Прочетен: 19333 Коментари: 59 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2014 20:08
ЗА ЕДНАТА ДУМА...
Как се казвам? И приятелите, и душманите ми викат Васил. Васил Венински. Странна фамилия, нали? Прав си. И аз така си мислех доскоро. Не, не, тук се лъжеш. Няма нищо общо с ония кръвоносни съдове. От къде идва тогава? Ще ти кажа, но не ме прекъсвай начесто, че съм на години и току виж съм се отплеснал...
Било е някъде около 1750 година. Тежко, деребейско време. Освен теглото - немотия, болести и какви ли не още други патила. Затуй и моят прадядо Димитър се разболява и си отива млад и зелен – ненавършил трийсет. Слава Богу, че сколасал да остави две семенца – Иван и Мария. И млада вдовица на име Невена, която всички люде в селото галено наричали Вена. Красавица била тя, но му останала вярна до сетния си час. И сам-самичка отгледала и задомила децата. Курназ булка! Тогавашният османски адет казвал, че подир смъртта на млад мъж неговата невеста става глава на ханито (букв. дом, къща - облагателна единица в империята). Затуй взели да пишат в тефтерите рожбите ѝ ей тъй - Иван Венин, Мария Венина. Демек децата на Вена.
И тъй - като идвали все нови и нови семенца - на 15 януари 1878-а в моето Павелско дошло Освобождението – трийсет и четири години по-рано от другите родопски села и паланки отвъд Рожен. Тогаз към името ни родните власти притурили едно „ски”, та станало Венински.
Когато съм се пръкнал на тоя свят, баща ми отишъл в „родилния дом“ (каменна къщица на 2км от нас), взел ме на ръце и макар и опиянен от раждането на първо чедо, трезво казал: „Дано стане челяк!” Сетне свалил дебелото си палто, увил ме грижливо и като хванал коня с мама отгоре, тръгнал през еднометровия сняг към къщи. Като стана дума за коня, та се сетих какъв рев му ударих пет години по-късно, когато ни го взеха насила в ТКЗС-то... Очите ми изтекоха и после когато го видях да умира в общата конюшня. Стар и никому ненужен... Тая случка толкоз ме трогна, че когато станах на години, хванах калема.
Какво написах досега ли? Почти нищо. Най-първо се хванах да пиша за училището, чийто корени открих чак в 1832-а. Почти пет години тичах из архиви и библиотеки, изчетох тонове училищна документация, разпитах стотици стари люде, преведох не една и две османо-турски бумаги и тапии, като едновременно чатках и на машината. И стана тъй, че „Павелското училище – светилището от Средните Родопи“(2002) – една обемиста краеведческа работа, излезе от печат за юбилея му. Колко чини – не знам, но експертите от Националния музей на Образованието, я сложиха зад витрините си.
Додето писах книгата, събрах камара авелзамански историйки, случили се през Турско, затуй - ща не ща - взех да ги разказвам. Тъй излязоха „Деребейски времена”(2007) и „Въгленчета от безкрая”(2011). Ако е рекъл Господ, през тази година трябва да види бял свят „Разровена жарава” – третата част от тетралогията за робството.
С ортаци пък спретнахме антологията „От Рупчос до Рожен”(2006), сборниците „Скъпоценни камъчета”(2009) и „Ветрилото на дъгата”(2010), както и пет тома алманаси „Нова българска литература, проза”(2009–2013).
Когато през 2012-а видях името си в енциклопедията „Бележити българи на съвременна България”, ми идеше да викна от радост. Но си замълчах. И за какво ми трябваше да викам? Днес всеки вика...
Имам ли други награди? Намират се, но все още не съм получил най-голямата. Дай Боже да я получа! Коя е тя? Искам ми се някой ден да чуя отгоре: „Голям белелия беше, но стана челяк!”
Сигурна съм, че тези думи на твоя баща се носят в пространството всеки ден!
Разплака ме за не знам кой си път, потомъче на Вена!
Сладкодумно разказваш и всеки път достигаш до най-дълбокото на душата ми.
Отдавна не съм ти писала коментар като този, защото предишните разкази съм ги чела и препочитала много пъти, писала съм за тях и не исках да се повтарям.
За коня ми "изтекоха" очите и на мен.
Моят дядо по баща имаше един стар БЯЛ кон, който наистина беше стар, но аз много го обичах. С майката на белия стар кон моите предци са дошли в България от Куманич.
Старите /всъщност УМОРЕНИТЕ/ коне ги убиват, нали?
Е, дядо продаде коня на някакви хора, които живееха далече от нас, но всеки ден минаваха покрай нас с любимия ми бял кон.
Аз всяка вечер заставах на двора по времето, в което знаех, че се прибират онези хора и чаках, чаках, белия стар кон да го видя.
Той си знаеше пътя и все завиваше към нас и тогава започваше моята истинска мъка и потоците от сълзи.
После му бяха сложили наочници, а кога престанах да го виждам не си спомням.
Била съм около 5 годишна.
У нас престанаха да говорят за белия кон, който всички обичаха, защото по някакъв начин им напомняше за Куманич, за Родината, но явно не искаха да ме разстройват.
Е, и аз съм стар човек и много се отплеснах.
Васко, ти си един голям българин преди всичко!
Краевед, писател и всичко друго е по-назад, преди всичко си човек, родолюбец и авелзаманец!
Писателската ти кариера е забележителна.
Знам колко труд ти е струвало да откриеш, събереш и напишеш историята на Павелското училище, но си е Струвало!!!!
Получил си заслужена благодарност и признателност - " ... експертите от Националния музей на Образованието, я сложиха зад витрините си."
Чини, много чини, сигурна съм!
За пръв път прочетох и нещо, което съм пропуснала за теб - "Когато през 2012-а видях името си в енциклопедията „Бележити българи на съвременна България”, ми идеше да викна от радост. Но си замълчах. И за какво ми трябваше да викам? Днес всеки вика..."
Сполай ти от дъното на душата си, приятелко!
Бъди благословена до девето коляно!
Благодаря ти за споделеното!
Сърдечни поздрави от Родопите!
Ти си казал и казваш всичко по твоя си неповторим ВЕНИНСКИ начин. На теб те ти трябва да викаш на глас, защото дори да шептиш шепотът ти стига до сърцата на хората, поне до моето - ВИНАГИ!
Сега се замислям, че е трябвало да извикаш на ум поне:))). Хей така, за удовлетворение и да те чуе баща ти /те чуват, сигура съм/ и да му стане драго, че има такъв син!
Ще очаквам с нетърпение да получа и новата ти книга "Разровена жарава” – третата част от тетралогията за робството".
Мога да пиша още толкова много, но не е необходимо!
Всички знаят кой е ВЕНИНСКИ и колко чини!
„Голям белелия беше, но стана челяк!”
Челяк си и то голям!
Поздрави за всичко, което правиш и което си!
Ти си казал и казваш всичко по твоя си неповторим ВЕНИНСКИ начин. На теб те ти трябва да викаш на глас, защото дори да шептиш шепотът ти стига до сърцата на хората, поне до моето - ВИНАГИ!
Сега се замислям, че е трябвало да извикаш на ум поне:))). Хей така, за удовлетворение и да те чуе баща ти /те чуват, сигура съм/ и да му стане драго, че има такъв син!
Ще очаквам с нетърпение да получа и новата ти книга "Разровена жарава” – третата част от тетралогията за робството".
Мога да пиша още толкова много, но не е необходимо!
Всички знаят кой е ВЕНИНСКИ и колко чини!
„Голям белелия беше, но стана челяк!”
Челяк си и то голям!
Поздрави за всичко, което правиш и което си!
Катя, ще ме просълзиш... Благодаря ти, свидна приятелко!
А за енциклопедията споделих, но не виках:)
http://veninski.blog.bg/drugi/2012/05/18/za-jabata-konia-i-oshte-neshto.955785
Иначе не съм чул онези думи, сигурно ми трябва още да стана челяк...
Нека всичко да ти се сбъдва, Катюшке! Родопско здраве и дълголетие до столетие, приятелко!
Поздравления за поредното ти писание-вече няма да се чудя откъде ти идва фамилията.На моята баба също са и викали на галено Вена,но съдбата друго й е отредила и на 53 години тя напуска този свят ,като оставя нейните 5 деца сираци.........
Поздравления за поредното ти писание-вече няма да се чудя откъде ти идва фамилията.На моята баба също са и викали на галено Вена,но съдбата друго й е отредила и на 53 години тя напуска този свят ,като оставя нейните 5 деца сираци.........
Сполай ти за милите думи, Илиана! Бъди жива и здрава! И много муза в четката ти! Поздрави на Плевен и на твоите близки, приятелко!
Сполай ти, Василе и продължавай!
Сполай ти, Василе и продължавай!
Права си, приятелко. Благодаря ти от сърце! Хубва ден!
с обич и вдъхновение от Величествените Родопи, от хората
с благородни сърца, груби ръце и нежни души... от силата
и вярата на старите родопчани, предали този толкова чист
и много български дух на поколенията, съхранен невероятно
автентично, живо и образно... Жив и здрав бъди !
с обич и вдъхновение от Величествените Родопи, от хората
с благородни сърца, груби ръце и нежни души... от силата
и вярата на старите родопчани, предали този толкова чист
и много български дух на поколенията, съхранен невероятно
автентично, живо и образно... Жив и здрав бъди !
Благодаря ти, Таня! От сърце.
Реших да споделя откровенията си и с моите читатели и приятели в блога. Защото те го заслужават! Иска ми се да видят, че аз съм един съвсем нормален, обикновен човек. Като тях.
Спомням си, когато писах книгата за училището, колко месеци прекарах в любимата ми библиотека - твоето работно място. Хиляди страници прелистих и горе в Специалния отдел. Страхотни служители имате. Поклон!
Прегръдки от Павелско, приятелко!
Така е, приятелко. От кал да е, Невена да е! Да са живи и зрави всички Невени!
Иначе в Пловдив завърших и средното, и висшето си образование. В София пък ми беше следдипломната специализация. А колко филии циганска баница съм изял... :)
Сполай ти за топлите думи, Венче! Желая здраве, обич и успехи! Топла и романтична вечер, приятелко!
Поздрави на Родопите от Витоша и Люлин!
Бъди дълги години здрав и ни разказвай още много!:)
с обич и вдъхновение от Величествените Родопи, от хората
с благородни сърца, груби ръце и нежни души... от силата
и вярата на старите родопчани, предали този толкова чист
и много български дух на поколенията, съхранен невероятно
автентично, живо и образно... Жив и здрав бъди !
Имах радостта да познавам родопчани и искам да изкажа впечатлението си от тях.Душите им не са нежни,а много корави,сурови и земни досущ като смърчовете,дъбовете и боровете,от които тези хора дишат въздуха си.
Поздрави.:)
Поздрави на Родопите от Витоша и Люлин!
Благодарности от сърце, приятелю! Напълно споделям мнението за корените. Те са единственото място, откъдето може да черпиш живителни сокове... Без които не може нито един човек. Всъщност в природата има един удивителен феномен - растения без корени. И знаеш ли как ги компенсират? Като смучат от друго растение, т.е паразитирайки върху него... Аман от паразити:)
Затова да живеят корените! Нашите корени.
Бъди жив и здрав, приятелю!
Поздрави от Родопите! На цялата къща.
Бъди дълги години здрав и ни разказвай още много!:)
Не зная дали съм майстор или калфа, приятелко, но ти благодаря за благата приказка! От най-съкровеното място на душата ми.
Желая здраве, домашен уют и много успехи в живота!
Поздрави от Павелско!
с обич и вдъхновение от Величествените Родопи, от хората
с благородни сърца, груби ръце и нежни души... от силата
и вярата на старите родопчани, предали този толкова чист
и много български дух на поколенията, съхранен невероятно
автентично, живо и образно... Жив и здрав бъди !
Имах радостта да познавам родопчани и искам да изкажа впечатлението си от тях.Душите им не са нежни,а много корави,сурови и земни досущ като смърчовете,дъбовете и боровете,от които тези хора дишат въздуха си.
Поздрави.:)
Прекрасна метафора, приятелко. Искрено ти завиждам за нея:) Поздрави от един кореняк родопчанин, чийто корени започват около 1750 година!
Нежна и романтична вечер!
Сега се изкуших да се похваля-броя с нетърпение дните до едно дългочакано от мен пътуване в Родопите!Там,където ще ходя има много гранитени скали,хвойнови храсти и .......никъде другаде на Земята не растат по-хубавите борове.:)
Сега се изкуших да се похваля-броя с нетърпение дните до едно дългочакано от мен пътуване в Родопите!Там,където ще ходя има много гранитени скали,хвойнови храсти и .......никъде другаде на Земята не растат по-хубавите борове.:)
Права си, тук растат най-хубавите борове на земята, които местните люде наричат борики (като банковите карти БОРИКА, но с ударение на последната гласна).
Хубава вечер, приятелко!
Не го казвам така, просто да се харесам. Откривам много общо и в моето родословие - корена - балканджийски, желанието да направиш нещо за родния край и още други неща има, но ще си замълча. Точно с тези твои автобиографични бележки ми даде идея и аз да отдам своето на тези, от които съм черпил сили. Няма нищо по-сладко от това да дариш нещо на хората, а призванието, славата и популярността - те се само една суета на човека.
Велик си именно за това, че човещината си я вграждаш в писанията си, в прекрасните истории, разказани от старо и прастаро време.
А, венеца на всичко е скромността ти.
Това е балканджията - това е човека!
Благодаря ти, приятелю, че с малко думи успя да ни въведеш в твоята история!
Нека Родопа планина да те дари с енергия, доброта, талант и много човечност по творческия ти път през годините!!!!
Не зная дали баба Вена би се гордяла с мен, но аз се гордея, че нося нейното име. И как няма да се гордея, когато в онези тежки деребейски времена е успяла да опази корена ни…
Сполай ти, свидна ми приятелко! За мен е чест и удоволствие винаги когато си в моята виртуална къщичка…
Искам още веднъж да изкажа възхищението си от твоя последен постинг „НЕРЪКОТВОРНА КРАСОТА“! Който си може, го може…
Поздрави на прекрасното ти семейство, Скарлет!
Не го казвам така, просто да се харесам. Откривам много общо и в моето родословие - корена - балканджийски, желанието да направиш нещо за родния край и още други неща има, но ще си замълча. Точно с тези твои автобиографични бележки ми даде идея и аз да отдам своето на тези, от които съм черпил сили. Няма нищо по-сладко от това да дариш нещо на хората, а призванието, славата и популярността - те се само една суета на човека.
Велик си именно за това, че човещината си я вграждаш в писанията си, в прекрасните истории, разказани от старо и прастаро време.
А, венеца на всичко е скромността ти.
Това е балканджията - това е човека!
Благодаря ти, приятелю, че с малко думи успя да ни въведеш в твоята история!
Нека Родопа планина да те дари с енергия, доброта, талант и много човечност по творческия ти път през годините!!!!
Ех, Стефане... Радвам се, че ме разбираш, стари ми приятелю!
Бъди благословен! Нека усмивката никога не напуска твоя балкански дом!
Сърдечни поздрави от моето Павелско и от цялата ми къща!
Поздрав, Венински!
Поздрав, Венински!
Благодаря ти от сърце, Меги! Желая родопско здраве и орфеевско вдъхновение!
Хубава морска вечер, приятелко!
Васко , когато ги срещнеш предай им много поздрави от мен.
Аз също от около една година станах селянин.Съпругата ми се пенсионири и си купихме къща с хубаво дворче и кладениц в с Зелениково.
Сега от ранна пролет до късна есен ще сме на чист въздух , тишина и спокойствие.
На човек не му тнябва много за да е доволен от живота.
Лошото е , че на нашите политици все нещо не им достига!
07.04.2014 21:23
Васко , когато ги срещнеш предай им много поздрави от мен.
Аз също от около една година станах селянин.Съпругата ми се пенсионири и си купихме къща с хубаво дворче и кладениц в с Зелениково.
Сега от ранна пролет до късна есен ще сме на чист въздух , тишина и спокойствие.
На човек не му тнябва много за да е доволен от живота.
Лошото е , че на нашите политици все нещо не им достига!
Ще им предам твоите поздрави, виждаме се всеки ден.
Иначе се радвам, че си станал селянин, приятелю!:))) Тъкмо ще съчетаеш приятното с полезното. А ще имаш време и на риба на идеш...
Бъди жив и здрав! Хубава вечер!
Продължавай.Добри води газиш.И здрав да си...Павелско за мен е бисер...
Поздрави!
и ти знаеш защо.
Думите, много често развалят магията на мига.
Ти си един прекрасен човек!
Прегръдка за всички вас!
Продължавай.Добри води газиш.И здрав да си...Павелско за мен е бисер...
Поздрави!
И за мен Павелско е бисер... На едно място Николай Хайтов казва, че Родопите са една Вселена. Аз смятам, че моето родно място е цял един свят от тази Вселена... Затова и пиша за него.
Благодаря ти за оценката, Петя!
Усмихнат ден!
и ти знаеш защо.
Думите, много често развалят магията на мига.
Ти си един прекрасен човек!
Прегръдка за всички вас!
Прегръдка и за теб, Милейди!
Сполай ти, приятелко! За всичко...
Никога не съм откривала и една излишна думичка в разказаното.
Знам, че достолепието и тежестта на думите ти са плод на огромен труд,
достоверни са, затова и така пълнят пътеката към сърцето на прочелия.
Много много харесвам обичността и добротата, с която разказваш
и се прекланям пред родолюбието ти - то струи и облива - с красивото на изказа,
с топлото на архаичността, с внушението за съхранена важност от
дълбокото на древността. Само ювелир може така, Писателю - Приятелю!
Бъди!
Невероятен си! Успех!
Никога не съм откривала и една излишна думичка в разказаното.
Знам, че достолепието и тежестта на думите ти са плод на огромен труд,
достоверни са, затова и така пълнят пътеката към сърцето на прочелия.
Много много харесвам обичността и добротата, с която разказваш
и се прекланям пред родолюбието ти - то струи и облива - с красивото на изказа,
с топлото на архаичността, с внушението за съхранена важност от
дълбокото на древността. Само ювелир може така, Писателю - Приятелю!
Бъди!
И в твоя топъл коментар няма една излишна думичка... Благодаря ти от цялото си сърце, морска ми приятелко! Здраве, обич и късмет на цялата къща! Нека музата ти никога не пресъхва, за да ни радваш със стиховете си!
Поздрави от Павелско!
Невероятен си! Успех!
Чул те Господ, Надя! Сполай ти!
Поздрави от планината на Орфей, приятелко!
Бъди това, което си!
Да те има много, много дълги години!
Добре дошла, Сълзице! Радвам се, че споделеното ти е харесало. Благодаря ти!
За мен ще бъде удоволствие да ми гостуваш и друг път!
Хубав ден!
Бъди това, което си!
Да те има много, много дълги години!
Чест и почитания и на теб, приятелче отвъд Балкана! Благодаря ти, че намина!
Поздрави на всички!
Така е, Мая. Всеки коментар е признание, затова благодаря на всеки от вас поотделно и сърдечно. Защото знам, че и най-блестящият автор не струва и пукната пара без своите читатели... Напълно споделям и мнението ти, че викането е емоция, която зарежда... В случая имах предвид, че днес викат не само тези, които заслужават... Даже другите са много по-гръмогласни:)
Благодарности от сърце, приятелко!!! Хубаво ми е, когато си тук.
Поздрави на цялото семейство!
Надявам се, "моето" дърво да е живо....вярвам, че е:)
Благодаря ти.
Надявам се, "моето" дърво да е живо....вярвам, че е:)
Благодаря ти.
Хей, доживяхме да се "видим" отново, приятелко стара... Радвам се, че отново си тук. Удоволствието е изцяло мое. Отдавна не беше наминавала... Сполай ти за хубавата дума! Иначе твоето дърво е живо и здраво. Бъди жива и здрава и ти, Елице! В събота съм обещал на внучето да го кача горе на твоето място, непременно ще отида да прегърна дървото и да го снимам.
Хубава вечер!
Поздрави!
Поздрави!
От твоите уста в Божиите уши! Сполай ти, Валентине!
Поздрави на Канада и на твоето семейство, приятелю!
А творенията, о - те разтърсват издъно душата човешка.
Бъди жив, здрав и на линия!
Поздрави!
А творенията, о - те разтърсват издъно душата човешка.
Бъди жив, здрав и на линия!
Поздрави!
Напълно заслужаваш името си, приятелко... Толкова добра и ласакава оценка си поставила на моите авелзамански истории! За един автор е изключително важно мнението на неговите читатели. Благодаря ти от сърце!
Здраве, духовна възвишеност и късмет!
Поздрави от Родопите!
Поздрави от мен, моето семейство и от всички Човеци в Стара Загора!
Поздрави от мен, моето семейство и от всички Човеци в Стара Загора!
Остави мe без думи, приятелко свидна... Направо онемях... Затова просто ще кажа едно огромно
БЛАГОДАРЯ!!!
За мен е удоволствие, че си между моите читатели и приятели! Бъди благословена!
Поздрави от цялата къща! На теб, на най-близките до сърцето ти люде и на Стара Загора - моят войнишки град!
Радвам се, че мислиш по този начин, морска ми приятелко. Благодаря ти! Поздрави и на теб!
Радвам се, че Велземанските случки са попаднали на читав челяк като теб! На правилния челяк който пише толкова добре, че ги е превърнал не само в увлекателни разкази, но и в ценна информация!
Бъди здрав! Хубави празници!
Сполай ти от сърце, приятелю! За оценката, за прителските чувства, за всичко...
Желая родопско здраве и дълголетие!
Светли великденски празници!
Хей, доживяхме да се "видим" отново, приятелко стара... Радвам се, че отново си тук. Удоволствието е изцяло мое. Отдавна не беше наминавала... Сполай ти за хубавата дума! Иначе твоето дърво е живо и здраво. Бъди жива и здрава и ти, Елице! В събота съм обещал на внучето да го кача горе на твоето място, непременно ще отида да прегърна дървото и да го снимам.
Хубава вечер![/quote]
Стара съм, но защо ли от ден на ден тая дума не ми се нрави, все повече и повече:))))
Ако е рекъл Господ, и аз некой ден ще прегърна "моето" дърво, за да научи, че има и много Добро да проводи - Нагоре:) Засега обаче Началника мълчи по този въпрос:)
Светъл и блогадатен Великден, Приятелю.
Здрав бъди!
19.04.2014 21:20
Хей, доживяхме да се "видим" отново, приятелко стара... Радвам се, че отново си тук. Удоволствието е изцяло мое. Отдавна не беше наминавала... Сполай ти за хубавата дума! Иначе твоето дърво е живо и здраво. Бъди жива и здрава и ти, Елице! В събота съм обещал на внучето да го кача горе на твоето място, непременно ще отида да прегърна дървото и да го снимам.
Хубава вечер![/quote]
Стара съм, но защо ли от ден на ден тая дума не ми се нрави, все повече и повече:))))
Ако е рекъл Господ, и аз некой ден ще прегърна "моето" дърво, за да научи, че има и много Добро да проводи - Нагоре:) Засега обаче Началника мълчи по този въпрос:)
Светъл и блогадатен Великден, Приятелю.
Здрав бъди!
[/quote]
Светъл и благодатен Великден и на теб, приятелко свидна! Радвам се, че пак намина! Благодаря ти! За съжаление времето бе лошо и не успяхме да се качим горе. Но времето е наше, все ще намерим 3-4 часа слънце от тук насетне:)
Колкото до "стара", го употребих в смисъл, че приятелството ни е отдавна. Иначе ти си доста по-млада от мен:)
Живи и здрави!
Хубава вечер!
Добре дошъл, Георги! Радвам се, че харесваш моите авелзамански историйки. Сполай ти! Светъл празник!
И Бог се гордее с теб и творчеството ти, бъди сигурен, и твоят баща - светла му памет!
Благодаря на съдбата, че ме срещна с теб и близките ти, макар и само виртуално... засега :)
Пиши, Приятелю! Чета те, но не винаги имам време за коментар, извини ме... Знаеш ме - някой ден ще ти гостувам и пиша... под всеки постинг :)))
Поздрави на Родопите от Пловдив и Тракия!
И Бог се гордее с теб и творчеството ти, бъди сигурен, и твоят баща - светла му памет!
Благодаря на съдбата, че ме срещна с теб и близките ти, макар и само виртуално... засега :)
Пиши, Приятелю! Чета те, но не винаги имам време за коментар, извини ме... Знаеш ме - някой ден ще ти гостувам и пиша... под всеки постинг :)))
Поздрави на Родопите от Пловдив и Тракия!
Остави ме без думи, дивна ми приятелко...Сполай ти от сърце!
Родопско здраве и дълголетие на цялата къща!