрави на цялата къща, приятелко!
цитирай
8. veninski - 5. donchevav - А проговорилата майчица - спряла се ...
02.04.2015 10:40
donchevav написа:
А проговорилата майчица - спряла се на две-три крачки от тях - не смееше и думица да продума…

Макар че ѝ идеше да литне…

Многопластово - за гласа и мълчанието, за немотата и вика...майчин, български, робски! А имената са прекрасно намерени - галят ухото с мелодичност: Яница, Калина, Янко, Страхил...и всяко носи свое смислово послание в духа на най-добрите ни литературни традиции...
Благодаря, Васко, за новия прекрасен разказ, притча за любовта човешка и българска! Поздрави от сърце! Светъл април, весели и щастливи празници!


Сърдечни благодарности, Вени! Бог да те благослови! Поздрави от планината на Орфей!!
цитирай
9. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
02.04.2015 11:21

Поздравления!

Много добро.

цитирай
10. veninski - 9. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
02.04.2015 11:28
tutankhamon661 написа:

Поздравления!

Много добро.


Сполай ти, приятелю! Поздрави от Родопите!
цитирай
11. mrazekoff - Хубавото на всички тези
02.04.2015 14:58
разкази е, че те връщат в едно отдавна минало време, срещат те с истински хора, с техните болки, неволи, радости и вълнения. Целия разказ преминава пред очите ти като някаква филмова лента и ти го съпреживяваш сякаш, че си там, в това време и място. Самия му край винаги е силен, впечатляващ и трогващ до сълзи, защото човещината и чувствата винаги предизвикват едно умиление, което дълго остава в читателя.
Поздравления, Васко за прекрасния разказ!
Поздрави на Родопа планина и на всичките нейни чада!
цитирай
12. veninski - 11. mrazekoff - Хубавото на всички тези
02.04.2015 15:16
mrazekoff написа:
разкази е, че те връщат в едно отдавна минало време, срещат те с истински хора, с техните болки, неволи, радости и вълнения. Целия разказ преминава пред очите ти като някаква филмова лента и ти го съпреживяваш сякаш, че си там, в това време и място. Самия му край винаги е силен, впечатляващ и трогващ до сълзи, защото човещината и чувствата винаги предизвикват едно умиление, което дълго остава в читателя.
Поздравления, Васко за прекрасния разказ!
Поздрави на Родопа планина и на всичките нейни чада!

Благодаря ти, Стефане! Радвам се, че прочете и хареса моята авелзаманска историйка. Поздрави и на твоя роден край, приятелю! Хубав ден!`
цитирай
13. megg - Силен разказ - дълбока притча
02.04.2015 17:32
С него книгата грабва още в началото - болезнени пътища пред хората, мекота на топлите думи... Пренася в един отколешен свят, дето момите са със самодивска хубост, момците са делии, а доброто дело е най - естественото проявление на човека; и чудесата омайват, и се смиряваме пред любовта. С усещане, че хубавото се случва, и с една тиха радост.
Поздравления, Венински!
Светли празници!
цитирай
14. veninski - 13. megg - Силен разказ - дълбока притча
02.04.2015 18:10
megg написа:
С него книгата грабва още в началото - болезнени пътища пред хората, мекота на топлите думи... Пренася в един отколешен свят, дето момите са със самодивска хубост, момците са делии, а доброто дело е най - естественото проявление на човека; и чудесата омайват, и се смиряваме пред любовта. С усещане, че хубавото се случва, и с една тиха радост.
Поздравления, Венински!
Светли празници!

Благодаря ти, Меги! Радвам се, че си един от най-верните ми читатели, които имат голяма част от моите издадени книги. Хубава морска вечер, приятелко!
Светли празници!
цитирай
15. natali60 - Ех, че хубаво!
03.04.2015 11:50
Поздрави, Васко!
цитирай
16. veninski - 15. natali60 - Ех, че хубаво!
03.04.2015 12:08
natali60 написа:
Поздрави, Васко!

Благодаря, Натали! Поздрави на Филипините!
цитирай
17. veninski - 17. анонимен - !
06.04.2015 11:34
анонимен написа:
Твоите разкази са като кристален звън от камбана, който оглася планината и отеква
в душите ни.
Те са живата памет на вековното Родово дърво на Българския дух.
Навярно са и твоята мисия на тази Земя...да не позволиш да бъдат потулени, като
живи въглени в паметта на забравата събития, имена, нрави и обичаи на родопчани.
Това, което се е случвало в Родопите е като жив въглен и пареща рана и ти
ни правиш съпричастни, като вадиш от съкровищницата на планината една по една
"историйки", които са основи за нейната история.
Не знам как да те определя, Венински - съвременен Орфей или духовен иманяр?
Жив бъди! Светли празници!

Остави ме без думи...
Сполай ти от дъното на душата ми!
Бог да те благослови!
Светли и одухотворени празници, приятелю/приятелко!
цитирай
18. iliada - Много силен разказ ,Вен!
08.04.2015 17:11
Всичко каквото напише ,ще е малко за таланта ти на разказвач ,само мога да се присъединя към всички коментирали първият ти разказ ,ако ми разрешиш!
цитирай
19. veninski - 19. iliada - Много силен разказ ,Вен!
08.04.2015 17:25
iliada написа:
Всичко каквото напише ,ще е малко за таланта ти на разказвач ,само мога да се присъединя към всички коментирали първият ти разказ ,ако ми разрешиш!

Благодаря ти, Илиана! Бъди жива и здрава! И мнооого муза, магьоснице!
цитирай
20. iliada - ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, ВЕН! МНОГО ...
14.04.2015 12:23
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ,ВЕН!
МНОГО ЗДРАВЕ И РАДОСТ В ТВОЯ ДОМ!
цитирай
21. veninski - 20. iliada - ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, ВЕН! МНОГО ...
14.04.2015 13:14
iliada написа:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ,ВЕН!
МНОГО ЗДРАВЕ И РАДОСТ В ТВОЯ ДОМ!

Воистина Воскресе, Илиана! Родопско здраве и дълголетие и орфеевско вдъхновение!
цитирай
22. veninski - 17. veninski - 17. анонимен - !
14.04.2015 19:08
Анонимни приятелю, благодаря ти за прекрасните коментари в моите последни разкази! Ще ти призная, че те ми дават сили и кураж за новите, които в момента пиша... Има обаче едно нещо, което ме притеснява - вероятно си логнат по някакъв начин (въпреки че излизаш анонимен), но няколко дни след като си ги сложил - те изчезват... И остават само в моите отговори, тъй като ги цитирам. Не зная дали става с твоята воля или не, но ще ти бъда благодарен ако коментарите ти остават. В противен случай ще трия и моите отговори.
цитирай
23. leonleonovpom2 - Поздравления, приятелю!
03.05.2015 08:32
Чудесен разказ, какъвто само в Родопите може да се роди!
И естествено, изпод ръка, като твоята!
Приятен ден!
цитирай
24. veninski - Сполай ти, приятелю! От сърце! Х...
03.05.2015 08:52
Сполай ти, приятелю! От сърце! Хубав ден!
цитирай
25. bgwest - На два три месеца един път влизам в ...
03.05.2015 17:42
На два три месеца един път влизам в блог.бг.Ама теб ако не те прочета все едно не съм влизал.РОДОЛЮБЕЦ си ти.Покланям ти се.
цитирай
26. veninski - 25. bgwest - На два три месеца един път влизам в ...
03.05.2015 18:12
bgwest написа:
На два три месеца един път влизам в блог.бг.Ама теб ако не те прочета все едно не съм влизал.РОДОЛЮБЕЦ си ти.Покланям ти се.

Благодаря ти! От сърце. Желая здраве, обич и успехи!
цитирай
27. hel - Хубаво и ведро ми стана от този ра...
10.05.2015 16:40
Хубаво и ведро ми стана от този разказ! Благодаря, че те има, писателю! Да не забравяме корените си, че в днешно време това е лесно!
Много вдъхновение и радост в дните ти, приятелю!

цитирай
28. veninski - 27. hel - Хубаво и ведро ми стана от този ра..
10.05.2015 17:15
hel написа:
Хубаво и ведро ми стана от този разказ! Благодаря, че те има, писателю! Да не забравяме корените си, че в днешно време това е лесно!
Много вдъхновение и радост в дните ти, приятелю!


И на мен ми стана хубаво и ведро от твоите думи, скъпа приятелко.
Бог да те благослови!
Сполай ти, Хел!
цитирай
29. litatru - :)
30.05.2015 10:06
Вече съм гласувала, г- н veninski, но прочетох разказа Ви пак, защото ми харесва. Не случайно съм Ви допуснала в групата си във Фейсбук (Група на талантите - Литатру - самобитни и оригинални).
Поздрави - Литатру!
цитирай
30. veninski - Здравей, Васил! (0)Съобщения (0) Коментари Изход ПРЕГЛЕД НА БЛОГА ЛЮБИМИ БЛОГОВЕ Начало Акаунт Нов постинг Редакция на блога Архив Канали Чернови Блог вълна Лич
30.05.2015 10:19
litatru написа:
Вече съм гласувала, г- н veninski, но прочетох разказа Ви пак, защото ми харесва. Не случайно съм Ви допуснала в групата си във Фейсбук (Група на талантите - Литатру - самобитни и оригинални).
Поздрави - Литатру!

Сполай ти, приятелко! Поздрави и от мен!
цитирай
31. inel379 - Красива притча за любовта с щастлив край!:)
08.01.2017 15:06
Ах, тези тъмносини вирчета,
дето галят всичко, до което се докоснат!
И тези черни къдри като планински ручей!
Не мома ходи, а птица кръжи!
Как няма да я гледа слънцето,
омагьосано от самодивската й хубост!
Гиздосия българска - жарава огнена!
Изпепелява сърцата...
Да се захласнеш и да онемееш...
Колко девойки похитени...
Колко съдби разсипани...
Но любовта е сила мощна, голяма.
Устоява на всичко.
Крее в душата, мъждука там...
ама не се предава.
За да лумне тоя родопски пожар...
и да ни отнесе!
Благодаря ти за него, приятелю!
Добре че и ти не си мълчаливец!:)
С родолюбивото ти перо говори сърцето!
Сърдечен поздрав!
цитирай
32. veninski - Ах, тези тъмносини вирчета, дето ...
20.07.2017 08:21
inel379 написа:
Ах, тези тъмносини вирчета,
дето галят всичко, до което се докоснат!
И тези черни къдри като планински ручей!
Не мома ходи, а птица кръжи!
Как няма да я гледа слънцето,
омагьосано от самодивската й хубост!
Гиздосия българска - жарава огнена!
Изпепелява сърцата...
Да се захласнеш и да онемееш...
Колко девойки похитени...
Колко съдби разсипани...
Но любовта е сила мощна, голяма.
Устоява на всичко.
Крее в душата, мъждука там...
ама не се предава.
За да лумне тоя родопски пожар...
и да ни отнесе!
Благодаря ти за него, приятелю!
Добре че и ти не си мълчаливец!:)
С родолюбивото ти перо говори сърцето!
Сърдечен поздрав!

Знаеш колко ми е свидна твоята дума, Инел...Колко много се радвам, че си отделила от времето си, за да прочетеш моята авелзаманска историйка! Правиш ме щастлив... Сполай ти за топлите думи, откъснали се от сърцето на една дама, която обича и пази татковината като зеницата на очите си! Горд съм, че те познавам! Благодаря на Бога и блога, че ме срещна с теб!
Бъди благословена, скъпа приятелко!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veninski
Категория: Изкуство
Прочетен: 1935259
Постинги: 126
Коментари: 7216
Гласове: 161467
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031