МЕЛЕК БЕЙ
Въпреки че времената бяха лоши, деребейски, понякога цариградският агалък се търпеше някак, щото чат-пат се срещаха и турци, дето правеха хаир.
Един от тях бе Мелик бей, чието господарство хората зачитаха много. Вярно че беше друговерец, но християните му се кланяха доземи, че с един аршин раздаваше правдини и на българи, и на турци...
И въпреки че проплака като Ариф, те го прекръстиха на Мелик1, чието име подеха с охота не само мюсюлманите, но и беят. Останеше ли насаме, колчем се сещаше за името, с което раята му се отплати заради добрините, в очите му зашарваше радостен светлик, подир което прошепваше:
- Ашколсун! Знаят да кръщават... – сетне поклащаше доволно глава и се позасмиваше.
Мелик бей не бе тукашен. Довтаса някъде от Анадола с цялото домочадие и се нагласи в конака. Първата работа, която стори, бе да тури ключа на повечето стаи, че предният бей съдираше по девет кожи и вдигна сарая до облаците. А той сложи селямлъка и харемлъка2 на един-единствен кат...
И въпреки че Мелик бей първи даваше селям, всички люде в началото го гледаха с недоверие. Да, ама ето как ги спечели веднъж завинаги.
Един ден по икиндия се чу, че турците са взели дете за еничар... Вярно, че и друг път българите даваха курбан, ама когато се разбра кое момче е, и християни, и иноверци ахнаха. И как да не ахнат, когато в Цариград отиде не кой да е, а единствената рожбичка на Момчил кехая...
Законът не даваше, ама...
Тогава беят бе слязъл по свои си работи до Филибе3, та су̀башията4 проводи детето в Анадола. А пък той имаше открай време зъб на Момчила заради някаква овца, попасла в ливадата му...
И знаеш ли какво стори Мелик бей, щом се прибра в селото? Къде ходи, какво прави - само той си знае, но тъкмо да мине месец, откак взеха детето, и си го върна у тях...
И друго стори беят. На мястото на българчето прати изтърсака на субашията... Напук на закона!
“Тъй му се пада!”, тозчас си казаха някои християни. И макар че друговерецът имаше десетина дечица - до едно момчета, другите си рекоха: ”Да не си на неговото!”...
Турците пък до един проклеха Мелик бей!
Насетне обаче и едните, и другите тъй почнаха да го почитат, че не само не чупеха бейския хатър, ами доземи му се кланяха.
Какво викаш? Дали су̀башията зачиташе Мелек бей? Олеле! Най-много той му правеше икрам5! На едно срещане два пъти селям му даваше... А теманетата му бяха дотолкоз ниски, че все си ходеше с подуто чело...
Не вярваш, а? То не е за вярване, ама точно така стана, както ти казвам! Що ли?
Ами подир месец Мелик бей върна и неговото чедо...
Васил Венински
1 мелик (тур.-ар.) – небесен ангел
2 селямлък и харемлък (тур.) – мъжка и женска част в турска къща
3 Филибе – турското име на Пловдив
4 су̀башия (тур.) – началник на заптиетата в по-голямо село или град
5 икрам (тур.-ар.) – почит, чест, уважение
РАДОСТНА ВЕСТ
В Газа са открити масови гробове с избит...
Хубав разказ, поздравления!
Хубав разказ, поздравления!
Благодаря ти от сърце, приятелко! Желая здраве, обич, сбъднати мечти!
За много години ...! Здраве, щастие, успехи ...
Напълно си права, Любче. Не деля хората на вяра, етнос, национална принадлежност и пр., а дали са адамлии (човеколюбиви) или не... Според мен най-доброто човешко качество е да правиш хаир. Благодаря ти!!!
За много години ...! Здраве, щастие, успехи ...
За много години! Бъди жив и здрав, приятелю!
Споделям мислите ти за добрите люде, Любке. Благодаря ти! От дъното на душата си. Успешна седмица, приятелко!
По-важното според мене е, че „змийското” за българина никога не е било нито в етноса, нито в религията, било е в характера, в патологията на личността - от една страна, и в политическата система, в робството – от друга. „Змии” по принцип няма, няма и „ангели” въобще. Всичко е до човека – Илан или Мелек – всичко е в човешката душа…..Освен онова, голямото….дето траяло петстотин години….за него е ясно и не трябва да се тушира или омаловажава.
Финалът на разказа е уникален - този имплицитен диалог, този троен сюжетен обрат в рамките на две-три последни изречения просто оставят читателя без дъх, със зяпнала уста – поне с мене така се случи:)))
Поздрави, Васко, чудесно начало на новата година, айде, хаирлия да е, на нов берекет!:)))))
По-важното според мене е, че „змийското” за българина никога не е било нито в етноса, нито в религията, било е в характера, в патологията на личността - от една страна, и в политическата система, в робството – от друга. „Змии” по принцип няма, няма и „ангели” въобще. Всичко е до човека – Илан или Мелек – всичко е в човешката душа…..Освен онова, голямото….дето траяло петстотин години….за него е ясно и не трябва да се тушира или омаловажава.
Финалът на разказа е уникален - този имплицитен диалог, този троен сюжетен обрат в рамките на две-три последни изречения просто оставят читателя без дъх, със зяпнала уста – поне с мене така се случи:)))
Поздрави, Васко, чудесно начало на новата година, айде, хаирлия да е, на нов берекет!:)))))
Вярно си доловила защо съм сложил точно този разказ, Вени. Както и всичко останало... Благодаря ти! От сърце. Желая здраве, обич, вдъхновение не само в следващите 365 дни! Приятна вечер!
Дойде и тежката артилерия... Прав си, Слави. Сполай ти! Бъди честит, приятелю!
Честита да е Новата година, Василе! Здраве, късмет и нови вдъхновения!
Б.
Честита да е Новата година, Василе! Здраве, късмет и нови вдъхновения!
Б.
Хубаво е когато чуваш добри думи от събрат разказвач! И това е хаир... Сполай ти, Калине! Желая родопско здраве и дълголетие, приятелю! Другото го можеш.
http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Valery_Stojanow/VS_Bali_Baba.htm
http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Valery_Stojanow/VS_Bali_Baba.htm
Здравей, приятелю! Наистина е имало добри люде между мюсюлманите. Това го знам не само от моите исторически източници. Бъди честит!
Споделям мислите ти. Благодаря ти, Валя!
Човещината и правдивостта на един човек не се определят от неговата народност.
От Анадола казваш е дошъл МЕЛЕК /АРИФ/ бей.
За нас /за мен специално/ преди години Анадола беше синоним на нещо страшно, мракобесно /така ми разказваше баба Катя/.
Мелек бей е съдил с един аршин и затова са го почитали и българи и турци.
Нека има и в днешния ни ден такива като него!
Кой ти гледа дали е МЕЛЕК или АНГЕЛ, щом е ЧОВЕК!
Поздрави и благодарности, Васко! И жива, здрава годинчица!
Човещината и правдивостта на един човек не се определят от неговата народност.
От Анадола казваш е дошъл МЕЛЕК /АРИФ/ бей.
За нас /за мен специално/ преди години Анадола беше синоним на нещо страшно, мракобесно /така ми разказваше баба Катя/.
Мелек бей е съдил с един аршин и затова са го почитали и българи и турци.
Нека има и в днешния ни ден такива като него!
Кой ти гледа дали е МЕЛЕК или АНГЕЛ, щом е ЧОВЕК!
Поздрави и благодарности, Васко! И жива, здрава годинчица!
Да, беят е от Анадола - истински турчин, а субашията е потурнак (преобърнат в друга вяра), но... Благодаря ти, че намина! Свидни са ми гостуванията ти...
Бъди здрава и честита! Господ да благослови цялата ти къща, приятелко!
останало между редовете. Благодаря, приятелю.
Чудесен разказ, поздравления !
останало между редовете. Благодаря, приятелю.
Чудесен разказ, поздравления !
Благодаря ти, Стела! За много години!
Благодаря за ти, Илиана! Добре звучи, но в нашата литература се знае кой е майстор и кой калфа:)
Хубав ден, приятелко!
Сполай ти, Невена! Съгласен съм, че добрината не е нито етносно, нито национално, нито верско и някакво друго качество, а е индивидуално., т.е. зависи от конкретния човек.
Благодаря ти, приятелю! Нека усмивката не слиза от лицето ти през следващите 365 дни!
За много години, приятелю! Здраве, обич и успехи!
За много години, приятелко! Здраве и берекет!
присъстват в живота на хората,
те изпитват почит
и чисто човешка симпатия към този,
който има властта и силата да създава правила
и да следи за тяхното спазване.
Човещината тук е на пиедестал
и носителят й владее човешките сърца.
Няма значение каква е вярата ти.
Ако си добър човек
и справедлив в отношението към всички хора,
даряват те с обич и благодарност.
Искрена радост изпитах от тази срещата!
Благодаря ти!
присъстват в живота на хората,
те изпитват почит
и чисто човешка симпатия към този,
който има властта и силата да създава правила
и да следи за тяхното спазване.
Човещината тук е на пиедестал
и носителят й владее човешките сърца.
Няма значение каква е вярата ти.
Ако си добър човек
и справедлив в отношението към всички хора,
даряват те с обич и благодарност.
Искрена радост изпитах от тази срещата!
Благодаря ти!
Ако си добър човек, няма значение каква е вярата ти... Добротата не е класов, етнически, религиозен или някакъв друг колективен признак. Тя е личностно качество. Това е моето верую.
Благодаря ти, че не само се отби и прочете, но ми остави тези топли думи!
Поздрави на цялото семейство!