ОРИСИЯ

 

             Вярно е, че когато се пръкна на белия свят, баща му го кръсти Сливчо, но заради едрия си ръст всички люде в Чукуркьой¹ му викаха Сливо. Животът на сега беловласия старец захвана от хубаво по-хубаво. Загалиха се на времето с една мома на име Росана, добиха си пет дечица, които насетне си родиха свои рожбици, и макар не всичко в колибата им да вървеше по мед и масло, дълги години живяха мирно и честито.

Да, ама зли очи ли ги урочасаха, бащини ли грехове плащаха - дядо Сливо до последно не разбра - ама животът им тъй се обърка на стари години, че стана една... Не е за разправяне...

Всичко вървеше добре, додето не се яви морът. Като всички люде от селото и те се криха, колкото се криха, но когато чумата утихна и се преброиха... Леле мале! Другите колиби се простиха с пт двама-трима, а те - с двайсет и трима... Кожите си отърваха едвам двамина - дядо Сливо и изтърсачето Росанка, тъкмо попрехвърлила годинка...

Насетне старецът тъй ѝ трепереше, че денем и нощем мира нямаше. Той си знае как изгледа внучката си!

Росанка расна-порасна, стана хубавица за чудо и приказ. Както си е редно, когато подкара осемнайсет, се загалиха с Гордьо. Щом разбра кой е галеникът ѝ, дядо Сливо си отдъхна, щото двайсет и петгодишният овчар, бе хем напет, хем и работлив, а отгоре на туй и хлябът му беше в ръцете – имаше стока за завиждане.

И наново всичко потръгна от хубаво по-хубаво. Да, ама...

Един ден Гордьо, както си пасеше овцете край реката, дето слизаше от Еркюприя², се вгледа втренчено в един вир и очите му за малко да изхвръкнат от почуда. Разтърка ги невярващо.

Че беше Самодивската неделя³ - беше, ама да видиш русалка посред бял ден и то край Чукуркьой, е малко множко... Когато я понаближи, разбра, че това е  Росанка - по-гиздава и от водна самодива...

Переше някаква дреха насред реката.

Да, ама нищо друго не съблазнява повече един ерген от гола девица, потопена до края на нозете си в бистра речица, която минава на пръсти помежду им и гали ли-гали косъмчетата ѝ по корема...

Затуй и Гордьо онемя... Че как няма да онемее горкият, когато дотогава бе виждал единствено кожата на лицето ѝ!

И додето стоеше омагьосан от красотата ѝ, от лешките⁴ рипнаха двамина турци - незнайно как се озовали в тая пустош - и с алчни очи се завтекоха към галеницата му.

- Ах, ваш’та мама! – изпсува с всичка сила овчарят, сетне извади някакъв нож и се юрна подир злосторниците.

Намушка единия развратник и се обърна към другия, но калъчката на онзи го изпревари... Додето падаше, скитаса за последно Росанка - приклекнала до рамене в реката, сякаш търсеше закрила от нея...

- Ааааааа... – успя да викне за последно Гордьо, после силите му изведнъж го напуснаха и се строполи по очи...

Убиецът извади калъчката от овчаря, отри я в снагата му, сетне погледна умрелия си ортак, почуди се малко, подир което наново тръгна към момата...

Тъкмо нахвърли дрехите си из брега и се накани да нагази водата, когато отнякъде рипнаха Гордьовите каракачанки и го емнаха. Дибидюс гол, развратникът побягна презглава надолу по ждрелото.

 Изгубила ума и дума, Росанка не помръдваше наникъде, едва когато кучетата се върнаха и взеха да облизват кървавите си муцуни, тя се посъвзе, облече се криво-ляво и с блуждаещи очи тръгна към нивата на дядо си, откъдето бе дошла да се поразхлади.

И тогава се случи най-страшното... Вече беше понаближила, когато от една отвесна скала се откърти огромен къс, който притисна с всичка сила родопската самодива...

Чул грохота, след малко дотърча и дядо Сливо, но като разбра какво е станало с Росанка, сърцето му не издържа...

Още същия ден селяните от Чукуркьой именуваха злокобната скала Момин камек⁵.

Беше юли 1669-та...

Идеха горещините...

И турците. Да преименуват...

 

 

Автор: Васил Венински

Честит трети март!

----------------------------------------------

¹ Чукуркьой – старото име на с.Забърдо

² Еркюприя – турското име на Чудните мостове

³ Самодивска неделя – седмицата след Спасовден, през която според народната ни  митология се появяват русалки

⁴ лешка (диал.) – леска 

⁵ камек (диал.) – камък

Автор илюстрация: Стефан Лютов

На многая лета - http://www.youtube.com/watch?v=hSQKBvua_38

Едно зло никога не иде само, разказвачо...

-----------------------

Бог да благослови перото ти, Венински!

На многая лета, Надя! Честит празник!

Честит национален празник, Венински!
Снощи гледах "Козият рог", каква мъка, каква орисия?! Много добри актьори,
музиката и това, че е черно-бял...въздействащо е!

Не идва само, Розалия... За съжаление.
Бъди благословена, приятелко!
Сполай ти от сърце!

Хей, Маргарита, знаеш ли как се радвам, че си тук! Благодаря ти, скъпа приятелко! Къде се иизгуби?
И аз гледах "Козият рог", той е класика. Най-добрият български филм за всички времена. Според мен. Поздрави на морето!

Бог да благослови България!:)

Казала си го чудесно: Бог да благослови България!
От твоите уста в Божиите уши!!!

Честит празник, приятелко!

ЗА ПРАЗНИКА НОВ РАЗКАЗ И ТО ПРЕКРАСЕН -БЛАГОДАРНОСТИ!
Поздравления!

Благодаря ти, Илиана! Честит празник и на теб, приятелко!

Благодаря за хубавия разказ...

Сполай ти за добрата дума, приятелко! Честит национален празник!

Е, браво! Много трогателен и силен разказ! Прекрасно е, че точно днес си го публикувал! Много българско! Поздрави, приятелю от Родопите! И честит празник!

Казвам ти го през сълзи.
Твоите авезалмански истории са повечето такива - като живота на людете по онова време.
В началото ми заприлича на нещо познато. Как няма да ми е познато като съм изчела почти всичко написано от теб?
После нещата се попромениха, но си останаха трагични.
Както и да наричат онези 5 века те са си робство. Всичко е можело да се случи на раята, особено в 1669-та. за мен онова време е най-тъмното и страшно за българите.
Имам и личен спомен, който татко ми е разказвал за нашия род точно за тази година.
Преди няколко години ти бях написала една реплика в подкрепа на твой разказ. Тя беше от Михалаки Георгиев.
Тежки и трудни времена са били.
Сега трябва да сме единни и да се измъкнем от трудната ситуация, в която сами се набутахме.
Отново - честит празник!
Поздрави на теб, Павелско и Родопите!

Много си мила, Скарлет... Благодаря ти от дъното на душата си! Поздрави на семейството, свидна приятелко!
Честит празник!

Разказът е много силен! Спомен за люде, дето са си отишли; спомен съпричастност.
Трудно се пише за толкова мъка, трудно, но - с обич.
Честит празник, Венински!

Разбирам от къде идват сълзите ти, свидна приятелко.
1669-а е годината на третото масово потурчване в Родопите - най-жестокото от всичките... Заради него планината на Орфей все още кърви...
Знаеш ли, Катя, ще ти споделя нещо. Забелязал съм, че Павелското наречие е най-близко до Гоцеделчевското. Когато слушам телевизия (без да гледам) и по нея заговори някоя жена от твоя роден край, винаги се питам коя ли е тази павелка и тичам да погледна екрана:)
Радвам се, че намина точно днес!
Сполай от дъното на душата ми, свидна приятелко!
Поздрави на всички!

Поздрави за хубавия разказ - тъжен, силен и истински - като живота!

Българинът е минал през деветте кръга на ада, Меги...
Благодаря ти от сърце, приятелко! Поздрави на семейството!
Честит празник!

Благодаря ти, Мария! От сърце! Поздрави на най-свидните ти люде, приятелко!
Честит национален празник!

Толкова си сладкодумен, Василе:

Да, ама нищо друго не съблазнява повече един ерген от гола девица, потопена до края на нозете си в бистра речица, която минава на пръсти помежду им и гали ли-гали косъмчетата ѝ по корема...

Затуй и Гордьо онемя... Че как няма да онемее горкият, когато дотогава бе виждал единствено кожата на лицето ѝ!

Честит национален празник на България!

Сполай ти за добрата дума, приятелю! Удоволствието е изцяло мое.
Поздрави от Родопите!
Честит празник!

Дълбок поклон пред всички,
отдали живота си за свободата на България!
Но, както знаем, тя е състояние на духа!
Отстояваме я ден след ден
и почивка за това няма.
Знанието и добродеятелността са скелета на градежа.
Живеем, за да го правим и да се радваме на резултата.
Болка е имало и ще има.
Как иначе ще усетим истински сладостта.
Радвай се, че си жив и здрав, че обичаш и че си обичан!
И че пишеш така вълнуващо!
Честита Баба Марта!
В телесно и духовно здраве бъди,
за да създаваш, да променяш, да пазиш и да развиваш!
На своя пост бъди!
Благодаря ти, мили приятелю!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
Харесвам разказите ти не само за това, че са по истински истории, а и защото така майсторски описваш цялата картина, че сякаш виждам красотата на Росанка тук, пред очите ми!
Благодаря!

Остави ме без думи, приятелко мила...
Благодаря ти! От най-съкровеното си място! Бъди благословена!
Здраве, обич и успехи на цялата къща!
Честит празник!

Честит национален празник, Раде!
Няма по-голяма награда за един автор от оценката на неговите читатели...
Сполай ти за милите думи, приятелко! Поздрави на прекрасното ти семейство!

Респект и поздравления, Майсторе!
Поздрави от Витоша и Люлин планина.

Твоята оценка е важна за мен. Благодарности от сърце, приятелю! Поздрави от Родопите!

Точно за празника!
Ех, не видяло се това "Османско владичество"!
Жалко, че продължава и до сега, въпреки трети март.

Чудесен разказ!Тук съм отново ,но не си откривам коментара от преди ден:)
Затова приеми моите най-искрени възхищения,приятелю!

силен разказ. И аз пиша, но не смея да публикувам. Не съм ти стигнала нивото.

Сполай ти, Илиана! Твоите коментари винаги ме радват... Хубав ден!

П.П.Иначе вчерашният ти коментар е тук - под №9:)

Добре дошла, Мария! Радвам се, че отвори портата на моята скромна виртуална къщичка! Благодаря ти за милите думи за авелзаманската ми историйка!
Колкото до нивото - само класиците пишат шедьоври. Аз също нямам самочувствието, че съм постигнал нещо особено, но това не ми пречи да издавам книгите си, защото имам какво да кажа на читателя. Затова не се притеснявай, а публикувай.

За мен е истинско удоволствие, че една истинска потомка от ІV революционен окръг ми е дошла на гости точно на националния празник. Благодаря ти, Неда! Иначе робията си е робия...
Поздрави на семейството и на Панагюрище!

харесвам твоите разкази!Честит празник,Василе!
Нека злото ни подминава :)
........................................
(Съжалявам и съм изненадана,че коментарът ми от снощи,
не е пристигнал)

Знам, че ги харесваш, приятелко мила, знам. За което съм благодарен на Бога и блога, че ме срешна с един истински читател! Бъди благословена!
Ведър и усмихнат ден, приятелко!
Нека бъднините български са само светли!

П.П. Друг коментар не е идвал при мен...

Толкова образен, жив и затрогаващ е разказа ти за нелекия живот на българите. Много поучителен и силен финал. Поздрави, Василе. В очаване на следващата ти история, Галин.

Сполай ти от сърце, Галине! Радвам се, че харесваш моите авелзамански разказчета! Удоволствието е изцяло мое! Бъди жив и здрав, приятелю!
Поздрави от Родопите!

че се чудя колко още мъка можем да поемем. Където и да се обърнеш, мъка в очите, свити сърца, тегло неизмеримо. Колко може да поеме една човешка душа и къде ли е скрито мястото за радост? Поздрави!

При човека най-много са рецепторите за болка... За съжаление. Иначе днешната мъка е несравнима с едновремешната. Няма по-многострадална планина от майка Родопа...
Благодаря ти за добрите думи, Мая!
Поздрави на прекрасното ти семейство, приятелко!

Винаги така отсъствам, по няколко месеца, налага ми се. Мисля, че се знае?:)
Хубав ден!

Не те питам от любезност, Маргарита, просто ми липсваше твоята позитивност...
Слънчев морски ден, приятелко!

И аз ти благодаря, приятелко!
Нежна и романтична вечер!

Да се знае и помни несретната съдба българска. Поздрави!! И продължавай да разказваш. Има какво да научат идващите след нас.
И дай Бог по -добри дни за Родината ни!!

Хубав ден!

За онези времена не само можем, но сме длъжни да пишем, защото те са една незарастваща рана... Благодаря ти, Ати! Радвам се, че си тук! Поздрави на Пловдив!
Хубав ден, приятелко!

Хубав разказ за орисията ни, затова сме корави...
Поздравления, Венински!:)

Сполай ти, Тинке! Удоволствието е мое!
Иначе няма как народ, издържал повече от шест века и половина робство, да не е корав!
Поздрави от Родопите, приятелко

Прошка ти искам, приятелю!
Простено да ти е!:)

Добър ден, Маргарита!
Прости и моите грехове, приятелко!
Простено да ти е!

Колко е хубаво да ставаш рано!
Успешна седмица!

Наистина е хубаво да ставаш рано, приятелко:)
Успешна седмица!

Върна ме по нашия край в годините когато имаше самодиви...

Удоволствието е мое, приятелю. Бъди жив и здрав!

Описал си я много романтично.
Ако опишеш днешната ни орисия , която са ни отредили политиците
ще звучи много трагично!
Сърдечен Поздрав , Божо!

Бог е отредил на целия народ същата орисия, Божо...
Иначе съм отвратен от настоящето, затова пиша само за миналото. Белким някой се сети да прави асоциации...
Бъди и жив и здрав, приятелю!

Ненавиждам тази философия:"Като дойде лошото - отваряй широко портите, злото не иде само" - инстинктивно й се съпротивлявам...Но в случая няма какво да се каже - преданието е такова. То наистина мъката по хората няма край и някога, и сега. /Ха, погледът ми падна на последния коментар - виждам, че и други преди мене са правили асоциацията с днешно време/. Много тъжно - и много красиво разказано! Поздрави!

Знаеш ли, Вени, не случайно съм описал тази случка точно в Чукуркьой. Хората от от това село се спасяват от две масови помохамеданчвания, но при третото през 1669-а не успяват да се спасят... Въпреки това там днес никой не изповядва исляма - хората сами си върнаха вярата. През тази година осветиха втора църква... Браво на тях!

Сполай ти, Вени! Хубав ден!