Прочетен: 13318 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2013 11:52
ЧУМА
Слънцето едва-едва преполовяваше пътя си до Персенк, когато Радю подбра петдесетината си брава обратно към схлупения си агъл на Кълки, дето и поминуваше сам-самичък в окадена одая на втория кат. Като наближи Зареница, свърна да напои стоката си на старовремския водопой с двете каменни корита. Беловласи тукашни старчета с почит хортуваха, че обраслите със зелен мъх поилки са дялани в памтивека от най-първите заселници на Павелско - живели отпървом край калето до извора. Усетили водата, овцете и козите тъй пощуряха, че кучетата ръмжаха напусто насам-натам, безсилни да оправят хаоса.
- Ей, ей, ей! Втда има боллук1! – размаха гегата Радю и почна нервно да псува.
Сетне зорлен дочака добитъкът да утоли жаждата си и сам замря на глинения чучур, подир което отмахна гуглата си и като подложи глава под струята, почна да се кваси. Ледената вода обаче не угаси жаравата, дето бесуваше в снагата му от вчера. “Наново ли ни имна чума?”, мина през главата на трийсетгодишния мъж, преживял като дете два мтра. Първата чума се смили над людете, но добитъкът яко си изпати, а втората - тъй удари всичко, че от корена им оцеляха само с брат си Ташо. Който отпосле първи се задоми и заживя благато с гиздавата Катина, но преди месец хубостта щ дотолкоз разпали чужди мераци, че ги затриха наедно. Злодеянието стана тъй. Две дряновски дьонмита2 издебнаха жена му на извора край нивата им на Върха и се нахвърлиха отгоре щ. Като чу писъците щ, Ташо мигом остави оралото и се завтече да щ помага, но куршумът на единия злодей го повали на пътеката, а калъчката на другия го довърши. За да опази честта си, в суматохата Катина се метна в бездната... Оттогаз трите дребни сирачета на брат му останаха на Радювите ръце. Той ги приюти в агъла си и взе да ги гледа като собствени рожби.
Овчарят подкара припряно пощурялото стадо по на-надолнището, закахърен за братовите деца, които от нощес също горяха в триска, та сабахлен им даде от илачите, за които научи за сефте преди време от дядо си Петко. Една зимна вечер, между две приказки, дядо му рече на наредените край огнището внуци:
- Чума се цери с илова мъзга3! Тя лекува всички болести! – за миг се умълча и накрая тъжно притури. – Освен сиромашия...
- Дядо, к’во боли кат си болен от сиромашия? – наивно го попита тогава малкият Радю.
- Всичко, дядовото, ама най боли корем... – прихна дядо Петко, сетне съвсем сериозно продължи. – Мтрът бяга като дявол от тамян и от къдъш/дим/ на сухо говеждо гюбри4. Да разтриеш чумав челяк с чувик5 е хептен церително, щото болестта излиза от снагата през кожата.
Оттогава се изнизаха над двайсет лета, но Радю запомни завинаги дядовия урок по знахарство. При втората чума обаче илачите не дадоха резултат... “Дано сега да се очуват дечинкисе!”, рече си младият мъж, наближавайки агъла. Наоколо обаче липсваше обичайната детска гюрултия. Притеснен, Радю вкара животните в обора и забърза към горния кат. Прескочи дървената поилка за добитъка, която сабахлен бе сложил пред вратника пълна с вода, щото знаеше, че чумата се плаши от течността. Като влезе в стаята, завари двете по-големи деца, легнали на пода едно връз друго - едното бълнуваше нещо насън, а другото гледаше унесено и стенеше. Само най-малкото дете - петгодишният Дочо, си играеше нещо с овехтяла кания и като го видя, припна да го срещне:
- Чичо иде-е-е-е.
С навлажнени очи овчарят се наведе, погали го по рошавата главичка и допря ръка на челото му.
- Ашколсун! – рече Радю, като видя, че детето няма температура. – Дочо е баш юнакът!
- И ше утрепе ламята? – дяволито попита детето.
- Иска ли питане! – като че ли усмивка пробяга по напуканите бърни на чичо му, когато Дочо заговори за приказката, с която го приспиваше ката вечер от месец време.
Сетне приклекна до другите деца и почна да ги опипва по телцата - пареха като жарава... Радю подскокна като ужилен, захвърли бързо ямурлука и стъкна огъня в огнището. Подир това разсъблече децата и като топеше парче от аба в бакър с цвик, взе да ги разтрива едно по едно. Като свърши, ги прикади на няколко пъти с пушек от гюбри и ги преоблече в чисти дрехи. После дойде ред на мъзгата.
До късна доба Радю повтаря в унес лечението, но огънят, дето го изгаряше отвътре, накрая го надви и сам не усети кога легна редом до децата на постелята. По някое време му се стори, че магарето в обора пръхти с все сила и чатка мощно с копита. Момъкът отмахна кепенка6 и погледна към добитъка. И що да види - хубост невиждана! - русокоса невяста в златна премяна, грейнала като слънце на заник. Стадото - цялото осветено - бе замряло в едно кьоше на обора. Даже кучетата, изгубили се между животните, не смееха гък да кажат. Единствен Марко, ревеше колкото глас има и мяташе къчове всеки път, когато ослепителното създание искаше да го възседне. Усетила младия мъж, невястата мигом се извърна, но видяла тревогата в очите му, побърза да рече:
- Не бой се, Радьо! Лошо няма да ти сторя, но трябва да ме откараш с магарето си на каменните корита на Зареница. Знаеш ли пътя?
- Коя си ти, жено? – едва успя да промълви овчарят.
- Тая, дето вчера в Дряново отмъсти за брат ти Ташо и хубавата му булчица. Но не разпитвай повече, а изпълни заръката, че инак и ти ще идеш при дьонмитата.
Като чу за отплатата, която бленуваше ден и нощ, мъжът никак не се двоуми, а веднага слезе при отмъстителката. Сложи самара на магарето и го изведе от обора. Сетне помогна на невястата да се качи отгоре му и като взе повода в ръка, закрачи по нанагорнището. Не бяха изминали и десет крачки, когато овчарят с почуда видя, че магарето плувна в пот - от всеки косъм вир-вода потече. “Преди малко невястата бе лека кат перушина!”, мина му през ум, но не рече нищо, а продължи пътя си. Додето се изкачваха по стръмното, омайното същество дума не продума, но Радю разбра, че пътят му е познат. Като стигнаха извора, русокосата красавица пъргаво рипна от самара:
- Хайде, Радю, върви си! Свободен си вече! – рече му тя и се юрна към крепостта над двеста метровата бездна.
Овчарят се загледа след сиянието, което притича до края на пропастта, махна му за сбогом и скочи в бездната. Овчарят се затича подире щ:
- Не-е-е-е-е-е ! – изрева със страшен глас той.
В следващия миг обаче невестата се превърна в лека мъгла и полетя към Змейова дупка на отсрещния скат. Преди да стигне в пещерата, мъглата изведнъж се преобрази на грозна беззъба старица с разчорлена коса и като фурия влетя в дупката.
- Чума е била, а не невяста! – рече Радю невярващ и се закова на място.
За изненада на овчаря, след малко от пещерата се дочуха стотици страховити викове и стенания. Сетне всичко утихна...
- Била е пълна с народ... – осъзна истината Радю и почна да тича обезумял из гората...
По едно време, както си тичаше и викаше, нещо го яхна и взе да го мачка. Овчарят силом отвори очи и видя малкия Дочо да плаче:
- Страх ма е, чичо-о-о-о!
Мина бая време, додето мъжът си даде сметка, че преживелицата му е зловещ сън...
Подир три дни комшия надзърна през вратата на Радювия агъл. Петгодишният Дочо изстена нещо, отвори клепки и като се огледа наоколо, рече:
- Всички спят.
- Спят, Дочо, спят... – почти проплака възрастният съсед.
Детето се поуспокои и болестта наново го унесе. Но бе орисан да живее. И оживя! Единствен...
Беше 1745-а. Чумата отминаваше. Почваше лятото...
След година-две лоши люде нарочиха да пратят Дочо в Стамбул. За девширме7! Но се намериха и добри турци, та му сториха хаир. Дочо пак оцеля! И не само оцеля, но като порасна, натрупа богатство – стана тежък овчар с над 400 брава овце, за които вдигна кошари на Върха, Бранището и Лисичи дол. И сам почна да наема овчари... Но другото му имане бе далеч-далеч по-ценно, щото тури началото на Дочовския род - над 1300 човека, разселили се още в петдесет и пет селища освен в родното...
А сънят на Радю истински ли бе? Едва ли! Та кой ли сън е истински? Макар че днес планината, дето в съня си бягаше овчарят, се нарича Радюва, а Змейова дупка и досега е заприщена с човешки кокали от чумаво време...
Автор: Васил Венински
Разказът е от книгата "ДЕРЕБЕЙСКИ ВРЕМЕНА" (2007)
-------------------------------------------------
1 боллук (тур.) - изобилие, в голямо количество
2 дьонме (тур.) - преобърнат в друга вяра, вероотстъпник
3 мъзга (диал.) - сокът под кората на иглолистно дърво, смола
4 гюбре (тур.) - тор
5 чувик (диал.) - воднист сок, отделящ от кисело мляко, сирене, извара; цвик
6 кепенк (тур.) - прозорец без стъкло, капак
7 девширме (ар.-тур.) - кръвен данък, еничарски
Жестока цензура за всяка дума срещу кара...
как може да се развие ясновидство /продъ...
05.02.2013 10:02
Сполай ти от сърце за високата оценка, приятелю! Бъди жив и здрав! Поздрави от Родопите!
Удоволствието е изцяло мое! Благодаря ти, приятелю! Поздрави и на теб!
и силни послания ... И усещането, пречупването на
събитията през вълшебството на магичната планина ...
и силни послания ... И усещането, пречупването на
събитията през вълшебството на магичната планина ...
Благодарности от дъното на душата ми, Таня! Поздрави на цялата къща!
Знаеш, че имам слабост към думите ти. Увличат, завихрят, замислят... Сполай ти!
Поздрави на Родопа планина!
Знаеш, че имам слабост към думите ти. Увличат, завихрят, замислят... Сполай ти!
Поздрави на Родопа планина!
И аз ти благодаря, скъпа Ваня! Поздрави на всички близки до сърцето ти люде! От мен и любимата ти планина!
Благодаря ти!
Благодаря ти!
Права си, Мария. Тежка и много тъжна история... За съжаление. Радвам се обаче, че днес бъдещето на Дочовия род е светло. Сполай ти, че се отби и прочете, приятелко!
Поздрави и от мен, приятелю от Родопите! Винаги е удоволствие да прочета написаното от теб!
Благодаря за вълнуващата история, Венински, силна, докосваща!
Поздрави и от мен, приятелю от Родопите! Винаги е удоволствие да прочета написаното от теб!
Благодаря ти, Скарлет! Поздрави и на твоето семейство!
Поздрави за поредния хубав разказ!
Поздрави, приятелю, за разтърсващия разказ!
Поздрави за поредния хубав разказ!
Тежък и труден е бил животът на родопчани, Раде. Освен трите масови помохамеданчвания има няколко големи чумни епидемии, при които умират стотици хора. Последната от тях е през 1836 година.
Благодаря ти, приятелко! Радвам се, че си тук!
06.02.2013 05:54
Поздрави, приятелю, за разтърсващия разказ!
Много неща са минали през земите ни, Ати. Много...
Сполай ти за добрата дума, приятелко! Поздрави на всички!
Благодаря за вълнуващата история, Венински, силна, докосваща!
Благодаря ти, магична ми приятелко! Бъди благословена! Сърдечни поздрави от Родопите!
Права си, Мая. Оцелява този, на когото е дадено да живее. Затова от Дочовия род днес има и хора, които живеят в Париж... Сполай ти от сърце, Мая! Радвам се, че намина, приятелко! Поздрави на семейството ти!
Повечето наши легенди са истински, Тинче. А тази авелзаманска история е истинска от край до край - включително и сънят... Радвам се, че се отби, скъпа приятелко! Благодаря ти! Поздрави на цялата къща!
Поздрави на великата Родопа планина!
Поздрави на великата Родопа планина!
Знам твоето изключително позитивно мнение за моите разкази, приятелю. Не един и два пъти си ми споделял колко подходящи са за игрални филми. За което ти благодаря от дъното на душата си! За мен е чест, че си между моите читатели! Желая ти изобилие от здраве, творческо дръзновение и нови успехи, ваятелю! Поздрави от планината на Орфей!
Интересно, не знаех, че има подобни паметници в Австрия. Благодаря ти и за информацията, и за оценката, приятелко! Поздрави от Павелско!
Интересно, не знаех, че има подобни паметници в Австрия. Благодаря ти и за информацията, и за оценката, приятелко! Поздрави от Павелско!
..................................................
Това е един от тях: http://dolsineq.blog.bg/photos/88940/original/IMG994.jpg – колоната „Пестзеуле”, изградена в памет на жертвите на чумни епидемии, която се намира на централния площад в гр. Линц.
Интересно, не знаех, че има подобни паметници в Австрия. Благодаря ти и за информацията, и за оценката, приятелко! Поздрави от Павелско!
..................................................
Това е един от тях: http://dolsineq.blog.bg/photos/88940/original/IMG994.jpg – колоната „Пестзеуле”, изградена в памет на жертвите на чумни епидемии, която се намира на централния площад в гр. Линц.
Разглеждах постинга, но явно съм пропуснал текста точно при този фотос... Благодаря ти! Хубав ден, приятелко!
07.02.2013 13:21
Радвам се да те "видя", приятелю! Удоволствието е взаимно! Бъди жив и здрав! Сърдечни поздрави на цялата къща!
Честит празник , Васко , почерпи се с червено винце!
Честит празник , Васко , почерпи се с червено винце!
Честит празник и на теб, приятелю! Наздраве!
Сполай ти за добрата дума!
пишеш със сърцето си, топло и майсторски...
нямам думи... поздравявам те...
пишеш със сърцето си, топло и майсторски...
нямам думи... поздравявам те...
Няма по-голямо удовлетворение за един автор от оценката на читателя... Благодаря ти от сърце, Маги! Поздрави на всички!
Много мило, че мислиш по този начин, Вени... Сполай ти! От сърце.
Иначе с интерес прочетох интервюто с Андрей Антонов. Впечатли ме... Радвам се, че има млади хора като него. Дай Боже да повлече крак!
Хубава вечер, приятелко