ГРЕХОВНА СЕВДА
Втора част
Като видя тая божия работа, Илия веднага намисли да даде курбан. Додето се чудеше кой ден да го направи, най-неочаквано една сутрин в селото се яви Теодосий. И понеже бе с монашески дрехи, хората до един го взимаха за пътуващ калугер, тръгнал да събира помощи за Бачковския манастир, та почнаха да му носят едно-друго. Когато научи, че на мегдана има таксидиот1, Илия начаса реши наместо курбан да хариже едно от двете си ярета на манастира. И без много да му мисли, влезе в обора, избра по-голямото и го метна на врата. Тъкмо се показа отвън на портата и не щеш ли, отдолу се зададе Теодосий.
- Ха, ти ли си бил, батьовото? – зарадва се Илия и пусна задните крака на ярето да се ръкува. – А, добре дошъл!
- Добре заварил! – здрависа се новодошлият и взе да се усмихва някак притеснено.
- Тъкмо идвах да го дам за манастира... – рече нашенецът и понадигна животното на раменете си.
- За друго съм дошъл... – подхвана калугерът и незнайно защо целият почервеня. – Аз веке не съм...
- Ха! Що рекоха тогава, че таксидиотин някакъв помощи сбирал? – прекъсна го бай Илия, без да види червенината му, сетне побърза да попита: – Или има друг манастирски челяк долу, а?
- Няма, сам съм...
- Хубава работа! – рече нашенецът, подир което пусна ярето вътре в двора, поотри ръцете си една в друга и попита: – Е, казвай, какво те води насам?
- Ами... – запристъпя от крак на крак Теодосий и хептен се обърка.
Като видя притеснението му, бай Илия мигом се дръпна от портата и го покани:
- Да влезем вътре, да не стоим на пътя! – сетне свойски го прихвана през лакът и го поведе.
Щом влязоха в двора, перденцето на единия от двата прозореца на втория кат помръдна едва-едва, а Сия – съгледала Теодосий – приседна прималяла от вълнение. И как няма да приседне горката, когато знаеше за какво е дошъл... Още вчера, като я срещна на чешмичката на Мисерлиците, ѝ каза...
- Е как си, що си? – заразпитва го баща ѝ.
- Махнах се от манастира... – чу гласа на монаха тя и сърцето ѝ тъй силно задумка, че аха да изскочи от пазвата.
„Птчна се...”, рече си момата и загубила ума и дума, въобще не разбра кога Теодосий каза, че я иска за невеста.
- А Сия знае ли, че я рачиш? – попита го на свой ред бай Илия.
- Знае, как да не знае...
Дочула гълчавата в двора, от обора на първия кат на къщата се подаде Лика и като видя калугера, весело възкликна:
- Ей, доживяхме да се видим...
- Дошъл е да иска Сия за жена – пресрещна я гласът на мъжа ѝ.
- Как тъй дошъл? – стресна се жената. – Че бива ли калугер да се жени?
- Искам го, тате! – подаде се и Сия, поруменяла от горе до долу.
- Че бива, що да не бива! – тутакси отсече Илия, видял озареното лице на дъщеря си.
И се случи тъй, че от тоя ден насетне младите заживяха наедно в другата стаичка на къщата.
Въпреки че си знаеше хала, а и сиромашията му се виждаше чак от Павелско, когато Сия се ожени за Теньо - както почнаха да му викат нататък - напук на дереджето си бай Илия им вдигна сватба. Е, не беше кой знае каква, но всичко си мина според реда - попът ги венча, сетне хапнаха, пийнаха, поиграха.
Подир сватбата в каменната къщица, наново се възцари смеха. Да, ама не беше за дълго...
Както си е редно, Сия стана трудна и коремът ѝ наедря, но месец преди да го износи, нероденото спря да рита...
На другата година младата невеста забременя наново и тоя път го роди живо, ама детето не можа да изкара и неделя...
На третата година всички си отдъхнаха. Велика - както кръстиха малката омайница – бе хем здраво, хем и весело момиченце, което отпървом те позаглеждаше дяволито, подир което почваше да ти гука тъй сладко, че ти спираше дъха...
И всичко вървеше по мед и масло, додето един ден не отидоха да жънат на Раховица. Щом стигнаха, вързаха люлка за бебето на малкия орех до хармана и взеха сърповете. Нивата им не беше голяма, ама тая година имаше толкоз хубав берекет, че по едно време бай Илия не се сдържа и извиси глас:
Велико, Велико,
овчарска прилико.
Пладнувай, Велико,
пладнина е дошла.
Лика – сякаш чакала баш тая жетварска песен – тутакси побърза да му отвърне:
Овчарьо, стадарьо,
Велика познава,
га пладнина дойде:
слънцено преваля,
сърпън сенке хвърля,
нивана поляга.
Сия се наслушваше към люлката и от време на време поглеждаше Теньо, който се наслаждаваше и на песента, и на тая небивала радост, обзела старите. Баща ѝ наново подхвана:
Велико, Велико,
ай да са поварим2
двамина да жънем!
Ако ма превариш -
стадо ще ми вземеш,
ако те преваря -
нива ще ти взема.
Сетне гласовете на двамата екнаха вкупом:
Велика превари
и му взе стадото.
Овчар ѝ се моли:
Подир което бай Илия се изправи в цял ръст и като се обърна към жена си, завърши:
Велико, Велико,
ти ми взе стадото,
вземи ма и мене,
стадо да ти паса.
- Ехе-хе-хей! – пръв отприщи радостта си Теньо, когато песента свърши, и гласът му заехтя из околните дерета.
Бай Илия и Лика се спогледаха усмихнати, сетне взеха да се смеят, подир което захванаха друга песен. И тъй в смях, шеги и песни слънцето преполови пътя си и наближи време за пладнина. Тогава Сия тръгна към ореха да понагледа бебето, че откакто го остави сабахлен не бе проплаквало ни веднъж. Щом наближи люлката и видя навилата се на кълбо пепелянка върху гърдите му, закрещя колкото глас има:
- Неееееее! – сетне отчаяно замаха с ръце...
Другите жетвари се спуснаха да ѝ помагат и на часа убиха змията, но никой от тях не можеше вече да помогне на малката ѝ омайница...
Подир тая неочаквана беда Сия и Теньо хептен посърнаха. Въпреки че ѝ идеше да се припява с глас, Лика се опита да им даде кураж:
- Има време да се сдобиете с рожбица, млади и зелени сте!
Че бяха млади и зелени – бяха, ама насетне се изнизаха цели десет години, а бебето все не идваше и не идваше. „Бич Божи е!”, не веднъж и дваж мина през главата на Теньо...
Затуй, когато през 1851-а прочутият устабашия3 хаджи Георги Станчовски събра дюлгери и захвана да гради селската черква, Теньо въобще не се чуди, ами запретна ръкави и цяло лято мъкна камъни, бърка кал, дяла греди, без да поиска и грош.
Не щеш ли, подир тая богоугодна работа стана истинско чудо. Още на следващата Коледа им се роди момченце. Малката им къщица грейна цялата. Каква радост ги споходи тогава!
”Редно е да носи името Христово!”, рече си в началото бащата на Сия, ама когато младите му каза-ха, че ще го кръстят на него, нямаше сили да откаже... И беше най-щастлив от всички. Идеше му да литне. С каквото и да се захванеше, все на песен го избиваше.
Ама съвсем скоро песента му секна...
И как няма да секне, когато стана ясно, че макар Илийчовите очи да бяха по-чисти и ясни от Сиините кладенци, нищичко не виждаха...
Щом детето проходи, накъдето и да тръгнеше, все в нещо ще се бутне или спъне. И въпреки че му трепереха денем и нощем, когато навърши три години за малко да падне в огнището...
- Абе втдете го на аязмото! – рече тогава дядо му. – Може и нему Господ да помогне...
На следващата заран Теньо взе едно комшийско магаре, качи Сия и детето и заслизаха към манастира.
„Заради мене не види”, взе да се корѝ бай Илия, когато младите се скриха из дефилето на Голяма ряка.
Да си кажем правичката обаче, нямаше челяк от къщата му, който да не се вини за Илийчовата болест. Даже и Лика си връзваше кусур. Улисана с дъщеря си, въобще не можа да се усети, че щом почнаха болките ѝ срещу Коледа, кандилото бе угаснало, та го запали чак като проплака Илийчо... На Сия пък ѝ се струваше, че кабахатът4 е изцяло неин, щото по време на постите си взе парченце сирене, без да се усети... Ама най-много от всички се тормозеше бившия калугер. И как няма да се тормози завалията, когато не уварди монашеското послушание...
Затуй щом прекрачиха манастирската порта, той влезе в черквата, подви колене пред иконостаса и цял час прекара в молитви. След това тримата се качиха на аязмото, хапнаха туй-онуй и кротко се настаниха до извора, където нямаше жив човек. От пътя ли беше, от друго ли, Теньо не можа да разбере кога дрямката го надви.
Както се бе унесъл, му се яви някакъв белобрад старец, който въпреки че се усмихваше благо, му рече:
- Детето ти ще се изцери, само ако се върнеш в килията! – подир което изчезна неусетно, тъй както се и появи.
Завалията тутакси ококори очи и се заоглежда насам-натам, но от старецът нямаше и следа. Аязмото кротко си шуртеше в тишината, разкъсвана от време на време от щурците, подхванали вечерната си песен. Макар съвсем скоро Теньо да разбра, че е сънувал, студена пот обля цялото му тяло...
След малко се съвзе, разправи всичко на Сия, а като свърши, рече твърдо:
- Не бива да страда заради бащини грехове... – сетне свали ямурлука, зави спящото дете, подир което го целуна по очите и взе да се кръсти.
Накрая прегърна жена си и заслиза надолу към своята Голгота... А горката невеста невярващо заклати глава, после вдигнала очи нагоре, отрони:
- Защо бе, Господи? – и захлипа мълчешката...
Въпреки че прекара цялата нощ не мигна, когато сабахлен слънцето бавно-бавно изпълзя над скалите на Клувията, тя бе унесена в дрямка.
- Колко си хубава, мамо? – събуди я Илийчовият глас, а пухкавите му ръчички загалиха бузите ѝ...
Още преди да отвори очи, сълзите ѝ тръгнаха с всичка сила. Сетне – пощуряла от радост – почна да го целува където свари…
- Защо плачеш? Нали съм веке изцерен! – учуди се детето.
- Изцерен си, мама, изцерен... – запрегръща го наново Сия. – Аз ей тъй си плача - от хубаво...
- А къде е татко?
Сякаш нож промуши сърцето на женицата…
- Ами... в манастира... – подхвана тя, но тоя път плачът я задави съвсем.
- Стига бе, мамо... – заподсмърча и детето.
Сия силом се овладя, сетне решила да му каже истината по-късно, рече:
- Татко ти има някаква манастирска работа да свърши... – после добави: – Айде ние да си вървим, че сума път имаме...
- Ами татко? Кога ще си дойде?
Горката майчица първо изхълца, сетне нарочно взе да качва багажа на магарето белким скрие сълзите си, а накрая едвам-едвам промълви:
- Като се оправи... – подир което хвана детето за ръка и тръгнаха надолу.
Когато заслизаха, прогледналият Илийчо - упоен от околната шарения - почна да върти главичката си ту наляво, ту надясно и любопитен заразпитва майка си кое какво е...
Щом стигнаха манастира, Сия се заозърта към монашеските прозорчета белким съзре за последно доскорошния си мъж.
Да, ама женицата не знаеше, че още нощеска го затвориха в старата черква, дето трябваше три дни и три нощи поред прошка от Бога да иска...
И стана тъй, че тримата се разделиха, а нито Илийчо видя баща си, нито пък завалията разбра, че отрочето му е прогледнало...
Чак есенес случайни люде му донесоха добрата вест. Калугерът се спусна да ги прегръща, подир което забърза към килията си, където мигом подви колене и със сълзи на очи подхвана:
- Сполай ти, Господи...
Мина време. Илийчо порасна и колкото пъти се сетеше за деня, в който прогледна, все викаше:
- Що бе, тате? – а сините му очинки плувваха в сълзи...
Не един и два пъти моли дядо си да го отведе на манастира, ама той не даваше и дума да се каже за ходене, щото му се струваше, че съзре ли баща си на часа ще ослепее наново. Затуй детето запомни само топлия му глас, с който вечер му разказваше приказки за змейове и самодиви...
Не по-малко се тормозеше и Сия, ама нарочно не го показваше, да щади Илийчо, който през ден-два все на плач го избиваше...
И тъй се нижеха годините. Теодосий се мъчеше в килията, те - в Шейтанкьой, а надежда от никъде не дохождаше...
Не щеш ли, една сутрин игуменът на манастира извика монаха при себе си и му рече:
- Брате, оттук насетне Господ ти отрежда друго място, дето да му служиш... – почна той и се накани да разкаже какво му заръча, когато му се яви по време на сутрешната молитва, ала не можа да свърши, защото клетникът обели очи и се строполи в несвяст, още като чу, че ще го местят другаде...
Подир неделя дойде време за жънене. Нашите люде взеха сърповете и отидоха на Блатище. Нивата, цяла отрупана с берекет, пълнеше и окото, и душата, ама нито на бай Илия, нито на жена му беше до песни, та работеха мълчешком. Додето наближи пладнина, се чуваше само съскането на сърповете. Когато слънцето преполови пътя си, дядото рече на десетгодишния си внук:
- Що не идеш да напълниш прясна водица, че да се седнем да лапнем, а?
Без да продума, момчето взе бъкела и заприпка нататък към извора. Тъкмо се скри, когато в маранята се разнесе топъл мъжки глас:
Велико, Велико,
овчарска прилико.
Пладнувай, Велико,
пладнина е дошла...
Бай Илия и Лика приседнаха онемели, сащисани от странния певец, пръкнал се все едно изпод земята. Още като чу първите му думи, сърцето на Сия тъй се разигра, че за малко да изскочи от пазвата ѝ, а тя – сякаш не вярваше на ушите си – бавно възправи снага. Колко време се гледаха един-друг – само Господ знае! Вече се тъкмеше да иде да го срещне, когато Илийчо – върнал се от извора без и капчица вода да наточи – хукна с все сила към посивелия свещеник:
- Татеееее...
Васил Венински
Греховна севда - първа част
1 таксидиот (гр.) – пътуващ калугер, който събира помощи за манастир
2 поварим (диал.) - надпреварваме
3 устабашия (тур.) – пръв майстор
4 кабахат (диал.) - вина
Весели и щастливи празници!
Весели и щастливи празници!
Сполай ти от сърце, приятелю! Светли празници и на теб!
Благодаря ти!
Един човек без дух е нищо, да не говорим за една страна... Радвам се, че се отби и прочете. Благодаря ти, Валя!
Сполай ти, Мони! Удоволствието е мое! Нежна вечер!
Поздрави, приятелю от красивите Родопи!
Поздрави, приятелю от красивите Родопи!
Поздрави и на теб, Скарлет! Сполай ти, че намина!
05.12.2013 10:52
Благодаря ти от сърце, Жени!
Нека здравето, успеха и усмивката бъдат твои постоянни спътници!
Поздран, Вен!
Поздран, Вен!
И ти ме трогна... Благодаря ти, приятелко!
Поздрави от Родопите!
Здраве и весели празници!:)
Здраве и весели празници!:)
Сполай ти, приятелко! Весели празници и на теб!
Поздрави и пожелания за весели празници на теб и семейството ти!
Поздрави и пожелания за весели празници на теб и семейството ти!
Знаеш какво означава твоята оценка за мен... Благодарности от сърце, Томи! Светли и одухотворени празници за цялата къща, приятелю!
Поздравления за изстрадания щастлив край!:)
Поздравления за изстрадания щастлив край!:)
Права си, приятелко. В живота на човека щастието е доста по-малко от болката... За съжаление. Радвам се, че се отби. Благодаря ти!
10.12.2013 08:50
Удовоствието е изцяло мое, Дани! Благодаря ти от дъното на душата ми! Бъди благословена!
И аз обичам хубавия край, Мая. За съжаление по време на робството хепиенда е рядкост... Благодаря ти, приятелко! Поздрави на цялата къща!
Прав си, приятелю! Кръвта вода не става. Радвам се, че се отби. Поздрави на цялата къща!
Весели и щастливи коледни и новогодишни празници!
Щастлива Коледа, Венински! :)
Щастлива Коледа, Венински! :)
Честито Рождество и на теб, скъпа приятелко! Желая здраве, обич и усмихнати очи! Прегръдки за всички!
Благодаря ти, приятелю! Здраве, обич и успехи през цялата година!
Честито Рождество!
Честит Имен Ден! Да ти е живо и здраво името, носи го все така чисто, за да грее от род на род и от век на век! Човек за името живее и само с името е човек!
Честит Имен Ден! Да ти е живо и здраво името, носи го все така чисто, за да грее от род на род и от век на век! Човек за името живее и само с името е човек!
Благодаря ти от сърце, Скарлет!
Желая здраве, човешка топлина и обич и много усмивки за цялата къща! Бъди благословена!
Наздраве! :)
Сполай от дъното на душата ми! Желая здраве, благоденствие и берекет! Наздраве!
Светъл ден, Венински, празничен! Светла година! :)
Светъл ден, Венински, празничен! Светла година! :)
Привет, Меги! Не знам защо, но когато отговарях, мислех за теб - имаш неповторим изказ:)
Иначе - както често се случва напоследък - случилото се е най-обикновен бъг.
Бъди благословена, приятелко!
Бъди жив и здрав!
Така както с усмивка посрещна новата година с твоя имен ден, така и с усмивка да завърши таз година!
Честит имен ден,Вен!
Бъди жив и здрав!
Така както с усмивка посрещна новата година с твоя имен ден, така и с усмивка да завърши таз година!
Честит имен ден,Вен!
Сполай ти, Илиана! Желая здраве, обич и мнооого муза!
Извини ме, че чак сега забелязах твоя поздрав!
Хубава януарска вечер, приятелко!
Благодаря ти от сърце, Любче!
Нека новата година сбъдне всички твои мечти! Бъди здрава и все така лъчезарна!
10.01.2014 06:52
Респект, Майсторе!
10.01.2014 09:22
Респект, Майсторе!
Силни думи, които ме респектираха... Сполай ти, приятелю! Бъди жив и здрав!
Поздрави на Витоша и Люлин!
10.01.2014 18:40
Прав си, приятелю. Омразата не е градивен елемент.
Дано намерим сили да я загърбим!
Поздрави на цялата къща!