КОМИТСКО ИМАНЕ
Над Юзеница под самия връх,
в прозирната потайност на скалите,
низ урвите, останали без дъх,
над явни извори и сенки скрити
пълзяха белорунните стада
и чанове стогласи тънко пяха...
Борис Вулжев
Че и сега – сто и кусур години подир тая случка – няма по-свидна гора за павелци от Юзеница, знаят и децата в люлките, а изглежда, че и техните внуци и правнуци също ще я носят в пазвите си. А да знаеш що мухтари1 се изредиха през Турско, един не ѝ извади брадва...
В тая стара и прастара гора има нещо потайно, дето тъй ти завърта главата, че додето се преселиш отсреща на Великденица, очите ти все в нея са вперени... Даже и когато се запреш – щеш-не щеш – пак натам главата си ще спреш, щото вечното ти ложе пак към Юзеница гледа...
Вярно, че ако някой странник попадне случайно в гората, тя ще му се стори нищо и никаква, ама влезе ли в царството ѝ тукашен челяк, сърцето му ще си иде баш на мястото...
Знаеш ли, че подир робията един нашенец - изкарал войниклъка без да си е идвал ни веднъж - щом се върна от тригодишна служба, първо се качи в тая гора. Тъй се случи, че бях запладнил овцете на сянка, когато на стотина крачки от билюка видях внука на комшията. Вече се тъкмях да му се обадя, когато той се спря и ревна с цяло гърло:
- Юзеничкоооо, върнах сееее... – и додето ехото му отвръщаше, прегърна една борика и тихо захълца от радост, сетне като се поуспокои, подкара „В село войници сбираха” и заслиза надолу към Павелско.
Угрижен от видяното, тъй и не му се обадих. А и защо да го бавя, когато в село го чакаха нелюбена от три години булка и дете, което проплака, откак Петър отиде служба да служи...
Малко се отплеснах, но не е от годините, а да видиш, че Юзеница е свята за тукашните люде. Да знаеш, че вчера и аз ходих с едно муле да се разтъжа за последно, че нататък Господ всеки ден може да ми каже: „Айде!”...
В по-старо време на тая гора са ѝ викали Юзделица, че из безбройните ѝ дупки се криели барем стотина делии. Когато стана тая история, дето съм тръгнал да ти разправям, вече ѝ викахме Юзеница, макар че и харамиите си седяха, и дупките...
За една от тях ми е приказката - Саркапѝя. Пещерата отпърво нямаше име, чак когато на входа ѝ туриха желязна врата, я кръстиха тъй. Портата я сложи Караджа войвода, да пази имането на своите комити...
Какъв е тоя войвода? Ааа, бая прочут беше, да знаеш колко турци разплака... Затуй с много песни го прославиха... Попрехвърлил съм стоте, ама ако искаш да ти закарам една, а? Е, щом е тъй, слушай:
- Янчице, първо либе ле,
викни ми, Янке, та запей
низ сая гора зелена.
- Любе, Караджа, Караджа,
как да ти викна, запея,
сая е гора хайдушка,
тука е Мерджан войвода...
Хубава песен, а? Хубава е, ама вече няма сили за повече. Инак нататък има още думи. Ей тая песен е последната, дето людете му измислиха... Щото заради същата мома двамата с Мерджан си видяха сметката един-друг - четите им се изпотрепаха помежду си до Лищища...
Тъй е, жените какво ли не правят... Хи-хи-хи!
Едната чета воглаве с войводата бе нацяло изтребена, та мястото на бтя още същия ден нарекоха Мерджаница, а Караджа войвода – ранен на три места – с двамина оцелели харамии, се запиля някъде да се цери. И стана тъй, че комитите си отидоха, ама имането им остана...
А да знаеш що злато бе скътал тоя Караджа... Сетне рекоха, че Саркапия била догоре пълна... Тая дупка не е чак толкоз голяма - я има, я няма осем на пет крачки. Ама нали, който има пунгия алтъни, го смятат за имотен. А който има цяла пещера, какъв е?
Ей тъй като тебе на времето се пули цяло село, затуй някои по-бабаити скришом задириха Саркапия, още когато из гората си шетаха комитите... Да, ама когато пострадаха двама-трима, никой повече не посмя да стъпи в Юзеница. Осмелиха се чак след бтя, но най-много люде се юрнаха подир гърмежа. Какъв гърмеж ли? Ще ти кажа, ама нека да карам едно по едно, да не изпусна нещо.
Подир бтя до Лищища сума ти народ се юрна наново да търси комитското имане, че вече нямаше сайбия. Е, аз не го търсих, щото бях малък и баща ми не ме пусна, но той ходи, ама нищо не намери... Що не намери? Одеве ти рекох, че в Юзеница има безброй дупки - барем стотина са, едни явни, други потайни. Ама и всичките да са на ачик място, как да знаеш в коя дупка е скрито имането?
След година-две най-накрая намериха тайнствената Саркапия. Откриха я трима турци. И тъй като не могли да се проврат през желязната порта, затрупали я с четỳна - боров клонак, и си тръгнали. Сетне обаче един от тях - Кара Али, голям темерут беше - се върнал през нощта. Сам. Като вълк...
Знаеш ли защо вълчият врат е дебел? Защото си яде плячката самичък. Ха-ха-ха! Та и тоя синковец отишъл да я гърми сам-самичък...
Че разби Саркапия - разби я, но дали по-близко бе стоял или повечко барут бе турил - никога не се разбра, ама фишекът тъй го хакнал, че парчетата му отхвърчаха чак до Ямите...
И както се очакваше, селският първенец Реджеб ага веднага тури ръка на имането в пещерата. Ама нямаше как да сбере пръсната из деретата пара, та и българите удариха кьоравото...
Изглежда, че мухтаринът не само прибра комитското имане, ами се попохвали тук-там, че и гяурите са се облажили, щото тая работа се разчу дотолкоз, че стигна не къде да е, ами чак до Високата Порта...
Сигурно заради това, двайсет и кусур години по-сетне, султан Абдул Меджид2 - къде на майтап, къде наистина - колчем пъти станело дума в двореца за Рупчос3, все питал везирите си:
- Павелските магарета още ли ходят със сребърни питали4 ?
Автор: Васил Венински
Разказът е от книгата "ВЪГЛЕНЧЕТА ОТ БЕЗКРАЯ", 2011г.
------------------------------------------------------------------
1 мухтар (тур.-ар.) – кмет в Османската империя
2 Абдул Меджид – султан в Османската империя(1839-61)
3 Рупчос – османска административна област, в която е Павелско
4 питали (нгр.) – подкови
автор изображение: http://www.oblozi.com/?bid=1586
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
Дървеното крило
20.06.2012 07:45
Благодаря ти, приятелю! Поздрави от Юзеница!
20.06.2012 08:59
Радвам се, че ти хареса! Удоволствието е мое!
20.06.2012 09:55
Но за писателите? За писателите е важно да имат "златно перо"! А твоето е такова, затова и разказите ти са възхитителни!!!
Но за писателите? За писателите е важно да имат "златно перо"! А твоето е такова, затова и разказите ти са възхитителни!!!
Винаги изпитвам голямо удовлетворение, когато отвориш портичката на виртуалната ми къщичка! Благодаря ти от сърце, приятелко! Бъди благословена! Поздрави на семейството!
20.06.2012 10:39
Сполай ти, майсторе! Бъди жив и здрав! Поздрави от Родопите!
Същата дълбока привързаност изкарва сълзи в очите ми, когато след дълго отсъствие усетя първо мириса и после видя морето...
От далечно време, както казваш, все "удряме кьоравото", така и не получаваме това което ни се полага.
Поздравления за разказа!
Същата дълбока привързаност изкарва сълзи в очите ми, когато след дълго отсъствие усетя първо мириса и после видя морето...
От далечно време, както казваш, все "удряме кьоравото", така и не получаваме това което ни се полага.
Поздравления за разказа!
И аз много добре те разбирам, Тинке... Благодаря ти от сърце! Поздрави на семейството!
Справедливост винаги има, приятелко. Ако не на този, на другия свят... Благодаря ти, Мая!
Още с първото изречение ме трогна, приятелю! Няма по-свидно място от родното...Там където човек е израснал и натрупал спомени...
Поздрави за хубавия разказ!
Още с първото изречение ме трогна, приятелю! Няма по-свидно място от родното...
Поздрави за хубавия разказ!
Права си, Скарлет! Няма нищо по-свидно от онова, което е в сърцето ти. Благодаря ти, свидна ми приятелко! Поздрави на прекрасното ти семейство!
…...oooO………….....
…..(…..)…..Oooo….
.…… )./….(…..)…..
…..(_/…….)./…....
....…………(_/……....
boristodorov56
21.06.2012 05:05
…...oooO………….....
…..(…..)…..Oooo….
.…… )./….(…..)…..
…..(_/…….)./…....
....…………(_/……....
boristodorov56
Което много ме радва. Бъди жив и здрав, Боре! Поздрави на Филибето!
И моето си дойде баш на мястото, приятелко! Благодаря ти от сърце! Сърдечни поздрави от Родопите!
Придобитото не е по време на мандата на първия и отдавна е изтекъл давностният му срок, а вторият вече няма как да се облажи:)))
Поздрави на семейството, приятелю!
Благодаря, приятелю!
Благодаря, приятелю!
Покрай нея си минала, приятелко, но знам, че красотите на Родопите са омаяли сърцето ти... Благодаря ти, Славе! Бъди жива и здрава! Поздрави на Ямбол!
Поздрави приятелю!
Поздрави приятелю!
Удоволствието е изцяло мое, приятелю! Сполай ти! Поздрави от Родопите!
Четох го и препрочитах - толкова много ми хареса!
Благодаря ти!
Приятна нова седмица!
Четох го и препрочитах - толкова много ми хареса!
Благодаря ти!
Приятна нова седмица!
Благодаря ти от сърце, Радке! Нека ти е хубаво не само през тази седмица! Поздрави на семейството!
Колко много иманяри има и днес, които ровят като къртици.
Родопите е най-красивата планина и има богата история, ще пишеш...
Поздрави!
Колко много иманяри има и днес, които ровят като къртици.
Родопите е най-красивата планина и има богата история, ще пишеш...
Поздрави!
Добре дошла, Маргарита! Отдавна не се бе вестявала в сайта... Радвам се, че намина, приятелко! Сполай ти и за добрата дума!
Поздрави от планината на Орфей!
26.06.2012 12:53
Отдавна искам да ти напиша, че когато чета твоите разкази, през редовете прозираш
ти, с тоята душевност, принципи, характер, вкус. Една доста пъстра палитра от приглушени емоции, може би поради надделяването на разумния вътрешен глас, а
и суровото планинско битие и възпитание, защото с планината шега не бива?!
Ти си много чувствителен човек и сигурно можеш да напишеш нещо по-пикантно и наситено с много емоция, може да е любовно-еротично, може и хумористично....
Преди няколко дни имах гости от София. Аз все още бях с гипса, но ги посрещнах
прилично. Направи ми впечатление, че приятелят на братовчед ми, много разглежда картините ми и изведнъж този човек се отприщи и започна да говори за душевното ми състояние, когато съм рисувала съответната картина. Върна ме много години назад, позна първите ми картини и с един респект се отнесе към "Розата" и
"Благодатната светлина" и морето, по баевски..."Дюни", точно както ги класирахте и вие, от блога.
Как изглеждаше мъжът - много едър, с наднормено тегло, с огромни сини очи и
доста големи кръгове под тях, /помислих си, че е сърдечно болен/.
На края, като си тръгнаха, аз подарих на братовчед ми - "Рибите", а на приятеля му
"Море" - една малка картина само вода, която Дела Раи използва за фон на графиките на нейните художници, не помня как се казваше книгата, но картината е поставена като фон - вертикално/синьо-зелен/.
И каква мислиш беше реакцията на този великан?! Той се просълзи, прегърна ме съвсем внимателно и ме целуна. Каза ми, че много се трогва от такива жестове, защото почти липсвали в живота му. А аз онемях, защото такъв голям човек, а с толкова нежна и ранима душа!?
Напоследък съзирам все по-духовни хора. Дали животът ги е бил яко, та са се кротнали и някак извисили над дребнотемието, не знам, но като че броят им расте, а за себе си, няма какво да говоря, изливам го върху платното...
Такъв е животът!
26.06.2012 16:14
Бъди благословена до девето коляно!
Поздрави от Кръстова гора!
Жив и здрав да си приятелю, ти и целият ти род!
Жив и здрав да си приятелю, ти и целият ти род!
Благодаря ти, приятелю! Твоят дом е пълен с имане... Да ти са живи и здрави слънчицата, Алекс! Поздрави на цялата къща!
привет, Писателю!!!
привет, Писателю!!!
Сполай ти за добрата дума, Лили! Прегръдки за семейството!
Разказваш толкова сладкодумно! А и нещата, за които пишеш няма къде да ги прочете човек. Благодаря ти!
Нека вдъхновените ти слова, разкази, легенди да събуждат искрата в душите човешки!
Поздрави!
Разказваш толкова сладкодумно! А и нещата, за които пишеш няма къде да ги прочете човек. Благодаря ти!
Нека вдъхновените ти слова, разкази, легенди да събуждат искрата в душите човешки!
Поздрави!
Радвам се, че възприемаш моята авелзаманска историйка по този начин, Звездичке. Удоволствието е изцяло мое! Благодаря ти от сърце! Желая родопско здраве и дълголетие и много сбъднати мечти!
Не зная какво ми е дадено, но страшно много се радвам, когато си тук! Сполай ти, Илиана! Бъди жива и здрава! Поздрави на семейството!
Поздрави и на теб, приятелю! Успешна седмица!
Благодаря ти от сърце, Венета! Дано заслужавам високата ти оценка.