Прочетен: 11804 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2019 16:09
от литературния критик Иван Д. Христов
ПРИ КОРЕНА
Васил Венински е сладкодумен и утвърден родопски разказвач. Познавам и следя неговото литературно израстване като автор на четири книги с разкази и на обстойното му изследване историята на учебното дело в родното му село Павелско.
Венински в своите разкази пресъздава събития и лица от времето на турското робство, Освобождението и след това. Героите са с конкретни имена, както и топонимите, където се развиват случките и събитията с тях. Писателят продължава книжовните традиции на своите предци: Никола Бумбаров – Перич, Христо Калинов и Георги Пашев.
В новата му книга с шестнадесет разказа „Прекършена севда“, отново лъха атмосферата на „авелзаманските времена“. Авторът ни среща с герои и натури от митичния родопски свят, пълен с „адамлък“. Чове-щината взема връх – тя е над лошото, пошлото и жестокото в живота, затова и хората, които я носят в себе си, павелци наричат „чиляк и половина“.
В селския пейзаж и типаж, Венински поставя най-горе честта, достойнството и човещината. Това е жива, емоционална проза и макар, че писателят раз-казва за отдавна минали събития и човешки съдби, те са актуални и сега.
Сред най-хубавите разкази в книгата са: „Прекършена севда“, дал заглавието ѝ, “Бабахак“, „Ахмед ага“, „На фронта“, „Притча за вярата“ и други. Те, както и останалите, са свързани с историята и бита на селяните от Павелско и региона около него. Внушават любов към родния край и предците ни. Стъпил върху здравите родопски корени и родната действителност авторът развива много добре сюжетната линия. Героите му са преди всичко хора от народа, със сърца отворени за доброто и красивото в живота. Люде първични, чиито пастирски, земеделски и занаятчийски труд е в основата на човешкото им съществуване, както и гурбетчийството.
Васил Венински владее тънкостите на разговорния език на родопчани (павелчани).Той има предпочитание към диалектна лексика за придаване колорит и речева характеристика. Това произхожда от стреме-жа на автора да бъде естествен и автентичен. Езикът е пластичен, запазил неповторимостта на родопския езиков изказ. Авторът вкарва на места в текстовете и митични елементи, чрез народностно – фолклорно мислене.
Още първият разказ „Бабахак“, покорява с увлекателния и съдържателен сюжет с темата за любовта и изневярата, с трагичните повратности в началото на семейния живот на Несрин и Адем.
Особено място в разказа „Прекършена севда“, Венински отделя на чистите пориви на любовта и младостта, която преобразява душите на Павел и Карам-фила и я вярна чак до гроба – на „севда лумнала до-дето очите не са сколасали да се нагалят както трябва, сърцето вече е казало тежката си дума… Севда родена от сърце!“
Писателят ни среща с драматични конфликти и сблъсъци, запомнящи се човешки характери, става летописец на легенди и действителни случки, на спомена за „разделното време“, ислямизирането и робската неволя на родопчани.
В разказа „Притча за вярата“ отец Атанас Аролски разказва за целебната сила на запазената и скривана цели шест века икона на света Богородица, от изгорелия манастир „Света Неделя“ над Старцево, наречена от местното население тайно като „дъската“. Тази реликва разкрива, че връзката със старата християнска вяра не е скъсана.
Темата за православието, за вярата и безверието, покръстването и за връщането отново в лоното на християнската вяра, срещаме и в разказите: “Имамова жалба“, „Златна ябълка“, „Чудото“, „Метко“.
Разказите на Венински са диалогични и лаконични. Той умее увлекателно да разказва историята, да откроява сюжета и акцентува на човешките прежи-вявания. Случките, понякога и обикновени, почти вина-ги са изпълнени с драматизъм. Писателят върви от битовото към моралното и нравственото. Героите носят чувство за чест и достойнство. Изтъква и умението на автора чрез детайла да направи обобщение. Макар и обстоятелствени на места, това не пречи на писателя да разгадава вътрешните преживявания на героите. Венински не изпада в битовизъм и етнографизъм. Доколкото ги има в творчеството му, то е за да предадат автентичност и колоритност на изображението.
Разказите „Отмъщение“, „Тосун бейово имане“ и други, ни връщат в отдавнашни времена на злодейства и беззаконие, драматични ситуации и трагични съдби. В други разкази насилието отстъпва пред човещината и справедливостта. Властникът Ахмед ага от едноименния разказ не прави разлика между мюсюлмани и християни, и наказва за зулумите му злосторника Джафер.
В разказа „На фронта“, авторът се явява като анималист. Показва привързаността и грижите на селянина Сево към своето магаре, с което дели коравия залък през военните години и споделя житейските си изпитания с него. Разкрива и привързаността на животното към неговия стопанин Закупено от германците и използвано заедно с други магарета за примамка на гръцките позиции при непревземаемата бойна линия Метаксас, магарето оцелява сред канонадата от куршуми и снаряди и се завръща само при стопанина си в Павелско.
Разказът „Потоп“ ни завладява с вълнуващото описание на природната стихия, жертва на която става и овчарят Карльо. Във „Вълче време“ – Амишът, чужденецът заселил се в Павелско, изпитва на гърба си несправедливостта и алчността на селския мухтарин Ариф Али.
Авторът умее да развива сюжета интригуващо и живо, пълнокръвно да изгражда образите и чрез диалога и родопския диалект да засилва автен-тичността и художествените послания на текста.
Професор Станислав Семерджиев – изтъкнат филмов и театрален изкуствовед, споделя че в разказите на Венински „има изключителна доза образност и с малки допълнения, биха могли да се превърнат в много известни произведения не само за малкия, но и за големия екран“. Изкуствоведът споделя още, че при Васил Венински има „ясно организиран сюжетен мате-риал и интересно изведени персонажи. Разказите му са с изключително точна и добре подбрана словесност и всяка дума си тежи на мястото и на ситуацията в сюжета.“ Напълно споделям оценката на неговия земляк Станислав Семерджиев.
Авторът ни връща с творчеството си в робските години, когато родопчани е трябвало да отстояват верската идентичност и народността си, човешката чест и любовта, която стои над верските различия. Сюжетите му са неподправени и силни , а развитието на сюжетната линия завладява читателя. Въпреки, че в повечето от разказите му действието се развива преди век – два, те носят ясни послания и за днешния ден. Героите са разкрити не само с действията и постъпките, но и чрез техните вътрешни душевни преживявания.
Венински се разкрива пред нас като добър разказвач и познавач на народната душевност, а оригиналността на изложението и повествованието разкри-ват собствения почерк и стил на писателя.
Прочитайки книгата с разкази „Прекършена севда“, човек изпитва духовно удовлетворение не само от историческите и житейски познания на Васил Венин-ски, но и от неговата безспорна разказваческа дарба.
Иван Д. Христов
Но мен ме впечатли и това ,че ти владееш родопския диалект и го вмъкваш в разказите си
Като дете ,покрай дядо ми и аз поназнайвах нещо от него колоритен е
Но предвид училището, което предстоеше, родителите ми взепха мерки да гозабравя
Но все пак помня някои думи-На живота дядо ми казваше деня-отъждествуваше го с ден
Белник, видело, виделина натуралистичен, описателен е родопския диалект, по подобие на френския
Та изреждам всичко това, защото ти, според мен/ ако вече не си го направил/, си в състояние да направиш един речник на Родопския диалект!
Успех ти желая!
Хубав ден!
Но мен ме впечатли и това ,че ти владееш родопския диалект и го вмъкваш в разказите си
Като дете ,покрай дядо ми и аз поназнайвах нещо от него колоритен е
Но предвид училището, което предстоеше, родителите ми взепха мерки да гозабравя
Но все пак помня някои думи-На живота дядо ми казваше деня-отъждествуваше го с ден
Белник, видело, виделина натуралистичен, описателен е родопския диалект, по подобие на френския
Та изреждам всичко това, защото ти, според мен/ ако вече не си го направил/, си в състояние да направиш един речник на Родопския диалект!
Успех ти желая!
Хубав ден!
Сполай ти, Иване! За добрата дума! А родопския диалект поназнайвам, защото моето Павелско е едно от най-старите селища в Средните Родопи - артефакти колко искаш.
Иначе има речник на родопските думи - https://www.napenalki/glossary.html
Жив и здрав, приятелю!
Радвам се, че прояваш интерес към моята книга, приятел ю/ко. Но за съжаление, спрях да работя с книжарници - не са много коректни. Затова от десет години книгите си ги разпространявам сам. Ако искаш книга, обади ми се на "Лични съобщения" да се уточним. Поздрави от Родопите!
Сполай ти, Марине! Тъпкано да ти се връща! Поздрави на Русе!
Благодаря ти, Вени! От сърце! Радвам се, че споделяш моите чувства! Поздрави на семейството и на Севлиево!
Сполай ти, приятелю! Поздрави на София!
Сърдечни благодарности, Валя! Желая здраве, муза и десетки нови публикации зад граница!
на духовния родопски колорит,
който ти представяш така точно,
пространно, с поразителен реализъм.
Имаш тази изключителна дарба.
Радвам се много, че успях да се докосна
до твоите разкази и да ги съпреживея истински.
Поздрави сърдечни за теб!:)
на духовния родопски колорит,
който ти представяш така точно,
пространно, с поразителен реализъм.
Имаш тази изключителна дарба.
Радвам се много, че успях да се докосна
до твоите разкази и да ги съпреживея истински.
Поздрави сърдечни за теб!:)
Винаги успяваш да ме трогнеш... Благодаря ти, приятелко свидна! Желая здраве, обич и успехи! Поздрави от Родопите!
Сърдечни благодарности, Натали! Нека усмивката никога не излиза от твоя дом! Поздрави на цялото семейство!
Рецензията е прекрасна, няма нужда от по-силни думи. И тези са много силни. Още повече че излизат в изключително авторитетно издание - "СЛОВОТО ДНЕС" на Съюза на българските писатели. Какво повече може да иска един автор! Сърдечни благодарности на литературния критик Иван Д. Христов!
Зная, разбира се, че част от разказите ми стават за екран, но това не зависи от мен... На една моя премиера проф. Станислав Семерджиев наистина каза, че ще направи нещо по въпроса, но той е прекалено зает - трети мандат е ректор на НАТФИЗ, изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT) - Брюксел, Белгия и на още една камара наши и чужди културни институции. Искрено се надявам някога да намери време и за някоя моя авелзаманска иисторийка, но и да не случи - няма да е кой знае каква загуба за българската литература и изкуство.
Колкото до сравнението с Хайтов, изпитвам неудобство - той е горе на родния литературен връх, който аз тепърва почвам да изкачвам. Иначе, колкото и нескромно да звучи, мисля, че като автор съм разпознаваем...
Благодаря ти още веднъж, Катя! Прегръдки от Павелско!
Поздравления от Стара Загора!
Поздравления от Стара Загора!
Сполай ти от сърце, Илке! Направи ме щастлив... Желая здраве, обич и успехи, приятелко! Поздрави и прегръдки на семейството и на моя любим войнишки град!
Там се опровергах и ти написах, че не приличаш на никой друг, освен на себе си.Имаш уникален стил ВЕНИНСКИ, който наистина е разпознаваем! Добре, че не напусна блога тогава! Така И тук можем да четем ВЕНИНСКИ! И да се радваме на успехите ти!
Там се опровергах и ти написах, че не приличаш на никой друг, освен на себе си.Имаш уникален стил ВЕНИНСКИ, който наистина е разпознаваем! Добре, че не напусна блога тогава! Така И тук можем да четем ВЕНИНСКИ! И да се радваме на успехите ти!
Напълно съм съгласен с теб, Катя. Не приличам на никой друг. И на никой не подражавам. Въпросът е доколко стойностно е написаното...
Благодаря ти, скъпа Катя! От сърце!
П.П. От другата седмица започвам да изпращам "Прекършена севда", обади се на лични да се уточним.
Отивам:).
Отивам:).
Сполай ти, Катя! Поздрави от Павелско!
Сполай ти, приятелю! Радвам се, че оценяваш критиката! Поздрави от Родопите!
Ще посветя специален постинг!
Естествено, първо прочетох разказът, който е свързан по някакъв начин с мен!
Да, ти си човек, в чийто гърди бие сърце на родопчанин- истински Българин!
Поздравявам те за труда ти и също така, се възхищавам от това, което си написал!
Хубава вечер!
Ще посветя специален постинг!
Естествено, първо прочетох разказът, който е свързан по някакъв начин с мен!
Да, ти си човек, в чийто гърди бие сърце на родопчанин- истински Българин!
Поздравявам те за труда ти и също така, се възхищавам от това, което си написал!
Хубава вечер!
Радвам се, че хареса моите авелзамански историйки! Сполай ти, приятелю! Желая родопско здраве и дълголетие! Поздрави на семейството и на Бургас!
Когато се докосвам до твоите творби и родопския диалект намирам много сродни думи от говора в селата, в полите на Родопа планина. Това ми навява мисъл, че някога в онези тежки времена и имало миграционна вълна от полето към планината и то конкретно от селата някогашната Станимашка околия.
Здраве и нови творчески успехи ти пожелавам!
Когато се докосвам до твоите творби и родопския диалект намирам много сродни думи от говора в селата, в полите на Родопа планина. Това ми навява мисъл, че някога в онези тежки времена и имало миграционна вълна от полето към планината и то конкретно от селата някогашната Станимашка околия.
Здраве и нови творчески успехи ти пожелавам!
Благодаря ти, Ати! Колкото до миграциите в Османската империя - имало ги е и то в доста голям размер. Причината - когато тиранията в населеното място стане непоносима, хората търсят дом на друго място. За Павелско има случаи на миграция от Пловдивски села, от различни части на Родопите и пр., като бягали най-често люде, за да се спасят от потурчване. Но има и обратни случаи - в Павелско се заселват българи, ислямизирани в друга част на Родопите - примерно от с.Барутин. Поздрави на Пловдив!