– Виж това прекрасно животно! – каза Джебу. – За да танцуваш нашия боен танц, трябва да се научиш да гледаш орлите, но не само да ги гледаш, а и да ги виждаш. Много хора гледат орлите и им се възхищават, но много малко ги виждат, а още по-малко са тези, които ги разбират и могат да бъдат като тях. Орлите са владетелите на небесата, те не са като нас, хората, които пъплим по лицето на земята като някакви червеи, добре че са нашите другари конете, за да бъдем малко по-бързи, иначе без коне и кучета щяхме да сме жалки. За да разбереш орела, трябва да ти разкажа една история. Слушай внимателно и ще се увериш колко много можем да научим, ние хората, от тях! Знаеш ли как орлицата избира баща за потомството си?

– Не – отвърна момчето. То осъзна, че не знае почти нищо за орлите, макар орелът да бе любима птица на всички българи.

– За да си избере съпруг и баща на своите орлета, орлицата постъпва по следния начин. Тя върши нещо, което на пръв поглед изглежда безсмислено и ненужно. От някое дърво или храст откъсва със здравия си клюн една клонка, хваща я в човката си и се издига на голяма височина, като започва да кръжи. Около женската започват да летят мъжкари, които я ухажват, после тя внезапно пуска клонката и наблюдава внимателно. Мъжките орли се впускат след падащата надолу клонка. Един от тях е по-смел, силен и бърз от останалите и успява да хване клончето, преди още да е паднало на земята. Това на пръв поглед изглежда безсмислено и ненужно. Орлицата обаче пристава на този орел, който ѝ донесе клончето в човката си, него тя избира да бъде баща на орлетата ѝ. Ако клончето падне на земята, тя отчупва второ и опитва отново. Ако никой от орлите не успее да прихване клончето, тя се оттегля. Повечето орли се втурват след клончето с риск за живота си, някои дори се пребиват и телата им остават размазани върху земята или разкъсани, с пронизани от острите зъбери гърди. Орлицата обаче не изпитва никаква милост към мъртвите, нито прощава на тези, които не са достатъчно бързи, силни, смели и не смеят да рискуват. Тя избира само този орел, който се върне при нея и носи клончето в клюна си. Орелът подава клончето на орлицата, все едно е скъп дар, женската го поема, както жените поемат прекрасен букет цветя от ухажор. Може би оттам мъжете сме видели и поднасяме на нашите жени букети с цветя. Женската хваща клончето, но изведнъж уж случайно отново го изпуска. Ако видиш това, сигурно ще помислиш, че тя го прави, защото е нескопосана, че го е изпуснала без да иска. Така изглежда отстрани, но всъщност не е така. Женската орлица, както и нашите жени, никак не е глупава и върши това съвсем съзнателно, въпреки че някой път ни се струва, че жената е слаба, беззащитна, че се нуждае от нашата подкрепа, това не е съвсем вярно. Жените винаги премислят нещата по-добре от нас, те са хитри и изобретателни, за да продължат рода и да осигурят сигурността на своите деца, са способни на всичко. Ние, мъжете, сме първата жертва по този път. Жената винаги е готова да пожертва мъжа си, за да осигури безопасността на рожбите си.

– Кано Джебу, защо орлицата прави това?

– Ти ще си помислиш, че така тя измъчва своя ухажор. Много често ние мислим, че жените са жестоки, опърничави, превъзнесени, че искат безсмислени неща, но това може да не е съвсем така. Слушай сега, за да разбереш защо орлицата прави това!

Понякога клонката я хващат различни орли, тогава орлицата продължава да я пуска, докато един по един орлите не започнат да се отказват. Тя като че ги учи, тренира ги да стават все по-добри. Когато само един започне да я хваща и всеки път да ѝ я връща, тя избира него.

Тези орли, които се откажат, но цял ден са ловили клонката, когато срещнат друга орлица, имат много по-голям шанс да хванат нейната клонка, защото вече са се упражнявали в това. На колкото повече орлици се е опитвал да хваща клонките един орел, толкова по-големи са шансовете му да бъде избран от следващата орлица.

След като си избере орел, женската се свързва с него и двамата образуват двойка, този обикновено е най-силният от всички, които са се въртели около нея.

– Защо все пак тя върши това? Защо си избира мъжкия по това дали е хванал клончето? Не е ли по-добре да ги накара да се бият помежду си, както това правят вълците, жребците, елените, повечето животни, които познавам.

– Скоро ще разбереш защо тя прави това. Там, в небесата, всяко нещо е важно и това да си силен е само едно от качествата, които трябва да притежаваш.

След като двете птици се съберат, отиват до някоя отвесна, непристъпна скала, която орелът избира. Там започват да събират съчки и здрави пръчки, с които изграждат скелето на гнездото си. Но понеже то е твърдо и може да убива на малките им рожби и няма да ги топли, те започват да скубят от собствената си перушина, перо по перо, изпитвайки болка. С тези пух и пера те обличат и уплътняват гнездото, запушват всички дупки, като го правят сигурно, меко и топло. Така гнездото ще може да защити рожбите им и никой няма да посмее да кацне в него или да се докопа до тях. В това гнездо орлицата снася своите яйца. Когато малките орлета се появяват на света, те са голи, слаби и немощни и само гнездото и телата на родителите им могат да ги защитят. Това продължава, докато орлетата не укрепнат. Родителите ги покриват с крилете си, когато вали дъжд или напича безпощадното слънце, защото горе, на скалата, няма какво да ги защити. Те носят вода в клюновете си, убиват птички и носят телцата им в гнездото, където ги разкъсват на малки парченца и ги дават на ненаситните си рожби. Пилетата растат и малко по малко укрепват, на мястото на пуха се появяват истински, големи пера.

И ето най-накрая настъпва денят, в който птичетата са готови да напуснат гнездото. Двамата родители решават, че е време орлетата да полетят из широкото небе, да обикалят над земята, да се подготвят някой ден да изградят собствено гнездо, да имат свои рожби. Птичетата обаче не искат това, те са на сигурно и топло, гнездото им е удобно. Един ден обаче орелът започва да руши гнездото под самите телца на птичетата. Той се хваща със острите си нокти за гнездото, което сам е изградил толкова добре, преплитайки най-силните и жилави пръчки в него. След това изведнъж започва да маха със силните си криле. Пухът и перушината, с които е застлано гнездото, се разхвърчават навсякъде. Всичко това обърква орлетата и те не знаят какво се случва, защо майка им и баща им, които винаги досега са ги бранили от пек и дъжд, топлили от студа и ледената роса, защитавали от другите орли и хищни птици, изведнъж започват да се държат по този начин. Баща им разрушава гнездото, издухва пуха и те остават върху твърдите и неудобни пръчки, в гнездото се появяват дупки и трябва да внимават да не паднат. Майка им, когато улови животинче или риба, вече не им дава и на тях, а каца наблизо и всичко изяжда сама. Гладни и изтощени, птичетата не могат да разберат защо родителите им постъпват така. В този момент сигурно смятат, че добрият им живот е свършил.

Орлетата не са свикнали да ги пренебрегват. Когато майка им се храни пред тях и не им дава да си хапнат, прегладнели те започват да пищят, разтварят широко човчици, очаквайки тя да се смили. Това обаче не се случва. Не са добри тези родители, които само угаждат и се грижат за рожбите си, а тези, които ги учат на това да бъдат самостоятелни, които помагат крилете им да укрепнат, за да може някой ден малките пилета да се превърнат в силни, самостоятелни орли, господари на небесата. Ако искаш детето ти да бъде орел, трябва да продължиш да го учиш и когато страда, да го подкрепяш, но не и да поемаш неговата тежест върху себе си. Орелът и орлицата не се смиляват над прегладнелите си рожби. Някои от пилетата толкова се изтощават, че не издържат и политат в бездната. Тези, които падат през дупките, са негодни и орелът-баща не се смилява над тях и не се опитва да ги хване. За тези, които останат обаче, изпитанията все още не са свършили. Пилетата трябва да разберат, че е време да напуснат гнездото, ако искат да продължат да живеят, трябва да се научат да летят. Досега те дори не са ходили, а ето, че вече трябва да летят. Никой не може да ги научи на това и те сами трябва да го направят.

Ние, вайнахите, смятаме същото. Всеки наш син не може да бъде друго, освен орел. Не просто някаква птица, а само орел. Ние сме орли и други птици не можем да бъдем, всеки вайнах е джигит и може да бъде само орел и сам трябва да се научи да лети.

Орлетата скоро разбират, че за да оцелеят, трябва да скочат от гнездото. Те много добре трябва да изберат този момент, тези от тях, които не го направят навреме, има опасност да са толкова слаби, че да не могат никога да полетят, защото ще бъдат много тежки. Тогава пилетата започват да правят движения, които досега не са правили.

Ако пилетата не бяха оставени гладни и гнездото им не бе разрушено изпод нозете им, те не биха го направили и биха станали твърде тежки. Те обаче избират смъртта в бездната пред това да умрат от глад, пек, студ или да бъдат издухани от вятъра. Разбира се, никое от тях все още не може да лети. В този момент природата на орела надделява. Птичето пристъпва и полита надолу в бездната, но това е скок, а не пропадане през дупките на гнездото. Гнездата на орлите винаги са на толкова високо и непристъпно място, че падането от там е смъртоносно. И в този момент се разбира защо орлицата е избирала орела, като го е карала да улавя клончето. Орелът се спуска след скочилото, въртящо се във въздуха, пиле, което след миг ще се размаже върху скалите, той успява да подхване рожбата си с широкия си гръб, така както преди това е правил с клонката, и не му позволява да се пребие. След това внимателно качва орлето на неудобното гнездо и всичко започва отначало. Пилетата скачат, а бащата е длъжен всеки път да ги улови и всяка негова грешка или забавяне означават смърт. Орлите никога не изпускат рожбите си. И така при някой от скоковете орлетата започват да подражават на бащите си и да правят движенията, които той прави. Разперват немощните си криле, а след това започват да махат и да се реят. Така орлите учат малките си да летят. След това летят редом до тях, оставят се да бъдат носени от въздушните течения и ги учат къде какво има за ловуване…“

откъс от първи том „Кубрат“, историческа поредица „България“