Прочетен: 20514 Коментари: 56 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2012 06:19
МОЯТА СТАРОВРЕМСКА СВАТБА
първа част
Посвещава на един Човек - отишъл си наскоро - който никога не случи на жена...
Стъпвай, пристъпвай, либе ле скъпо.
Обич съм, либе, за тебе скътал -
по изгрев търсена, по залез найдена,
привечер, либе, в роса орисана...
Из българския фолклор
Въпреки че старческите му очи бяха дотолкоз отслабнали, та силом излизаше на пейката пред белокаменната си къщица, дядо Стоил ме позна веднага щом чу шума от обувките ми:
- О-о-о, даскале, здрасти! – поздрави ме деветдесет и петгодишният старец, подир което ми направи място до себе си. – Сядай, сядай!
- Здрасти, дядо Стоиле! – отвърнах аз и седнах на ръчно скованата пейка, на която той ми бе разказал не една и две истории. - Как си?
- Бива, бива! Малко недовиждам, ама инак съм здрав – отвърна той и на свой ред ме попита: – Дошъл си да ти кажа нещо за едно време, а?
- Ако имаш... време.
- Ха-ха-ха! Време да искаш... – засмя се дядо Стоил и зачатка с огнивото да запали цигара.
Щом всмукна веднъж-дваж, сладкодумният старец подхвана своя разказ:
- Колчем ти разправям авелзамански истории, дето се отваря дума и за женене, винаги си ме питал как се правеха едновремешните сватби. Повече няма да ти чупя хатъра, а ще ти разкажа какъв беше тогавашния адет1. И ще видиш, че старовремските сватби бяха къде по-хубави от тия днешните... Как им викаха? Комсомолски? Кой ги измисли? От какъв зор? Един Господ знае! Понякога си мисля, че нарочно ги изнамериха, та да бастисат нашите – едновремешни родопски сватби – дето обречеш ли някому сърцето си пред Бога, е, додето не се преселите при него. А при сегашните уж двамината се врекат в съвета, а минат, не минат две-три години и гледаш как единият си нарами парцалите и хоп - пристава на друг...
Каква е тая работа, умът ми не го побира!!!
И друго ще ти кажа! От една старовремска сватба се раждаха по девет-десет дечица, а от тия днешните по колко се раждат, а? Калабалък люде живееха едно време в селата, а и селата живееха в тогавашните люде... Бяха толкоз привикнали един-друг, че с години не се разделяха! Знаеш ли, че един нашенец за първи път си показа носа извън Павелско на шейсет лазарника... Дотогава България въобще не беше чувала за него, ама подир това го обикна навеки! А го обикна, щото с името ѝ на уста остави кокалите си до Аламѝдере2. По време на Балканската война. Дето се намеси на своя глава. Барабар с деветте си задомени сина... Добре, че поне тях Господ ги опази, та на ръцете на вдовицата му остана единствено една мома за женене...
Ама да спра дотука, че уж тръгнах хубави работи да ти разправям, пък виж ме къде отидох. Чакай да си карам за едновремешните нашенски сватби.
От памтивека се знае, че за да се стигне до женитба, е редно първо младите да се загалят. Ей туй му е хубостта, когато се зажениш! Да се превърнеш от момък в гальовник е най-хубавата магия, дето може да ти се случи...
Ех, какво не бих дал да се върне оная неделя срещу Великден, когато се загалихме с моята Босилка! Каква мома беше! Напета и тънка като ела. С каквото и да се нагиздеше, като че ли баш за нея е майсторено. На ненагледното ѝ лице грееха дотолкоз гиздави зелени очи, та ти се струваше, че Юзеница те гледа. Бяха големи, големи. Сякаш искаха да обгърнат целия свят. А инак ги извръщаше едно свенливо, свенливо...
За пръв път ме погледнаха на Връбница,1912-а. И въпреки че неочакваната сгледа трая по-кратко и от премигване, те сами се издадоха. Тъй ме погалиха, че прелях от драгост! И ми стана толкоз леко, че ми идеше да хвръкна...
Ех, какво време беше... Какво чудо!
Сигурно няма да повярваш, ама след тая случка цяла неделя сън не ме хвана. Легна си, по цяла нощ правя какви ли не кроежи, додето сабахлен осъмна опулен. Добре поне, че бях сам с овцете, та нямаше кой да ми връзва кусури. Понеже захвана Великденската неделя, ги свъртях в зимната кошара до село, макар че наоколо се бе раззеленило и напъпило. И правих-струвах, нарочно гледах надвечер да сe мерна за малко в Павелско. Първо мина през черквата, запаля свещица, сетне тръгна нататък към къщата на Босилка. Като стигна до тяхната порта, поогледам се и скришом туря отгоре на дувара прясна китка от лилави котенца3, сетне си тръгна надолу по сокака. Тръгна си, ама като ида зад поп Калиновата къща, се поспра и вперя очи в портата им. Подир малко гледам как тя се поотвори едвам-едвам, покаже се Босилка, озърне се насам-натам и протегне снежнобялата си ръчинка. Вземе котенцата, помирише ги и замижи. Сетне загали лицето си с мъхнатите им чашки, подир което ги целуне и припне бърже навътре. А на мене ми стане едно драго, драго…
Че как няма да ми стане, когато според тогавашните обичаи, вземе ли ти мома китката, все едно ти казва: ”Харесвам те!”.
За първи път ми го каза на Велики понеделник, а до края на неделята аз ката ден ѝ носех китки от минзухари, здравец, иглика, теменужки и какво ли още не. И Босилка все ги взимаше! А на Разпети петък по време на Опелото Христово ме погледна цели три пъти...
Каква небивала щедрост! Какво нещо!
Ама това не беше всичко. Най-хубавото още не се бе случило. На Великден срещнах Босилка на черковната вода с пълна стомна в ръка.
- Жаден ли си, Стоиле? – прошепна едвам-едвам тя, а лицето ѝ стана по-червено и от великденско яйце.
- Жаден съм, Босилке! – отвърнах наперено аз, макар че краката ми се подкосиха от радост.
Тя ми подаде шарената стомна и аз - без да се мая - я надигнах. Сетне, шашардисани от куража си, и двамината се смълчахме. Смълчахме се, ама ни бе толкоз хубаво, все едно сме гълчали цял ден... А и за какво ни трябваше да говорим, когато си казахме най-важното!
Какво викаш? Въобще не сме били приказвали? А, не е тъй! Според тогавашния адет даде ли ти мома да ѝ напиеш от водата, все едно те пита:
- Искаш ли да се вземем?
- Искам! – отвърнеш ти, щом допреш бърните си до водата.
Затуй викам, че си рекохме най-важното. Оставаше ми да питам техните. За тая работа се провождаха нарочни люде - момари, които ходеха да сватосват момата. След три дена татко главѝ...
- Добре, дядо Стоиле, ами... – прекъснах без да искам стария човек и горчиво съжалих, тъй като от слепите му очи изчезнаха игривите пламъчета, появили се откакто заговори за либето си.
- Казвай, даскале! К’во се сепна?
- Щях да те питам как се женеха ония ергени, дето не можеха като тебе да се загалят с някоя мома? – отвърнах му аз, притеснен от постъпката си.
- За тях ли се разкахъри, а? Хи-хи-хи! – засмя се дядо Стоил, а на мен все едно товар ми падна от плещите.
Старецът запали друга цигара и наново загълча тъй сладко, като че ли мед му капеше от устата:
- Даскале, едно време на всяко нещо му се намираше колая... По-срамежливите, темерутите или пък позакъсалите с годините ергени въобще не можеха да минат без момари, които ходеха от къща в къща, додето не им намерят еша4! Ако пък се случеше тъй, че отвсякъде ги връщат с празни ръце, отиваха в чуждо село... И пак свършваха работа! Затуй и начесто събираха двамина млади, които не само че не са разменяли думичка помежду си, ами даже не се и познават... Тъй или инак, едно време не се женеха само тия, дето не ги слушаше главата, а сега какво е – ергени под път и над път – цял билюк... – рече дядо Стоил, подир което махна с ръка и продължи своя разказ: – Одеве ти рекох, че когато галенето ни с Босилка стигна до момари, татко спазари даскал Ванчо, който на времето ме учи на ум и разум, и хаджи Смаила, когото в селото почитаха още от Турско. И тримата заедно тръгнаха в сряда вечер по мръкнало да ми искат невеста. У Босилкини посрещнали момарите от хубаво по-хубаво. Още като прекрачили прага им, ги настанили около софрата. Те казали за какво са отишли. Бащата на Босилка ги изслушал, подир което дал благословията си. Сетне като се разбрали за едно-друго, хапнали, пийнали и се разделили по живо по здраво.
Тъй с Босилка се главихме и станахме годеници. Ама не като тия, днешните, дето веднага подир годявката заживяват наедно... Едно време до сватбата всеки си стоеше в къщата! Е, аз не стоях у нас, че обикалях баирите с овцете, ама при сгода слизах в Павелско и се виждахме начесто с либето ми - на черковната вода, по седенки, на празници. Даже и у тях се срещнахме един-два пъти, ама ни веднъж не ни оставиха самички, защото годеничеството по онова време беше като постенето - почнеш ли го, трябва да го свършиш когато му дойде времето.
Заради кърските работи, занизали се една подир друга - оране, сеитба, коситба, вършитба, нашата сватба с Босилка беше отредена за 16-ти септември. Додето да дойде тая неделя, от радост сънят ми бягаше като заек от ловджия аджамия. Хеле като останаха три-четири дена до нея, сърцето ми се поотпусна, та се наспах като хората.
И тъй дойде четвъртък, денят в който открай време в Павелско калесват кума и кумата, на които тука им викаме калтато и калмана. Като стана обед - целите пременени и издокарани - мама и едно братово момче, дето на сватбата в неделя щеше да ни е девер - по новому шафер, се запътиха към калтатовата къща в Метряковската махала. С тях носеха завита с месал топла баница и калиска – бъклица с червено вино, турена в гиздава шарена торбичка, окичена отвънка с какви ли не пъстроцветни пискюли. От памтивека все с нея калесваха за сватбите в нашия род. Когато мама влязла у кумовете ни, поздравила, сетне им рекла:
- Дошли сме за хубаво. Наш Стоил иска в неде-ля да се задоми с Босилка – подир което дала тавата с баницата на калмана, а калиската - на калтато, и попитала: – Рачите ли да му кумувате?
- Че как няма да рачим бе, Павлино? Дума да няма! – отвърнал кумът, сетне надигнал бъклицата, подир което я подал на жена си...
- Дядо Стоиле... – не се сдържах аз и го прекъснах. – Ще ме прощаваш, ама как тъй калесвахте кумовете два-три дена преди сватбата, ами ако вземат да откажат?
- Тя работата е опекана отнапред, даскале, а калесването е хатърлък - почит да покажеш! – отвърна мъдро старецът и продължи: – Като отпили от виното, седнали, почерпили гостите с едно-друго, уточнили някои неща, след това мама и девер Тольо тръгнали из селото да калесат сватбарите от момкова страна. Момините си ги калеса Босилкината майка.
Ей тъй се канеха сватбарите в старо време, а сега какво е? Проводят ти по пощата едно нищо и никакво картонче и хоп - на сватба! Няма я някогашната човещина... Дойдат ти на крака, подадат ти бъклицата с вино, сетне ти се поклонят доземи - все едно си цар - и те калесат за сватбар. Ех, времена...
От устата на дядо Стоил се отрони въздишка, подир която той запали поредната си цигара и заниза колоритната си реч:
- В събота пък двете свати ходиха на Великденица да калесат и умрелите. Същия ден мама изпече хляб и го наломи за здраве на „Свети Атанас”. В неделя преди сватбата пак ходи на параклиса. Тоя път води и най-малкото мъжко отроче от рода ни, та да моли светията да имаме държеливи и корави дечица. И знаеш ли, даскале, че ония молитви хванаха дикиш! Сега децата ни до едно са живи и здрави...
В старческите очи запърхаха ликуващи ята искрици, а той поизправи снага на пейката, наведе смирено глава и се закръсти. Като свърши, повдигна взор нагоре и замърда мълком устни. После се посмълча, подир което заразказва наново:
– И тъй накрая дойде ред и за сватбата. В неделя - още не се бе развиделило – запалихме кандилото, сетне се хванахме да свършим някои неща. Мама изпече три фурни хляб и отиде на параклиса, а ние турихме казаните с месо да къкрят на огъня, подир което се разшетахме да нагласим места за сватбарите на една ливада до старата къща - тая вдигнах по-сетне, когато се народиха децата, че бащината отесня. Най-подир ни остана време и да се пременим. Аз се издокарах в чисто нови кабадайлъшки дрехи, които ми шѝ бай Ставраки Абаджията от Станимака – баш терзията5 по онова време. Над кафяви потури, обточени по страните и край джобовете с черен накъдрен гайтан, сложих бяла като мляко кенарлия риза с богато-богато везмо на гърдите и ръкавите. След това опасох три метра ален пояс, в който пъхнах ей тоя сахат...
При тези думи дядо Стоил извади джобен часовник с потъмняло капаче и въздълга верижка, който цъкаше тъй звънко, сякаш се надсмиваше на годините си. Изглежда, че неуморната машинария събуди някак-ви спомени у стареца, защото я загали все едно бе жив човек. Като ѝ се наслади, дядо Стоил я прибра обратно и продължи:
- Сетне турих джамадан6 от бозаво сукно, нашарено със сърма и коприна. Отгоре облякох абено забунче с два реда седефени копчета, край ръкавите на което се ширеше бродерия от бял и черен ибришим. Най-подир обух прясно щавени цървули от по-ланшен нерез. Сигурно съм бил бая гиздав в тия женитбени дрехи, щото като взеха да прииждат сватбарите, мъжете зацъкаха с език, а жените зашептяха молитви против уроки. Ама тогава бях млад и хубав, та и с вехториите, дето бродех из баирите, си ме биваше. Сега и в злато да се издокарам – никой няма да ме скитаса в калабалъка... Хи-хи-хи! Не случайно се вика: „Днеска китка - утре мѝтка7”. Какво да се прави? Животът е стълба - едни се качват, други слизат! По онуй време бях в най-хубавото - вървях нагоре, а сега съм се върнал на първото стъпало и с едната нога вече набарах земята. Остава ми да стъпя и с другата... Ама чакай, че пак се отнесох...
И както му е редът, додето се събираха сватбарите, мама и татко ги срещаха с бонбони, курабии, вино, ракия, а музиката караше възтежки сватбарски песни. Когато всички калесани довтасаха, тръгнахме към кумовете и подкарахме ей тая... – рече някогашният младоженец и запя с небивало топъл и свеж за годините си баритон:
Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.
Оттогаз са е, мила моя майно льо, войска завървяла,
мила моя майно льо, войска завървяла.
Кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.
Пушките им, мила моя майно льо, като честа гора,
мила моя майно льо, като честа гора...
- Тая песен, дето слави цар Иван Шишмана, е толкоз дълга, че даже кумът ти да е в съседно село, сватбарите има какво да пеят до тях... – засмя се дядо Стоил, сетне стана сериозен и рече: – Затуй едно време, когато се тръгнеше към кумовете, само с нея се минаваше, друга не ти трябваше. На нашата сватба даже не я преполовихме, макар че калтатовата къща бе бая далечко от нас. Когато гайдите засвириха пред разтворените му порти, той излезе тежко-тежко – както му се полагаше тоя ден - здрависа се с нас, сетне зачерпи наред с бъклицата, а подире му крачеше калмана с тепсия лакомства. Подир кратката им гощавка, те застанаха начело на процесията, след което се запътихме към Босилкината къща, като запяхме следващата песен:
Сади мома бяло грозде край море, лельо, край море.
Шест пъти го прекопала край море, лельо, край море,
и три пъти поливала край море, лельо, край море,
та се роди бяло грозде край море, лельо, край море,
та напълни девет бъчви със вино, лельо, със вино,
и десета с върла бистра ракия, лельо, ракия.
Научи се млад солдатин да ходи, лельо, да ходи...
Дядо Стоиловата песен тъй ме омая, че не можах да усетя кога спря и рече:
- Няма да я карам докрай, за да ти попея по мъничко и от другите. Подир тая песен, сватбарите подкараха друга:
Пусни ми, жаньом8 лелчо, Тодорка,
двамка на лозе, лелчо, да идем...
Сладкогласният му напев наново загали ушите ми. И неусетно ме върна в моето детство, когато вечер мама ме приспиваше. Старецът тъй се вживяваше, че от медения му глас бликаха същата обич и отдаденост както в мамините песни…
След малко като свърши, побързах да го похваля:
- Много хубаво пееш, дядо Стоиле!
- Тука всеки пее бе, даскале – скромно отвърна той, сетне добави: – Сигурно знаеш?
Знаех, разбира се, защото редом с историите, дето записвах от разни люде, автентичните песни бяха голямата ми слабост. Старецът обаче не знаеше, че измежду всички певци не само от селото, а и от цялата планина, която бях пребродил надлъж и нашир, единствено неговите песни ме докоснаха тъй силно... Затуй му казах:
- Знам, дядо Стоиле. Ама ти си ненадминат! – сетне, удивен от невероятната му памет, го попитах: – Само не мога да разбера как тъй помниш реда на песните, когато са минали толкова години?
- Че как няма да го помня като на всяка сватба все те се пееха. С едни песни се отиваше до кумовете, с други – до невестината къща, с трети пък се извеждаше булката, а със съвсем други се влизаше в черквата за венчавка. Те се пееха само на павелските сватби, в околните села имаше друг адет. И макар че песните ни не бяха една и две, даже сополивите дечурлига в селото знаеха реда им. А по колко песни ще се пеят, зависеше от пътя между къщите. На тия, дето невестата е по-далеч от кума, се пееха повечко песни, а при мене изпяхме само три.
- Коя бе третата? – полюбопитствах аз, защото откакто дядо Стоил пееше, бях включил касетофона си.
- Колкото и песни да са изпели сватбарите, стъпеха ли в невестиния сокак, с тая винаги свършваха – отвърна едновремешният младоженец и наново запя:
Кон потропа, мамо, кон потропа, мома не излиза.
Най излязла, мамо, най излязла момината майка...
Автор: Васил Венински
--------------------------------------
1 адет (ар.-тур.) – обичай
2 Аламѝдере – днешното с. Полковник Серафимово, Смолянско
3 котенце – другото име на съсънката
4 еш (тур.) – подобен, съответен предмет, лице или животно
5 терзия (остар.) – шивач
6 джамадан (тур.-пер.) – къса горна дреха без ръкави, елек
7 мѝтка (диал.) – парцал за изтриване, бърсалка
8 жаньом (диал.) - от джанъм (пер.-тур.): обръщение към близък човек
Разказът е от най-новата книга на автора ”ВЪГЛЕНЧЕТА ОТ БЕЗКРАЯ”,
а се публикува повторно поради технологичен проблем.
Още когато я прочетох за пръв път остана дълбоко в съзнанието ми като нещо много хубаво и ценно, което би трябвало да съхраним за бъдещето...
Сега видях посвещението, което преди го нямаше ...
Ех!
Всеки твой разказ съм го преживяла по няколко пъти – по толкова по колкото съм го прочела, но "МОЯТА СТАРОВРЕМСКА СВАТБА" е като последното истинско и автентично дихание на Родопа.
Сега мога да се отпусна на воля и да пиша, пиша, защото няма да се "повторя":))) - всичко е като съвсем ново...
Радвам се, че превъзмогна болката от загубата и като един истински авезалманец продължаваш напред!
Това си е истинско геройство, достойно за перото на Васил Венински:)))!
Поздрави, приятелю! И продължавай напред!
Ако се върне конят, натоварен с твоите постинги ще съм много доволна, дори щастлива!
А сега напред! Като ново начало!
Още когато я прочетох за пръв път остана дълбоко в съзнанието ми като нещо много хубаво и ценно, което би трябвало да съхраним за бъдещето...
Сега видях посвещението, което преди го нямаше ...
Ех!
Всеки твой разказ съм го преживяла по няколко пъти – по толкова по колкото съм го прочела, но "МОЯТА СТАРОВРЕМСКА СВАТБА" е като последното истинско и автентично дихание на Родопа.
Сега мога да се отпусна на воля и да пиша, пиша, защото няма да се "повторя":))) - всичко е като съвсем ново...
Радвам се, че превъзмогна болката от загубата и като един истински авезалманец продължаваш напред!
Това си е истинско геройство, достойно за перото на Васил Венински:)))!
Поздрави, приятелю! И продължавай напред!
Ако се върне конят, натоварен с твоите постинги ще съм много доволна, дори щастлива!
А сега напред! Като ново начало!
Сполай ти, Катя! От дъното на душата си!
Ти си причината да пусна този постинг, знаеш нали?
Дано ми възстановят постингите с коментарите! За мен те са изключително важни.
Поздрави на семйството, приятелко!
Радвам се, че дойде, Лилия! Благодаря ти от сърце!
Надявам се всичко в моя блог да се оправи!
Поздрави на Неапол, приятелко!
Радвам се, че намери сили да започнеш като Феникс роден в пепелта на пожара!
Безкрайно ценя теб и твоето творчество и всички, които коментираха в блога ти през годините! Зная, че сложи ново начало и ти пожелавам Родопски извисен и силен дух!
С теб съм и сърдечни поздрави от Стара Загора:)))
Радвам се, че намери сили да започнеш като Феникс роден в пепелта на пожара!
Безкрайно ценя теб и твоето творчество и всички, които коментираха в блога ти през годините! Зная, че сложи ново начало и ти пожелавам Родопски извисен и силен дух!
С теб съм и сърдечни поздрави от Стара Загора:)))
За малко да те посрещна с "Добре дошла", стара ми приятелко:) Не знаех, че този ник е твой. Сполай ти за благата приказка, Илке! Бъди честита!
Колкото до блога ми, надявам се всичко да свърши добре!
Поздрави на Аязмото!
Надявам се да стане с чужда помощ, приятелю!:)
Поздрави на Габрово!
Да, Васко, знам и много се радвам, че се реши на този ход!
Аз пък се сетих, че мога да ти направя един "подарък" - да ти върна една минимална част от загубените в пространството коментари.
За съжаление не ги открих:(.
Миналата година, когато описах впечатленията си от "Въгленчета от безкрая" си бях копирала някои от коментарите при теб, които ми бяха направили най-силно впечатление.
Не се наложи да ги използвам, но си спомних днес за тях и "преобърнах къщата наопаки", за да те зарадвам поне малко.
За съжаление съм ги изтрила:(.
Но мога да ти направя друг "подарък", за който се сещам в момента:))).
До скоро!:)))
30.03.2012 17:05
Обичам да чета прекрасните истории на Венински - човешки, заредени с добро, а думите му - красиви вселени. Благославям деня, в който попаднах на страницата му!
Жив и здрав да е
15. stela50 - Книгата е прекрасна ...Чета и препрочитам с удоволствие .
23.06.2011 20:09
Всеки разказ носи своето очарование ,послание и приказност .
Поздрави ,Кати ! Твоите думи наистина са благословия
за един талантлив творец ...за неговите хубави разкази .
Прегръдки и за двамата
16. bven - На добър час, приятелю от Родопа-планина
23.06.2011 21:06
и нека твоите хубави разкази се четат и напомнят за хора смели, силни и обикновени като нас! Успех!:)
38. ivankalilova - Чудесна е книгата!Прочетох я с о...
24.06.2011 16:25
Чудесна е книгата!Прочетох я с огромно удоволствие! А картината на Иля много , много ми хареса!
Поздрави и прегръдки за всички вас!:)))
45. megg -
27.06.2011 17:23
За топлите и истински думи, които разкриват душата на един читател със сърце за
дълбоките, талантливи и човешки разкази на Васил Венински!
Поздрави за всички ви - писател, художник и автор на чудесната рецензия!
53. vmir - Разказите са не на родно, а на световно ниво и над него.
01.07.2011 11:55
Един подходящ превод ще ги направи бестселър на много места по света.
55. inel379 - Едно от най-обичаните места в blog.bg, където душата чувства се жива!
02.07.2011 03:02
Чета с голямо вълнение разказите му!
Прекрасен!
Щастливи сме, че се докоснахме!
68. ckarlet - Напълно споделям написаното от ...
06.11.2011 12:13
Напълно споделям написаното от Veselinvalev и от теб, мила Катя, за Венински! Духът, който носят книгите му, където и да се намираме по широкия свят ни карат да се чувстваме потомци на силен народ. Разказите му са изпълнени със сила, родолюбие, човещина и безкрайна обич, доброта и човеколюбие! Радвам се, че ви срещнах в това в пространство и ми позволихте да се докосна до вас!
65. veselinvalev - 28.10.2011 20:02
Разказваческият талант на Васко е поразяващ. Световете му са наистина безкрайни. В човещината, добротата, истинността, българщината си. Той е голямата магия на родопското слово. За мен той е съвременен класик на българския разказ. Вярвам, че няма да мине много време и разказите му ще са в христоматиите по българска литература.
Още веднъж поздрави сърдечни!
Да, Васко, знам и много се радвам, че се реши на този ход!
Аз пък се сетих, че мога да ти направя един "подарък" - да ти върна една минимална част от загубените в пространството коментари.
За съжаление не ги открих:(.
Миналата година, когато описах впечатленията си от "Въгленчета от безкрая" си бях копирала някои от коментарите при теб, които ми бяха направили най-силно впечатление.
Не се наложи да ги използвам, но си спомних днес за тях и "преобърнах къщата наопаки", за да те зарадвам поне малко.
За съжаление съм ги изтрила:(.
Но мога да ти направя друг "подарък", за който се сещам в момента:))).
До скоро!:)))
Катя, ти си един истински приятел. Бог да те благослови!!!
30.03.2012 17:13
Успех и много надежда, Васко!
30.03.2012 17:27
Успех и много надежда, Васко!
Знам, че заради мен можеш да направиш мнооого неща, Катя. И това ме изпълва с гордост!
Иначе от близо 5 000 коментара, които имах в блога си преди случката, всичките до един ми са скъпи! И ще ми липсват...
Хубава вечер, Катя!
Поздрави!
Поздрави!
За мен също е чест да те познавам, приятелю! Благодаря ти за подкрепата! Надявам се всичко да се оправи! Поздрави и за теб!
Бях се натъжила много, когато разбрах, че те няма.
Аз все още се надявам, че ще могат да ти помогнат от блога и да си възвърнеш постингите!
Удоволствие е за мен да чета разказите и всичко, което публикуваш!
Поздрави за всичко, което твориш, а и за новото начало!
Нещо и от мен:
http://webcache.googleusercontent.com/search?sclient=psy-ab&hl=bg&site=&source=hp&q=cache%3Aveninski.blog.bg%2Fizkustvo%2F2012%2F03%2F02%2Fmoiata-starovremska-svatba-pyrva-chast.913347&oq=cache%3Aveninski.blog.bg%2Fizkustvo%2F2012%2F03%2F02%2Fmoiata-starovremska-svatba-pyrva-chast.913347&aq=f&aqi=&aql=&gs_l=hp.3...3055l18503l1l20867l14l14l0l0l0l0l170l1610l2j12l14l0.frgbld.&psj=1
Поздравления за силния разказ! Поздрави на Родопите!
Бях се натъжила много, когато разбрах, че те няма.
Аз все още се надявам, че ще могат да ти помогнат от блога и да си възвърнеш постингите!
Удоволствие е за мен да чета разказите и всичко, което публикуваш!
Поздрави за всичко, което твориш, а и за новото начало!
Оценявам милия ти жест, Скарлет! Благодаря ти от сърце! Поздрави от Марти, свидна приятелко!
Нещо и от мен:
http://webcache.googleusercontent.com/search?sclient=psy-ab&hl=bg&site=&source=hp&q=cache%3Aveninski.blog.bg%2Fizkustvo%2F2012%2F03%2F02%2Fmoiata-starovremska-svatba-pyrva-chast.913347&oq=cache%3Aveninski.blog.bg%2Fizkustvo%2F2012%2F03%2F02%2Fmoiata-starovremska-svatba-pyrva-chast.913347&aq=f&aqi=&aql=&gs_l=hp.3...3055l18503l1l20867l14l14l0l0l0l0l170l1610l2j12l14l0.frgbld.&psj=1
Поздравления за силния разказ! Поздрави на Родопите!
Сполай ти, приятелю! Бъди жив и здрав! Поздрави от Павелско!
30.03.2012 20:01
Съжелявам за случилото се, и добре, че успях да си взема част от твоите въгленчета при мен. Смятам, че всичко ще дойде на мястото си, аз ти го желая от сърце!
Поздрави далечни и сърдечни !
И на мен празното ми действаше подтискащо... Благодаря ти за съпричастността, приятелко! Нежна вечер!
Дано имам, майсторе! Сполай ти за добрата дума! Поздрави от Родопите!
Съжелявам за случилото се, и добре, че успях да си взема част от твоите въгленчета при мен. Смятам, че всичко ще дойде на мястото си, аз ти го желая от сърце!
Поздрави далечни и сърдечни !
Чул те Господ, адаш! Надявам се всичко в крайна сметка да свърши добре! Благодаря ти за подкрепата, приятелю! Бъди жив и здрав!
Поздрави на Аризона!
Втората част от разказа ти ще си я припомня за закуска/на хартиен носител:)))
Бъди здрав!
Втората част от разказа ти ще си я припомня за закуска/на хартиен носител:)))
Бъди здрав!
Добра вечер, Ели! Благодаря ти за оценката! Скоро ще пусна и втората част, дано всичко да е наред. Поздрави от Родопите, приятелко!
Този постинг си го набрах сам, защото не исках да стоя зад "празен щанд":)))
Иначе имам уверението от администраторите, че ще възстановят изгубилите ми се 61 постинга. Силно се надявам това да стане! Дано!
Не зная дали пиша страхотно, но се радвам, че авелзаманските ми историйки се харесват и от други хора. Не само от мен:)
Поздрави и на теб, Илиана!
31.03.2012 14:56
Благодаря ти, Надежда! Удоволствието е изцяло мое! Поздрави от Родопите!
31.03.2012 15:11
Твоето признание ми е изключително скъпо и ме прави горд. Заради хора като теб започнах да публикувам отново... Благодаря ти от сърце, приятелю! Желая родопско здраве и дълголетие и много житейски успехи!
Поздрави от планината на Орфей!
Според мен нищо не е загубено, Васко, освен ако някой (някои) злоумишлено е изтрил съдържанието на блога. Иначе каквато и да е информация обикновено се пази в сървъра и може да се възстанови. Силно се надявам това да стане - все пак има и добри, съвестни хора...
Поздрави и най-добри пожелания,
Томич
Въпреки огромната ти загуба, зная че ще изровиш от въгленчетата всеки твой разказ, за да ги има, в БЕЗКРАЯ!
Бог да пази дните ти горд БЪЛГАРИНО!
Алекс
Според мен нищо не е загубено, Васко, освен ако някой (някои) злоумишлено е изтрил съдържанието на блога. Иначе каквато и да е информация обикновено се пази в сървъра и може да се възстанови. Силно се надявам това да стане - все пак има и добри, съвестни хора...
Поздрави и най-добри пожелания,
Томич
Здравей, Томи!
Сполай ти за благата приказка и подкрепата! Горд съм, че имаш моите "Въгленчета" и си между най-верните ми читатели и приятели! Благодаря ти от сърце!
Иначе както в реала, тъй и във виртуала не всички люде са добронамерени, но истината за моята празна къщичка не се дължи на външни фактори, а на, както има една приказка, "каквото сам си направиш, никой не може да ти направи". От любопитство реших да пробвам опцията "Деактивиране на блог" и цялата ми виртуална къщичка се опразни:) Това е.
От администрацията на блога обещаха да възстановят постингите, надявам да се случи!
Поздрави от Родопите, приятелю!
Въпреки огромната ти загуба, зная че ще изровиш от въгленчетата всеки твой разказ, за да ги има, в БЕЗКРАЯ!
Бог да пази дните ти горд БЪЛГАРИНО!
Алекс
Благодаря ти, Алекс!
Надявам се проблемът скоро да намери своето решение! Бъди благословен, приятелю! Здраве и усмивки на цялото семейство!
Много се радвам, че отново си тук. Казвала съм ти го и пак ще ти го кажа:докато има хора като теб ,,въгленчетата'' ще са живи, приятелю!
Горда съм и безкрайно щастлива, че те познавам , макар и виртуално.
Сигурна съм, че изчезването на всички постинги е огромна загуба за теб, но по-важно е ,че си жив и здрав .......Мисля си ,че някой ден всичко ще се оправи!
Сърдечни поздрави и пожелания за много здраве и успехи, и нека никога не те напуска вдъхновението! Продължавай да зареждаш дните с усмивки на теб и твоите близки !:)))
Много се радвам, че отново си тук. Казвала съм ти го и пак ще ти го кажа:докато има хора като теб ,,въгленчетата'' ще са живи, приятелю!
Горда съм и безкрайно щастлива, че те познавам , макар и виртуално.
Сигурна съм, че изчезването на всички постинги е огромна загуба за теб, но по-важно е ,че си жив и здрав .......Мисля си ,че някой ден всичко ще се оправи!
Сърдечни поздрави и пожелания за много здраве и успехи, и нека никога не те напуска вдъхновението! Продължавай да зареждаш дните с усмивки на теб и твоите близки !:)))
Здравей, Ваня!
Благодаря ти за милите думи! Контактите ми с хора като теб ме изпълват с гордост и ищах за писане. Бъди благословена, приятелко! Нека усмивката никога да не напуска твоя дом! Поздрави за прекрасното ти семейство!
Надявам моята къщичка час по-скоро да се напълни!
31.03.2012 21:54
Знаеш ли, че и аз преди време деактивирах два постинга, но след това не съм се интересувал от тях. Интересното е, че САМО те са се запазили в архива... Сега си мисля, че ако бях деактивирал постинг по постинг, сега щеше да съм запазил всичко. Но тази опция за единичен постинг вече бях ползвал и не представляваше интерес за мен, затова се насочих към деактивиране на блог:)))
Удоволствието е мое. Благодаря ти!
Радвам си за решението, което си взел!
Този блог, без хора като теб, се превръща в пустиня - суха и гореща...
Напоително е присъствието ти тук!
Един чуден оазис, към който всички бързаме,
за да освежим душите си с нещо истинско!
Надявам се това зачезване да е временно!
Нали нищо в природата не се губи...:)
Благодаря ти отново за хубавата история, разказана така сладкодумно!
Слънчев приятелски поздрав за теб!:)
Радвам си за решението, което си взел!
Този блог, без хора като теб, се превръща в пустиня - суха и гореща...
Напоително е присъствието ти тук!
Един чуден оазис, към който всички бързаме,
за да освежим душите си с нещо истинско!
Надявам се това зачезване да е временно!
Нали нищо в природата не се губи...:)
Благодаря ти отново за хубава история, разказана така сладкодумно!
Слънчев приятелски поздрав за теб!:)
Всеки автор би останал поласкан от толкова висока оценка. Тя му дава сили да продължи, дава му крила... Благодаря ти от дъното на душата си, приятелко! Радвам се, че те има! Бъди благословена! Поздрави за семейството!
01.05.2012 16:44
Благодаря ти, Васко! Бог да ти дава здраве и сили, че да ни радваш с разказите си още много, много дълго време!
01.05.2012 17:14
Благодаря ти, Васко! Бог да ти дава здраве и сили, че да ни радваш с разказите си още много, много дълго време!
Така е, приятелко. Животът ни очука... Но понякога дори една песен може да ти върне ищаха за живот или да ти спаси живота. Чувала ли си песента "Мила ми е, майчо, драчка ми е"? Знаеш ли, че по време на Първата световна война един чепеларец попада в плен и когато го питат за последното му желание, надува гайдата и изпява точно тази песен. И го пускат по живо по здраво... Да гледа до края на дните си Сивкоските чести гори.
Благодаря ти от сърце, приятелко!
http://vbox7.com/play:b23cf87814
Но това за пленника не го знаех. Ще гокажа на децата, че и те да научат още нещичко за песните от родния си край :)
Но това за пленника не го знаех. Ще гокажа на децата, че и те да научат още нещичко за песните от родния си край :)
С тази песен чепеларци напълно заслужено се гордеят, свирят я на всеки празник. Може и да не знаеш, но имат страхотен гайдарски детски състав към ОДК.
Поздрав на Родопите. Тази зима пътувах служебно и виждайки табелата, така ми се искаше, да кажа на шофьора- отбий, толкова съм чела за това място, че ми се иска да го видя със собствените очи. Но за съжаление- забързани в скучното, изнервено ежедневие се лишаваме от много красиви моменти.
Бъди здрав! Дарбата да пишеш си я имаш- Завистниците да се пукат.
Поздрав на Родопите. Тази зима пътувах служебно и виждайки табелата, така ми се искаше, да кажа на шофьора- отбий, толкова съм чела за това място, че ми се иска да го видя със собствените очи. Но за съжаление- забързани в скучното, изнервено ежедневие се лишаваме от много красиви моменти.
Бъди здрав! Дарбата да пишеш си я имаш- Завистниците да се пукат.
Не си влизала тук, приятелко, но знам, че имаш най-приятните и оправдателни ангажименти за това:))) Растете здрави, волни и безгрижни!!! Сигурен съм, че мнооооого ще ви радва!
Иначе в нашия край имаме една песен за завистниците:
"Рипни, Калинке, да тропнеме,
да се пукат душманине..."
Благодаря ти, Неда! Бъди благословена!
А следващия път може да се отбиеш да видиш някой местности, които познаваш:)
Хубав ден, приятелко!
Знаеш ли колко пъти децата са били в Панагюрище, но като дойда следващия път ще се обадя:) Ще се радвам и ти да го направиш! Хубава вечер, приятелко!